Решение по дело №1250/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 458
Дата: 10 септември 2025 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20254430201250
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Плевен, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430201250 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление ВТ – 007754/11.06.2025 г. на
НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ,
СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД
„КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „***“ КД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, на основание чл.231 вр.
чл.210в от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение по
чл.210в вр.чл.68л ал.1 ЗЗП.
Санкционираното юридическо лице - „***“ КД-СОФИЯ, ЕИК: ***
/„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като счита,
че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че Заповедта на
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на КЗП, на която се позовава административнонаказващият
орган, не може да има действие занапред, както и че преценката дали
определено действие на търговеца съставлява нелоялна търговска практика,
следва да бъде установявано и преценявано във всеки отделен случай – което
обаче, в процесния такъв, не е сторено. В този смисъл счита, че обсъжданата
Заповед няма универсално действие и ДРУЖЕСТВОТО не е имало
задължение да се съобразява с нея. Наред с това, оспорва да е било извършено
каквото и да било нарушение на ЗЗП, като изтъква, че тезата на
административното „обвинение“ се гради върху снимка, изготвена от
потребител, която не съставлява годно доказателствено средство – неясно е
кога и как е изготвена и дали не е обект на манипулация; подчертава, че в
1
стопанисвания от ДРУЖЕСТВОТО търговски обект, кашкавалът „***“ се е
предлагал на промоция през периода 10.03. – 19.03.2025г., а считано от
20.03.2025г. – е налице промяна в цената на стоката, която вече се е предлагала
на 29,69 лв/кг., като счита, че именно тази цена е била обявена върху
съответната витрина по видим и достъпен за потребителите, начин, като в тази
връзка, представя копия на генерирани ценови етикети и справка от системата
на ДРУЖЕСТВОТО, доказваща актуализирането на продажната цена.
Отделно от това, изтъква, че при последващата проверка от страна на органите
на КЗП в действителност е изяснено, че ценовите табели правилно отразяват
актуалната продажна цена. В тази връзка заключава, че тезата на
административното „обвинение“ се гради върху негодно доказателствено
средство – снимка на потребител. На тази основа, моли за отмяна на НП като
неправилно, а при условията на евентуалност – случаят да бъде приет като
„маловажен“.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на Наказателното
постановление, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски
хонорар.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ
за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със
СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява. Депозирано е
писмено становище по неоснователността на подадената жалба, с отправено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
007754/15.05.2025г. от страна на С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Р. И. К.. Съставен е в отсъствие на
представител на „***“ КД-СОФИЯ, ЕИК: ***, тъй като след надлежна покана,
такъв не се е явил /л.33 - 34 от делото/. Съставен е във връзка с извършена на
21.03.2025 г. проверка в хипермаркет „***“ с адрес: гр. ПЛЕВЕН, ул. „***“ №
80, стопанисван от „***“ КД-СОФИЯ, като е съставен Констативен Протокол
№ К-2770951/21.03.25г. Изяснено е, че на 20.03.25г. в КЗП-ТО В.ТЪРНОВО е
постъпила жалба с вх.№ ВТ-03-161 относно обявена цена чрез етикет 17,99
лв./кг. и 8,02 лв. за количеството в опаковката 0,446кг., за кашкавал от краве
мляко „***“, но при заплащане на касата, цената е 29,69 лв./кг. и 13,24 лв. за
0,446кг.; жалбоподателят предявил рекламация на гише „Информация“, но му
2
било отказано възстановяване на разликата в цената; към жалбата е приложен
фискален касов бон от 20.03.25г. за „*** кашкавал кг“ 0,446 х 29,69 - 13,24 лв.,
както и копие на етикета от опаковката със следните данни: *** Плевен 1, ***
кашкавал краве мляко кг, опаковано на 10.03.2025г.„ използвай преди
21.03.2025г„ тегло 0,446 кг., цена 17,99 лв./кг., сума 8,02 лв. При извършената
на 21.03.25г. в хипермаркет „***“ ПЛЕВЕН 1 /гр. ПЛЕВЕН, ул. „***“ 80/ е
установено, че се предлага за продажба „***“ кашкавал краве мляко кг, който е
опакован на 20.03.2025г., използвай преди 31.03.2025г.„ цена 29,69 лв./кг., като
при маркиране на касата цената е същата - 29,69 лв./кг. Във връзка с
подадената гореспомената жалба, търговецът представил на 27.03.25г.
следното становище: „На 21.03.2025 г. във филиал на „***“ КД (наричано в
настоящото становище за краткост „***“), находящ се в гр.ПЛЕВЕН, ул.
„***“ № 80, е извършена проверка от страна на Комисия за защита на
потребителите, в резултат на която е съставен Констативен протокол №
К-2770951/21.03.2025 г. Гореописаната проверка е по повод постъпила
жалба от потребител с №ВТ-03-161/20.03.2025г. до Комисия за защита на
потребителите с твърдение за разлика в цената, маркирана на каса и
обявената на опаковката на артикул – кашкавал от краве мляко „***“.
Съгласно протокола, клиентът е пазарувал в горепосочения магазин на
20.03.2025г., като твърди, че описаният по-горе артикул е бил с обявена цена
върху опаковката от 17.99 лв. за кг. (с цена от 8,02 лв. за количеството в
опаковката от 0,446 кг.), а цената маркирана на каса е била 29,69 лв. за кг.
(13,24 лв. е цената за количеството в опаковката от 0,446 кг.). В резултат
на извършена вътрешна проверка е установено, че артикул кашкавал от
краве мляко „***“ с арт. №01003145, обект на жалбата на потребителя, се
е предлагал на цена от 29,69 лв. за кг., видно от представена към
настоящото становище справка продажните цени на продукта
(Приложение №1 към настоящото становище). Следва да се има предвид, че
*** винаги е на разположение за съдействие на своите клиенти и е в
готовност на място да извърши проверка, като при установено
несъответствие, незабавно да компенсира потребителя. Именно по тази
причина във всеки хипермаркет *** е налично гише „Информация“, което
може да окаже съдействие на потребителите при необходимост,
включително и по отношение на въпроси, касаещи цената на артикул –
свидетелство за добросъвестно отношение на дружеството към клиентите.
Съгласно действащото законодателство, клиентът има право да предяви
рекламация на дадена стока по един от законово предвидените начини при
несъответствие с индивидуалните изисквания за съответствие с договора, с
обективните изисквания за съответствие или с обективните изисквания за
монтиране или инсталиране. В знак на лоялност към клиента, същият е
поканен да посети в удобно за него време филиала на ***, находящ се в
гр.Плевен, ул. „***“ №80, където със съдействие на гише „Информация“ ще
му бъде предоставена компенсация за причиненото неудобство и разликата в
заплатената от него сума и обявената на регален етикет на цена на
3
кашкавала ще му бъде незабавно възстановена.“. На тази основа е направен
извода, че на 20.03.2025г. търговецът предоставя невярна и подвеждаща
информация за цената на „***“ кашкавал краве мляко кг., опаковано на
10.03.2025г., използвай преди 21.03.2025г., тегло 0,446 кг., цена 17,99 лв./кг.,
сума 8,02 лв. чрез етикета, който е поставен върху опаковката, а при
заплащане на касата цената е 29,69 лв./кг. и 13,24 лв. за 0,446 кг., като е
преценено, че доказателство за прилагането на практиката е фискалния бон и
снимка на етикета на продукта, които са приложени към жалбата; прието е, че
ДРУЖЕСТВОТО използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй
като предоставената от него информация на етикетите на стоките за
продажната им цена е невярна и подвеждаща, а наличието на невярна
информация за цената, може да е основание потребителят да вземе решение за
покупка, което не би взел без прилагането на практиката, а при покупка на
повече артикули, потребителят дори не би забелязал, че е заплатил по-висока
цена от обявената. Наред с това, отбелязано е, че на 23.11.2020г. е издадена
Заповед №518, с която е забранено на ДРУЖЕСТВОТО, при упражняване на
своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а
именно: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация
относно цената на предлаганите стоки, включително и за точени кори „***"
МАХI 800гр„ чрез поставен етикет в нарушение на чл.68д, ал.1, предложение
1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с
чл.68д, ал.2, т.4, хипотеза 1 /цената/ във връзка с чл.68г. ал.4 във връзка с
чл.68в от Закона за защита на потребителите; отбелязано е, че Заповедта е
връчена на 29.12.20г., не е обжалвана и е влязла в сила на 13.01.2021г., но на
20.03.25г. в гр.ПЛЕВЕН, „***“ КД продължава да прилага нелоялна
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предложение 1
/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с
чл.68д, ал.2, т.4, хипотеза 1 /цената/ във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с
чл.68в от Закона за защита на потребителите, като по начин не изпълнява
Заповед № 518/23.11.20г., която е влязла в сила на 13.01.21 г. Така описаното е
квалифицирано като нарушение по чл.210в от Закона за защита на
потребителите. След съставянето на АУАН, същият бил предявен и връчен на
юридическото лице на 22.05.2025г., по реда на чл.233 ал.4 ЗЗП /л.25 от
делото/. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, не били представени възражения.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който допълнително отбелязал, че квалифициращият признак „повторност“ по
смисъла на § 13, т.21 от ДР на ЗЗП е налице, тъй като деянието е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно постановление № Р-
002652/12.06.2023г. /23.04.24г./ и Наказателно постановление № Р-
003119/12.06.2023г. /29.10.2024г./, с които са наложени имуществени санкции
за същото по вид нарушение. На тази основа, административнонаказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на „***“ КД-
СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 20 000
4
/двадесет хиляди/ лева, на основание чл.231 вр. чл.210в от Закона за защита на
потребителите, за извършено нарушение по чл.210в вр.чл.68л ал.1 ЗЗП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.66, л.71 -
73 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива пороци при
неговото провеждане /а и оплаквания за такива, не се навеждат в процесната
жалба/, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, се явява формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите С. Н. Н., Р. И. К., както и
писмени доказателства /л.10 – 11, л.29 – 32, л.43 – 46, л.48 – 65, л.67 – 70, л.82,
л.92 – 93, л.113 – 128, л.136 – 151 от делото/. Показанията на свидетелите Н. и
К., Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в
подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна
подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно
– заверени преписи и оригинали на Заповед № 518/23.11.20г. на Председателя
на КЗП, извлечение от Протокол №24/02.05.2025г. на КЗП, Констативен
Протокол № К-2770951/21.03.25г. Наказателно постановление № Р –
002652/12.06.2023 г., издадено от ЧЛЕН на КЗП и Наказателно постановление
№ Р-003119/12.06.2023г., издадено от ЧЛЕН на КЗП, ведно със съдебните
актове по тяхното влизане в сила, потребителска жалба, ведно с фотоснимки
на етикет на продукт и касов бон. От тези доказателствени източници се
установява по убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа
обстановка, Съдът приема същата за доказана по убедителен начин - и няма да
я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.68л ал.1 ЗЗП, „Когато
Комисията за защита на потребителите установи, че търговската
практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която
забранява прилагането на търговската практика.“. В случая, такава заповед
е издадена - Заповед № 518/23.11.20г. на Председателя на КЗП, в сила от
13.01.21г. С надлежно /при това – единодушно/ решение, обективирано в
Протокол №24/02.05.2025г., КЗП е приела, че в процесния случай,
ДРУЖЕСТВОТО прилага същата заблуждаваща нелоялна търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 /касателно невярната информация, следователно -
подвеждаща/, вр. чл. 68д, ал.2, т.4 /касателно цената/ във връзка с чл. 68г, ал.4,
във връзка с чл.68в ЗЗП, за която вече е издадена Заповед № 518/23.11.20г. на
Председателя на КЗП. Заблуждаващата нелоялна търговска практика се
изразява в предоставянето на невярна и подвеждаща информация за цената на
стоките /кашкавал „***“/, прилагането на която има за резултат или е
възможно да има за резултат взимането на търговско решение, което средният
потребител не би взел, без използването на търговската практика. Нещо
повече, в хода на административнонаказателното производство е установено,
че с две Наказателни постановления /Наказателно постановление № Р –
5
002652/12.06.2023 г., издадено от ЧЛЕН на КЗП и Наказателно постановление
№ Р-003119/12.06.2023г., издадено от ЧЛЕН на КЗП, съответно влезли в сила
на 23.04.24г. и 29.10.2024 г./, ДРУЖЕСТВОТО вече е санкционирано за
прилагане на тази нелоялна търговска практика, за която е била налице вече
споменатата Заповед на Председателя на КЗП. Видно е, че при приетите по-
горе условия на време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО отново не е
изпълнило Заповед на Председателя на КЗП, забраняваща прилагането на
нелоялна търговска практика, като деянието е в едногодишен срок от
влизането в сила на гореспоменатите две Наказателни постановления, което
обуславя наличието на квалифициращият признак „повторност“ по смисъла на
§ 13, т.21 от ДР на ЗЗП.
Не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя по
съществото на правния спор. Изтъква се, че Заповедта на ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на
КЗП, на която се позовава административнонаказващият орган, не може да
има действие занапред, както и че преценката дали определено действие на
търговеца съставлява нелоялна търговска практика, следва да бъде
установявано и преценявано във всеки отделен случай – което обаче, в
процесния такъв, не е сторено. В този смисъл счита, че обсъжданата Заповед
няма универсално действие и ДРУЖЕСТВОТО не е имало задължение да се
съобразява с нея. Тези съображения, разбираемо имат своя генезис в
търговските интереси на санкционираното дружество, но не намират опора в
точния смисъл на Закона. Да се приеме, че заповедите, забраняващи
прилагането на нелоялна заблуждаваща търговска практика имат еднократно
действие, напълно би обезсмислило защитата на потребителя, като би й
придало единствено последващ /санкциониращ/ характер, но не и
превантивен такъв; тази теза принципно би изключила и възможността
нарушение от обсъждания вид, да е извършено „повторно“. Не на последно
място, подобно тълкуване на Закона би поставило под сериозна угроза самото
постигане целите на този нормативен акт, регламентирани в чл.1 ал.2 ЗЗП, а
последното не би представлявало нищо друго, освен юридически абсурд.
Впрочем, очевидно, така обсъжданата теза на ДРУЖЕСТВОТО, не
кореспондира и с практиката на касационната инстанция, тъй като
Наказателно постановление № Р – 002652/12.06.2023 г., издадено от ЧЛЕН на
КЗП и Наказателно постановление № Р-003119/12.06.2023г., издадено от
ЧЛЕН на КЗП са преминали през касационна проверка, при която не е приета
подобна „еднократност“ на действието на Заповедите, забраняващи
прилагането на нелоялна заблуждаваща търговска практика /в тази насока,
например Решение № 1529 от 23.04.2024 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. №
238/2024 г., Решение № 3767 от 29.10.2024 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. №
595/2024 г., Решение № 2487 от 17.07.2024 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. №
396/2024 г./. Наред с това, не могат да бъдат споделени и съображенията на
жалбоподателя, свързани с оспорването да е било извършено каквото и да
било нарушение на ЗЗП. Тук ДРУЖЕСТВОТО счита, че тезата на
административното „обвинение“ се гради върху снимка, изготвена от
6
потребител, която не съставлява годно доказателствено средство – неясно е
кога и как е изготвена, и дали не е обект на манипулация; подчертава, че в
стопанисвания от ДРУЖЕСТВОТО търговски обект, кашкавалът „***“ се е
предлагал на промоция през периода 10.03. – 19.03.2025г., а считано от
20.03.2025г. – е налице промяна в цената на стоката, която вече се е предлагала
на 29,69 лв/кг., като счита, че именно тази цена е била обявена върху
съответната витрина, по видим и достъпен за потребителите начин, като в тази
връзка, представя копия на генерирани ценови етикети и справка от системата
на ДРУЖЕСТВОТО, доказваща актуализирането на продажната цена. Именно
тук е мястото да бъде изтъкнато, че така представените от страна на
жалбоподателя писмени материали /л.12 – 14, л.37 – 40, л.94 – 96 от делото/,
не се приемат от Съда с доверие. Същите доказват единствено параметрите на
промоции в търговски обект, но след 20.03.2025г. /т.е. процесната дата/, като
не са в състояние да докажат обективното състояние в търговския обект, към
20.03.2025г., а още по-малко – по какъв начин са били етикетирани и
предлагани за продажба промоционалните стоки, в т.ч. – процесният кашкавал
„***“. Отделно от това, Съдът не намира основание да лиши от доверие както
представената потребителска жалба, така и приложените към нея фотоснимки
на етикет на продукт и касов бон. Следва специално да бъде подчертано, че от
потребителя не може да се очаква да извършва действия по разследването или
процесуални действия, включително – да предприема изземване на
веществени доказателства, ползващо се с процесуална годност /напр.етикети
от търговския обект/, с които да докаже претенцията си. Да се очаква подобно
поведение от страна на потребител, е напълно абсурдно, напротив - стореното
от потребителя в случая, изразяващо се в подаване на жалба, ведно със снимка
на опаковка на процесния продукт и касовия бон за извършената покупка, е
нормалното, обичайно и ожидаемо отношение от страна на едно частно лице –
и не може да съставлява основание за поставяне под съмнение на същите
писмени материали, още повече, че не са представени доказателства,
обосноваващи тяхното оспорване от страна на жалбоподателя. По-нататък, не
се спори, че при последващата проверка от страна на органите на КЗП /на
21.03.2025г./, в действителност е изяснено, че ценовите табели правилно
отразяват актуалната продажна цена - но това обстоятелство, по никакъв
начин не опровергава нито представените от страна на потребителя
доказателствени материали, нито – тезата на административното „обвинение“
като цяло.
В съответствие с изложените дотук фактически и правни доводи,
Съдът намира, че нарушението по чл.210в вр.чл.68л ал.1 ЗЗП, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на ДРУЖЕСТВОТО,
се явява доказано по несъмнен начин. Поради това, правилно
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
имуществена санкция на основание чл.231 вр. чл.210в от Закона за защита на
потребителите, тъй като се касае за нарушение, извършено при условията на
„повторност“. Съдът счита, че размерът на имуществената санкция – 20 000
7
лева, по същество се явява снизходителен, предвид явно упоритото прилагане
във времето, на една и съща нелоялна заблуждаваща търговска практика – и
липсата на корекция в търговското поведение от страна на ДРУЖЕСТВОТО. В
този смисъл Съдът намира, че не са налице основания за намаляване размера
на имуществената санкция, като тук следва да бъде отбелязано, че принципно
се споделят съображенията на административнонаказващия орган, свеждащи
се до това, че проверката е вследствие на потребителска жалба, търговецът
стопанисва обекти на територията на цялата страна, като в този смисъл,
кръгът на засягане на обществените отношения, свързани със защита правата
на потребителите, се явява широк. Имуществена санкция в по-нисък размер,
несъмнено не би въздействала достатъчно интензивно върху юридическото
лице, щото последното да избягва да нарушава ЗЗП, в т.ч. – явно не би му
действало въздържащо, да прилага нелоялни търговски практики като
процесната; прочее, прилагането на такива практики, на пазара на най-бедната
държава в ЕС, само по себе си, би следвало добре да бъде преосмислено от
ДРУЖЕСТВОТО, не на последно място – от етична гледна точка. Не на
последно място, не може да бъде възприето виждането на жалбоподателя за
„маловажност“ на случая. Не се събраха никакви доказателства, че
обществената опасност на процесното нарушение е по-ниска, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид; напротив –
обстоятелството, че деянието е извършено „повторно“, красноречиво
разкрива, че всъщност, обществената му опасност, дори се явява по-висока.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство,
съобразно отправено искане от страна на административнонаказващия орган,
направените разноски за производството пред настоящата инстанция, следва
да бъдат възложени върху жалбоподателя. Съдът намира, че претендирания
размер на юрисконсултското възнаграждение - 150 лева, е справедлив, при
отчитане на фактическата, правна сложност на случая и размера на
материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл.63д ал.5 вр.ал.4
ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК следва да бъде осъдено „***“ КД-
СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ
РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към
ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, паричната сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №1250/2025г. по
описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление ВТ –
007754/11.06.2025 г. на НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за
ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със
СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на „***“ КД-СОФИЯ, ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, на
основание чл.231 вр. чл.210в от Закона за защита на потребителите, за
извършено нарушение по чл.210в вр.чл.68л ал.1 ЗЗП.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА „„***“ КД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на
ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и
ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, паричната сума в размер на
150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
по АНД №1250/2025г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9