Решение по дело №156/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 94
Дата: 16 септември 2022 г. (в сила от 16 септември 2022 г.)
Съдия: Борис Димитров Царчински
Дело: 20223500500156
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Търговище, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500156 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 156/2022г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ищеца „А1 България“ ЕАД,
чрез своя процесуален представител адв. Л.Р. против Решение №
206/09.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1183/2021 г. на Районен съд –
Търговище, IX състав, в частта, с която е отхвърлен предявения
установителен иск по чл. 422 ГПК от ищеца срещу ответника ЕТ „П. К – М.
Янк. – Кр. Янк.“, ЕИК 12556...., за установяване съществуване на вземане за
сумата от 450,38 лева, представляваща неплатени месечни вноски по договор
за продажба на изплащане № ********* от 26.06.2018 г. – за апарат Huawei
P20 Lite DS Black, към договора за използване на електронни съобщителни
услуги E0183213, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед №
434/24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 880/2021 г. по описа на РС – Търговище, като
неоснователен.
С доводи за неправилност, въззивникът моли за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.
Въззивникът на първо място твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е счел, че договорът за закупуване на изплащане от 26.06.2018 г.
за апарат Huawei P20 Lite DS Black е нищожен поради липса на съгласие.
1
Според въззивника в случая е следвало да се приеме, че е налице висяща
недействителност по чл. 301 ТЗ, доколкото договорът е бил сключен от името
на търговец, от лице без представителна власт. Въззивникът твърди също в
жалбата си, че едноличният търговец е заплатил 7 пълни месечни вноски за
мобилния апарат и с тези си действия е потвърдил сключения от негово име
договор за продажба на изплащане. Според въззивника в чл. 301 ТЗ липсва
изискване за знание за самоличността на представителя и същата разпоредба
санира недействителността на сделката.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна ЕТ „П. К – М. Янк. – Кр. Янк.“ оспорва основателността на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща
представител. Въззивникът е подал молба, с която поддържа подадената от
него въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение в обжалваната част като неправилно и да бъде постановено ново, с
което да бъде уважен предявеният установителен иск за сумата от 450,38
лева, представляваща месечни вноски по договор за закупуване на изплащане
Е0183213, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане. Претендира и сторените пред първата
и въззивната инстанция, както и в заповедното производство разноски.
Въззиваемият в съдебно заседание моли да бъде отхвърлена въззивната
жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 434/24.06.2021г. по
ч.гр.д. № 880/2021г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника - ЕТ „П. К -
М. ЯНК. - КР. ЯНК.“ , ЕИК 12556...., със седалище и адрес на управление: гр.
Т., ул. „Л. К.“ № ... . , представлявано от Кр. Г. Янк., ДА ЗАПЛАТИ на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.-.... , район И., ул. „К.“ № ..1, представлявано от Ал. В. Д. и Мл. М. -
изпълнителни директори, действащи чрез пълномощник - адв. Л.Р. и адв.
И.Й., заедно и поотделно сумите, както следва: сумата от 450,38 лв. -
неплатени месечни вноски по договор за закупуване на изплащане Е0183213,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението -
23.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 709.69 лв. -
неустойка за неизпълнение на договор Е0183213, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението - 23.06.2021г. до окончателното
изплащане на задължението на осн. чл. 411 ал. 3 и във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1
ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 25 лв. - за държавна
такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. В
заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства:
2
Неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от договор за
използване на електронни съобщителни услуги *********, партида
*********, ГО на договор Е0183213 от 01.09.2003г. и неустойка за
неизпълнение на договора. Към договора на 26.06.2018г. е закупен на
изплащане апарат Huawei P20 Lite DS Black в пакет с тарифен план за
мобилен № ********** за сумата от 647,52 лв. с първоначална вноска 26,98
лв. и 23 месечни вноски по 26,98 лв. Длъжникът получил заповедта и подал в
законния срок възражение. На заявителя е указано да предяви иск по реда на
чл.415 ГПК, което обуславя и правния му интерес да предяви иск. Ищецът е
подал искова молба в законния едномесечен срок за: 1. За установяване
на вземане в размер на 450,38 лв. – неплатени месечни вноски по договор за
закупуване на изплащане Е0183213; 2. За установяване на вземане в размер на
709,69 лв. - неустойка за неизпълнение на договор Е0183213, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение.
Безспорно е, че между ищеца - „Мобилтел“ ЕАД, като оператор, сега с
наименование - „А1 България“ ЕАД и ответника - ЕТ „П. К - М. ЯНК. - КР.
ЯНК.“ - Т., като потребител, е сключен договор за използване на електронни
съобщителни услуги *********, партида *********, ГО на договор Е0183213
от 01.09.2003 г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се
сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора,
в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови
условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или
обезщетения. Договорът е многократно подновяван през годините за нови
срокове като са добавяни/променяни тарифни планове и мобилни услуги.
Към договора за използване на електронни съобщителни услуги №
********* е представен договор за продажба на изплащане № ********* от
дата 26.06.2018 г. /л. 12 от първоинстанционното дело/ и Приемо-
предавателен протокол за закупено крайно устройство от 26.06.2018г. /л.89/, с
който продавачът - „А1 България“ ЕАД продава на купувач - ЕТ „П. К-М.
Янк.-Кр. Янк.“-Т., ул. „Л. К.“ № .., с представител- Кр. Г. Янк., на изплащане
апарат Huawei P20 Lite DS Black в пакет с тарифен план за мобилен номер
088854.... за сумата от 647,52 лв. с първоначална вноска 26,98 лв. и 23
месечни вноски 26,98 лв.
Съгласно т. 26.5. от Общи условия за взаимоотношенията между „А1
България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE /ОУ/,
А1 предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на фактурата за
плащането на посочената в нея сума. В случай, че неизплащането на сумите
продължи след изтичане на срока за плащане, А1 има право да преустанови
достъпа на абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора за услуги
/т. 27.2 от ОУ/. Регламентирано е в т. 34 от ОУ, задължение на абоната да
заплаща всички услуги, свързани с ползването на мрежите, съгласно договора
за услуги.
3
По силата на т. 54.1. от Общи условия за взаимоотношенията между
„А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE /ОУ/,
А1 има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата: при неплащане на дължими суми след
изтичане на срока за плащане. На основание т. 54.12 от ОУ, договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми на абоната/потребителя
е продължила повече от 124 дни.
Съгласно т. 12.3. от договор за продажба на изплащане № ********* от
дата 26.06.2018 г. договорът се прекратява при неплащане в срок на най-
малко 2 последователни месечни вноски от страна на потребителя, като в този
случай всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми
от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от
потребителя в рамките на посочения във фактурата срок. Фактурата се издава
след изитчане на 125 дни от спиране на достъпа на потребителя до мрежата.
От писменото заключение по съдебна-икономическа експертиза /л. 147
и сл./ и допълнително дадените разяснения от вещото лице Елена Василева в
о.з., се установява безспорно следното:
Извършена е проверка при ищеца, според която процесиите фактури са
отразени в счетоводството на ищеца. Процесните фактури са отнесени по
Партида № *********. Проверка в счетоводството на ответника не е
направена, тъй като към момента нямат счетоводство и не могат да
представят счетоводни разпечатки относно осчетоводяване на въпросните
фактури. В табличен вид са описани детайлно всички фактури, по които не са
платени дължимите суми, които са в общ размер на 450,38 лв.. Сумите, които
ответникът твърди в писмения си отговор, че са платени и е представил
доказателства са взети предвид от ищеца. Размерът на задълженията на
ответника в счетоводството на „А1 България“ЕАД е общо 1 160,07 лв. /хиляда
сто и шестдесет лева и седем стотинки/, от които 709,69 лв. неустойки и
450,38 лв. месечни вноски по договор за закупуване на изплащане апарат
Huawei P20 Lite DS Black. Подробно е описано формирането на сумите в
таблица № 1 - за начислени неустойки: 709,69 лв. /л. 150 по делото/ и таблица
№ 2 - вноски на изплащане по договор за закупуване на изплащане апарат
Huawei P20 Lite DS Black: 450,38 лв. /л. 151 по делото/.
От писменото заключение - Протокол № 85/07.03.2022г. по съдебна
почеркова експертиза /л. 188 и сл./, изготвено и потвърдено в о.з. от вещото
лице П. Вл. П., се установи категорично следното: Подписът, положен за
„купувач“ на Договор за продажба на изплащане № ********* от 26.06.2018г.
/л.12/ не принадлежи на Кр. Г. Янк.. Вещото лице разясни допълнително в
о.з., че след като дигиталният подпис не е положен от лицето Кр. Г. Янк., то
няма как да се приеме, че е саморъчен подпис от нея.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
4
от правна страна следното:
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения иск за
установяване съществуване на вземане за сумата от 450,38 лева,
представляваща неплатени месечни вноски по договор за продажба на
изплащане № ********* от 26.06.2018 г. – за апарат Huawei P20 Lite DS Black
поради това, че договорът е нищожен поради липса на съгласие.
Действително, от заключението по почерковата експертиза се установява, че
подписът, положен за „купувач“ на договора за продажба на изплащане не
принадлежи на Кръстина Янкова.
В случая сключеният договор за продажба на изплащане не е нищожен
поради липса на съгласие и изводите в тази насока на районния съд са
неправилни. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5/2014 г. по
тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на съгласие по смисъла на чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“
(например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване
– на шега, като учебен пример и др. подобни). Процесният договор за
продажба на изплащане е подписан от друго лице, от името на ответника, т.е.
от мним представител. При това положение този договор е висящо
недействителен. За да породи действието си такъв договор, той следва да бъде
изрично потвърден (ако е сключен от физическо лице, съгласно чл. 42, ал. 2
ЗЗД) или лицето, от чието име е сключен да не се противопостави, веднага
след като узнае за сключената сделка (ако е сключен от търговец, съгласно
чл. 301 ТЗ).
Доколкото в настоящия случай договорът е сключен от името на
едноличен търговец, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 301
ТЗ. Както сочи въззивникът, а това се потвърждава и от таблица № 2 към
писменото заключение по съдебна-икономическа експертиза (л. 151 от
първоинстанционното дело) общо 6 фактури, издадени за дължими вноски по
договора за продажба на изплащане са били платени изцяло от ответника и по
още две от тях има частични плащания. При извършването на тези плащания
ответникът е можел да провери какви суми и по какъв договор те се дължат.
Извършвайки тези плащания едноличният търговец е потвърдил действията,
извършени от негово име – сключването на договора за продажба на
изплащане. В допълнение следва да се посочи, че не е налице изискване за
знание у търговеца кое лице е действало от негово име без представителна
власт, за да може да потвърди действията му. От значение за отхвърлянето на
последиците от действията на мним представител на търговец е изричното
противопоставяне веднага след узнаването от търговеца. В случая такова
противопоставяне е налице едва в хода на исковото производство с отговора
на исковата молба. Поради това следва да се приеме, че договорът за
продажба на изплащане е породил своето действие за ответника и сумите по
него се дължат.
5
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната
част, с която е отхвърлена исковата претенция за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 450,38 лева, представляваща
неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане №
********* от 26.06.2018 г. – за апарат Huawei P20 Lite DS Black, като бъде
уважен установителния иск за тази сума.
При този изход на спора право на разноски се поражда за въззивника. В
заповедното производство същият е сторил разноски от 325 лева, като с
първоинстанционното решение е присъдена сумата от 198,82 лева. Разликата
между тези две суми от 126,18 лева следва да бъде присъдена допълнително
на въззивника. В първоинстанционното производство въззивникът е сторил
разноски от 575 лева, като с първоинстанционното решение е присъдена
сумата от 351,76 лева. Разликата между тези две суми от 223,24 лева следва
да бъде присъдена допълнително на въззивника. В настоящото производство
въззивникът е сторил разноски за държавна такса на стойност от 25 лева,
които следва също да му бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 206/09.05.2022 г., постановено по гр.д. №
1183/2021 г. на Районен съд – Търговище, IX състав, в обжалваната му
отхвърлителна част, като неправилно и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.-...., район „Ил.“, ул.
„К.“ № ..., представлявано от Ал. В. Д. - главен изпълнителен директор и Мл.
М.- изпълнителен директор, против ответника - ЕТ „П. К – М. ЯНК. – КР.
ЯНК.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Т.-7700, ул.
„Л. К.“ № .., представляван от Кр. Г. Янк., че ответника дължи в полза на
ищеца сумата от 450,38 лева, представляваща неплатени месечни вноски по
договор за продажба на изплащане № ********* от дата 26.06.2018 г. - за
апарат Huawei Р20 Lite DS Black, към договора за използване на електронни
съобщителни услуги Е0183213, за което е издадена заповед № 434/24.06.2021
г. по ч.гр.д. № 880/2021г. по описа на РС-Търговище.
ОСЪЖДА ЕТ „П. К – М. ЯНК. – КР. ЯНК.“, ЕИК 12556...., със
седалище и адрес на управление гр. Т.-..., ул. „Л. К.“ № ..., представляван от
Кр. Г. Янк. да заплати допълнително на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С.-...., район „Ил.“, ул. „К.“ № ..,
представлявано от Ал. В. Д. - главен изпълнителен директор и Мл. М.-
изпълнителен директор, сумата от 126,18 лева, представляваща направени в
заповедното производство разноски по ч.гр.д. № 880/2021 г. по описа на РСТ,
сумата от 223,24 лева, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство по гр. д. № 1183/2011 г. по описа на РСТ
6
и сумата от 25 лева, представляваща разноски за държавна такса за въззивно
обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7