Решение по ЧНД №5811/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 646
Дата: 1 октомври 2025 г. (в сила от 9 октомври 2025 г.)
Съдия: Величка Маринкова
Дело: 20251100205811
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Частно наказателно дело
№ 20251100205811 по описа за 2025 година
след като разгледа докладваното от съдия Маринкова НЧД№5811 по описа за
2025 г., въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
НЕ ПРИЕМА за изпълнение на основание чл.30, ал.3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС)
РЕШЕНИЕ от 22.04.2025 г., издадено от несъдебен орган на Кралство
Нидерландия, влязло в сила на 03.06.2025 г. за налагане на финансова санкция
на Р. И., гражданин на Албания, роден на **** г. в Република Албания, ЕГН
**********, със статут на пребиваване в Република България, с последен
известен адрес гр.София, ул.****, с което на Р. И. е наложено
административно наказание глоба в размер на 461 евро за деяние, извършено
в 01:16 ч. на 22.09.2024 г. в Arnhem, Europaweg (A12), изразяващо се в
превишаване на максимално разрешената скорост на автомагистрала с 35 км/ч
(пътен знак а1), съставляващо административно нарушение по чл.2 от Кодекса
за движението по пътищата на Кралство Нидерландия, с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към датата на влизане в сила на
1
решението- 901,63 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7– дневен срок от днес.
Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за
решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по инициатива на компетентните органи на Кралство Нидерландия въз
основа на удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, въз основа на
решение от 22.04.2025 г., издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в
сила на 03.06.2025 г. за налагане на финансова санкция на Р.И., гражданин на Албания,
роден на 1**** г. в Република Албания, ЕГН **********, със статут на пребиваване в
Република България, с последен известен адрес гр.София, ул.****, с което на Р.И. е
наложено административно наказание глоба в размер на 461 евро за деяние, извършено в
01:16 ч. на 22.09.2024 г. в Arnhem, Europaweg (A12), изразяващо се в превишаване на
максимално разрешената скорост на автомагистрала с 35 км/ч (пътен знак а1), съставляващо
административно нарушение по чл.2 от Кодекса за движението по пътищата на Кралство
Нидерландия, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на влизане в сила на
решението- 901,63 лв.
В проведеното публично съдебно заседание представителят на СГП поддържа
становище, че поради липса на каквато и да е било връзка на лицето с българската държава,
производството следва да бъде прекратено.
Служебният защитник на наказаното лице- адв.Ч.П. изразява същото становище,
като излага и допълнителни съображения по този въпрос.
Осъденото лице Р.И. нередовно призован, не се явява и не взима становище по
делото.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на
страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Осъденият Р.И. е гражданин на Албания, роден на 1**** г. в Република Албания, ЕГН
**********, със статут на пребиваване в Република България, с последен известен адрес
гр.София, ул.****. Видно от наличните по делото справки, включително и призовката
изпратена до същия на известния адрес, той няма никаква връзка с територията на
Република България, като известният по делото адрес на територията на гр.София в Р
България, на който той е регистриран е служебен такъв, на който се регистрират чужди
граждани.
Не се установява наказаното лице И. да има някаква дейност на територията на Р
България- бизнес, месторабота, МПС, регистрирано на територията на Р България, да има
роднини тук или да пребивава фактически на определен адрес на територията на страната
ни. Установява се единствено от справката от НБД Населения, че същият има сключен брак с
българския гражданин Р.М., но по нейни сведения към настоящия момент, същият
пребивава в Англия, като дори майката на М. никога не е чувала за същия и никога не го е
виждала.
Същевременно и спрямо него е постъпило от нидерландските власти за приемане и
признаване на решение, с което му е наложена финансова санкция за нарушение свързано с
нарушаване на правилата за движението пътищата на територията на Кралство
Нидерландия, като в рамките на производството пред нидерландските власти, И. е посочил
като адрес, на който може да бъде намерен, адрес на територията на гр.София, на който не се
установява някога да е пребивавал. И на който очевидно не пребивава и към този момент и
който се установява, че е служебен такъв и на него се регистрират всички чужденци,
кандидатстващи за българско гражданство.
С оглед на това и без изобщо да коментира решението на нидерландските власти
1
настоящият състав на съда прие, че в случая не са налице, визираните в чл.30, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС предпоставки за признаване и приемане за изпълнение на решението на
чуждите компетентни органи- лицето, срещу което е постановено решението да притежава
имущество, да получава доходи или да има местоживеене или обичайно пребиваване на
територията на Р България.
При липсата на каквато и да е обвързаност на наказаното лице с територията на Р
България, освен чисто формалната такава с даден му служебен постоянен адрес, без връзка
на лицето с този адрес и без да са налице каквито и да е било възможности за предприемане
на принудително изпълнение спрямо това лице или негово имущество в страната и по
аргумент от цитираната разпоредба, съдът прие, че следва да не приеме за изпълнение
решението на нидерландските власти.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
2