№ 36814
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110164484 по описа за 2023 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът К. Я. Д. твърди, че на дата 31.05.2023 г. между него в качеството му на
заемополучател и „Сити Кеш“ ООД в качеството му на заемодател е сключен Договор
за потребителски кредит № 872019 към искане № 9215765. Посочва, че в чл. 3 от
Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението, като
съгласно посочената клауза размерът на заема е 1000,00 лева с краен срок за
погасяване – дата 16.08.2023 г. Твърди, че за предоставения кредит заемополучателят
дължи възнаградителна лихва в размер на 44,5% годишно, като в чл. 3, т. 5 от
Договора е посочен ГПР в размер на 56,67%. Било уговорено още, че заемът следва да
бъде върнат на 11 седмични вноски, дължими с падеж – сряда, от които 2 вноски по
8,65 лева и 9 вноски по 115,97 лева.
В чл. 5.1 от Договора било уговорено, че в срок от три дни кредитът трябва да
бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество
условия за това. Твърди се, че при един поръчител същият следва да получава
възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама – поне 4;
поръчителите да не са кредитополучателя или поръчители по договори, сключени със
заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в
Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да
представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови
доходи.
Твърди, че съгласно чл. 11, ал. 2 от Договора, при неизпълнение на условията по
чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 302,97 лева. Посочва, че въпреки
предоставената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в
1
тридневен срок, още със сключването на Договора му е била начислена неустойка в
размер на 302,97 лева, като същата е била включена в погасителния план още от
самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 124,00
лева, а общото задължение ще бъде в размер на 1364 лева.
Счита, че уговорената неустойка в чл. 11 от Договора противоречи на множество
императивни разпоредби на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна.
Смята, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален
размер на ГПР – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че това вземане е посочено като
обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при
изчисляване на ГПР и да остане под законоустановената граница, но в действителност
отговаря на всички критерии, посочени в параграф 1, т. 1 от ЗПК. Твърди се, че
представлява разход, пряко свързан с Договора за потребителски кредит, известен е на
кредитора и следва да се заплати от потребителя, което се потвърждава и от самия
погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още
с подписването на Договора. Счита, че договарянето на този разход като неустойка
има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално
допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е
недействителна. Посочва, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да
оцени кредитоспособността на длъжника и с предоставянето на потребителя на
заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за
кредитоспособност.
Изтъква, че от представения погасителен план възнаградителната лихва в размер
на 44,5 % за срока на договора се равнява на 61,03 лева, а неустойката в размер на
302,97 лева, с което реалният ГПР става близо 1585,87 %. Твърди се, че определянето в
Договора па сумата в размер па 302,97 лв. като неустойка за неизпълнение на
задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че
така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна,
като счита, че същата противоречи на закона и добрите прави, като излиза и извън
пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Изтъква, че процесната
неустойка е в размер на близо 30 % от предоставения заем, без да става ясно какви
вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на
длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено
обезпечението. Твърди се, че с тази неустойка заемодателят цели да се обогати.
Заявява, че неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна
и санкционна функция, като същата нарушава добрите нрави и противоречи на чл. 26,
ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. Също така твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че с
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
2
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Счита кумулирането на неустойка за
забава с мораторна лихва за недопустимо. Заявява, че клаузата на чл. 6 от Договора е
изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена
по смисъла на чл. 146 от ЗЗП.
Също така счита, че са налице основания целият Договор за потребителски
кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и
на самата неустоечна клауза, като моли съда да се произнесе относно
действителността на Договора в мотивите на решението, тъй като не предявява
самостоятелен иск за обявяване нищожност на Договора. Посочва, че съзнателното
погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите,
които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува,
като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е
основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.
С оглед на гореизложеното счита, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22
от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на изначално недължимо платена сума.
Моли съда да провъзгласи недействителността на клаузата предвидена в чл. 11,
ал. 2 от Договора за паричен заем № 872019, сключен между ищеца и „Сити Кеш“
ООД предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято
невалидност моли да бъде прогласена.
Моли съда да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 5,00 лева
(частична претенция от общо 302,97 лева), представляваща изначално недължимо
платена сума по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане.
Претендира направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал отговор на
3
исковата молба, с който заявява, че предявените искове са предявени в условията на
злоупотреба с права. Твърди, че са нередовни и неоснователни.
Поддържа, че правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право,
тъй като са депозирани 2 искови молби срещу ответното дружество с цел да се
възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер.
Изтъква, че образуваните пред СРС дела са със следните номера: настоящото гр.д. №
64484/2023 г. и гр.д. № 68942/2023 г. на 27 състав. Поддържа, че въпреки, че ищецът е
имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство,
като предяви в една искова молба идентичните си искове и претенциите си за
недействителност на договори в цялост и на отделни договорни клаузи, той е
образувал две с целта да се обогати за сметка на ответника с двукратно по – високия
размер на присъдените в тежест на последния разноски. Смята, че процесуалното
поведение на ищеца противоречи на принципа за законност и добросъвестност,
прогласен в чл. 3 от ГПК. Поддържа, че съдът е длъжен служебно да следи дали
извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за
добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при
установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава
неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК.
Твърди, че при успешен развой на делото за ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски за повече от едно производство. Моли съда по реда на чл. 213 от ГПК да
съедини горепосочените дела в едно производство и постанови едно общо решение по
тях. Посочва, че идентичността между делата и производствата е твърде съществена,
за да се гледат в отделни производства, чиято единствена цел е генериране на по –
високи разноски за ответното дружество. Поддържа, че разглеждането на двете
производства съвместно и постановяването на едно общо Решение би отговаряло в най
– пълна степен на принципите на добросъвестно упражняване на процесуалните права
от страните под страх от отговорност за вреди, състезателното начало и равенството
между страните в производството, както и процесуална икономия.
Моли съда при условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат
съединени, то при успешен развой на делото за ищеца да не бъдат присъждани
разноски за повече от едно производство.
Твърди, че е налице противоречие между обстоятелствата, на които ищецът
основава иска си и заявения петитум. Поддържа, че в обстоятелствената част на
исковата молба ищецът иска съдът да се произнесе в мотивите на Решението относно
действителността на Договора в цялост, като едновременно с това се оспорва
единствено неустойката по договора, като изрично е заявено, че не се предявява
самостоятелен иск за нищожност на Договора. Сочи, че в петитума са предявени един
установителен иск за нищожност на договорната клауза за неустойка и един
осъдителен с посочено правно основание чл. 23 от ЗПК, който разглежда хипотеза на
4
недействителен договор в цялост, вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата на неустойката по
договора.
Заявява, че гореизложеното води до нередовност на исковата молба по смисъла
на чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 от ГПК, тъй като не става ясно какво е конкретното
искане и по какъв начин се предявяват двата иска от петитума, респективно на какви
обстоятелства се основават, като по този начин не може да се определи и цената на
така предявените искове. Твърди, че относно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК
ищецът е посочил банкова сметка, но не става ясно кой е нейния титуляр. Моли съдът
да задължи ищеца да уточни исковата молба, а в случай, че последният не стори това,
да върне исковата молба и да прекрати производството по нея.
Твърди, че по същество претенциите са изцяло неоснователни. Поддържа, че
неустоечната клауза не е част от съществените параметри на Договора за заем, дори
напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на
акцесорно задължение на заемателя, като дори същата да бъде обявена за
недействителна, това не би довело до нищожност на договора в цялост. Счита, че
неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в
настоящия случай страните са я уговорили като плащане, което да бъде извършено в
случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на
кредитодателя след сключване на Договора. Твърди, че изначално е невъзможно
уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Изтъква, че освен, че неустойката е
дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по Договора, тя е
уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно ясно с размера й още
преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Оспорва
твърдението на ищеца, че уговорената между страните неустойка следва да бъде
включена в ГПР. Сочи, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които
кредиторът е бил наясно към датата на сключване на Договора. Поддържа, че в
настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като
клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на
Договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на
задължението си. Твърди, че към датата на сключване на Договора кредиторът не е
знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Изтъква, че
търговецът не е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в Договор за кредит,
представен от ищеца – Приложение 1, Погасителен план, неразделна част от него, е
посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Твърди, че
обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като в 6 – та;
и 7 – та колона от него със знак „*“ и съответната бележка след плана е изрично
посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на задълженията по
чл. 5 от Договора за заем. Поддържа, че ясно и точно са посочени размерите на
5
вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки
един падеж. Сочи, че целта на посочването на сумите е именно да бъде информиран
потребителя за своето задължение към търговеца при всяко възможно развитие на
правоотношението им. Посочва, че още към момента на сключването потребителят е
бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към
кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.
Смята, че неустойката е действителна и по смисъла на ЗЗД. Изтъква, че
процесният Договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца,
който е попълнил искане за сключване на Договор за кредит, получил е подробна
информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен
европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на
договора, включително и да предложи различни формулировки. Посочва, че дори и да
не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на чл. 5
и чл. 11 след сключването на Договора, дори след изтичането на тридневния срок, да е
осъзнал, че е неспособен да се справи с това да представи поръчител или банкова
гаранция, които да отговарят на съответните условия на кредитора,
кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на
отказ от Договора по реда на чл. 7, ал. 1 от Договора, както и т. 1, Част IV от
Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от спорната
неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – като например
заплащане на обезщетения или такси. Твърди се, че тази възможност гарантира в
пълна степен правата на потребителя, в случай, че последният реши, че е сключил
договор при недостатъчно изгодни за него условия. Твърди, че кредитополучателят е
имал възможност да удължи тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба
до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като
например издаването на Запис на заповед. Поддържа, че вместо да упражни някое от
договорно и законоустановените си права да се откаже от Договора, да поиска
удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид
още при сключване на първия договор, ищеца по своя воля е инициирал сключването
на още за идентични кредитни продукти, респективно при идентични условия, с които
категорично е бил наясно при сключването на всеки следващ Договор за кредит.
Заявява, че горепосоченото обосновава извода, че е налице индивидуално договаряне
и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищеца се е запознал с условията
на конкретния кредитен продукт на ответното дружество, като по всеки кредит е
получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за
неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки.
Твърди, че ищецът е бил отлично информиран за условията за ползване на
продукта на търговеца предварително – да представи обезпечение, като има право на
избор какво да бъде то, като в случай, че не го направи, да плати неустойка в точен и
6
индивидуално определен размер. Заявява, че от фактическата обстановка на казуса и
процесуалното поведение на ищеца става ясно, че последният изобщо не е имал
намерение да предоставя обезпечение, а тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е
целял да се обогати неоснователно от своя кредитодател, като заведе в условията ма
злоупотреба с право неоснователен иск за недействителност на неустоечната клауза.
Посочва, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.
12 от ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение.
Изтъква, че няма как да се твърди противоречие на договорната неустойка с
добрите нрави, поради изброените причини, свързани с индивидуалното й договаряне
и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата,
водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане. Твърди, че
неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е
била с фиксирани параметри за срока на Договора. Счита, че противоречие с добрите
нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави
проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като
например дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи
като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно
съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. Сочи, че при сключването на
процесния договор ищецът, не е предоставил обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за
това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от
липса на такова обезпечение в хипотеза на несъбираемост на вземането, калкулирайки
я в неустойката по чл. 11, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Счита, че
ищецът напълно неоснователно се позовава на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, доколкото
цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя.
Заявява, че в настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, а не при забавено изпълнение на
потребителя.
Смята, че не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП. Заявява, че
неустоечната клауза е сключена индивидуално. Поддържа, че ищецът е сключил
процесния Договор за кредит след лично подадено искане за отпускане на кредит и
след като търговецът му е предоставил на информация за всички параметри на
Договора чрез Стандартния европейски формуляр. Сочи, че тези обстоятелства са
декларирани от потребителя в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Договора, както и от самите
документи, подписани от ищеца. Твърди, че става ясно, че ищецът е бил информиран
за условията за ползване на продукта на търговеца предварително – да представи
обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, като в случай, че не го
7
направи, да плати неустойка в точен и индивидуално определен размер. Твърди, че
изложеното изключва възможността ищецът да не е бил предварително наясно с
икономическите последици от сключването на Договора за кредит, респективно да е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 от ЗЗП.
Заявява, че както в Договора, така и в Стандартния европейски формуляр са
записани ясно и точно всички параметри и условия по кредита, а стойността на
неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова стойност, не в процент,
като предпоставките при които се дължи са точно и изчерпателно изброени, както и
начинът на плащане – срок и размер на всяко отделно плащана до крайния падеж на
договора.
Поддържа, че с оглед на гореизложеното процесната клауза за неустойка напълно
отговаря на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в
потребителските договори, приложимата практика на СЕС, както и практиката на
националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с
потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по прозрачен
начин.Счита, че изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем
език, следва да се схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са
ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в Договора да е
прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и издължаване на заемната сума,
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии,
както и произтичащите за него икономически последици.
Заявява, че по отношение на осъдителния иск, от петитума не става ясно на какво
основание се претендира връщане на сумата от 5,00 лева. Оспорва осъдителната
претенция като неоснователна и необоснована. Твърди, че Договорът, както и
всичките му клаузи са валидно и индивидуално уговорени между страните. Сочи, че
условията по договора и всяко едно от задълженията на кредитополучателя са
посочени и описани в Стандартния европейски формуляр, Договора и погасителния
план, като потребителят е подписал документите собственоръчно. Поддържа, че
всички предсрочно и доброволно платени от ищеца суми са получени на валидно
правно основание.
Моли съда при проверка на редовността и допустимостта на исковете по реда на
чл. 140 от ГПК и след като се увери, че делото е заведено при условията на
злоупотреба с процесуални права, да постанови съединяването на гр. дела по описа на
СРС с номера: № 64484/2023 г. и гр.д. № 68942/2023 г., в едно общо производство,
поради наличието и на двете алтернативно посочени предпоставки в чл. 213 от ГПК, а
именно: участието на едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника и
наличието на връзка между тях. В случай, че съдът приеме исковете за допустими за
самостоятелно разглеждане в настоящото производство, моли за отхвърляне на
8
предявените претенции като неоснователни, а в случай, че ищецът не уточни петитума
си, то моли съдът да върне исковата молба и да прекрати производството. Претендира
и разноски.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2024г.
от 10:40ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9