№ 427
гр. Пловдив, 16.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20245001000374 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят З. АД, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът З. Й. П., редовно призована, се представлява от адв. М.
З., упълномощен по делото.
Трето лице помагач А., редовно призовано, не се представлява.
Адв. З. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва го.
В момента в залата се явява гл. юриск. С.С., процесуален
представител на третото лице помагач А..
В момента по делото постъпва молба от З. АД, жалбоподател, с
изразено становище да бъде даден ход на делото в отсъствието на негов
представител.
1
С решение от 14.04.2024 г. по т.д. № 113/2023 г. на Окръжен съд
Стара Загора е осъдено З. АД да заплати на З. Й. П. сума в размер на 50 000
лв., представляваща разликата между заплатеното обезщетение от 15 000 лв. и
дължимото такова от 65 000 лв. за неимуществени вреди, включващи
изкълчване на пети и шести шийни прешлени, както и силен стрес, страх и
негативни емоции, причинени й при ПТП, станало на 22.09.2021 г., както и
сумата от 29 лв. - имуществени вреди, ведно със ЗЛ върху двете обезщетения
от 14.10.2021 г. до окончателното им изплащане. Присъдена е и сумата от 1
954.17 лв., представляваща лихва за забава върху изплатената сума от 15 000
лв. за периода от 14.10.2021 г. до 25.01.2023 г. Ответното застрахователно
дружество е осъдено да заплати ДТ, разноски за вещи лица, както и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 ЗА.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач А. на
страната на З. АД.
Срещу така постановеното решение в осъдителните му части е
подадена въззивна жалба от З. АД, с искане да бъде отменено и да се
постанови ново по същество, с което да се отхвърлят исковете изцяло. Във
въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на решението. Оспорен е изводът на съда, че на ищцата се
дължи обезщетение за неимуществени вреди над размера от 15 000 лв.,
колкото е доброволно заплатен от застрахователя. Твърди се, че неправилно не
е уважено възражението за съпричиняване, поради това, че пострадалата е
била без правилно поставен предпазен колан. Не били взети предвид
установените по делото със събраните доказателства обективни факти,
свързани със здравословно състояние на ищцата и тяхното отражение върху
психическото й състояние и начина на живот. В тази връзка е посочено, че
съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 172 ГПК при преценка
на показанията на единия от разпитаните свидетели, Р. И., който съжителства с
ищцата. Неправилен бил изводът, че ищцата се нуждаела от чужда помощ
през целия възстановителен период от около дванадесет месеца, като се
твърди, че той не почива на събраните по делото доказателства. Посочено е
също, че неправилно не е отчетен принос на пострадалата, че тя е неглижирала
собственото си здравословно състояние и не е провеждала необходимите
рехабилитационни мероприятия. Твърди се, че решението на
2
първоинстанционния съд не е съобразено със задължителната съдебна
практика, съдържаща се в Постановление на Пленума на ВС, свързана с
определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като
справедливи, както и с трайната съдебна практика в частта на определяните
размери на обезщетения.
Не са направени доказателствени искания.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищцата в
първоинстанционното производство, чрез адв. М. З., с изразено становище за
нейната неоснователност, с подробно развити съображения за
неоснователност на изложените в жалбата оплаквания и с искане за
потвърждаване на решението и за присъждане възнаграждение на адвоката на
основание чл. 38 ал. 2 ЗА.
В подадената за днешното съдебно заседание молба от З. АД се
посочва, че се поддържа изцяло подадената въззивна жалба, няма нови
доказателствени искания, изложени са и доводи по съществото на спора, като
са претендирани разноски за настоящото производство и е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от насрещната страна. Твърди се, че то трябва да бъде под минималните
размери по наредбата, поради липса на фактическа и правна сложност на
делото и нищожност на самата наредба.
Адв. З. – Поддържам отговора на жалбата. Нямам доказателствени
искания. Моля да приемете молба, с която уведомявам съда и ответното
дружество, за промяна на банковата сметка, посочена в ИМ.
Юриск. М. – Нямам доказателствени искания. Подкрепям
въззивната жалба.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представената в днешно съдебно заседание
молба от адв. З. за промяна на банковата сметка на ищцата.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. З. – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение подадената въззивна жалба, тъй като считам, че и двете групи
3
оплаквания, които се правят в нея за прекомерност на присъденото
обезщетение и за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, са
неоснователни.
Относно предпазната функция на предпазния колан, същата
остана недоказана, с оглед изслушаната КСМАТЕ, като вещите лица са
категорични, че при непоставен предпазен колан, травмите, които би получила
ищцата, биха били съвсем различни по своя характер. Именно липсата на
гръдна травма и на увреждания по тялото дават основание на вещите лица,
заедно със събраните гласни доказателства, да приемат, че ищцата е пътувала
с правилно поставен предпазен колан и травмата на шийните прешлени се
дължи именно на удара при поставен предпазен колан, тъй като шията не е
защитена по никакъв начин от предпазния колан на автомобила.
Относно другото оплакване за прекомерност, моля да вземете
предвид, че ищцата е претърпяла една сравнително сложна медицинска
интервенция по укрепване на изкълчените прешлени, тъй като самото
изкълчване застрашава целостта на гръбначния мозък, което може да доведе
до много тежки последствия, и възстановителният период е бил изключително
дълъг, съпроводен с интензивни болки и ограничения в бита.
Подробни съображения съм изложила в отговора на въззивната
жалба. В този смисъл моля да се произнесете.
Гл. юриск. М. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите
въззивната жалба, като отмените първоинстанционното решение по мотивите,
изложени в жалбата.
Отделно от това, моля, при разглеждане и решаване на делото,
предвид разпоредбата на чл. 269 ал. 2 ГПК, според която служебната проверка
има за предмет валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение, да обезсилите решението по отношение на третото лице помагач -
АПИ, поради това, че то е недопустимо по отношение на третото лице. Това
твърдение се извежда от липсата на правен интерес на привличащата страна,
поради това, че процесният път не е част от републиканската пътна мрежа и не
се стопанисва от АПИ. За същото сме представили доказателства в първата
инстанция. Представям писмени бележки по делото.
Съдът
4
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключени и че ще се произнесе с
решение в законния срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 09.58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5