РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Пловдив, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20235300100061 по описа за 2023 година
Ищецът И. П. Г. с ЕГН **********, от гр.
********************************************, представляван от
пълномощниците му адвокат А. Ш. и от адвокат И. Д., твърди, че е единствен
наследник на П. И. Г., починал на **.**.**** г. и на Н.С.Г., починала на **.**.**** г.,
които по време на брака им са придобили отчасти в режим на съпружеска
имуществена общност и отчасти като лична собственост на П. Г. срещу отчужден му
собствен недвижим имот : апартамент ******, находящ се на четвъртия етаж в
жилищен блок № ****, вх. „*“, ж. к. „************************, състоящ се от две
стаи и кухня със ЗРП от 63,92 кв. м, при граници за жилището : ап. * на Г., отгоре ап.
*на Р., ап. ** на Г., ведно с принадлежащото избено помещение № * с полезна площ от
5,05 кв. м., при граници : изба * на К., коридор, изба ** на А., ведно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата и ведно с 2,807% ид. ч. от правото на
строеж върху терена на комплекса, съгласно Нотариален акт № ***, том *, нот. Д. №
2668/1978 г. на пловдивски нотариус.
На 01.12.2003 г. Е. Е. Г., в качеството му на заемодател и третото лице „ВИП
2002“ ООД, в качеството му на заемополучател, сключили договор за паричен заем за
сумата от 11 000 лв., за обезпечаване на задълженията по който в чл. 6 те уговорили
ищецът и майка му Н.С.Г. да прехвърлят на заемодателя гореописания техен
съсобствен имот, а в чл. 4 се споразумели, че след погасяване на дълга заемодателят
ще издаде на заемателя декларация, че последният няма задължения към него, след
което заемодателят ще прехвърли на третите лица собствеността на апартамента,
1
служещ като обезпечение на заема. На 01.12.2003 г. ищецът и майка му, от една старна
и от друга - Е. Г., сключили договор за покупко-продажба на процесния недвижим във
формата на Нотариален акт № ***, том 4, рег. № 8083, дело 690/01.12.2003 г. на С. К. –
Нотариус рег. № ... по Регистъра на Нотариалната камара, вписан Акт № . том **, дело
13814/2003 г., вх. Рег. № *****/01.12.2003 г. на Служба по вписванията – Пловдив, като
в съответствие с постигнатите в чл. 6, ал. и ал. 3 от договора за паричен заем
договорености между същите страни бил сключен и предварителен договор /за
обратно изкупуване на имота от продавачите/ най-късно в двуседмичен срок от
изплащане на продажната цена от 12 500 лв., която съставлява сбор от заетата сума по
договора за паричен заем ведно с уговорената възнаградителна лихва. На 07.07.2005 г.
ответникът Г. продал на П. Н. С. гореописания недвижим имот съгласно Нотариален
акт № 107/2005 г., том *, рег. № ****, д. № 473/2005 г. на Т.К. – Нотариус рег. *** по
Регистъра на Нотариалната камара, вписан акт № ***, том **, дело № 14759/2005 г.,
вх. рег. *****/07.07.2005 г. на Служба по вписванията – Пловдив, но независимо от
извършените две продажби на апартамента, в него непрекъснато, постоянно и
необезпокоявано и към датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2022 г.,
живее ищецът, а до смъртта й живяла и неговата майка, никой не им е отнемал
фактическата власт върху него, съответно не е прекъсвал владението им върху него и
след смъртта на Н. Г. ищецът и до датата на подаване на исковата молба в съда
осъществява фактическа власт върху имота и го владее.
С влязло в сила на 03.03.2007 г. решение постановено по гр. д. № 2302 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХVІ гр. с. за 2005 г. е отхвърлен предявеният от ответника
С. против ищеца и майка му иск по чл. 108 Закон за собствеността за отстъпване на
собствеността и предаване на владението върху индИ.дуализирания по-горе недвижим
имот по съображения, че С. не е станал собственик на имота, тъй като уговорените в
чл. 6 от договора за паричен заем клаузи за обезпечаване на заема чрез продажба от
трети лица на собствения им апартамент на заемодателя са недействителни на
основание чл. 152 ЗЗД, поради което и договорът за покупко-продажба на имота е
недействителен поради противоречието му на закона, следователно купувачът Г. не е
станал собственик на имота и не е могъл да прехвърли на ответника С. правото на
собственост върху същия.
Впоследствие с влязло в сила решение на 14.09.2010 г. е отхвърлен и
предявеният от Г. против ищеца, майка му Н. Г. и третите лица „ВИП 2002“ ЕООД и
П. Г. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на сключените помежду им
на 01.12.2003 г. договор за заем и договор за покупко-продажба на недвижим имот и на
02.12.2003 г. предварителен договор за обратно изкупуване на имота за окончатален
договор за учредяване на договорна ипотека при следните условия : кредитор Г.,
длъжникът „ВИП 2002“ ЕООД, евентуано П. Н. Г., вземане в размер на 11 000 лв.
дължимо на основание сключен помежду им на 01.12.2003 г. договор за заем с месечна
2
лихва в размер на 5% за периода 01.12.2003 г. – 01.05.2004 г. за обезпечаване на който
И. и Н. Г. в качеството им на трети задължени лица учредяват договорна ипотека
върху процесния имот по мотИ., че действителната обща воля на страните, изразена в
договорите, е за обезпечаване на дадената в заем сума чрез покупко-продажба на
имота с уговорка за обратно изкупуване, поради което липсва валидно формирано и
изразено писмено съгласие между страните за сключване на предварителен договор за
учредяване на договра ипотека, което е условие и за неговата валидност, поради което
такъв не е налице.
С оглед на гореизложеното, въпреки че ищецът упражнява фактическа власт
върху имота, последният по силата на двата цитирани по-горе в настоящото
изложение нотариални акта формално е собственост на ответника С.. Последният,
обаче, не е негов собственик заради това, че го е купил от несобственик – ответника Г.,
който не е могъл да му прехвърли права върху имота, тъй като договорът за покупко-
продажба, легитимиращ го като собственик на имота, е нищожен поради противоречие
със закона – чл. 26, ал. 1 във връзка чл. 152 ЗЗД.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановки ищецът моли съда да
постанови решение, с което да прогласи по отношение и на двамата ответника
нищожността на договора за покупко-продажба, обектИ.ран в Нотариален акт № ***,
том *, рег. № ****, дело 690/01.12.2003 г. на С. К. – Нотариус рег. № *** по Регистъра
на Нотариалната камара, вписан акт № **, том **, дело 13814/2003 г., вх. Рег. №
*****/01.12.2003 г. на Служба по вписванията – Пловдив, а също и да признае за
установено по отношение и на двамата ответника, че е собственик на процесния
апартамент по наследство от родителите си П. И. Г. и Н.С.Г., придобит от последните с
Нотариален акт № 200, том *, нот. Д. № 2668/13.06.1978 г. на пловиски нотариус.
Обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 152 и чл. 209 Закон за задълженията и
договорите и 124, ал. 1 Граждански процесуален кодекс.
Ответникът Е. Е. Г. с ЕГН **********, от гр. ****************************
на взе становище по предявените искове нито в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, нито в
хода на производството по делото.
В депозирания от адвокат А. Д. П. в качеството му на пълномощник на
ответника П. Н. С. с ЕГН **********, от гр. ******************, отговор на исковата
молба е изразено виждане за неоснователност на предявените искове, тъй като :
невярно е твърдението, че има връзка между договора за паричен заем и договора за
покупко-продажба на процесния имот от 01.12.2003 г. – дори и на пръв поглед е
видно, че в представения договор за заем никъде не е уговорено връщане на сума от
12 500 лв., а дължимата по него сума е в размер на 11 000 лв. ведно с лихва в размер на
5% месечно или 550 лв. за периода 01.12.2003 г. – 01.05.2004 г., поради което
3
неоснователно е твърдението, че договорът за покупко-продажба е нищожен; дори и да
съществува друг договор за заем с твърдяните недействителни клаузи, то невярно е
твърдението, че ответникът Г. не е могъл да прехвърли на купувача С. права, които не
притежава; дори и да бъде установено, че първоначалната продажба от 01.12.2003 г. е
нищожна, то ответникът С. се легитимира като собственик на имота посредством
Нотариален акт № ***/2005 г., том *, рег. № ****, д. № 473/2005 г. на Т. К. – Нотариус
рег. *** по Регистъра на Нотариалната камара, вписан акт № ***, том **, дело №
14759/2005 г., вх. рег. 18839/07.07.2005 г. на Служба по вписванията – Пловдив, който
акт е годно правно основание да го напарви собственик, доколкото той няма как да е
знаел на 07.07.2005 г., че праводателят му Г. не е бил собственик на недвижимия имот,
а към момента на подаване на исковата молба в съда са изминали повече от **години,
който период значително надвишава не само уредената в закона 5-годишна, а дори и
10-годишна давност за придобИ.е на имота на оригинерно основание; противно на
заявеното в исковата молба ищецът единствено е осъществявал фактическа власт
върху имота, но никога не го е владял за себе си; ищецът е изгубил владението още на
01.12.2003 г., когато е сключен договорът за покупко-продажба и той се е лишил от
правото на собственост върху имота; същият резултат е бил постигнат и с
подписването на предварителния договор от същата дата, в който ищецът като купувач
е признал, че не е собственик на имота, който се е задължил да закупи на по-късен
етап и по този начин, владението, което от 01.12.2003 г. е преминало в патримониума
на Е. Г., е било предадено на ответника С. със сключването на нотариалния акт от
07.07.2005 г.; още към месец февруари 2007 г., в хода на воденото съдебно
производство, ищецът е приел да бъде държател на имота и от този момент
владението, което е осъществявал е било в полза на ответника С., като Г. единствено е
държал имота и е заплащал текущите консумативни разходи за ползването му, като по
изложените съображения ответникът С. навежда възражение за придобИ.е на имота по
давност, считано от 01.12.2003 г., евентуално от месец февруари 2007 г.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните и възражението на
ответника С. за придобИ.е на имота по давност във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
По предявения от И. Г. против Е. Г. и П. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо във връзка с чл. 152 и чл. 209 Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД/ касаещ договор за покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален акт
№ ***, том *, рег. № ****, дело № 690 от 2003 г. на С. Ки – нотариус регистрационен
№ * по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд –
Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив вх. рег. № 20598/01.12.2003 г.,
Акт № **, том **, дело № 13814/03 г., посредством който на 01.12.2003 г. И. Г. и Н.Г.
са продали на Е. Г. следния свой съсобствен недвижим имот : жилище ******,
находящо се на четвъртия етаж в жилищна сграда блок №
4
***************************, състоящо се от две стаи и кухня със застроена площ
от 63,92 кв. м, при граници: ап. ** на Г., отгоре ап. ** на Р., ап. ** на Г., ведно с избено
помещение № * със застроена площ от 5,05 кв. м., при граници : изба *на К., коридор,
изба ** на А., както и ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и ведно с 2,807% ид. ч. от правото на строеж върху мястото, съставляваща по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрена със Заповед
№ РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК : самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.531.4573.2.12, с адрес на имота : гр.
*************************************** който самостоятелен обект се намира на
етаж четири в сграда с идентификатор 56784.531.4573.2 с предназначение : жилищна
сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 5674.531.4573, с
предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент в жилищна или вилна
сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта : 1; площ по
документ : 63,92 кв. м.; с прилежащи части : изба * с площ 5,05 кв. м. и 2,870% ид. ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : 56784.531.4573.2.11; под обекта :
56784.531.4573.2.9; над обекта: 56784.531.4573.2.15.
В действителност ответникът С. не е страна по този договор. Посредством
същия, обаче, ответникът Г. се е легитимирал пред него като собственик на
гореописания недвижим имот при сключването помежду им на договор за покупко-
продажба във формата на Нотариален акт № ***, том * рег. № ****, дело 473/2005 г.
на Т. К. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията вх. рег. №
18839/07.07.2005 г., Акт № *** том**, дело № 14759/2005 г., представящ С. към датата
на завеждане на разглежданото дело като собственик на този имот. Позовавайки се
именно на този нотариален акт в предходен момент – на 25.07.2005 г., последният е
предявил срещу И. Г. и майка му Н. Г. иск с правно основание чл. 108 Закон за
собствеността, по който е образувано гр. д. № 2302 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХVІ гр. с. за 2005 г. /запазени документи от което се приложиха за
послужване по настоящото дело/, с решение № 108/18.07.2006 г. на Районен съд -
Пловдив, потвърдено с решение № 54/09.01.2007 г. на Окръжен съд – Пловдив по в.
гр. д. № 2397/2005 г., влязло в сила на 06.03.2007 г., искът е отхвърлен, като в рамките
на това производство е обсъдено и възражение на ответниците И. и Н. Г.и за
нищожност на договор за покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален акт
№ ***, том * рег. № ****, дело № 690 от 2003 г. на С. К. – нотариус регистрационен №
* по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията – Пловдив вх. рег. № *****/01.12.2003 г., Акт № **,
том **, дело № 13814/03 г. поради противоречието на му на закона – чл. 26, ал. 1,
предложение 1-во във връзка с чл. 152 ЗЗД, по което, обаче, не е формирана сила на
5
пресъдено нещо. Повдигнатият с него въпрос е от съществено значение за разрешаване
на възникналия между ищеца и ответника С. спор относно правото на собственост
върху процесния имот, за който първият не разплога с титул за собственост, а
ответникът С. да – с Нотариален акт № ****, том *, рег. № ****, дело 473/2005 г. на Т.
К. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие –
Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 18839/07.07.2005
г., Акт № ***, том **, дело № 14759/2005 г., като в случай, че бъде установено, че
праводателят му Г. не е бил титуляр на вещното право поради твърдяната от ищеца
недействителност на договора, сключен във формата на Нотариален акт № ***, том ІV,
рег. № 8083, дело № 690 от 2003 г. на С.К. – нотариус регистрационен № *по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, то
не ще е настъпило и вещнопрехвърлителното действие на сделката, обектИ.рана в
Нотариален акт № ****, том *, рег. № 5320, дело 473/2005 г. на Т. К. – нотариус рег. №
*** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд –
Пловдив. Следователно установяването на нищожността на първия договор би се
отразило върху правната сфера на ответника С., въпреки че не е страна по него, поради
което налице е интерес от предявения срещу него иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо във връзка с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД.
По него в тежест на ищеца е да установи съществуването на заемно
правоотношение между ответника Г. и обезпечаване на изпълнението по него чрез
извършена сделка по прехвърляне на собственост върху недвижим имот с обещание за
връщането му след погасяване на дълга.
В тази насока с исковата молба са представени заверени преписи на:
- Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно
устройство № 200, том *, нот. д. № 2668/13.06.1978 г. на нотариус при Районен съд –
Пловдив и на удостоверения за наследници изх. №№ 161773 и 161774, издадени на
03.06.2022 г. от Община Пловдив, район „*********“, видно от които на 13.06.1978 г.
П. И. Г., починал на **.**.**** г., чиито наследници по закон са синът му И. П. Г. и
съпругата му Н. С. Г., починала на **.**.**** г., чийто наследник по закон е синът й И.
Г., е признат за собственик на следния недвжим имот – жилище ******, находящо се
на ** етаж в жилищна сграда – блок № ***, вх. „*“, построена върху държавна земя,
комплекс „*********“, гр. ***************, състоящ се от две стаи и кухня, със
застроена площ на жилището 63.92 кв. м., с принадлежащото избено помещение № *
със застроена площ 5,05 кв. м. и идеални части от общите части на сградата и 2,807%
ид. ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи : ап. ** на Г., отгоре – ап. ** на
Р.; ап. ** на Г., а на избено помещение : изба * на К., коридор, изба ** на А.;
- Договор за паричен заем с дата 01.12.2003 г., в който като страни са посочени
6
Е. Е. Г. в качеството му на заемодател и „ВИП 2002“ ООД в качеството му на заемател,
по който страните са се споразумели за следното : заемодателят предава в собственост
на заемателя непосредствено преди подписване на договора, който има ролята на
разписка за заплатената сума – сумата 11000 лева, в брой, в тяхната равностойност в
долари на САЩ, изчислена по централния курс на БНБ за деня, срещу поемане на
задължение от заемателя да върне заемната сума в срок до 1 май 2004 г. и да плати
възнаграждение на заемодателя под формата на месечна лихва в размер на 5% от
остатъка за плащане всеки месец върху заемната сума като главница и лихва /чл. 1, чл.
2 и чл. 3/; връщането на заемната сума и изплащането на уговорената лихва ще се
осъществи по следния начин – срещу разписка, изготвена от адвокат, а след изплащане
на последните дължими суми заемодателят ще издаде нотариално заверена
декларация, че заемателят няма завължения към него и ще премине към прехвърляне
от заемодателя на третите лица на служещата за обезпечение собственост –
апартамент, описана по-долу в договора / чл. 4/; връщането на заемната сума от
заемателя ще бъде обезпечено по следния начин : чрез прехвърляне чрез продажба,
оформена като нотариален акт, на собствеността върху следния недвижим имот,
собственост на третите лица И. П. Г. и Н.С.Г., а именно : жилище ******, находящо се
на * етаж в жилищна сграда блок № ***, вх. Б, комплекс „*********“ в гр. *********
/адрес – гр. ******************/, състоящо се от две стаи и кухня със застроена площ
на жилището 63,92 кв. м., ведно с избено помещение № * със застроена площ 5.05 кв.
м., както ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и ведно с
2,808% ид. ч. от правото на строеж върху мястото /чл. 6, ал. 1/; условията за
обезпечаване на заема се уговарят с отделно споразумение, чийто текст ще бъде
приложен към настоящия договор, като това споразумение може да бъде оформено
като предварителен договор за покупко-продажба на описания имот, сключен на
основание чл. 19 от ЗЗД, но действителната цена за заплащане на цена по
предварителния договор ще е не посочената в него, а изчислената сума за заплащане
/за връщане на заемната сума с лихви/ при условията и механизма на настоящия
договор за паричен заем чл. 6, ал. 2/; предварителният договор по предходната алинея
ще бъде сключен след оформяне на продажбата на гореописания недвижим имот с
нотариален акт, по който купувач е заемодателят по настоящия договор, а продавачи –
описаните по-горе трети лица – собственици на апартамента /чл. 6, ал. 3/;
- Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***том * рег. № ****, дело
№ 690 от 01.12.2003 г. на С. К. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по
вписванията вх. рег. № 20598/01.12.2003 г., Акт № *, том *, дело № 13814/03 г., по
който на 01.12.2003 г. И. П. Г. и Н.С.Г. са продали на Е. Е. Г. следния свой съсобствен
недвижим имот : жилище ******, находящо се на * етаж в жилищна сграда блок №
***, вх. *, комплекс „***********“ в гр. *************, с адрес на жилищната сграда
7
- гр. **********************“ ******, което жилище се състои от две стаи и кухня,
със застроена площ на жилището 63,92 кв. м., при граници : ап. **на Г., отгоре ап. 4 на
Р., ап. ** на Г., ведно с избено помещение № * със застроена площ 5.05 кв. м., при
граници : изба *на К., коридор, изба ** на А., както и ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и ведно с 2,808% ид. ч. от правото на строеж върху
мястото за сумата от 16 590.80 лв.;
- Предварителен договор с дата 02.12.2003 г., страни по който са Е. Е. Г., от една
страна като продавач и от друга – И. П. Г. и Н.С.Г., като купувачи, в който са
обектИ.рани следните договорености : продавачът продава на купувачите следния
недвижим имот : жилище ******, находящо се на * етаж в жилищна сграда блок №
***, вх. *, комплекс „**********“ в гр. **********, с адрес на жилищната сграда - гр.
*****************“ ******, което жилище се състои от две стаи и кухня, със
застроена площ на жилището 63,92 кв. м., ведно с избено помещение * със застроена
площ 5.05 кв. м., както и ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и ведно с 2,808% ид. ч. от правото на строеж върху мястото, за който имот
страните договарят продажна цена от 12500 лв., която ще се заплати от купувачите на
продавача /чл. 2 и чл. 2/; страните се задължават най-късно в двуседмичен срок след
заплащане на сумата по чл. 2 от договора да се явяват при нотариус за подписване и
оформяне на окончателния договор за продажба във формата на нотариален акт
съгласно закона;
- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. №
5320, дело № 473 от 07.07.2005 г. на Т. К. – нотариус рег. № *** по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба
по вписванията – Пловдив вх. рег. № 18839/07.07.2005 г., Акт № ***, том **, дело
14759/05 г., по силата на който Е. Г. е продал на П. С. следния свой собствен недвижим
имот : жилище ******, находящо се на * етаж в жилищна сграда блок № ***, вх. *,
комплекс „********“ в гр. ***********, с адрес на жилищната сграда - гр.
****************“ ******, което жилище се състои от две стаи и кухня, със застроена
площ на жилището 63,92 кв. м., при граници : ап. ** на Г., отгоре ап. * на Р., ап. ** на
Г., ведно с избено помещение № * със застроена площ 5.05 кв. м., при граници : изба *
на К., коридор, изба ** на А., както и ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и ведно с 2,808% ид. ч. от правото на строеж върху мястото за
сумата от 16 037.20 лв.
По искане на ищеца се изискаха и приложиха за послужване по делото запазени
документи по :
гр. д. № 2302 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ гр. с., чийто предмет
вече бе коментиран накратко по-горе в настоящото изложение, като видно още от
запазените документи по него – протокол от открито съдебно заседание на 09.03.2006
8
г. и мотИ.те на решение № 108/18.07.2006 г., в рамките на производството по това дело
е открито и производство по чл. 154, ал. 2 ГПК /отм./ за извършване на проверка на
истинността – автентичността, на Договор за паричен заем с дата 01.12.2003 г., страни
по който са Е. Е. Г. и „ВИП 2002“ ЕООД, във връзка с което е допуснато извършване
на тройна съдебна графологична експертиза, на база на която съдът е приел, че
подписът срещу „заемодател“ в документа е положен от Г., а от там и че договорът е
истински – автентичен. Констатира се още от мотИ.те на съдебния акт, че в
производството като доказателство е ангажиран от страна на ответниците – И. Г. и
Н.Г., и обсъденият по-горе в настоящото изложение Предварителен договор с дата
02.12.2003 г., страни по който са те в качеството им на купувачи и Е. Г. в качеството му
на купувач, като същият не е бил оспорен в рамките на това производство от ищеца П.
С..
гр. д. ******44 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2008 г.,
образувано по подадена на 19.11.2008 г. искова молба от Е. Е. Г., с която е предявил
против И. Г., Н.Г., „ВИП 2002“ ЕООД и П.Н.Г. с ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на сключен между страните на 01.12.2003 г.
договор за заем, договор за покупко-продажба на недвижим имот и на 02.12.2003 г.
предварителен договор за обратно изкупуване на имота за окончателен договор за
учредяване на договорна ипотека при следните условия : кредитор Е. Г., длъжник
„ВИП 2002“ ЕООД, евентуално П.Н.Г., вземане в размер на 11 000 лв., дължимо на
основание сключен помежду им на 01.12.2003 г. договор за заем с месечна лихва в
размер на 5% за периода 01.12.2003 г. – 01.05.2004 г., за обезпечаване на който И. и Н.
Г. в качеството им на трети задължени лица учредяват договорна ипотека върху
следния техен недвижим имот : жилище ******, находящо се на ІV етаж в жилищна
сграда блок № ******************, с адрес на жилищната сграда - гр.
***************** ******, което жилище се състои от две стаи и кухня, със
застроена площ на жилището 63,92 кв. м., ведно с избено помещение * със застроена
площ 5.05 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, по който е постановено решение № 3092/27.11.2009
г., влязло в сила на 14.09.2010 г., с което предявеният иск е отхвърлен.
При прочита на исковата молба по гр. д. ******44 по описа на Районен съд –
Пловдив, ІІІ гр. с. за 2008 г. се установява, че ищецът Е. Г. е основал тази своя
претенция на следните фактически твърдения : „На 01.12.2003 г. между мен и „Вип
2002“ ООД /с решение на ПОС от 20.02.2003 г. фирмата е „Вип 2002“ ЕООД/,
представлявано от П.Н.Г., бе сключен договор за паричен заем, по силата на който аз,
като заемодател, предадох на П............Г. като представител на заемателя сумата 11000
лв., като заемателят се задължи да ми върне заемната сума и да ми заплаща
възнаграждение под формата на месечна лихва в размер на 5%. След като на падежа, а
и много след това не получих изпълнение по договора направих опит да се свържа с
9
дъжниците по договора, но г-жа Г. започна да се крие и контактите ми с нея станаха
почти невъзможни. ... В чл. 6 от същия договор бе уговорено следното : „Връщането
на заемната сума от заемателя ще бъде обезпечено по следния начин : чрез
прехвърляне чрез продажба, оформена като нотариален акт, на собствеността върху
следния недвижим имот, собственост на третите лица И. П. Г. ... и Н.С.Г. ..., а именно
следния недвижим имот, собственост на последните двама : жилище ******, находящо
се на 4-ти етаж в жилищна сграда блок № ****************** /адрес – гр.
***************** ******, бл. *****************/, състоящо се от две стаи и кухня
със застроена площ на жилището 63,92 кв. м., ведно с избено помещение * със
застроена площ 5.05 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.“ На същия ден 01.12.2003 г., с
нотариален акт № ***, том ІV, от 2003 г. ми бе прехвърлен и гореописаният имот. На
другия ден 02.12.2003 г. между мен и прехвърлителите на имота бе сключен
предварителен договор, по който аз се задължавам да им върна собствеността на
гореописания имот, а те се задължават да ми заплатят продажна цена от 12 500 лв.
През цялото това време уговорките между мен, ответниците и представителя на
„Вип 2002“ ООД бяха, че това прехвърляне на апартамента ще служи да обезпечи
договора за заем. И че след като сумите се върнат, аз ще прехвърля обратно
апартамента на ответниците. Затова подписахме и предварителния договор от
02.12.2003 г. Затова и написахме и сумата 12 500 лв. като продажна цена, защото
изчислихме приблизително, че до падежда уговорената лихва ще възлиза на 1 500
лв. По-късно, на 05.07.2005 г., аз прехвърлих същия този апартамент на третото
лице – П. Н. С.. Считам, че договорът, сключен с нотариален акт № ***, том ІV от
2003 г., с който ми е прехвърлен имот е нищожен поради противоречие с чл. 152
от ЗЗД. Т. е. аз не съм ставал собственик на описания по-горе имот. Следователно
е нищожен и последващият предварителен договор от 02.12.2003 г. Въпреки че
нищожността на прехвърлянето не е обявена със съдебно решение, веднъж по
друго дело с друг предмет /иск от П. С. против И. и Н. Г., за предаване на
владението на апартамента/, състав на Пловдивски окръжен съд /реш. № 54 от
09.01.2007 г. по в. гр. д. № 2397/06 г./, правилно се е позовал на тази нищожност за
да постанови свое решение. ...“
По искане на ищеца се изиска и гр. д. ******43 по описа на Районен съд –
Пловдив, V гр. с. за 2008 г., поради унищожаването на което от страна на последния бе
изготвена разпечатка от деловодната му програма, видно от която делото е образувано
на 20.11.2008 г. по подадена на 19.11.2008 г. искова молба, по него е постановено
решение № 1209/16.04.2010 г., влязло в сила на 19.05.2010 г., с което ответникът „ВИП
2002“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Е. Г. : сумата от 11 000 лв., представляваща
предадени в собственост на първия пари срещу задължение да върне заетата сума до
01.05.2004 г. по силата на Договор за паричен заем, сключен помежду им на 01.12.2003
10
г. в писмена форма, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 19.11.2008 г., до окончателното й изплащане; сумата от
3300 лв., представляваща сбор от договорни лихви по чл. 2 от договора в размер на 5
% месечно върху заетата сума за периода 01.12.2003 г. – 01.05.2004 г., като над
уважения до пълния предявен общ размер от 13 000 лв. предявените искове с правно
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни, както и е оставено без
уважение искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 3300 лв. от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Въз основа на анализа на коментираните до тук доказателства могат да се
направят следните фактически изводи :
Към 01.12.2003 г. ищецът и майка му Н.Г. се легитимират като съсобственици по
наследство от П. И. Г. – съответно баща на първия от тях и съпруг на втората
/доколкото по делото няма данни за момента, в който е сключен граждански брак
между родителите на ищеца/, на следния недвижим имот : жилище ******, находящо
се на ІV-ти етаж в жилищна сграда – блок № **************** построена върху
държавна земя, комплекс „*************“, гр. Пловдив, състоящ се от две стаи и
кухня, със застроена площ на жилището 63.92 кв. м., с принадлежащото избено
помещение * със застроена площ 5,05 кв. м. и идеални части от общите части на
сградата и 2,807% ид. ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи : ап. ** на Г.,
отгоре – ап. ** на Р.; ап. ** на Г., а на избено помещение : изба 8 на К., коридор, изба
** на А., съгласно Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за
териториалното и селищно устройство № 200, том 7, нот. д. № 2668/13.06.1978 г. на
нотариус при Районен съд – Пловдив и на удостоверение за наследници изх. №
161773, издадено на 03.06.2022 г. от Община Пловдив, район „******“, съставляващ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрена със Заповед
№ РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК : самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.531.4573.2.12, с адрес на имота : гр. Пловдив, район
„******“, ул. „***************“ ******, блок **************** който самостоятелен
обект се намира на етаж четири в сграда с идентификатор 56784.531.4573.2 с
предназначение : жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 5674.531.4573, с предназначение на самостоятелния обект : жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение;
брой нива на обекта : 1; площ по документ : 63,92 кв. м.; с прилещажи части : изба * с
площ 5,05 кв. м. и 2,870% ид. ч. от общите части на сградата и правоно на строеж
върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :
56784.531.4573.2.11; под обекта : 56784.531.4573.2.9; над обекта: 56784.531.4573.2.15.
В същия ден – 01.12.2003 г.:
11
- между ответника Г., в качеството му на заемодател и третото лице „ВИП 2002“
ЕООД, в качеството му на заемател, е сключен договор за паричен заем за сумата от 11
000 лв., при дължима лихва в размер на 5% месечно върху незаплатената част от
главницата, с падеж – 01.05.2004 г., като обезпечение на задълженията по който
страните са уговорили прехвърляне на заемодателя чрез продажба, оформена като
нотариален акт, на правото на собственост на третите лица И. Г. и Н.Г. върху
гореописния недвижим имот, а след връщане на дълга – заемодателят да прехвърли на
третите лица на служещата за обезпечение собственост, за което в договора за заем
изрично е предвидено и сключването на предварителен договор между заемодателя и
третите лица;
- И. Г. и Н.Г. са продали на Е. Г. собствения си апартамент, описан подробно в
договора за паричен заем от същата дата, като сделката е сключена във формата на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** том ********, дело № 690 от
01.12.2003 г. на С.К. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията вх. рег.
№ 20598/01.12.2003 г., Акт № 61, том **, дело № 13814/03 г.
Ден по-късно – на 02.12.2003 г., посочените в предходния абзац лица са
подписали и Предварителен договор, по който Г., в качеството му на продавач, се е
задължил да продаде на И. Г. и на Н.Г., в качеството им на купувачи, процесният
недвижим имот за цена от 12 500 лв., в двуседмичен срок след заплащането й.
В хода на настоящото производство ответникът С. оспори истинността на
сключения между ответника Г. и третото лице „ВИП 2002“ ЕООД Договор за паричен
заем с дата 01.12.2003 г., а също и на сключения между ответника Г., от една страна и
от друга – ищеца Г. и майка му Н.Г., Предварителен договор с дата 02.12.2003 г., с
оглед на което в публично съдебно заседание на 30.01.2024 г., за провеждането на
което е изготвен протокол № 170/30.01.2024 г., на основание чл. 193, ал. 2 ГПК бе
открито производство по извършване на проверка на истинността на двата документа.
Това производство, обаче, е недопустимо по следните съображения.
Със сила на пресъдено нещо в производството по гр. д. № 2302 по описа на
Районен съд – Пловдив за 2005 г. е решен спорът между И. Г. и П. С. относно
автентичността на Договор за паричен заем с дата 01.12.2003 г., страни по който са
ответникът Г. и третото лице „ВИП 2002“ ЕООД, оспорен и в хода на разглежданото
дело – направеното от ответниците по гр. д. № 2302/2005 г. оспорване на истинността
на този документ има характер на инцидентен установителен иск, по който сезираният
съд е събирал доказателства и се е произнесъл с влязло в сила решение, макар и в
мотивната част на съдебния акт, поради което пререшаването на този въпрос в
последващо производство, каквото е настоящото, е недопустимо съгласно чл. 299, ал. 1
ГПК. Съобразно чл. 297 ГПК решението на Районен съд – Пловдив по гр. д. №
12
2302/2005 г. е задължително за настоящия съд, а според чл. 298, ал. 1 ГПК всяка от
страните следва да съобразява поведението си с него. Следователно поредното
оспорване на истинността на Договора за паричен заем с дата 01.12.2003 г. от страна
на процесуалния представител на ответника С. във висящото производство е в диспут
с установения в чл. 3, изречение първо ГПК принцип за добросъвестно упражняване
на предоставените на участващите в съдебните производство лица и техни
представители процесуални права.
Израз на злоупотреба с процесуални права е и направеното по настоящото дело
от процесуалния представител на ответника С. оспорване на истинността на
Предварителен договор с дата 02.12.2003 г., страни по който са ответникът Г., в
качеството му на продавач, от една страна и от друга – И. Г. и майка му Н.Г., в
качеството им на купувачи. Установи се вече от запазените документи по гр. д. №
2302/2005 г. на Районен съд – Пловдив, че в хода на производството по последното е
разгледано и възражение на ответниците И. Г. и Н.Г. за нищожност на договора за
покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *** том ********, дело № 690 от 01.12.2003 г. на С.К. – нотариус рег. № ***
по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 20598/01.12.2003 г., Акт № **, том **, дело
№ 13814/03 г., във връзка с което като доказателство от тяхна страна е бил представен
и обсъжданият Предварителен договор с дата 02.12.2003 г., чиято истинност в това
производство ищецът С. не е оспорил. Ето защо, тъй като един от предметите на
настоящото дело е отново спорът относно действителността на договора за покупко-
продажба, но вече въведен чрез иск, то настоящият състав намира, че още в хода на
производството по гр. д. № 2302 по описа на Районен съд – Пловдив за 2005 г. се е
преклудирала възможността на ищеца по него – П. С., да оспори истинността на
предварителния договор. Следователно направеното в настоящото производство
оспорване на този документ е недопустимо.
Предвид гореизложеното на основание чл. 253 ГПК определението постановено
в публично съдебно заседание на 30.01.2024 г., за провеждането на което е изготвен
протокол № 170 от същата дата, с което бе открито производство по извършване на
проверка на истинността на договор за покупко-продажба, сключен във формата на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** том ********, дело № 690 от
01.12.2003 г. на С.К. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията вх. рег.
№ 20598/01.12.2003 г., Акт № **, том **, дело № 13814/03 г., а също и на
Предварителен договор с дата 02.012.2003 г., страни по който са Е. Г., от една страна
като продавач и от друга – И. Г. и Н.Г., както и определението постановено в това
съдебно заседание, с което на основание чл. 183, ал. 1 ГПК ищецът бе задължен да
представи оригиналите на оспорените документи следва да бъдат отменени.
13
Констатира се от приложените за послужване по делото запазени документи по
гр. д. № 3344 по описа на Районен съд – Пловдив за 2008 г., че в исковата молба, по
която то е образувано, е обектИ.рано съдебно признание на ищеца Е. Г., че сключеният
между него, от една страна и от друга - И. Г. и Н.Г., на 01.12.2003 г. договор за
покупко-продажба с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** том
********, дело № 690 от 01.12.2003 г. на С.К. – нотариус рег. № *** по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба
по вписванията вх. рег. № 20598/01.12.2003 г., Акт № **, том **, дело № 13814/03 г., е
нищожен поради противоречие с чл. 152 ЗЗД, тъй като по сключения между него и
третото лице „ВИП 2002“ ЕООД на 01.12.2003 г. договор за паричен заем същите са
уговорили като обезпечение прехвърляне на собствеността на недвижим имот на
третите лица И. Г. и Н.Г. срещу поето задължение от Г. след връщане на заема той
обратно да прехвърли на Г.и правото на собственост върху апартамента, с оглед на
което той никога не е ставал негов собственик.
Базирайки се на това признание на ответника Г., както и обсъждайки, от една
страна, постигнатите между страните договорености по Договор за паричен заем с
дата 01.12.2003 г., договор за покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № *** том ********, дело № 690 от 01.12.2003 г.
на С.К. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията вх. рег. №
20598/01.12.2003 г., Акт № **, том **, дело № 13814/03 г. и по Предварителен договор
с дата 02.12.2003 г. и от друга - действията на страните по тези контракти във времево
отношение, в съответствие с приетото от предходните съдебни инстанции в
постановените решения по гр. д. № 2302 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ гр.
с. за 2005 г. и по гр. д. № 3344 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2008 г.,
настоящият съдебен състав намира за установено, че се касае за свързани и
функционално обусловени договори – ответникът Г. е предоставил на третото лице
„ВИП 2002“ ЕООД паричен заем, обезпечен с прехвърляне на собственост върху
недвижим имот на третите на заемното правоотношение лица - И. Г. и майка му Н.Г., с
обещание след връщането на парите с дължимата лихва заемодателят да прехвърли на
последните имота, обектИ.рано в сключен помежду им предварителен договор. Или
вместо изпълнението на задълженията по договора за паричен заем да бъде обезпечено
с някое от допустимите от закона - глава VІІ – Обезпечения на вземанията на Закон за
задълженията и договорите, обезпечения, и в частност - с учредяване на договорна
ипотека съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЗД върху собствения на третите на заемното
правоотношение лица И. Г. и Н.Г. апартамент и при евентуално неизпълнение
кредиторът да се удовлетвори чрез принудително изпълнение върху ипотекирания
имот, то чрез договора за покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № *** том ********, дело № 690 от 01.12.2003 г. на
14
С.К. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие
– Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 20598/01.12.2003
г., Акт № **, том **, дело № 13814/03 г., заемодателят – кредитор е станал директно
собственик на имота, а впоследствие е обещал да го прехвърли обратно на
продавачите по силата на сключения помежду им предварителен договор за покупко-
продажба – нещо, което не допуска чл. 209 ЗЗД. Т. е. с договора за покупко-продажба е
постигнато съглашение за удовлетворение на кредитора по начин, различен от
предвидения в закона, която договореност е недействителна по силата на изричната
разпоредба на чл. 152 ЗЗД, поради което договорът е нищожен като противоречащ на
императивни правни норми – чл. 26, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 152 и
чл. 209 ЗЗД и тази нищожност следва да бъде обявена с оглед сезирането на съда с
такова искане.
Като нищожен договорът за покупко-продажба не е породил правно действие, в
това число и вещно-прехвърлително такова, и преобретателят по него - Е. Г., не е
придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което
впоследствие той не е могъл да изпълни едно от основните си задължения по
сключения на 07.07.2005 г. с ответника П. С. договор за покупко-продажба във
формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том 3, рег.
№ 5320, дело № 473 от 07.07.2005 г. на Теодора Кашилска – нотариус рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията – Пловдив вх. рег. № 18839/07.07.2005 г., Акт № 157,
том 65, дело 14759/05 г. – това по чл. 183, ал. 1 ЗЗД, а именно – да му прехвърли
правото на собственост върху имота. Следователно този нотариален акт не го
легитимира като собственик на вещта и този факт е признат с влязлото в сила на
06.03.2007 г. решение постановено по гр. д. № 2302 по описа на Районен съд –
Пловдив за 2005 г., с което е отхвърлен предявеният от П. С. против И. Г. и покойната
му понастоящем майка Н.Г. иск с правно основание чл. 108 Закон за собствеността за
предаване на собствеността и владението върху спорния апартамент именно поради
твърдяното му придобИ.е от ищеца по силата на посочения договор за покупко-
продажба. Ето защо, тъй като съдебният акт на Районен съд – Пловдив по гр. д. №
2302/2005 г. на е задължителен не само за страните по последното, но и за настоящия
съд според чл. 297 ГПК, то няма как да бъде прието за вярно виждането на ответника
С., че коментираният нотариален акт съставлява правно основание по смисъла на чл.
70, ал. 1 Закон за собствеността, годно да го направи собственик, още повече, че той
никога не е установявал владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, според
която норма дефиниция владението включва два елемента – обективен /упражняване
на фактическа власт върху вещ/ и субективен /намерение вещта да се държи като своя/,
а същевременно ищецът, от своя страна, никога не е преустановявал владението си
върху същия с оглед на направената констатация, че договорът за покупко-продажба
15
сключен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** том ********, дело
№ 690 от 01.12.2003 г. на С.К. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по
вписванията вх. рег. № 20598/01.12.2003 г., Акт № **, том **, дело № 13814/03 г. не е
породил правно действие. А тъй като не само не се установи, а дори не са и наведени
твърдения след датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 2302 по описа на
Районен съд – Пловдив за 2005 г. ответникът С. да е установил фактическа власт върху
апартамента /напротив в отговора на исковата молба е направено изрично признание,
че ищецът винаги е осъщестявал фактическа власт върху него/ и да е извършил
конкретни действия, с които е обектИ.рал спрямо ищеца и майка му Н.Г. намерението
си да го свои, то неоснователно е и твърдението му, че го е придобил по давност
съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС - чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Предвид гореизложеното и приетото за установено, че договор за покупко-
продажба, сключен във формата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
*** том ********, дело № 690 от 01.12.2003 г. на С.К. – нотариус рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 20598/01.12.2003 г., Акт № **, том **, дело
№ 13814/03 г. не е произвел правно действие, а ищецът е придобил правото на
собственост върху спорния имот по наследство от баща му П. И. Г., който го е получил
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, а също и
от майка му Н.С.Г., а тя от своя страна по наследство от съпруга й П. И. Г., то
предявеният против ответника С. положителен установителен иск за собственост
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 53 ЗЗД ответниците солидарно
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските по производството по
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД в размер на 1
871.87 лв. /в това число 445.87 лв. държавна такса по производството до дължимия
размер, 1200 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. разноски за заплащане на
възнаграждение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна почеркова
експертиза, 10 лв. държавна такса за издадени на ищеца две съдебни удостоверения по
гр. д. № 12240 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г., изпратено по подсъдност
на Окръжен съд – Пловдив и 16 лв. за издадени преписи от исковата молба за
вписването й в Служба по вписванията – Пловдив/, както и разноските по
производството по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в размер на 3
445.87 лв. /в това число 445.87 лв. държавна такса по производството до дължимия
размер и 3 000 лв. адвокатско възнаграждение/.
По изложените мотИ. съдът :
16
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение постановено в публично съдебно заседание
на 30.01.2024 г., за провеждането на което е изготвен Протокол № 170/30.01.2024 г., с
което бе открито производство по извършване на проверка на истинността на договор
за покупко-продажба, сключен във формата Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *** том ********, дело № 690 от 01.12.2003 г. на С.К. – нотариус рег. № ***
по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 20598/01.12.2003 г., Акт № **, том **, дело
№ 13814/03 г., а също и на истинността на Предварителен договор с дата 02.12.2003 г.,
страни по който са Е. Е. Г.. с ЕГН **********, от една страна в качеството му на
продавач и от друга – И. П. Г. с ЕГН **********, и Н.С.Г. с ЕГН **********, в
качеството им на купувачи, както и определението постановено в същото заседание, с
което ищецът И. П. Г. с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 1 ГПК бе задължен
да представи оригиналите на двата оспорени документа.
В тази част решението има характер на определение, което не подлежи на
обжалване.
ПРИЗНАВА за нищожен по отношение на Е. Е. Г. с ЕГН **********, от гр.
*********, ул. „******************** и на П. Н. С. с ЕГН **********, от гр.
*********, ул. „*******************, сключения на 01.12.2003 г. между И. П. Г. с
ЕГН **********, от гр. ********************************************, и майка
му Н.С.Г. с ЕГН **********, починала на **.**.**** г., чийто единствен наследник по
закон е И. П. Г., от една страна в качеството им на продавачи и от друга - Е. Е. Г. с ЕГН
**********, в качеството му на купувач, договор за покупко-продажба във формата на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ********, дело № 690 от
2003 г. на С.К. – нотариус регистрационен № * по регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията –
Пловдив вх. рег. № 20598/01.12.2003 г., Акт № **, том **, дело № 13814/03 г.,
посредством който продавачите са продали на купувача следния свой съсобствен
недвижим имот : жилище ******, находящо се на ІV етаж в жилищна сграда блок №
**************** комплекс „*************“ в гр. *********, с адрес на жилищната
сграда – гр. ***************** ******, което жилище се състои от две стаи и кухня,
със застроена площ на жилището 63,92 кв. м, при граници: ап. ** на Г., отгоре ап. **
на Р., ап. ** на Г., ведно с избено помещение * със застроена площ 5,05 кв. м., при
граници : изба 8 на К., коридор, изба 10 на А., както и ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и ведно с 2,807% ид. ч. от правото на строеж върху
мястото за сумата от 16 590.80 лв., а по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния
17
директор на АГКК : самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.531.4573.2.12, с адрес на имота : гр. *********, район „******“, ул.
„***************“ ******, блок **************** който самостоятелен обект се
намира на етаж четири в сграда с идентификатор 56784.531.4573.2 с предназначение :
жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
5674.531.4573, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на
обекта : 1; площ по документ : 63,92 кв. м.; с прилежащи части : изба * с площ 5,05 кв.
м. и 2,807% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при
съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : 56784.531.4573.2.11; под
обекта : 56784.531.4573.2.9; над обекта: 56784.531.4573.2.15, поради противоречието
му на закона – чл. 26, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 152 и с чл. 209 Закон
за задълженията и договорите.
ОСЪЖДА Е. Е. Г. с ЕГН **********, от гр. *********, ул.
„******************** и П. Н. С. с ЕГН **********, от гр. *********, ул.
„*******************, да заплатят солидарно на И. П. Г. с ЕГН **********, от гр.
********************************************, разноските по производството по
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД в размер на 1
871.87 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Н. С. с ЕГН **********, от
гр. *********, ул. „*******************, и на Е. Е. Г. с ЕГН **********, от гр.
*********, ул. „******************** че И. П. Г. с ЕГН **********, от гр.
********************************************, е собственик на следния
недвижим имот : жилище ******, находящо се на ІV етаж в жилищна сграда блок №
**************** построена върху държавна земя, комплекс „*************“, гр.
*********, състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ на жилището 63.92 кв.
м., с принадлежащото избено помещение * със застроена площ 5,05 кв. м. и идеални
части от общите части на сградата и 2,807% ид. ч. от правото на строеж върху мястото,
при съседи : ап. ** на Г., отгоре – ап. ** на Р.; ап. ** на Г., а на избено помещение :
изба *на К., коридор, изба ** на А., съгласно Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
Закона за териториалното и селищно устройство № ***, том 7, нот. д. №
2668/13.06.1978 г. на нотариус при Районен съд – Пловдив на П. И. Г., починал на
**.**.**** г., чиито наследници по закон са синът му И. П. Г. и съпругата му Н. С. Г.,
починала на **.**.**** г., чийто единствен наследник по закон е синът й И. П. Г.,
който имот по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрена
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК съставлява
: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.4573.2.12, с адрес на имота
: гр. *********, район „.........“, ул. „*************“ ******, блок***, вход*, етаж *, ап.
18
**, който самостоятелен обект се намира на етаж четири в сграда с идентификатор
56784.531.4573.2 с предназначение : жилищна сграда-многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 5674.531.4573, с предназначение на самостоятелния
обект : жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено
предназначение; брой нива на обекта : 1; площ по документ : 63,92 кв. м.; с прилежащи
части : изба * с площ 5,05 кв. м. и 2,870% ид. ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия
етаж : 56784.531.4573.2.11; под обекта : 56784.531.4573.2.9; над обекта:
56784.531.4573.2.15, по наследство от родителите му П.И.ов Г., починал на **.**.****
г., и Н. С. Г. починала на **.**.**** г.
ОСЪЖДА Е. Е. Г. с ЕГН **********, от гр. *********, ул.
„******************** и П. Н. С. с ЕГН **********, от гр. *********, ул.
„*******************, да заплатят солидарно на И. П. Г. с ЕГН **********, от гр.
********************************************, разноските по производството по
предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК в
размер на 3 445.87 лв. /три хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет и
седем стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
19