№ 244
гр. Велико Търново, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500243 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 81/06.03.2025г. по гр.д. № 682/2024г. на Окръжен съд- Община Гулянци,
БУЛСТАТ *********, с адрес на управление гр. Гулянци, ********* е осъдена да заплати на
И. В. Г., ЕГН **********, с адрес град Плевен, ж.к. Строгозия, *********, сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
инцидент, настъпил на 27.07.2024 г. вследствие на нападение от безстопанствено куче, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлил искът в останалата му част до пълния предявен размер от
80 000 лв., предявен като частичен от 100 000 лв., като неоснователен.
Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Община Гулянци, чрез
пълномощник – адвокат Н. Н., в частта, в която е уважен предявеният от И. В. Г. срещу
Община Гулянци иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. вследствие на инцидент,
настъпил на 27.07.2024г., нападение от безстопанствено куче, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане. Жалбоподателят излага доводи за
неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Развива оплаквания, че направените от съда правни изводи не намират
опора в събраните по делото доказателства, както и липсват мотиви относно съществена
част от предмета на доказване, а именно касае ли се за безстопанствено куче в случая и в
тази връзка налице ли е неизпълнение на задълженията на ответната община по смисъла на
1
ЗВМД /отм./ вр. със сега действащия закон. Излага съображения за определяне на
присъденото обезщетение при неспазване на критерия за справедлИ.ст по смисъла на чл.52
от ЗЗД, както и достигането до извод за установена трайна загуба на слуха на ищеца при
липса на такъв в изготвеното прието и неоспорено от страните експертно заключение на
съдебния медик. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо това
постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен. Претендира
сторените разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна И. В. Г. е подал отговор на въззивната
жалба, чрез упълномощения си процесуален представител – адвокат Г. Х.. В него заема
становище за нейната неоснователност. Претендира разноски във въззивното производство.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от И. В. Г. срещу
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу
Община Гулянци иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за сумата над 50 000 лв. до
претендираната от 80 000 лв. /частичен иск от 100 000 лв./ - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на инцидент, настъпил на 27.07.2024г., нападение от
безстопанствено куче. Жалбоподателят намира първоинстанционното решение в
обжалваната част за неправилно, като постановено при поради допуснати процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Счита, че
приетата в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза не е била
изготвена въз основа на целия събран доказателствен материал, а именно представените с
молба с вх. № 13990/27.12.2024г. медицински документи, касаещи възстановителния период
при ищеца, поради което съдът е бил длъжен служебно да постави допълнителна задача на
вещото лице, което той не е сторил, а е постановил решението си при непълнота на
доказателствата. Развива оплаквания за занижен размер на присъденото обезщетение, тъй
като съдът не преценил всички относими към определянето му обстоятелства, включително
тежестта на получените увреждания и трайните последици от тях, а формално ги изредил,
без да ги анализира. Не отчел в достатъчна степен и отражението на физическите
увреждания върху психичното му здраве, както и не е съобразил социално-икономическите
условия в страната към момента на получаване на уврежданията. Прави искане за отмяна на
решението в обжалваната част и вместо това постановяване на друго, с което предявеният
иск бъде уважен до пълния предявен размер. Претендира присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции, съобразно уважената част от исковата претенция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община
Гулянци, чрез упълномощения й процесуален представител, в който се заема становище за
неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното
решение.
В съдебно заседание страните, чрез своите пълномощници, поддържат подадената от
всяка от тях въззивна жалба и направеното с нея искане, по съображения, изложени в самите
жалби и устно в съдебно заседание, а вторият жалбоподател и в представена писмена защита
по делото. Поддържат направените от тях искания за разноски съгласно списъци по чл.80
ГПК.
Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в срока по чл.259
ал.1 ГПК, всяка от тях - от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради
което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши
служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен
е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена
форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
2
Производството пред Окръжен съд-Плевен е било образувано по предявен от И. В. Г.
срещу Община Гулянци иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане
на сумата от 80 000 лв. /предявен като частичен от 100 000 лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
инцидент, настъпил на 27.07.2024г. в град Гулянци, вследствие нападение от
безстопанствено куче, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане. Изложени са твърдения, че на посочената дата, около 21.00 часа, движейки се с
велосипед по ул.“Васил Левски“ в града, в посока от ул.“Тунджа“ към ул.“Петко Каравелов“,
в района на № 60, пред магазин на адреса, при заобикаляне на паркирания пред него бял бус,
внезапно бил нападнат от бездомно куче, което изскочило под буса и се спуснало срещу
велосипеда. Вследствие на това ищецът загубил контрол над превозното средство и паднал
на асфалта на дясната си страна. Непосредствено след инцидента бил откаран в УМБАЛ „Д-
р Г. Странски“ ЕАД-Плевен, където бил хоспитализиран за времето от 28.07.2024г. до
30.07.2024г. в Клиника по неврохирургия. Твърди, че нямал спомен за случилото се, имал
болки в дясна гръдна половина и кръвотечение от ухото, а след проведените изследвания
било установено, че е получил следните увреждания – фрактура на дясна ключица латерална
трета, фрактура на пето ребро вдясно по средна аксиларна линия, фрактура на дясна
темпорална кост с ангажиране на мастоидния израстък, достигаща до базата на черепа,
кръвноеквивалентни колекции в десен мастоиден израстък и външен слухов проход вдясно,
субгалеален хематом вдясно темпоропариетално. Проведено било консервативно лечение и
за фрактурата на ключицата поставена лека фиксираща превръзка. Твърди, че
възстановяването му продължава в домашни условия, не чува с дясното ухо и има
„пращене“ в него, дясната му ключица не е зараснала правилно, стои неестествено и е
надута, продължава да изпитва силно главоболие, болки в ребрата при дишане и движение и
болки в областта на ключицата. Трудно намирал подходяща поза за сън и често се будел от
болки. Обездвижването на дясната му ръка внасяло допълнителен дискомфорт, тъй като
предвид поставената имобилизация не можел да се обслужва самостоятелно. Инцидентът се
отразил негативно и върху психиката му – не можел да кара велосипед, изпитвал панически
страх от кучета и отказвал да излиза от дома си. Страдал от понижено настроение,
тревожност, връщане към спомена за случилото се, страдал от нарушения на съня и
вниманието. Твърди неизпълнение на задълженията на ответната община по чл.35 т.4 от
ЗВМД /отм./ и чл.70 ал.1 и ал.2 от с.з., във връзка с § 3 т.1 от сега действащия закон,
вследствие на което протИ.правно бездействие за него са настъпили гореописаните вреди.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба, в който
ответникът Община Гулянци е заела становище за неоснователност на предявената искова
претенция. Излага, че поради съществуващото в ИМ протИ.речие относно датата, на която
се твърди да е настъпил инцидента, не е налице отговорност на ответника за случилото се на
ищеца на първата от посочените две дати.
От приложените по делото докладна записка с рег. № 2668/29.07.2024г., изготвена от
ст.полицай О. Й. до началника на РУ-Гулянци и информационна карта на наряд се
установява, че вследствие получен на 27.07.2024г., около 20.55 часа, сигнал на тел.112 за
лежащо лице на улица „Васил Левски“ пред № 60 в град Гулянци, от полицаите О. Й. и И. П.
на място бил установен ищецът, който лежал на тротоара и заявил, че докато управлявал
велосипеда си пред него излязло бездомно куче, ударило се в него, след което той паднал.
Посочено е, че на място пристигнал екип на ФСМП, който откарал пострадалия в ЦСМП-
Плевен.
От извлечение от Книга за повикванията на станцията за бърза медицинска помощ
ФСМП-Гулянци е видно, че в същата е вписано извършено на 27.07.2024г. в 20.56 часа
повикване № 22259 за пострадал на ул.“Васил Левски“ в града – И. Г., нападнат от куче.
Отразено е, че същият е с контузия на главата и политравма, откаран в СПО-Плевен. В
3
справка от ИС на ЦСМП-Плевен и Фиш за СМП е посочено, че И. В. Г., пострадал на
ул.“Васил Левски“ в град Гулянци, под църквата на главен път, пред хранителен магазин, е
бил нападнат от куче, има рана на окото и кърви, паднал от велосипед, не е губил съзнание.
От епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – Плевен се установява, че ищецът
е постъпил в Клиниката по неврохирургия на 28.07.2024г. и е изписан на 30.07.2024г. Приет
бил с кръвотечение в ухото, травми по главата и гръдния кош, с оплаквания от главоболие и
болки в дясната половина на гърдите. Извършени са редица изследвания, в хода на които са
установени фрактура на дясна темпорална кост с ангажиране на мастоидния израстък,
фрактура на дясна ключица и на пето ребро вдясно. Представен е резултат от образно
изследване /компютърна томография/ - състояние след фрактура в дясно темпорално с
ангажиране на десен мастоид и костния слухов проход в дясно.
По делото са представени резултат от извършен медицински преглед на ищеца в
Германия на 05.09.2024г. и изследване от 10.09.2024г. отново там от специалист УНГ. Видно
от последното, на ищеца е поставена диагноза – загуба на слуха на вътрешното ухо вляво,
фрактура на слепоочна кост, слухов проход, чуждо тяло в ушния канал.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорена от страните
и приета от съда, вследствие от процесния инцидент ищецът е получил съчетана механична
травма, включваща черепно-мозъчна травма – кръвоизлив под сухожилната разтеглица
теменно-слепоочно вдясно, счупване на черепа слепоочно вдясно /с ангажиране на люспата,
пирамидата и мастоидния израстък и кръвоизлив в решетъчните му клетки, спукване на
дясната тъпанчева мебрана с кръвоизлив от външния слухов проход/, мозъчно сътресение и
последващи усложнения на черепно-мозъчната травма – оток в областта на средното и
вътрешното ухо с преходни клинични прояви от увреждане десния лицев нерв и трайно
отслабване на слуха на дясното ухо до степен на практическа глухота за високите честоти на
говорната реч, както и счупване на дясната ключична кост и на пето дясно ребро. Черепно -
мозъчната травма, последващите усложнения от нея /увреждането на десния лицев нерв/ и
счупването на реброто са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно
за жИ.та, а счупването на дясната ключица – трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник за около 1.5 – 2 месеца и на годността за извършване на физически труд за
около 2-3 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Според заключението,
уврежданията са резултат на тъпа травма, характера и локализацията им съответстват на
твърдения в ИМ механизъм на тяхното получаване. Описаните травматични увреждания са
свързани с физиологична болка, включително продължителна от травмата на главата и от
травмата на гръдния кош, която е била по-силна в острия период /първите две-три седмици/.
Вещото лице е заключило, че в случая е налице отслабване и преминаване на болките в
рамките на нормалния оздравителен процес за всяко увреждане, с изключение отслабването
на слуха на дясното ухо. Движението на снагата, включително при дълбоко вдишване,
издишване и кашляне, както и движението на горния десен крайник, са провокирали болка в
рамките на оздравителния период. В медицинската документация експертът не е установил
данни за усложнения и особености в протичането на оздравителния процес на счупването на
дясната ключица, което предполага липса на значима остатъчна симптоматика. Такава е
възможна единствено по отношение слуха на дясното ухо.
При извършеното повторно изслушване на вещото лице във въззивното производство
същият заявява, че представените от ищеца с молба с вх. № 13990/27.12.2024г. медицински
документи не променят даденото от него в първата инстанция заключение на съдебно-
медицинската експертиза. Пояснява, че същите установяват намален слух и на лявото ухо,
но получената травма може да обясни трайната загуба на слуха единствено на дясното ухо.
Уточнява, че липсват данни относно състоянието на слуха и на двете уши преди инцидента,
но категорично може да се обясни „допълнителна“ загуба на слуха на дясното ухо именно с
травмата. Представените изследвания на слуха на дясното ухо установяват според него, че
състоянието на това ухо е дефинитивно /окончателно/. Експертът пояснява, че при
4
увреждане на очите, които също са чифтен орган, може да се отключи имунен механизъм и
да се увреди и другото око, но при ушите това го няма. В представените с цитираната по-
горе молба медицински документи, според вещото лице, се съдържат данни за артрозна
болест на рамото, тендиноза на надгръбначния мускул и субкортикална киста, за които не
може да обоснове причинна връзка с инцидента и счупването на дясната ключица при него.
В първоинстанционното производство по делото са събрани гласни доказателства
относно спорните факти. Св. Е. Г.а, съпруга на ищеца, установява, че пристигнала в страната
няколко дни след инцидента, при който съпругът й бил нападнат от улично куче, загубил
равновесие и паднал от велосипеда, който управлявал. Когато го видяла, той вече бил
изписан от болницата, бил с шина на дясната ръка, пукната ключица, спукани ребра, ударена
глава и засегнато ухо от удара, с намален слух и шумове в ухото. Предстояло поставянето на
слухов апарат. Цялата дясна половина на лицето му била увиснала, засегнати били слухов и
лицев нерв. Жестомимичните движения били затруднени. Ищецът споделил, че няма
чувствителност от тази половина на лицето и от парезата, когато се хранел, изпадала храна
отдясно, трудно дъвчел. Оплаквал се от перманентно главоболие. В началото трудно ставал
от леглото, виело му се свят и тя му помагала да се изправи. Това състояние продължило
повече от месец. Дадени му били медицински препоръки да не пътува и не можели да се
приберат в Германия, където искали да продължат лечението му. Повече от четири месеца
ищецът не е работил поради състоянието си, като едва през м.декември започнал да
извършва по-елементарни работи във връзка с развиваната от него строителна дейност.
Останал трайно с наполовина намален слух и шумове в ухото, които нарушавали съня му. В
Германия била правена два пъти аудиограма и му било обяснено, че евентуално подобрение
на слуха може да има с поставянето на слухов апарат. Продължавал да се оплаква от
главоболие, от падането имал огромна рана на дясното рамо отзад, на която правели
превръзки, а след това останал голям белег. Приемал медикаменти заради лицевия нерв и
антибиотици заради счупването. Свидетелката посочва, че в град Гулянци има много улични
кучета и хората, излезли до магазина, където е станал инцидента, твърдяли, че кучето,
нападнало съпруга й, също е улично и че заедно с други улични кучета живеят постоянно
там на улицата и нападат хора.
Св. П. П. установява, че на процесната дата бил на магазина, намиращ се на ул.“Васил
Левски“ в Гулянци. Магазинът тъкмо затворил – към девет без нещо вечерта, но било все
още светло, когато видял ищеца, негов съсед, да се спуска с колело надолу по улицата, при
което магазинът му се падал от дясната страна по посока на движението му. Пред магазина
имало бус. Когато ищецът приближил буса, едно улично черно-кафяво куче, средно на ръст,
без каишка и без маркировка, излизайки от задната страна на буса, то се спуснало към него и
посегнало да го захапе, при което се ударило във велосипеда и ищецът изхвърчал напред
през кормилото метър-метър и нещо, преобърнал се и паднал по средата на пътното платно
на дясната си страна. Виждал и други кучета, също безстопанствени, се „пускали“ по хора и
по коли. По време на инцидента там имало и още две безстопанствени кучета, но те нямали
отношение към случилото се. Свидетелят изтичал до ищеца и го попитал ще може ли да
стане, но той му казал, че не може да мръдне. Изчакал малко, ищецът успял малко да се
вдигне и се преместили на бордюра. Дошли други хора и един от тях телефонирал на Бърза
помощ. Пристигнала линейка, която взела ищеца. Дошла и полиция, която разговаряла с
него за случилото се. На място имало много кръв – кръв течала от главата и ухото на
пострадалия.
Св. О. Й., ст.полицай в РУ-Гулянци установява, че на посочената дата бил патрул,
нощна смяна, заедно с колегата си И. П.. Получили сигнал за колоездач, който се ударил с
куче и когато отишли на място линейката вече вземала пострадалия, който имал кръв по
главата и казал, че го болят гърдите. Бил контактен, но нито той, нито колегата му са
говорили с него. На мястото на инцидента имало някакво момче, което обяснило, че
пострадалият е бил нападнат от бездомно куче, при което е паднал.
5
Св. И. П. също посочва, че след подаден сигнал за паднал човек, отишли на място и
когато пристигнали тъкмо вдигали пострадалия в линейката. Не са разговаряли с него.
Диалог с него водел само фелдшера. Разбрал, че пострадалият се е движил с колелото си,
излязло куче пред него и той се блъснал в кучето.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:
За да бъзе ангажирана отговорност на общината по чл.49 от ЗЗД за вреди, причинени
от безстопанствено куче, от значение е дали прекият причинител на деликта е положил
дължимата грижа при изпълнение на задълженията на общината, регламентирани в
разпоредбите на чл.41 ал.1, чл.42, чл.47 ал.1, чл.50 т.2 и чл.59, всички от Закона за защита на
жИ.тните. Общината може да се освободи от отговорност единствено, ако докаже, че
предписаното от ЗЗЖ поведение е осъществено с дължимата грижа – изпълнени са мерките
за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и тяхното агресивно поведение,
които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и
други възможности на общината /в този смисъл Решение № 50151/19.10.2022г. по гр.д. №
2598/2021г. на ВКС, III г.о., Решение № 308/03.01.2018г. по гр.д. № 1068/2017г. на ВКС, IV
г.о. и др./. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е протИ.правно
то, на деликвента следва да е предписано нормативно задължение за действие. Съгласно
горепосочените разпоредби, налице са нормативно установени задължения на ответника за
овладяване популацията на безстопанствени кучета чрез настаняването им в приюти,
кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс, надзор и грижа за върнатите
по места след маркирането им жИ.тни, вземането на мерки за предотвратяване агресивното
поведение на кучетата към хора или жИ.тни, контрол върху кучетата и приютите чрез
периодични проверки и проверки по молби, жалби и сигнали.
Фактът, мястото и обстоятелствата при реализиране на процесния инцидент се
доказват по несъмнен за съда начин от непосредствените впечатления на разпитания по
делото свидетел – очевидец на случилото се.
От показанията на този свидетел се установява, че на 27.07.2024г., управлявайки
велосипед, ищецът се движел по ул.“Васил Левски“ в град Гулянци и приближавайки спрян
на улицата пред хранителен магазин бус, зад същия внезапно излязло куче - черно-кафяво
куче, средно на ръст, без каишка и без ушна маркировка, което спуснало към него и
посегнало да го захапе, при което се ударило във велосипеда, а водачът му изхвърчал през
кормилото му, преобърнал се и паднал на средата на платното на дясната си страна. Съдът
няма основания да не даде вяра на показанията на този свидетел, тъй като по делото не са
налице такива, които да ги опровергават или дори разколебават в някаква степен. Това
свидетелят е споделил непосредствено след инцидента и на полицейския служител – св.
Йонков, разпитан по делото. Такива данни се съдържат и в неоспорените от ответната
страна документи - Книга за повикванията на станцията за бърза медицинска помощ ФСМП-
Гулянци, справка от ИС на ЦСМП-Плевен, Фиш за СМП и докладна записка.
Ищецът е доказал по делото твърдението си, че е пострадал вследствие нападението на
безстопанствено куче, поради което то е под надзора на ответната община /този факт не е
бил и оспорен от ответника с отговора на ИМ/. От показанията на свидетеля Попов се
установява, че същото е било без маркировка, без каишка, каквато обикновено се поставя на
домашните кучета, не е имало човек наблизо, който евентуално би могъл да бъде негов
стопанин. Напълно се покриват показанията на св.Попов с тези на съпругата на ищеца, че на
тази улица постоянно имало безстопанствени кучета, които понякога нападат хора и се
спускат на преминаващите автомобили. Посочените гласни доказателства за външния вид на
жИ.тното, неговото поведение и останалите изложени обстоятелства преди и по време на
инцидента обосновават категоричния извод, че кучето, причинило инцидента с ищеца, е
6
било безстопанствено. Че поведението на жИ.тното спрямо пострадалия е било агресивно се
установява от съдържащото се в показанията на св. Попов описание на спонтанната и
неадекватна реакция на кучето при преминаването на ищеца по улицата. В тежест на
ответната община е да докаже, че е осъществила вменените й от закона задължения да
надзирава, предотвратява и контролира агресивното поведение на безстопанствените кучета
спрямо хората и е положила за това дължимата грижа. Освен, че такова доказване не е
проведено, то такива факти и не се твърдят по делото от ответната страна. Изложеното е
основание да се приеме, че е налице твърдяното протИ.правно бездействие, вследствие на
което на ищеца са причинени вреди, което ангажира отговорността на Община Гулянци по
чл.49 от ЗЗД. Съобразно чл.45 ал.2 ЗЗД вината на деликвента, лично или чрез лица, на които
директно или нормативно е възложена правно регулирана дейност, се презюмира, поради
което и при данни в обратния смисъл съдът приема и нея за установена по делото.
Съгласно закона на обезщетение подлежат всички действително
претърпени неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени
в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът
намира, че оплакването на ищеца за несъответстващо на претърпените от него
неимуществени вреди обезщетение поради занижаването му по размер е неоснователно.
Основателни са оплакванията на ответната община в подадената от тях въззивна жалба за
допуснати от първостепенния съд нарушения при прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
критерия за справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
чрез присъждането на такова в прекомерен размер. Съображенията за това са следните:
Съобразявайки тези указания и от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се налага извода, че вредата на ищеца се изразява в претърпените и
установени по делото телесни увреди, вследствие на които е преживял физическа болка и
страдание, психически стрес и дискомфорт. От представените по делото медицински
документи и експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза, прието от
първостепенния съд, както и поясненията на вещото лице при повторното му изслушване
във въззивното производство, базирани и на представената на 27.12.2024г. медицинска
документация, се установява по несъмнен начин, че същият е получил посочените в
заключението на съдебно-медицинската експертиза телесни увреждания, установени по вид
и тежест и намиращи се в причинна връзка с настъпилия инцидент. Ищецът е престоял в
болнично заведение в продължение на три дни, където не са му били извършвани
оперативни интервенции във връзка с причинените увреждания. Лечението на фрактурата на
ключицата е било консервативно. Св. Г.а, чиито показания съдът няма основание да не
кредитира, доколкото тя е тази, която има непосредствени впечатления от състоянието на
съпруга си и протичането на възстановителния процес при него, а и същите се подкрепят от
констатациите на вещото лице, установява, че след изписването му от болничното заведение
ищецът страдал от постоянно главоболие, трудно ставал, имало световъртеж, а поради
шумовете в засегнатото ухо бил нарушен съня му. Поради това, че дълго време не можел да
работи се сринал психически. Според експертното заключение, черепно-мозъчната травма,
уврежданията на лицевия нерв и фрактурата на пето ребро са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, а счупването на дясната ключица е
довело до трайно затрудняване движенията на горния десен крайник за около месец и
половина-два и е отнело годността му за извършване на физически труд за срок до три
месеца. Установява се, че болките при ищеца са преминали в рамките на нормалния
оздравителен процес за всяко увреждане, с изключение отслабването на слуха на дясното
ухо.
7
Не се установява по делото съдържащите се в представените от ищеца документи
данни от последните медицински прегледи и изследвания на дясната ключица да се намират
в причинна връзка с настъпилия инцидент или да представляват усложнения от тази
фрактура. Налице е остатъчна симптоматика единствено по отношение слуха на дясното
ухо, което е трайно и окончателно, изразяващо се в трайното му намаление, т.е. не се очаква
да настъпи подобрение на слуха, поради което и е препоръчано поставянето на слухов
апарат. Доколкото по делото липсват каквито и да било данни какво е било състоянието на
слуха преди инцидента, с оглед поясненията на вещото лице в тази връзка, то с
категоричност при ищеца е настъпила загуба на слуха на дясното ухо вследствие на
травмата, но не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че след инцидента
намалението на слуха в посочената в заключението степен се дължи изцяло на нея. Не са
налице доказателства по делото, установяващи причинна връзка на инцидента и получените
травматични увреждания с намаляване слуха на другото /ляво/ ухо. Вещото лице изключва и
възможността вследствие увреждането на дясното ухо да се е увредило и лявото ухо, каквато
хипотеза е възможна напр. при очите, които също са чифтен орган. Не се установяват по
делото твърденията на ищеца в подадената от него ИМ за настъпили негативни последици
от преживения инцидент - не можел да кара велосипед, изпитвал страх от кучета, отказвал
да излиза от дома си, страдал от понижено настроение, тревожност и връщане към спомена
за случилото се. Такива доказателства /писмени или гласни/ не били ангажирани.
При така установените обстоятелства, съобразявайки възрастта на пострадалия към
датата на инцидента, вида и обема на причинените травматични увреди и наличието на
трайни необратими последици за слуха на ищеца, обстоятелствата и начина, по които те са
настъпили, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедлИ.ст и социално – икономическите условия в страната
към датата на деликта, както и практиката на ВКС и на други съдилища, равни по степен с
настоящия, вкл. и на ВТАС, намира, че сумата от 35 000 лв. би обезщетила справедлИ.
ищеца за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди. Със същата съдът
счита, че би се постигнал справедлив баланс между претърпените от него вреди и паричното
измерение на нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен в чл.52 ЗЗД. Върху тази
сума се дължи и законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.
По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която е уважена ищцовата претенция за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилия на 27.07.2024г. инцидент –
нападение от безстопанствено куче над сумата от 35 000 лв. до присъдената от 50 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази част, като неоснователна и недоказана. В останалата
обжалвана част, решението на Окръжен съд-Плевен следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната инстанция обжалваното решение се явява
неправилно в частите, в които ответната страна е осъдена да заплати на ищеца разноски в
първоинстанционното производство над сумата от 1628 лв. до присъдените 2 312.50 лв. и да
заплати на упълномощения от ищеца адвокат възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ под формата на процесуално представителство в първоинстанционното
производство в размер над сумата от 2 400 лв. с вкл. ДДС до присъдените 5 580 лв. с вкл.
ДДС.
В полза на ответната страна следва да бъдат присъдени допълнително разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 1946.25 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Пред настоящата инстанция страните също са претендирали разноски. С оглед
8
крайният изход на спора, на жалбоподателя-ищец не се следват разноски за въззивното
производство поради неоснователност на подадената от него въззивна жалба. В полза на
упълномощения от него адвокат за оказаната безплатна правна помощ за защита по
въззивната жалба на ответната страна следва да бъде присъдено възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА в размер на 1 200 лв. с вкл.ДДС.
Поради частична основателност на въззивната жалба на ответната община, в полза на
същата следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 300 лв.
за заплатена държавна такса и в размер на 2 989 лв. с вкл. ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 81/06.03.2025г. по гр.д. № 682/2024г. Окръжен съд-Плевен в
частта, в която Община Гулянци, БУЛСТАТ *********, с адрес на управление гр. Гулянци,
********* е осъдена да заплати на И. В. Г., ЕГН **********, с адрес град Плевен, ж.к.
Строгозия, ********* сума над 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лв. до присъдените 50 000
/петдесет хиляди/ лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
инцидент, настъпил на 27.07.2024 г. вследствие на нападение от безстопанствено куче, ведно
със законната лихва върху тази част, считано от 27.07.2024 г. до окончателното й изплащане,
вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. Г., ЕГН **********, с адрес град Плевен, ж.к.
Строгозия, ********* срещу Община Гулянци, БУЛСТАТ *********, с адрес на управление
гр. Гулянци, *********, иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за сумата над 35 000
лв. до присъдената от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
инцидент, настъпил на 27.07.2024 г. вследствие на нападение от безстопанствено куче, ведно
със законната лихва върху тази част, считано от 27.07.2024г. до окончателното й изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТМЕНЯ Решение № 81/06.03.2025г. по гр.д. № 682/2024г. Окръжен съд-Плевен в
частта, в която Община Гулянци, БУЛСТАТ *********, с адрес на управление гр. Гулянци,
********* е осъдена да заплати на И. В. Г., ЕГН **********, с адрес град Плевен, ж.к.
Строгозия, ********* разноски в първоинстанционното производство над сумата от 1 628
/хиляда шестстотин двадесет и осем/ лв. до присъдената от 2 312.50 /две хиляди триста и
дванадесет лева и петдесет стотинки/ лв., съобразно уважената част от иска.
ОТМЕНЯ Решение № 81/06.03.2025г. по гр.д. № 682/2024г. Окръжен съд-Плевен в
частта, в която Община Гулянци, БУЛСТАТ *********, с адрес на управление гр. Гулянци,
********* е осъдена да заплати на адвокат Г. Б. Х. от АК-София, личен № **********,
адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ в
първоинстанционното производство над сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лв. с
вкл. ДДС до присъдената от 5 580 /пет хиляди петстотин и осемдесет/ лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА И. В. Г., ЕГН **********, с адрес град Плевен, ж.к. Строгозия, *********
ДА ЗАПЛАТИ на Община Гулянци, БУЛСТАТ *********, с адрес на управление гр. Гулянци,
********* допълнително сума в размер на 1946.25 /хиляда деветстотин четиридесет
и шест лева и двадесет и пет стотинки/ лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат в първоинстанционното производство,
съобразно отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Решение № 81/06.03.2025г. по гр.д. № 682/2024г.
Окръжен съд-Плевен в останалата обжалвана част.
9
ОСЪЖДА Община Гулянци, БУЛСТАТ *********, с адрес на управление гр. Гулянци,
********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Б. Х. от АК-София, личен № **********, адвокатско
възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ във въззивното
производство за защита по въззивната жалба на ответната страна в размер на сумата от 1 200
/хиляда и двеста/ лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА И. В. Г., ЕГН **********, с адрес град Плевен, ж.к. Строгозия, *********
ДА ЗАПЛАТИ на Община Гулянци, БУЛСТАТ *********, с адрес на управление гр. Гулянци,
********* направените във въззивното производство разноски в размер на 300 /триста/ лв.
за заплатена държавна такса и в размер на 2 989 /две хиляди деветстотин осемдесет и девет/
лв. с вкл. ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд на Република България.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10