Номер 9611.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Колева
Секретар:Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №
20204100900130 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град Г., ул.“П.“ № ..., представлявано от управителя ВСГ, в която се твърди, че вследствие
утежнената икономическа обстановка в страната след 2017г. загубило голяма част от
традиционните си клиенти и намалило дейността си, което от своя страна довело до
натрупване на значителни финансови задължения и през м.март 2020г. до преустановяване
на дейността и освобождаване на служители. Посочва, че по време на тези затруднения
едноличния собственик на капитала е предоставил временна парична помощ на
дружеството, осчетоводена като средства на собственика, за да продължи дейността му.
Твърди, че описаните затруднения не са с временен характер и не могат да бъдат
преодолени. Посочва, че към датата на подаване на настоящата молба дружеството не е в
състояние да обслужва задълженията си към доставчици и кредитори, включително и НАП.
Излага, че не притежава активи, а към 30.06.2020г. има изискуеми публично-правни
задължения за ДДС, ДОД, социални и здравни осигуровки, както и към кредитори и
доставчици. Твърди, че е налице неплатежоспособност на дружеството, поради което моли
на основание чл.630 ал.1 или ал.2 ТЗ да бъде открито производство по търговска
несъстоятелност и то бъде обявено в несъстоятелност на посоченото основание.
Съдът, след като разгледа молбата и изложените в нея доводи и съобрази приложените
към нея писмени доказателства и заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза за установяване финансовото състояние на дружеството, установи следното:
Молбата е подадена от оправомощено лице – представляващия длъжника, до
компетентния съд по смисъла на чл.613 ТЗ и към нея са приложени изискуемите по чл.628
от ТЗ документи – междинен счетоводен баланс с активи и пасиви към 30.06.2020г., отчети
за приходите и разходите към 30.06.2020г. и за 2019г., счетоводен баланс към 31.12.2019г.,
отчет за собствения капитал за 2019г., опис на активите и пасивите, списък на кредиторите,
1
удостоверение за наличието или липсата на задължения, уведомление по чл.78 ал.2 от ДОПК
до НАП.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
01.10.2020г. задълженията на молителя към доставчици възлизат на сумата около 5 000 лв.,
към кредитора ТД на НАП-Велико Търново възлизат на общ размер от 16 344.77 лв. за
данъчни задължения и осигурителни и здравни вноски, в т.ч. главница и лихви, както и
задължения към едноличния собственик на капитала в размер на 26 933.42 лв. към
30.06.2020г. През 2018г. последният е внесъл общо 21 100 лв. за оборотни средства
/временна финансова помощ/, през 2019г. 8 427.67 лв. и до 30.06.2020г. още 154.61 лв., с
които са били покрити задължения на дружеството. Съгласно заключението всички
задължения са установени по размери и са изискуеми, а към датата на изготвянето му
молителят няма вземания от клиенти. Към 31.12.2019г. същият отчита незначителен размер
на краткотрайните активи. Съгласно изготвения междинен счетоводен баланс към
30.06.2020г. дружеството не разполага с налично имущество – нетекущи и текущи
/краткотрайни/ активи, което не му позволява да покрие наличните задължения, поставя го в
пълна зависимост от чужди средства и невъзможност за осъществяване на дейността си.
След извършена документа проверка и анализ на счетоводните регистри експертът е
заключил, че от 31.03.2020г. то е в невъзможност да погасява краткотрайните си задължения
и отчита трайни и необратими задължения при тяхното плащане. Изчислените от вещото
лице коефициенти за ликвидност са със стойности далеч под нормалните за всеки от тях,
което показва лоша ликвидност и пълна зависимост от кредиторите. Тъй като молителят не
отчита налични парични средства както в каса, така и в разплащателни банкови сметки,
вещото лице е приело, че то не е в състояние да покрие първоначалните разноски в
производство по несъстоятелност, като е определило същите на 5 500 лв. съгласно чл.723
ТЗ. За първото шестмесечие на 2020г. са били отчетени приходи от упражняваната дейност
едва в размер на 5 000 лв., като вещото лице е приело, че молителят е прекратил дейността
си от м.март 2020г., а на 22.11.2019г. са спрени плащанията към кредитори. Към
30.06.2020г. и към датата на изготвяне на заключението, дружеството не може да се
определи като действащо съгласно счетоводното законодателство, не може да осъществява
основната си дейност и не е в състояние с балансовата стойност на всички свои активи /те са
с нулева стойност/ да покрие задълженията си към кредиторите.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни
изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при
условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно на чл.742 ТЗ, а именно 1/
длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ, 2/ да е налице изискуемо парично негово
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане, 3/ да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла
на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално свръхзадълженост съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ при КТД/, 4/
затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно. Неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията
съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ.
Търговското качество на длъжника е безспорно – същият е търговец по смисъла на
чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ.
Неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и то следва да
2
бъде преценено въз основа на цялостен анализ на доказателствата за икономическото
състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си задължения спрямо
всички кредитори към момента на постановяване на решението. От значение за
икономическото състояние са показателите за ликвидност, които представляват
количествени характеристики на възможността на длъжника да плаща текущите си
задължения с краткотрайните активи, т.е. релевантно за определяне икономическото
състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно, като освен това следва да
се определи каква е тенденцията – за влошаване или за подобряване, съобразно балансите за
съответните години.
В настоящия случай, паричните задължения на длъжника имат публично-правен
характер – към държавата за данъци и осигуровки, както и задължения към доставчици, и са
свързани с търговската му дейност. Несъмнено се установява от събраните по делото
доказателства и експертното заключение, че посочените задължения са безусловни и
изискуеми, както и че молителят е спрял плащанията си към кредиторите, като последните
плащания в незначителни размери към НАП и НЗОК за данъчни задължения и здравни
вноски са извършени на 21.11.2019г., като след тази дата не са извършвани плащания към
кредитори. Предоставените от вещото лице показатели за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност към 30.06.2020г. са с нулева стойност и изразяват неспособността на
дружеството да изплаща текущите си задължения със собствени текущи активи и пълната
зависимост от кредиторите.
Съвкупният анализ на посочените по-горе доказателства обосновава извода за влошено
финансово-икономическо състояние на дружеството. Същото е спряло плащанията към
кредиторите си от края на м.ноември 2019г. и е преустановило търговската си дейност през
март 2020г., когато е спряло да отчита приходи от нея. Съобразявайки посочените от вещото
лице коефициенти на ликвидност, съдът приема, че молителят е в нестабилно финансово
състояние, силно зависим от кредиторите си, с текущи задължения, които не са обезпечени с
краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат погасени. Установените
задължения на дружеството, свързани с търговската му дейност, съдът намира, че водят до
обективно състояние на същото да не може да погасява задълженията си и то вече с траен и
необратим характер.
По отношение началната дата на неплатежоспособност:
По аргумент от легалната дефиниция на понятието "неплатежоспособност" в чл.608
ал.1 ТЗ, начална дата е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое
изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента
на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1
ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
Непогасените изискуеми задължения към молителя започват да възникват през 2017г.
и 2018г., като през този период от време той ги е покривал частично – над 50 %. Към
31.12.2019г. възможностите му за покриване на задълженията падат под 50% и текущо той
не е в състояние да покрие дори лев от текущите си задължения. През м.март е
преустановена дейността на дружеството и на 06.07.2020г. управляващият го и едноличен
собственик на капитала е подал декларация за спиране на дейността. С оглед на това,
първият доказан момент, в който двата елемента – спрени плащания и невъзможност за
плащане – съвпадат, е 31.03.2020г. Тази дата следва да се определи за начална. Следва да се
приеме, че към тази дата дружеството е в състояние на неплатежоспособност и трайно не
3
може да заплаща задълженията си към кредиторите и да ги покрива с паричните си средства.
Към тази дата всички обстоятелства, които обосновават състоянието на
неплатежоспособност, са налице и са трайно установени.
Тъй като в хода на съдебното производство се установи, че дружеството- молител не
притежава имущество – дълготрайни и краткотрайни активи, вземания и парични средства
и сумата на актива на баланса е 0 лева, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ. С
определение от 20.10.2020г., обявено в книгата по чл.634в ТЗ, съдът е указал на молителя и
кредиторите, че следва да привнесат началните разноски по производството, определени на
сумата от 5 500 лв., но в указания срок сума не е постъпила. Изводът, че длъжникът не
разполага с парични средства в наличност за покриване на началните разноски по
несъстоятелността следва от експертното заключение, базиращо се на счетоводната
документация на дружеството. С оглед на това налице е предвидената в чл.632 ал.1 ТЗ
хипотеза, при която следва да се обяви неплатежоспособността на длъжника и нейната
начална дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да се обяви длъжникът в
несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване на дейността на предприятието му и да
спре производството по делото до евентуалното предплащане от длъжника или негов
кредитор на необходимата сума за началните разноски. Възобновяването на производството
може да се реализира при привнасяне на дължимите разноски в едногодишен срок от
вписването на настоящото решение в търговския регистър, като ако това не бъде сторено,
след изтичане на срока съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще
постанови заличаването на търговеца от търговския регистър.
При този изход на делото молителят следва да заплати по сметка на ВТОС държавна
такса за производството в размер на 250 лв. Тази такса съгласно разпоредбата на чл.620 ал.1
ТЗ се събира от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
Водим от горното и на основание чл.632 ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град Г., ул.“П.“ № ..., представлявано от управителя ВСГ, и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата – 31.03.2020г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление град Г., ул.“П.“ № ..., представлявано от управителя ВСГ.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град Г., ул.“П.“ № ..., представлявано от управителя ВСГ.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град Г., ул.“П.“ № ..., представлявано от управителя ВСГ.
СПИРА производството по несъстоятелност до предплащане от длъжника или негов
кредитор на началните разноски по производството, определени от съда в размер на 5 500
/пет хиляди и петстотин/ лв.
УКАЗВА, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение не бъде
поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаването на дружеството от ТР.
ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Г., ул.“П.“
4
№ ..., представлявано от управителя ВСГ, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТОС държавна такса
за производството по делото в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в ТР.
Решението да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в ТР пред
Апелативен съд-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5