Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №

 

                         град Свиленград, 02.03.2020 година

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 54 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000735 от 01.11.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на М.С.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

 Жалбоподателят М.С.К. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и от некомпетентен орган. Сочи, че не бил извършил нарушението, за което бил санкциониран. Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложената санкция. 

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. се явява. Пледира за отмяна на обжалвания акт.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -  Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 02.09.2019 година около 16.00 часа в град Свиленград, област Хасково, свидетелите Е.Й.Д. и И.А.Т. (първият служител на ОДМВР – Хасково, командирован в РУ – Свиленград и вторият – служител на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково) при изпълнение на служебните си задължения виждат моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Форд”, модел „Пума” с държавен регистрационен номер Х 30 85 ВВ – собственост на Илян Мустафа Исуф от град Хасково (Писмо с вх.рег.№ 1882 от 03.02.2020 година, ведно с приложената към него Справка в системата АИС-КАТ) да спира на бензиностанция „Тин оил”, находяща се на улица „Д-р Страшимир Дочков” и на кръговото в близост до казино „Ефбет” и казино „Империал”. Автомобилът е управляван от жалбоподателя М.К.. След като полицейските служители спират до процесния автомобил и се представят, жалбоподателят извършва маневра на заден ход и потегля. Автомобилът е установен в последствие от други полицейски служители в друго населено място.

 Констатирана е липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за текущата 2019 година, респ. към датата на проверката, за процесния лек автомобил. В допълнение свидетелите изясняват и уточняват, че е извършена проверка относно наличието на действително сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”, преди издаването на Акта, която е реализирана чрез справка в масивите на Гаранционния фонд. Отрицателният факт за отсъствието на Застрахователен договор, потвърждават в показанията си разпитаните свидетели (И.Н.И., Е.Й.Д. и И.А.Т.). В този смисъл е и служебно извършената справка в общодостъпния и публичен интернет-сайт на Гаранционния фонд.

Предвид констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите в сградата на РУ – Свиленград и в кръга на службата си, на дата 03.09.2019 година, свидетелят И.Н.И. – Младши полицейски инспектор към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП)), съставя против жалбоподателя К. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д с бланков № 802714. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите Е.Й.Д. и И.А.Т.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС при неизпълнение на задължение за сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя К. като ползвател на МПС. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя М.К., който не сочи възражения против констатациите, изложени в него. 

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

        Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково издава процесното НП № 19-0351-000735 на 01.11.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 638, ал. 3 от КЗ и налага на жалбоподателя К., в качеството му на водач на МПС и негов ползвател, административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 06.01.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетите по делото Заповед № 1253з-260/05.12.2018 година, Заповед № 1253з-121/15.05.2019 година, последните две на на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че И.Н.И. заема длъжността „Младши полицейски инспектор към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо с рег.№ 351000-276 от 15.01.2020 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ – Директора на ОДМВР - Хасково по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят К. е извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като е управлявал МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на нарушителя е наложено администратгивно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно от която има множество наложени наказания за нарушения на ЗДвП и КЗ с влезли в сила НП и Фишове, както и налагани принудителни административни мерки (ПАМ), включително са му отнети и всички контролни точки.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 17.02.2020 година свидетели – И.Н.И., Е.Й.Д. и И.А.Т.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите И.Н.И., Е.Й.Д. и И.А.Т. да имат личностно отношение към жалбоподателя. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, респ. на ОДМВР – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

 

          ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

              ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

 Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

         Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Фактът че в НП е посочено, че процесното МПС е собственост на лице със собствено име „Илиян”, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото този елемент на първо място не е задължителен реквизит на НП съгласно чл. 57 от ЗАНН и на второ място коректно и точно са описани в обстоятелствената част на НП конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Т.е. Съдът счита, че посоченото не може на самостоятелно основание да доведе до отмяна на обжалвания акт, тъй като в случая нарушението е управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите независимо от факта чия чужда (т.е. не на жалбоподателя) собственост е процесното МПС.  

       Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 2 от КЗ. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания нормативен акт, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в ЗДвП. Видно от т. 1.4. от Заповед № 1253з-121/15.05.2019 година е налице и изрично оправомощаване в полза на актосъставителя И.Н.И. - полицейски орган от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 03.09.2019 година актосъставителят И.Н.И. е заемал длъжността „Младши полицейски инспектор към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят И.И. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 647, ал. 1 от КЗ, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по КЗ. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

       ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

 Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на водача – лицето несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл, тази админиситративнонаказателна разпоредба, съдържа едновременно и диспозицията и санкцията, поради това изводимо от нея е и правилото за поведение, т.нар. диспозиция, очертано негативно, наред и след като е предвидена санкция за неизпълнението му. Разбирана така, последната разширява кръга на субектите, обвързани при управление на МПС от задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна, съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение).

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят К. е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейските служители Е.Д. и И.Т., са категорични, че именно К. е бил водач на процесното пътно превозно средство, тъй като именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал Възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Свидетелските показания, кредитирани от Съда, обосновават преки и категорични изводи относно обективният факт, че към дата 02.09.2019 година, около 16.00 часа, жалбоподателят - несобственик е управлявал лек автомобил и за това МПС не е имало действащ Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна. След като е така, жалбоподателят К., предприемайки ползването, т.е. управлението на това МПС, за което не е имало сключен валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност” за 2019 година, безспорно е консумирал административнонаказателния състав на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Няма данни по делото, а и не се твърди същото МПС да е било спряно от движение. Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна на нарушението - установени от показания на разпитаните свидетели и писмените доказателства, същият правилно и законосъобразно е бил наказан от АНО и на посоченото правно основание ангажирана админиситративнонаказателната му отговорност.

Осъщественото от К. деяние, във форма на бездействие е съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят, като водач на МПС, който го ползва и управлява по обществени пътища е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съотв. да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди тяхното настъпване, но не е положил необходимата грижа преди предприемането на управленито на процесното МПС, а такава възможност е имал в рамките на субективните си прояви и ако беше положил по-голямо внимание, най-малко с оглед обстоятелството че е можел да направи справка в интернет-сайта на Гаранционния фонд.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (коректното процесуално поведение в съдебната фаза на процеса, въпреки изрично дадените указания жалбоподателят не представи Декларация семейно и материално положение и имотно състояние, което не е задължително, но е препоръчително), но и на отегчаващи (наличието на множество наложени наказания за нарушения по ЗДвП и КЗ с влезли в сила НП и Фишове, общо над 40 на брой, които явно не са произвели своя поправителен и превъзпитателен ефект, како и факта, че са му отнети всички контролни точки и са му налагани ПАМ) обстоятелства. В случая с този ефект следва да се отчете, че МПС е управлявано в населено място с обичайно интензивно и натоварено движение. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя, доколкото възрастта от 42 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправни такива. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП. И не на последно място, при разрешаване правният въпрос за осъществяване предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, релевантна са и обществените отношения, регулирани от КЗ, които са свързани с отговорността за вреди, причинени на трети лица при управление на МПС, чийто интереси са охранени от правото и ползващи се със засилена защита и превенция. В този смисъл, типичната обществената опасност на нарушенията от вида на конкретното е завишена, от друга страна и с оглед нарасналия брой ПТП, със сериозни последици и вреди, вследствие интензитета на пътното движение, увеличения брой автомобили, включително и с високи технически възможности за развивана скорост. Ето защо не е налице и това материалноправно основание за отмяна на обжалваното НП, като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение, което налага и неговото потвърждаване.

Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.

 

                        ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ за управляване на МПС, във връзка с използването на което няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на физическо лице се налага административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Административното наказание „Глоба” в размер на 400 лв. е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето й под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 19-0351-000735 от 01.11.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на М.С.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)