Решение по дело №428/2019 на Районен съд - Котел

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260000, 14 август 2020 г. , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

Секретар Савка Панова, прокурор…………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 428 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „Гаранционен фонд България“ ЕООД моли съда да признае за установено в отношения с ответника В.А.Ц., че ответникът дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 106/28.03.2019 г. по ЧГД № 155/2019 г. на РС Котел за следните парични суми : 1857.04 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 193 от 16.11.2016г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и длъжника, която сума е заплатена от заявителя, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 16.11.2016 г., 112.75 лева, представляващи възнаградителна лихва от 16.11.2016 г. до 25.03.2019 г., 88.29 лева, представляващи мораторна лихва от 18.12.2016г. до 25.03.2019г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на 27.03.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението.

Тъй като заповедта е била съобщена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съобразно указанията на съда ищецът е предявил в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК искове за установяване на заявеното вземане.

Твърди се, че на 16.11.2016 г. между „Фреш кредит“ ЕООД, от една страна, и ответника, от друга, бил сключен договор за потребителски кредит за сума в размер на 1300.00 лева. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство между ищеца, кредитора „Фреш кредит“ ЕООД и поръчителя – ищецът по делото, по силата на който ищецът приел да отговаря за изпълнението на задълженията на ответника по договора за кредит срещу заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на 1669.20 лева. Същия ден бил сключен и трети договор – за допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, по силата на който „Фреш кредит“ ЕООД предоставило на ответника финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от ответника по договора за поръчителство. Уговорено е заплащане на общата сума по договора за поръчителство в размер на 1669.20 лева да се извърши на 12 месечни вноски по 139.10 лева всяка. По договора за кредит ответникът се задължил да върне на кредитора главницата заедно с договорна лихва, с краен падеж 17.11.2017г., съобразно погасителен план. В месечните погасителни вноски по договора за кредит били включени и погасителни вноски по договора за допълнителни услуги, като и погасяване на сума в размер на 59.00 лева, дължима пак по договора за допълнителни услуги. До 25.03.2019г. ответникът бил погасил главница в размер на 475.66 лева, договорна лихва в размер на 185.53 лева, 695.50 лева главница по договора за допълнителни услуги, 133.31 лева лихва за забава по договора за кредит. След посочената дата ответникът преустановил плащанията, поради това кредиторът „Фреш кредит“ ЕООД поканил на 25.03.2019г. ищеца да  изплати остатъка от задължения по двата договора в общ размер 2058.08 лева – главници, възнаградителна лихва и лихва за забава. Същия ден ищецът изпълнил задължението си и встъпил на основание чл.74 от ЗЗД в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както следва: 824.34 лева,  представляващи  неплатена главница по договора за кредит; 112.75 лева, представляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 16.11.2016г. до 25.03.2019г.; 88.29 лева, представляващи лихва за забава по договора за кредит за периода от 18.12.2016г. до 25.03.2019г.; 973.70 лева, представляващи главница по договора за допълнителни услуги; 59.00 лева, представляващи такса за СМС известяване по договора за допълнителни услуги; законната лихва върху сумите от подаване на заялението на 27.03.2019г. до окончателното изпълнение на задължението.

Моли за присъждане на разноските по заповедното и по настоящото производства.

Исковете с цена 824.34 лева и 973.70 лева са с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Искът с цена 112.75 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Искът с цена 59.00 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Искът с цена 88.29 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор срещу исковата молба.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Исковете се поддържат чрез писмено становище.

Ответникът не се явява и не се представлява.

С молба, депозирана преди съдебното заседание, ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение.

Налице са основанията на чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, тъй като на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му на него или негов представител в съдебно заседание. Съдът, след като съобрази представените с исковата молба писмени доказателства, намира, че предявените искове са изцяло основателни, поради което следва да бъдат уважени. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество – чл.239, ал.2 от ГПК.

По претенцията за разноски :

Ищецът не е представил списък по чл.80 от ГПК. По исковото производство е направил разноски за държавна такса в размер на 208.00 лева. Разноските по заповедното производство възлизат в размер на 41.16 лева, също за държавна такса. Предвид основателността на предявените искове, разноските за държавна такса следва да се присъдят в пълен размер.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

            ПРИЗНАВА за установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявени от "Гаранционен фонд България" ЕООД, седалище и адрес на управление град Бургас, ул. Янко Комитов 30, ЕИК *********,, че ответникът В.А.Ц., ЕГН **********, постоянен адрес ***, дължи на ищеца присъдените му по заповед № 106/28.03.2019 г. по частно гражданско дело № 155/2019 г. на РС Котел суми, както следва : 1857.04 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 193 от 16.11.2016г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и длъжника, която сума е заплатена от заявителя, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 16.11.2016 г., 112.75 лева, представляващи възнаградителна лихва от 16.11.2016 г. до 25.03.2019 г., 88.29 лева, представляващи мораторна лихва от 18.12.2016г. до 25.03.2019г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на 27.03.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.А.Ц., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на "Гаранционен фонд България" ЕООД, с посочени данни, сумата 41.16 лева (четиридесет и един лева и шестнадесет стот.) лева, представляващи разноски по частно гражданско дело № 155/2019 г. на РС Котел.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.А.Ц., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на "Гаранционен фонд България" ЕООД, с посочени данни, сумата 208.00 (двеста и осем) лева, представляващи разноски по настоящото дело

РЕШЕНИЕТО не може да бъде обжалвано. 

 

                                                                                  С Ъ Д И Я :