Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. К.-19.08.2020г
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН СЪД-К.-първи състав в открито заседание на 16.06.2020г в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА СТАНКЕВА
При
секретаря М.Ш., като разгледа докладваното от съдията гр.д.518/2018г по описа на КРС,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Д.Д.
К. ЕГН ********* е предявила против Р.Д.К. ЕГН **********,И.В.К. ЕГН **********,Н.В.К.
ЕГН **********,с.Й.С. ЕГН ********** и А. С.Ф. с ЕГН **********,иск за делба на
съсобствен имот описан в исковата молба.
Съдът,в
изпълнение задълженията си по чл.131-133 ГПК е изпратив препис от същата и
доказателствата на ответниците за отговор в писмен вид.Ответницата С.Й. не
оспорва иска,Р.К. като пълномощник на И.К. и Н.К. също не оспорва иска,но
оспорва имотите и квотите.Ответниците Д.Д. и А.Ф.
Оспорват иска за делба , и твърдят,че иска иска е
допустим за част от делбените имоти.
Съдът,след като прецени доводите на страните и
доказателствата приема за установено следното:
От всички събрани по делото писмени
/включително приложените от ищеца и представените от останалите ответници/ и
гласни доказателства и приетата СТЕ се установиха безспорно следните
обстоятелства:
На първо място исковата претенция е предявена общо
срещу лица, които не са съсобственици на описаните в обстоятелствената част на
исковата молба недвижими имоти. Съсобственост между ищецът и съделителката С.С.,А.Ф.,Д.Д.
е налице единствено по отношение на поземления имот /който съгласно трайната
съдебна практика е със статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС към
самостоятелни обекти в сграда – СЕВЕРОЗАПАДЕН и ЮГОИЗТОЧЕН БЛИЗНАК от двуетажна
жилищна сграда, които са собственост на различни лица/.
Построената в имота двуетажна жилищна сграда – близнак не е в режим на съсобственост
с ищеца и ответници /под №1, 2 и
3 в исковата молба/, като съделителите,С.Ф.
и Д. са собственици /и по наследство от С.Й.С., починал на
28.10.2017 г./, на ЮГОИЗТОЧНИЯ БЛИЗНАК
със застроена площ от 67, 50 кв. м. от двуетажна жилищна сграда – близнак,
както и на съответните идеални части от общите части на сградата, за което притежават
доказателства за собственост: типов договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 11.01.1972 г.; строително разрешение №71/02.02.1972 г., изд.
на С. и С. Й., за построяване на югоизточния близнак, одобрен на 22.04.1972 г.
арх. проект; схема на самостоятелен обект в сграда №15-603398/23.08.2018 г.,
изд. СГКК – С. област и у-ние за данъчна оценка изх. №**********/10.04.2019 г.,
изд. Общ. К. – МДТ. Това се установявя и от приетата по делото СТЕ, с която
вещото лице след извършен оглед и запознаване с документите по делото, дава
заключение, че изградената в имота жилищна сграда – близнак е законно построена
с отстъпено право на строеж съгласно одобрени работни проекти под
№570/22.04.1972 г. и две отделни строителни разрешения, като двата близнака са
строени по различно време и представляват два отделни самостоятелни обекта -
югоизточен и северозападен близнак, всеки с отделни входове, мазета, жилищни
етажи и разделени подпокривни пространства, отделно самостоятелно изградени ВиК
и ел. инсталации, като всеки един от тях може да изпълнява предназначението си
за жилищни нужди самостоятелно от другия. Същите са нанесени в кадастралната
карта и кадастралните регистри като самостоятелни обекти в сграда, съгласно
законово регламентираните изисквания. Това напълно кореспондира и на
фактическото ползване – като две напълно самостоятелни жилища, всяко от които
се ползва от съответните собственици. В този смисъл са и показанията на
разпитаните свидетели по делото, които единодушно и категорично потвърждават
тези обстоятелства. Потвърждават ги и останалите ответници, които са
съсобственици с ищеца, който единствен според свидетелите не живее там.
Съсобствен между същите съделители,
и ищеца и останалите ответници е имотът, в който е построена сградата –
близнак, УПИ №III-1550 в кв. 60 по плана на гр. К.,
при квоти: ½ ид. част общо за С.,Ф. и Д., и ½ ид. част общо за
всички останали страни в производството. Това обстоятелство се потвърди и от
изпратените от Обл. администрация – С. област, документи, съдържащи се в
преписките във връзка със закупуването на недвижимия имот – частна държавна
собственост, с договор за покупко - продажба от 24.07.1997 г., вписан на
30.07.1997 г., т. I, №94, вх. рег. №551 в СВ при КРС
и договор за покупко - продажба от 05.05.1998 г., вписан на 13.05.1998 г., т. I, №133, вх. рег. №229 в СВ при КРС, които доказват и неоснователността на
направената от ищеца претенция. Видно е, че праводателят на ищеца Д.П.К.на
30.05.1975 г. е закупил ½ идеална част от правото на строеж върху
държавна земя – процесния имот, заедно със северозападната част от построената
в него жилищна сграда – близнак, от която е направен сутерена и първият етаж,
след това въз основа на молба, подадена от него е издадена заповед
№ДС-333/16.07.1997 г. от обл. управител на С. област, да се продаде ½
ид.част от мястото, извършена е продажбата на 24.07.1997 г. с гореописания
договор, със Заповед №ДС-1006/27.11.1997
г. е отписан от актовите книги за държавните имоти и предаден на Д. К.
недвижимия имот, представляващ ½ ид. част от процесния имот. Останалата
½ идеална част от имота е продаден съгласно заповед №ДС-1481/05.03.1998
г. от обл. управител на С. област, на С.Й.С. и С.Й.С., с договор за покупко -
продажба от 05.05.1998 г., вписан на 13.05.1998 г., т. I, №133, вх. рег. №229 в СВ при КРС и със Заповед №ДС-2700/14.05.1998 г. е отписан от актовите
книги за държавните имоти и им е предаден.
При условията на пълно и главно доказване се доказа и направеното от тримата
съделители възражение за изтекла обща придобивна
давност - придобито по давност, (владение
започнало да тече от 1972 г. – началото на строителството и продължаващо до
депозирането на исковата молба на 18.06.2018 г., непрекъснато /и до настоящия
момент/ – повече от 45 години), застрояване и наследство /от С.Й.С.,
починал на 28.10.2017 г./, право на собственост от С.Й.С.,
Д.С.Д. и А.С.Ф. върху ЮГОИЗТОЧНИЯ БЛИЗНАК със застроена
площ от 67, 50 кв. м. от двуетажна жилищна сграда – близнак, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и придобито по давност, (владение
започнало да тече от 14.05.1998 г. – вписването на договора за покупко - продажба
и продължаващо непрекъснато до депозирането на исковата молба на 18.06.2018 г.,
непрекъснато /и до настоящия момент/ – повече от 20 години) и наследство /от С.Й.С., починал на 28.10.2017 г./, право
на собственост от С.Й.С., Д.С.Д.
и А.С.Ф. върху ½ идеална част от поземлен имот, целия с площ
от 792 кв. м., съставляващ УПИ №III-1550 в
кв. 60 по регулационния план на гр. К., а по кадастралния план на града с
идентификатор 38978.900.1550 с площ от 786 кв. м..
Съделителите С.Й.С., Д.С.Д. и А.С.Ф. придобиват по предвидения от закона ред и
предписаната форма, чрез учредено право на строеж върху държавна земя, законно
извършване на разрешеното строителство и покупко-продажба, собствеността върху ЮГОИЗТОЧНИЯ
БЛИЗНАК със застроена площ от 67, 50 кв. м. от двуетажна жилищна сграда –
близнак, през 1972 - 1973 г., ведно с ½ идеална част от поземления имот,
целия с площ от 792 кв. м., съставляващ УПИ №III-1550 в кв. 60 по регулационния план на гр. К., а по
кадастралния план на града с идентификатор 38978.900.1550 с площ от 786 кв. м.
на 05.05.1998 г. с договор за покупко – продажба, вписан на 14.05.1998 г. и от
тогава до настоящия момент владеят и ползват поземления имот, в границите, в
които е разделено още през 70 – те години, като продължилото повече от 10
години тяхно и на наследодателя им С.Й.С., починал на 28.10.2017 г., непрекъснато владение върху процесния имот, не
е обезпокоявано от никой и никой не е заявявал претенции относно собствеността
на имота, включително ищеца до момента на депозиране на исковата молба на
18.06.2018 г., както и останалите ответниците, които с отговора си потвърждават
твърденията на доверителите ми. Безспорно е и, че те упражняват фактическата
власт върху имота по начина описан по - горе. Това се доказва както от всички
писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели
и вещото лице, което е извършило оглед на имота, преди изготвяне на СТЕ.
Свидетелите Д. и В. единодушно свидетелстват, че знаят имота от 70 – те години,
знаят цялата му история, собствениците и начина, по който се е ползвал от
тогава до сега. И двамата посочват годините – в началото та 70 -те, когато С. и
съпругът и С. са придобили имота и са започнали да строят югоизточния близнак
от сградата. И двамата са помагали лично при строителството. Познават и
собствениците на другия близнак, както първите, които са започнали строежа му,
така и сегашните, които живеят там и техния покоен праводател. Според
показанията им, единствено ищецът Д. К. са виждали за последно преди повече от
20 години. Посочват точно как е разделен имота на две части, за всеки един от
двата близнака от къщата, знаят и са участвали при ограждането им с ограда от
всички страни, която и към настоящия момент е на същото място, като през
годините всеки е правил подобрения в неговата част от имота, към всяка от които
има отделни порти и достъп. И двамата
свидетели са категорични, че от момента на построяването на двата близнака и
разделянето на имота, в който са построени, югоизточния близнак, заедно с
½ и част от мястото, която е оградена се ползва единствено и само от С.
и семейството и, както и от съпруга и С. до смъртта му. Другият северозападен
близнак, заедно с останалата ½ ид.ч. от мястото се е ползвал единствено
от Д., който е починал и от неговите наследници. Според тях това са два съвсем
самостоятелни съседни имота, които нямат нищо общо помежду си и не са виждали
други лица, освен техните собственици, посочени по – горе в тях, както и не са
чували някой да оспорва собствеността им.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът счита, че С.Й.С., Д.С.Д. и А.С.Ф. са индивидуални
собственици на следния недвижим имот: ЮГОИЗТОЧНИЯ БЛИЗНАК със застроена
площ от 67, 50 кв. м. от двуетажна жилищна сграда – близнак, ведно с ½
идеална част от поземления имот, целия с площ от 792 кв. м., съставляващ УПИ №III-1550 в кв. 60 по регулационния план на гр. К., а по
кадастралния план на града с идентификатор 38978.900.1550 с площ от 786 кв. м.,
който е придобит на основание
застрояване, на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя, покупко-продажба
и по наследство от С.Й.С., починал на 28.10.2017 г., алтернативно по давностно владение и по наследство.
Съгласно установената съдебна
практика е прието, че общите части в етажната собственост не могат да бъдат
самостоятелен предмет на делба, но като принадлежност към реалните части могат
да се делят – /решение №1019 по гр. д. № 448/68 г. на ВС/. При допускане на
делбата на отделно жилище или отделен етаж до делба следва да се допусне и
идеална част от общите части на сградата, вкл. и на терена, която принадлежи
към допуснатия до делба обект, представляващ акцесорен към главната вещ
/решение № 83 по гр.д. № 640/86 г. на ВС, I г.о. и решение № 457 по гр.д. №
102/2000 г. на ВКС, I г.о./. Възприетото в цитираните по-горе съдебни решения
не изключва принципната позиция, изразена в т. 1, б. „д“ и „е“ ППВС № 2/82 г.,
че делбата на дворното място, имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38,
ал. 1 ЗС е недопустима, тъй като дворното място е обща част само и единствено
по отношение на всички собственици, притежаващи отделните обекти в сградата.
Законът в чл. 38, ал. 3 ЗС има предвид забрана за делба на общите части между
собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на
делбата е отделен обект в тази етажна собственост, до делба се допуска и
припадащата му се част от земята. В този смисъл е и постановеното по реда на
чл. 290 ГПК решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 915/2010 г. на ВКС, I
г.о.. Поради това , че в настоящия
случай делбата следва да бъде допусната единствено по отношение на отделен
обект от съществуващата етажна собственост – северозападен близнак и
принадлежащата към този обект ½ идеална част от дворното място, но само
между ищеца и ответници под №1, 2 и 3 в исковата молба /с които са
съсобственици/, а не на цялото дворно място, в което има построен друг
самостоятелен обект – югоизточен близнак, принадлежащ на други собственици –трите
съделителки посочени по-горе.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявеният от Д.Д.К. ЕГН ********** иск
за делба на ЮГОИЗТОЧЕН БЛИЗНАК С идент.******* по кадастраната карта и
кадастралните регистри на гр.К. против С.Й.С. ЕГН **********,А.С.Ф. ЕГН **********
и Д.С.Д. ЕГН ********** иск за делба ,като неоснователен.
ДОПУСКА делба на
ПАРЦЕЛ 3-1550 кв.60 целият от
792 кв.м. по плана на гр.К.,с построената масивна жилищна сграда представляваща
СЕВЕРОЗАПАДНИЯТ БЛИЗНАК, с идент.№******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.К. със застроена площ от 67.00 кв.м. и състояща се
от първи етаж-кухня,дневна,хол и сервизни помещения,втори етаж три спални и
сервизни помещения,зимнично помещение и гараж,между Д.Д. К. –ЕГН ***********/6 ид.ч,Р.Д.К. ЕГН **********-3/6
ид.ч.,Н.В.К. ЕГН **********-1/6 ид.ч.,И.В.К. ЕГН ********** -1/6 ид.ч.
РЕШШЕНИЕТО не е окончателно иподлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Окръжен съд С.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :