Р Е Ш Е Н И Е
№
260673 / 29.04.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря К.Киркова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско
дело № 6467 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД против Б.К.К., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 998.34 лева - главница, дължима по договор за кредит „Бяла карта“ № **** / ***.2018 год., сключен между „Аксес файнанс“ ООД и К.; 75.58 лв. - договорна лихва за периода от 10.02.2018 год. до 07.03.2019 год., 106.86 лева - мораторна лихва за периода от 08.03.2019 год. до 16.06.2020 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 30.06.2020 год. до изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 11.11.2016 год. и за които по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както с определението по чл.140 от ГПк е прието - са допустими.
Страните не се представляват в съдебно заседание, редовно призовани.
Процесуалният представител на ищцовото
дружество поддържа исковете с нарочна молба, ангажира писмени доказателства и
претендира деловодните разноски.
Бургаският районен съд, като обсъди наличните по делото писмени доказателства, намира за установени следните, относими към правилното решаване на спора факти:
На 07.02.2018 год. „Аксес файнанс” ООД и К. са сключили договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който посоченото дружество, в качеството на кредитодател, се е задължило да предостави на ответницата револвиращ кредит от 600 лв. за неопределен срок, усвоим чрез международна кредитна карта „Бяла Карта/Access Finance/iCard” с № ****. Уговорено е за срока на договора ответницата да ползва кредита и погасява текущите си задължения по същия, ведно с начислените й договорна лихва, неустойки, лихва за забава и разноски, по упомена банкова сметка ***, в партньорски обекти на кредитодателя. Картата е получена при сключване на договора, ведно с плик, съдържащ ПИН код, видно от удостоверяването в чл.2, ал.3.
С анекс от 30.10.2018 год. страните са се съгласили кредитният лимит да бъде увеличен на 1000 лв.
На 11.11.2016 год. „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД - цесионер (купувач) и „Аксес файнанс” ООД – цедент (продавач), са сключили рамков договор за цесия, за прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за заем, договори за потребителски кредити и договори за парични заеми по ЗПФУР. Страните по този договор са се съгласили вземанията да бъдат прехвърляни и индивидуализирани на месечна база, в нарочно приложение към договора.
Представени са извлечение от приложение № 1/25.09.2019 год., в което на ред № 279 е вписано вземане на „Аксес файнанс” ООД към К., произтичащо от кредит с ID **** от ***.2018 год., общо възлизащо на 1525.42 лв., потвърждение от „Аксес файнанс“ ООД за станалата цесия, както и уведомление, адресирано до ответницата, за което няма данни да й е връчено.
По делото е наличен и документ, озаглавен „Справка по договор за кредит № *** / ***.2018 год., сключен между „Аксес файнанс“ ООД и Б.К.К., с кредитен лимит от 600 лв., увеличен на 1000 лв.“. За издател на същия е посочено лице, различно от цедента или негов законен представител.
При така установените факти, съдът намира предявените искове за неоснователни.
„Аксес файнанс” ООД и Б.К. са били валидно обвързани от договора за кредит, но при изначално възложената на ищеца доказателствена тежест, същият не установи изправността на кредитодателя - цедент, т.е. същият да е предоставил фактически, а кредитополучателят реално да е усвоил/използвал отпуснатия му кредит или част от него, за да е възникнало задължението му да го върне, ведно с лихви, неустойки и такси. Липсват доказателства, годни да доведат до заключение, обратно на изложеното - в представения договор за кредит не се съдържа подобно удостоверяване; договорът за цесия, потвърждението и т.нар. справка (ако и неин издател да е цедентът) са изходящи от ищцовата страна, респ. неин праводател, поради което не се ползват с материална доказателствена сила за твърдените от тази страна факти.
Следователно, недоказано е съществуването на процесните вземания в полза на „Аксес файнанс“ ООД, които да са предмет на сключения с „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД договор за цесия от 11.11.2016 год. и приложение № 1/25.09.2019 год., поради което исковете, като неоснователни, следва да се отхвърлят.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С*, ******, представлявано от И* К*, предявени против Б.К.К. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 998.34 лева - главница, дължима по договор за кредит „Бяла карта“ № *** / ***2018 год., сключен между „Аксес файнанс“ ООД и К.; 75.58 лв. - договорна лихва за периода от 10.02.2018 год. до 07.03.2019 год., 106.86 лева - мораторна лихва за периода от 08.03.2019 год. до 16.06.2020 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 30.06.2020 год. до изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 11.11.2016 год. и за които по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е