РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Дряново, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20214220100398 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3
от ГПК.
Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че с Договор за
кредит за текушо потребление от 15.06.2018 г. предоставили на ответника В.В. П. сума
в размер на 860 лева със срок за издължаване 60 месеца, считано датата на неговото
усвояване. Ответникът се задължил да погасява кредита на равни месечни вноски на
19-то число от месеца.
Твърдят също, че на 15.06.2018г. между втората ответница Л.К. П., като
поръчител и банката, като кредитор, бил сключен договор за поръчителство, с който
поръчителя се задължил да обезпечава изпълнението на договора за кредит и
допълнителното споразумение към него и се е задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателя В.П. при неизпълнение.
С договора било уговорено, че от датата на договора кредита се олихвява с
променлив лихвен процент от 13,45 % годишно. Уговорената с договора за кредит сума
била усвоена на 15.06.2018г., като била преведена по разплащателната сметка на
ответника П.. Формата за действителност на договора за кредит била спазена, като
същият бил подписан писмено и съдържал необходимите реквизити, въведени от
Закона за потребителския кредит относно този вид договори.
1
Посочват, че в срока за издължаване на кредита била допусната забава при
изпълнението на основното задължение на кредитополучателя да връща в
определените с погасителния план срокове и размер на вноските. Съгласно
извлечението от счетоводни книги до датата на изпращане на покана-уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита не били платени 3 броя месечни вноски от
19.05.2019 г. до 19.07.2019г. Неизпълнението продължило до датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изп. лист на 24.01.2020г.
Съгласно текста на чл. 18.2 от Общите условия към договора за кредит при
допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от
главницата ставал предсрочно изискуем след изпращане на уведомление до клиента на
последния посочен от него адрес за кореспонденция. Поради допуснато забавяне над
90 дни кредиторът е изпратил Уведомление изх. № 07-20-01549/ 13.08.2019 г. до
кредитополучателя В.П. и Уведомление изх. № 07-20-01548/ 13.08.2019 г. до
поръчителя Л.П.. Банката обявиЛ.К.дита за предсрочно изискуем на 24.01.2020 г., при
което подали на същата дата заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу двамата ответници. По Ч. гр. дело №
30/2020г. по описа на Районен съд Дряново били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Със заповед № 6/ 28.01.2020 г. районният съд разпоредил
длъжниците В.П. и Л.П. да заплатят солидарно на *** следните суми: 734,03 лв. -
главница по договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за
времето от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, 75,65 лв. договорна лихва за
периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; 4,31 лв. лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; както и направените
разноски в заповедното производство.
На основание издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдените ни
суми било образувано Изпълнително дело № 308/2020г. при ЧСИ З.В., рег.№ 734 ОС
Габрово. В хода на действията по уведомяване на длъжниците същите не са открити и
издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл. 428
ГПК са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ГПК заповедният съд по ч. гр. дело № 30/2020г. им указал, че
може да предявят настоящия установителен иск срещу ответниците В.П. и Л.П.. На
основание чл. 415, ал. 2 ГПК и поради непогасяването на задълженията и към
настоящия момент възниквал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск в законоустановения едномесечен срок.
Поради допусната забава в заплащането на сумите:. 734,03 лв. - главница по
договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за времето от
27.01.2020г. до окончателното й изплащане, 75,65 лв. договорна лихва за периода от
20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; 4,31 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената
главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; молят съда след като се убеди в
2
основателността на иска, да приеме за установено, че ответниците В.В. П. и Л.К. П.
дължат връщане на *** на горепосочените суми, които са присъдени със заповедта за
изпълнение и изп. лист по ч. гр. дело № 30/2020г. по описа на Pайонен съд Дряново.
Молят да им бъдат присъдени разноските по настоящото дело, включително
юрисконсултско възнаграждение, като съдът се произнесе и относно сторените в
заповедното производство разноски - платена държавна такса за подаване на заявление
189,86 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С допълнителна молба от 02.02.2022г. ищецът твърди, че ответниците отговарят
солидарно за връщане на кредит, отпуснат от банката. В покрепа на горното си
твърдение били приложили договор за кредит и договор за поръчителство, подписани
от страните, поради което молят съда да постанови решение, с което да установи, че
ответниците дължат солидарно на *** исковите суми при условията на солидарност.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на
ответниците адв. К.Ф. от АК – Габрово. В същия се твърди, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен и недоказан. На първо място съгласно Договор за кредит
за текущо потребление от 15.06.2018г. страните се уговорили, че усвояването ще стане
еднократно в срок до 15.07.2018г. Същевременно в заповедното производство, както и
по настоящото дело, не били представени доказателства за реалното предоставяне от
страна на банката на уговорената сума. В този случай счита, че ако в хода на
производството не бъдат събрани подобни доказателства, то искът следвало да се
отхвърли изцяло. На второ място съгласно представените по делото доказателства,
отправените от банката до ответниците покани-уведомления за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем били връчени на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на
15.09.2019г., а в исковата молба било посочено, че банката обявиЛ.К.дита за
предсрочно изискуем на 24.01.2020г., като на същата дата било подадено и заявление
за издаване заповед за изпълнение. Това несъответствие водело до неяснота относно
действителната дата на обявяване на предсрочната изискуемост, съответно датата от
която се начислявали заложените в общите условия надбавки за забава, като отделно е
и от значение за преклузивните срокове, например този по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
На следващо място счита, че са налице неравноправни клаузи в договора за
кредит от 15.06.2018г,. което опорочавало издадената въз основа на документа заповед
за незабавно изпълнение. Счита за неравноправна по смисъла на Закона за защита на
потребителите клаузата, съдържаща се в чл. 5 и чл. 5.1 от договора, съгласно които при
отрицателна стойност на индекса SPFIBOR, той се приемал със стойност нула. До
неравноправие между правата и задълженията на страните по договора водело и
описаното в чл. 5.1 прилагане на индексите SOFIBOR/ EURIBOR при промяна на
лихвения процент по договора. Двата индекса не можели да се приемат за идентични и
еквивалентни, което при липсата на изрично упоменаване на индекса EURIBOR в чл. 5
3
от договора, водело до неяснота кой индекс ще бъде приложим във всеки един случай
и при какви условия банката обвързва лихвения процент конкретно с един от двата
индекса в случай на промяна. За изцяло неравноправна счита и клаузата на чл. 8 от
договора, задължаваща кредитополучателя да не използва нови кредити за период от
12 месеца, като в противен случай кредитът се олихвява с увеличен лихвен процент.
Тази уговорка била изцяло във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за
добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните и в този смисъл се явявала нищожна.
Относно отговорността на втората ответница, като поръчител, посочва, че когато
дадена вноска не бъде погасена на съответния падеж, от този момент тя ставала
изискуема и кредиторът успешно можел да проведе иск срещу главния длъжник за
плащане на същата вноска. От това ясно следвал извода, че от същата дата – падежа на
вноската, започвал да тече и шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, който е
преклузивен, прекратява поръчителството и за който съдът следи служебно. Поради
което счита, че ответницата П. като поръчител не следва да отговаря за погасителни
вноски с настъпил падеж преди 24.07.2019г., както и за лихви върху тях, поради
изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли
предявения иск против ответниците с всички законови последици от това или
алтернативно да не го уважи в пълен размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 30/ 2020г. по описа на съда се установява, че по
заявление на ***, гр. *** против ответниците В.П. и Л.К. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 6/
28.01.2020 г., като е разпоредено да заплатят солидарно сумата 734,03 лв.,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 75,65 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 20.04.2019 г. до 23.01.2020 г., сумата 4,31 лв. , представляваща
лихва за забава върху просрочената главница за периода от 20.04.2019 г. до 23.01.2020
г., както и сумата 25 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ бр.
8/2017г.) във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С определение от 26.08.2021г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.
2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответниците настоящият
иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
4
Не е спорно по делото, че на 15.06.2018 г. между *** и ответника П., като
кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата
на който дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 860 лв. за срок от
60 месеца. Договорено било, че месечната падежна дата е всяко 19 число от месеца.
Бил определен годишен лихвен процент 13,45 % и ГПР 14,31 %.
На същата дата 15.06.2018г. бил сключен договор за поръчителство между *** и
ответницата П., по силата на който се обезпечавало изпълнението на задълженията на
ответника П. по договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2018г. и общите
условия към него. Поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и помежду си
и се задължава спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на
задълженията му по договора за кредит, да ги изпълнят в съответствие с договорените
условия, включително и когато са настъпили промени, основани на тези условия.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че ответникът П. е усвоил сумата от 860 лв. на 15.06.2018г., когато сумата
е била преведена по банкова сметка, обслужваща кредитна карта, с което било
погасено задължение по главницата от 711,81 лв. и лихва 148,19 лв. За периода
15.06.2018г. до 19.06.2019г. ответникът направил 10 плащания на обща стойност
217,08 лв. С постъпилите плащания са погасени 117,57 лв. – главница, 99,18 лв. –
договорна лихва и 0,33 лв. – санкционна лихва. След 19.06.2019г. не били правени
погасителни вноски. Дължимата непогасена главница към 27.01.2020г. възлиза на
742,43 лв., размерът на непогасената договорна лихва за периода от 20.04.2019г. до
23.01.2020г. е 75,37 лв. Лихвената надбавка за забава върху просрочената главница за
периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020г. е в размер на 4,46 лв. При направения анализ на
погасителните планове се установило, че няма увеличаване на лихвения процент към
датата на изискуемостта. Промените, които са правени, са единствено в намаление,
съгласно т. 5 от договора за кредит и т. III от общите условия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ГПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 15.06.2018г.
между ищцовото дружество и ответника П. бил сключен Договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който ответникът получил кредит в размер на 1000 лв.
Доколкото по делото се установи безспорно подписването на цитирания договор за
кредит от ответника и получаването на сумата от 1000 лв. по банкова сметка,
съобразно заключението на вещото лице, за него възниква задължение да я върне. Въз
основа на Договор за поръчителство с ищеца от 15.06.2018г. ответницата П. е
поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2018 г. с кредитор –
5
ищецът и длъжник – ответника П..
Ищцовото дружество представя покани уведомление от 13.08.2019г., с което
ответниците са информирани, че поради забавата в погасяване на задълженията по
сключения договор за банков кредит от 15.06.2018г. и на основание предвидените в
него условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на
получаване на това писмо цялата непогасена главница по договора ставала дължима и
върху нея се начислявала законна лихва. *** ще пристъпи към събиране на вземането
си по съдебен ред, съгласно действащото законодателство. Поканите били редовно
връчени на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК от ЧСИ З.В., рег. № 734 на
КЧСИ на 15.10.2019г. видно от приложените протоколи за удостоверяване на
връчването. Поради което съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК в съда (27.01.2020г.) вземането за главницата е било изискуемо.
Датата на връчване на покана – уведомление на ответника П. по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК на 15.10.2019г. е началният момент на течението на 6-месечния срок по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на
подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от *** е подадено на 27.01.2020 г. –
преди изтичане на срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл следва да се приеме, че 6
месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът е имал възможност да предяви
иск срещу длъжника не е изтекъл, поради което не е погасена възможността за търсене
на принудително изпълнение срещу поръчителя.
По делото не се установиха основанията за недействителност на договора за
кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК и чл.
24 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. В договора се съдържа
необходимата информация и същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6,
7, 9 и 10 от ЗПК. Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй
като в отделно приложение към договора се съдържа погасителен план, под който е
положен подпис на ответника. В общите условия към договора, които са подписани от
ответника П., се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация
за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както и за правото на
отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Общите условия са подписани, което
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК. По така изложените съображения
съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит е действителен и е
породил желаните от страните правни последици.
6
Ответниците имат качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на
кредит в полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова
услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. В чл. 5.1 от договора е предвидено, че
лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR/ EURIBOR при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на
отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%,
а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от фиксираната надбавка.
Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкретен кредит е
предвидена в чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ).
Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че обикновено банковият кредит е с
дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия,
включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива,
да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е
уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е
избягване на неблагоприятните последици при дългосрочното кредитиране. Но
същевременно за да се гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския
оборот в чл. 58, ал. 2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно
определяне на разходите с договора за кредит. С процесния договор са уговорени
правилата за определяне на съответната възнаградителна лихва, като променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 13,45 % и се формира от
стойността на 6-месечния SOFIBOR, който при отрицателна стойност се приема за
нула и фиксирана надбавка от 13,287 %. С клаузите на чл. 5, чл. 5.1 и чл. 8 от договора,
както правилно твърди ад Ф., е уредена възможност за банката да изменя едностранно
размера на дължимата лихва и съответно дължимите месечни вноски, която не
подлежи на между страните и така да увеличи уговорената цена без да сочи конкретен
фактор за промяна и без потребителят да има право да се откаже от договора. Тези
уговорки покриват признаците на чл. 143, т. 10 и 12 от Закона за защита на
потребителите. Съгласно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може
да се прилага и без тези клаузи. Нищожността на чл. 5, чл. 5.1 и чл. 8 от договора не
засягат основния предмет на договора и същият може да се приложи и без тази клауза.
Налице е конкретно договорен размер на кредита и първоначален размер на дължимата
възнаградителна лихва от 13,45 % годишно, за които страните изрично са се съгласили
при подписване на договора. Останалите клаузи по кредитния договор също не
възпрепятстват неговото действие. Правата на ответниците като потребител не са били
нарушени, тъй като промените, които са правени в лихвения процент, са били
7
единствено за намаление на дължимата лихва съгласно т. 5 от договора за кредит и т.
III от Общите условия С оглед на което и въз основа на неоспореното заключение на
съдебно-счетоводна експертиза следва да се приеме, че ответникът П. дължи
предоставената му в кредит и незаплатена от него главница от 734,03 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК в съда (27.01.2020г.) до окончателното изплащане, както и сумата 75,37 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 23.01.2020 г. и сумата
4,31 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за
периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020г.
Датата на връчване на покана – уведомление на ответника П. по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК на 15.10.2019г. е началният момент на течението на 6-месечния срок по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на
подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от *** е подадено на 27.01.2020 г. –
преди изтичане на срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл следва да се приеме, че 6
месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът е имал възможност да предяви
иск срещу длъжника не е изтекъл, поради което не е погасена възможността за търсене
на принудително изпълнение срещу поръчителя – ответницата П..
Предвид всичко изложено следва да се приеме за установено, че ответниците
дължат на ищцовото дружество солидарно заплащане на посочените суми, като
исковете следва да бъдат уважени до установения от вещото лице размер. В останалата
част за разликата до пълния претендиран размер от 75,65 лв. за договорна лихва искът
следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество разноските, направени в исковото
производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК съобразно уважената
част от исковете в размер на 624,79 лв. Юрисконсултското възнаграждение е
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в
размер на 100 лв.
С оглед приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените разноски по заповедното
производство съобразно уважената част от исковете в размер на 74,97 лв.
Юрисконсултското възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
8
помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 50 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК
от ***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. ***, община ***,
представлявано от изпълнителните директори Ю.Б.Г. и Д.Д.М., с пълномощник
юрисконсулт П. Н. Т., съдебен адрес Финансов център ***, че В.В. П., ЕГН
**********, гр. *** и Л.К. П., ЕГН **********, гр. ***, *дължат СОЛИДАРНО
СУМАТА 734,03 лв. (седемстотин тридесет и четири лв. и три ст.) – главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, СУМАТА от 75,37 лв.
(седемдесет и пет лв. и тридесет и седем ст.) – дължима договорна лихва за период от
20.04.2019г. до 23.01.2020г. и СУМАТА 4,31 лв. (четири лв. и тридесет и една ст.) –
лихвена надбавка за забава върху просрочената главница от 20.04.2019г. до
23.01.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.
гр. дело № 30/ 2020г. по описа на Районен съд Дряново. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за
разликата до пълния претендиран размер от 75,65 лв. за договорна лихва ОТХВЪРЛЯ
иска, като недоказан.
ОСЪЖДА В.В. П., ЕГН **********, гр. *** и Л.К. П., ЕГН **********, гр. ***
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ***, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. ***, община Оборище, ул. ”Московска” № 19, представлявано от
изпълнителните директори Ю.Б.Г. и Д..Д.М, с пълномощник юрисконсулт П. Н. Т.,
съдебен адрес Финансов център ***СУМАТА 624,79 лв. лв. (шестстотин двадесет и
четири лв. и седемдесет и девет ст.) – разноски в исковото производство и СУМАТА
74,97 лв. (седемдесет и четири лв. и деветдесет и четири ст.) – разноски за заповедното
производство по ч. гр. дело № 30/ 2020г. по описа на Районен съд Дряново.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
9