РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Варна, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. А.
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20233110116788 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „Бляк сий инвестмън тръст„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
гр.Варна срещу А. М. Б., гражданин на Руската Федерация, роден на ****. във Волгоградска
Област и Е. А. Б., гражданин на Руската Федерация, родена на ****. в гр. Домодедово,
Московска област с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.2 от ЗУЕС да заплатят сумата от по
4 925,85 евро (четири хиляди деветстотин двадесет и пет евро и осемдесет и пет евроцента),
явяваща се половината от дължимото, но не платено възнаграждение определено съгласно
чл.2.1 от договорите за поддръжка и управление от 12.06.2012г. за 2021г., 2022г. и 2023г., във
връзка с притежаваните от ответниците имоти с идентификатори ****.212.2.19,
****.212.2.20 и ****.212.5.57, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са собственици на имоти с
идентификатор ****.212.2.19, ****.212.2.20 и ****.212.5.57.
Сочи се, че за процесните имоти е сключен договор по чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС за
поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост,
построена в горепосочения жилищен комплекс от затворен тип, респективно на 12.06.2012г.
Твърди се, че страните се уговорили срещу непаричната престацията на ищеца за
поддръжка и управление на общите части, ответникът е поела паричното задължение да
заплаща възнаграждение в размер на 11,65 евро без ДДС на кв. м. по договора относно
имоти с идентификатори ****.212.2.19, ****.212.2.20 и ****.212.5.57.
Сочи се още, че страните по сделката се договорили възнаграждението по чл. 2.1 от
договорите да се индексира ежегодно съобразно годишната инфлация определена от НСИ,
съгласно чл. 5 от договора. Навеждат се доводи, че индексът на потребителските цени на
годишна база към декември 2012г. е 4,2 на сто към декември 2013г. е - 1,6 на сто, декември
2014г. е - 0,9 на сто, към декември 2015г. е - 0,4 на сто, към декември 2016г. е 0,1 на сто, към
декември 2017г. е 2,8 на сто, към декември 2018г. е 2,7 на сто, към декември 2019г. е 3,8 на
сто, към декември 2020г. е 0,1 на сто, към декември 2021г. е 7,8 на сто и към декември 2022г.
1
е 16,9 на сто.
Твърди се, че с оглед установеността на размера на възнагражденията за 2020г. с
влязлото в сила решение в посочения размер, дължимото такова за 2021г., 2022г. и 2023г.
представлява индексиране на присъдената от съда цена за 2020г. със съответните размери на
инфлацията за съответните години, както следва: 0,1 на сто към декември 2020г., 7,8 на сто
към декември 2021г. и 16,9 на сто към декември 2022г.
Твърди се, че ответниците не са заплатили уговореното възнаграждение за имотите.
По същество се моли съдът да уважи предявените искове. Претендират се сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците представят писмен отговор на исковата
молба, в който считат исковете за допустими, но неоснователни, като ги оспорват както по
основание, така и по размер.
Оспорват сградата № 2 по КК, заедно с другите сгради, построени в същия парцел да
образуват ЖКЗТ и да се управляват по реда на чл. 2 от ЗУЕС.
В условията на евентуалност, оспорват управлението по реда на чл. 2 ЗУЕС към
настоящия момент и в процесния период.
Считат, че след обнародването на ЗУЕС, и появата в правния мир на особената
форма на управление по чл. 2 от закона, Дружеството-ищец не е проявило необходимата
търговска воля и отговорност да организира с всички собственици сключване на договори в
предвидената по закон форма. Неспазената форма на договорите едновременно и при
еднакви условия с всички собственици дерогира приложението на уредбата за ЖКЗТ.
Считат, че не всички предпоставки за ЖКЗТ са на лице. Поетото с подписаните
такива с част от собствениците договори задължение за „организация на външна охрана"
инвеститорът не е обезпечил надлежно.
Заявява се, че дори да се приеме договорна връзка в каквато и да е форма, то същата
следва да се счита за развалена от началото на 2022 г. по реда на чл. 87 ЗЗД, поради
разминавания във вижданията за начина на поддържане и ценовата еквивалентност на
предлаганата услуга. Само чрез ЧСИ Янкова към 26.01.2022г. са били отправени общо от 80
етажни собственика заявления за прекратяване на договорни отношения (вписани и
невписани, вкл. устни такива). След този момент има още постъпили уведомления за
разваляне при ищеца.
Ответниците сочат, че след като чл. 2 от ЗУЕС не е приложен в релевантния момент,
не може да се приеме, че с „Бляк сий инвестмънт тръст" ЕАД имат надлежна договорна
връзка.
Сочи се, че Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012г. е нищожен, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – поради противоречие на начина на определяне на
дължимите такси с императивната разпоредба на чл. 51 ЗУЕС, както и на основание чл. 26,
ал. 2, предл. 3 ЗЗД – поради липсата на предписана от закона форма на същия.
Заявени са основания за неравноправност на клаузи от процесния договор със Закона
за защита на потребителите.
Ответниците изрично заявяват, че нямат възражения по изчисления размер на
възнагражденията съгласно твърденията на ищеца, а по същество оспорват валидността и
съществуването на договорната връзка, на която се основават претенциите, както и размера
на претенцията с начислени индексации, респ. правото на ищеца да претендира ежегодно
увеличаване на договорното възнаграждение съобразно соченото по-горе противоречие с чл.
143, ал. 2, т. 13и т.19 от ЗЗП. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
2
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че ответниците са собственици на имоти, както следва: с идентификатори ****.212.2.19,
****.212.2.20 и ****.212.5.57., че размерът на дължимите възнаграждения по процесния
Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012 г. за 2021 г, 2022г. и 2023 г. е такъв,
какъвто е претендиран от ищеца. Процесната сграда е част от комплекс от четири сгради,
жилища в етажна собственост и има изградени и допълнителни съоръжения.
По делото е представен Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012 г., с
предмет, посочен в т.1.1, чрез изчерпателно изброяване на услуги, предоставяни от БЛЯК
СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ ЕАД, правоприемник на БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ
МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, считано от 21.11.2012г., видно от служебно извършената справка в
ТР при АвП за неопределен срок /чл. 1.6/ срещу заплащане на годишна такса от 11,65 евро
на квадратен метър, съобразно притежаваната площ, ведно със съответните идеалните части
от общите части на сградата или общо 84,88 евро. Определената годишна такса включва
необходимите разходи за техническа поддръжка и обслужване на комплекса, определени в т.
2.2, експлоатационни разноски, легално дефинирани в т. 2.3 и възнаграждението на
управителя, вкл. разноски за заплати на наетия в комплекса персонал.
С влязло в законна сила решение по гр.д.№16831/20г. на ВРС А. М. Б., гражданин на
Руска Федерация, роден на **** г. във Волгоградска област, с адрес за призоваване: град
Обзор, община Несебър, област Бургас, местност „**“, ПИ ****.212, бл.*, ет.*, ап.**да
заплати на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – град Варна, бул. „Княз Борис 1“ № 82, ет.2, ап.3 сумата от 1474,33 евро,
представляваща половината от дължимо и незаплатено възнаграждение за 2020 г. по
договори за поддръжка и управление от 12.06.2012 г., сключени между А. М. Б., гражданин
на Руска Федерация, роден на **** г. и Е. А. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на
**** г. като възложители и „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК ********* като
изпълнител, на основание чл. 79 ЗЗД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. Осъдена е Е. А. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на **** г. в
град Домодедово, Московска област, с адрес за призоваване: град Обзор, община Несебър,
област Бургас, местност „**“, ПИ ****.212, бл.*, ет.*, ап.**да заплати на „Бляк сий
инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град Варна,
бул. „Княз Борис 1“ № 82, ет.2, ап.3 сумата от 1474,33 евро, представляваща половината от
дължимо и незаплатено възнаграждение за 2020 г. по договори за поддръжка и управление
от 12.06.2012 г., сключени между А. М. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на **** г.
и Е. А. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на **** г. като възложители и „Бляк сий
инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК ********* като изпълнител, на основание чл. 79 ЗЗД ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 29.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
От назначената и приета от съда СТЕ се установява, че в ПИ ****.212 гр. Обзор,
община Несебър м. „**" по одобрен инвестиционен проект и Разрешение за строеж №
64/20.09.2006г.е изградена „Жилищна група". Строежът е въведен в експлоатация с
Разрешение за ползване №СТ-12- 820/18.0 В ПИ ****.212 са изградени четири жилищни
сгради - А, В, С и D. Към сграда А е изграден подземен паркинг. В имота са обособени
открити паркоместа. В сграда D е изграден СПА, фитнес зала и салон за красота. Между
сгради „В" и „С" са изградени плувни басейни. В западната част на имота е изграден още
един басейн. Имотът е озеленен, изпълнена е вертикалната планировка, в междублоковите
пространства има места за отдих. Поземлен имот с идентификатор № ****.212 г. гр. Обзор,
община Несебър м. „**" се охранява от жива охрана. Кабинката на живата охрана е
поставена извън процесният имот, откъдето може безпрепятствено да се наблюдава пътя към
3
имота, както и обществената пешеходна пътека, преминаваща по северната границана имота
и водеща до плажа. Живата охрана прави пълна обиколка на имота в определени
часове.Пешеходната пътека е със стъпала. На входа от северната страна на имота е
монтирана бариера. По протежение на западната граница има монтирани двукрила метална
врата и бариера за входа на открития паркинг. До басейна в югозападната част на имота е
изградена още една двукрила метална врата. Освен живата охрана достъпът до имота се
контролира от монтирано видео наблюдение - зоната на пристигащите, вътрешната част на
комплекса, местата за отдих, басейните и подхода към плажа. Камерите за
видеионаблюдение работят непрекъснато, като се наблюдават от охраната на комплекса и от
служебния офис. Входовете за жилищните сгради са с карти и код. Достъпът до имота се
осъществява по изградената улица по западната регулационна граница, където са изградени
5 броя портали. Основен портал с бариера и картаи място за пешеходцис видеонаблюдение и
жива охрана. Портал с метален катинар - за обслужване на трите басейна между блокА и
блок В. Подход рампа за пожарни коли. Подход бариера към подземен паркинг, вход с карти
- ролетна врата, ограничаваща достъпа на хора от вътрешността на комплекса. Метален
портал заключен с катинар за обслужване на басейна в края на имота. Имотът е ограден по
регулационните граници: По западната граница е изградена каменна ограда с различна
височина, зелени огради от туя и оградна мрежа.. Теренът е с голяма денивелация. По
северната граница на имота е изградена каменна ограда стигаща до блок „D 2", като оттам
продължава пешеходната пътека до плажа. По източната граница на имота оградата е от жив
плет, тъй като теренът е с голяма денивелация към морето. По южната граница на имота има
каменна ограда , а където е голямата денивелация към морето са изградени пешеходни
стъпала и ограда от жив плет. В имота са монтирани камери с постоянно видеонаблюдение.
За имота има жива охрана с обход на целия имот. Влизането в сградите е код. За обслужване
на порталите има карти. В ПИ с идентификатор ****.212 изградени три басейна между блок
А и блок В. В южната част на имота е изграден още един басейн. В сграда D е изграден
СПА център, фитнес зала и салон за красота. Детска занималия. Всички съоръжения
изградени в комплекса в ПИ с идентификатор ****.212 са изградени в имота.Трите басейна
се намират между блок А и блок В. Басейнът в южната част на имота с обем 214,90куб.м,
находящ се между жилищна сграда А регулационната линия и помпената станция. Басейнът
е изграден в ПИ с идентификатор ****.212 и е въведен в експлоатация с Удостоверение №
357/10.122008г.
По делото е разпитан по искане на ищеца, като свидетел А.С.И. за установяване
начина на поддръжка и достъп до жилищния комплекс.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото не се спори между страните, че ответниците са собственици на имоти с
идентификатори ****.212.2.19, ****.212.2.20 и ****.212.5.57, което се установява и от
представените по делото нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег.
№ **, дело № ****. на нотариус Стоян А.ов, рег. № 208, РС – Несебър.
Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадено в § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС в
редакцията на текста преди изменението му през м. септември 2023 г., относима към
процесния период/, жилищен комплекс от затворен тип е комплекс, обособен като отделен
УПИ, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти,
обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изискванията на контролиран
достъп на външни лица. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че
в поземлен имот с идентификатор ****.212. е изграден жилищен комплекс от затворен тип
Йоо Обзор България, видно от Разрешение за строеж от Община Несебър, Разрешение за
ползване № СТ-12-820/18.08.2009 г. и заключението по СТЕ, което се потвърждава и от
разпитания по делото свидетел, че е с контролиран достъп-поставени са бариери, както и
има жива охрана.
4
От събраните по делото доказателства се установява, че се касае за затворен комплекс
по смисъла на чл. 2 ЗУЕС.
Когато обектите са в затворен комплекс, управлението на ЕС, предвидено от ЗУЕС за
ЕС, се дерогира с договора по чл. 2-договор за управление на общи части с нотариална
заверка на подписите между инвеститора и собствениците на СО. Следователно е налице
изключение от общото правило, че при ЕС управлението е поверено на предвидените от
закона органи.
Разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС предвижда особена форма на управление на общите
части на т. н. комплекси от затворен тип, съгласно което, управлението на общите части на
тези комплекси се урежда с писмен договор, с нотариална заверка на подписите, сключен
между инвеститора на комплекса и собствениците на индивидуални обекти в същия.
Разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС е специална по отношение на останалите норми на закона,
касаещи управлението на етажната собственост, като се отнася единствено до комплекси от
затворен тип, както и само до управлението на общите части на същия. Съответно в случая е
налице такъв Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012 г , с който БЛЯК СИЙ
ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ ЕАД, правоприемник на БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ
МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, същите са сключени при действието на ЗУЕС.
Ирелевантно в случая е дали с всички собственици на самостоятелни обекти в
комплекса възложителят е сключил отделни договори за поддръжка, доколкото наличието на
такива е неотносимо към изискванията за „жилищен комплекс от затворен тип“. Ето защо и
направените в този смисъл възражения на процесуалния представител на ответниците съдът
намира за неоснователни.
С влязло в законна сила решение по гр.д.№16831/20г. на ВРС А. М. Б. и Е. А. Б. са
осъдени да заплатят на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – град Варна, бул. „Княз Борис 1“ № 82, ет.2, ап.3 суми за
възнаграждение за 2020 г. по договори за поддръжка и управление от 12.06.2012 г.
Влязлото в законна сила решение се ползва със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право, а именно наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на сключен
Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012г. Следователно, всички правоизключващи
и правоунищожаващи възражения на ответниците срещу правопораждащите
правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право, основаващи се на спазена форма,
както и възражения за нищожност на процесния договор, са преклудирани. Недопустимо е,
съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК, съдът да преразглежда въпроса за възникване на
облигационната връзка между страните по повод сключените договори за поддържа и
управление, установена с влезли в законна сила между страните решения. Съдът приема, че
между страните е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012г.
След установяване наличието на облигационно правоотношение на преценка
подлежи възражението за развален договор считано от началото на 2022г., като към
26.01.22г. са отправени общо от 80 етажни собственика заявления за прекратяване на
договорни отношения.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ГПК, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая на първо място липсва
дори твърдение за отправено от ответниците писмено предупреждение, като отправено от
други лица предупреждение не обвързва същите.
5
Въпреки, че не е въведено изрично в закона, правото да развали един двустранен
договор има изправната страна по същия. В този смисъл са и задължителните разрешения,
дадени в постановените решения: решение № 235/13.01.2016 г., постановено по гр. д. №
490/2015 г. по описа на ВКС, III гр. о., решение № 75/01.07.2014 г., постановено по т. д. №
3723/2013 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 186/15.07.2014 г., постановено по гр. д. №
6836/2013 г. по описа на ВКС, III гр. о. и много други.
Ето защо и отчитайки обстоятелството, че ответниците не са били изправна страна
по облигационното правоотношение /имали са задължения за плащане на уговореното
възнаграждение за 2021 г.,2022г. и за 2023 г./, съдът намира, че дори и да бяха отправили
заявление не са могли валидно да развалят сключения между страните договор за
поддръжка, позовавайки се на неизпълнение на същия от страна на ищеца.
По делото са представени и редица писмени доказателства от страна на ищеца в
подкрепа на твърденията му, че е изпълнявал възложените му с договора за поддръжка и
управление дейности, в това число сключени договори с подизпълнители за цялостно
почистване на външната фасадна мазилка на сградите, за частичен ремонт на външния
басейн; протоколи от изпитване на водата в басейните във връзка със зазимяването им,
многобройни фактури за извършени разходи през процесния период във връзка с
изпълнението на дейностите по поддръжка; фактури за заплащани сметки за ел. енергия и
вода в общите части на комплекса; договор за абонаментно обслужване на асансьорите в
комплекса; за поддържане на външното озеленяване на комплекса.
От ангажираните писмени доказателства и свидетелски показания за изпълнение на
договорните задължения, се установява, че дружеството – изпълнител е сключвало отделни
договори за охрана, поддръжка на парковото пространство, на напоителната система,
поддръжка на асансьорите, за наем на спа център, фитнес зала и салон за красота. Съдът
намира, че следва да кредитира изцяло показанията на свидетеля, воден от ищцовата страна,
които сочи изпълнение на всички задължения по договора, както и че изпълнителят се е
отзовавал своевременно на всяко оплакване, като е уведомявал и собствениците в
комплекса. Не може да се направи обоснован извод за твърдяно неизпълнение на
задълженията на ищеца по договора.
Между страните не се спори относно размера на дължимата сума. Не се установява и
дължимата от по 4 925,85 евро сума от всеки ответник, да е заплатена, съгласно чл.2.1 от
договорите за поддръжка и управление от 12.06.2012г. за 2021г., 2022г. и 2023г., поради
което и претенцията се явява основателна.
Разноски: С оглед изхода от спора и на осн.чл. 78, ал.1 на ищеца се следват
сторените по делото разноски.
Съдът приема противопоставеното, от ответника, възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за неоснователно. В случая се
касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не
води до извод за прекомерност, още повече съобразявайки освен цената на предявените
искове, то направеното искане за налагане на обезпечителна мярка, както и броя проведени
съдебни заседания, фактическа и правна сложност на делото. Поради което, изплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 2560,97 лв. не е следва да бъде намалявано поради
прекомерност.
Съответно на ищеца следва да се присъдят разноски за дж.т.-770,73 лв., 15 лв.
дж.т.възбрана, 300 лв. депозит в.л. и 2560,97 лв. адв. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА А. М. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на **** г. във
Волгоградска област, с адрес в град Обзор, община Несебър, област Бургас, местност „**“,
ПИ ****.212, бл.*, ет.*, ап.** да заплати на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – град Варна, бул. „Княз Борис 1“ № 82, ет.2,
ап.3 сумата от 4 925,85 евро (четири хиляди деветстотин двадесет и пет евро и
осемдесет и пет евроцента), представляваща половината от дължимо и незаплатено
възнаграждение за 2021г., 2022г. и 2023г. по договори за поддръжка и управление от
12.06.2012г., сключени между А. М. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на **** г. и Е.
А. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на **** г. като възложители и „Бляк сий
инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК ********* като изпълнител, на основание чл. 79 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. А. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на **** г. в град
Домодедово, Московска област, с адрес в град Обзор, община Несебър, област Бургас,
местност „**“, ПИ ****.212, бл.*, ет.*, ап.** да заплати на „Бляк сий инвестмънт тръст“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град Варна, бул. „Княз Борис 1“
№ 82, ет.2, ап.3 сумата от 4 925,85 евро (четири хиляди деветстотин двадесет и пет евро
и осемдесет и пет евроцента), представляваща половината от дължимо и незаплатено
възнаграждение за 2021г., 2022г. и 2023г. по договори за поддръжка и управление от
12.06.2012г., сключени между А. М. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на **** г. и Е.
А. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на **** г. като възложители и „Бляк сий
инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК ********* като изпълнител, на основание чл. 79 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. М. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на **** г. във
Волгоградска област и Е. А. Б., гражданин на Руска Федерация, роден на **** г. в град
Домодедово, Московска област ДА ЗАПЛАТЯТ на „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна сумата от 3646,70 лв. (три хиляди
шестстотин четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки), на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7