Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр.Пловдив, 23.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети ноември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4582/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-1030-011060 от 14.01.2019г., издадено от М.В.М., на
длъжност *** при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.И.П.,
ЕГН:**********, с адрес ***,
1.на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено при грубо нарушение на законовите норми, неправилно и издадено при
съществени процесуални нарушения. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К. поддържа
жалбата, като сочи показанията на свидетеля В.К., според която жалбоподателят е
бил многократно изпробван с техническо, същото не е отчело, в който смисъл е и
представената справка. Поддържа, че същевременно актосъставителят няма никакъв
спомен за фактическата обстановка на дата 30.12.2018г., като когато едно лице
не може да даде годна проба, не следва да му се вменява в отговорност, че е отказало
да даде такава проба изобщо. Също предлага наказателното постановление да бъде
отменено. Жалбоподателят П. сочи, че поддържа казаното от процесуалния си
представител и няма какво да добави.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателното постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото
да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 08.07.2019г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на 15.07.2019г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.12.2018г., около 17:30 часа, в община Родопи, на път общински № PDV2250 – км 5 + 450, свидетелят Т.П.Т., в
качеството му на ****** в сектор „Пътна полиция“ ОД МВР – гр.Пловдив спрял за
проверка движещ се на същото място МПС – лек автомобил марка „Сеат Толедо“ с рег.№ „****“. При проверката свидетелят Т.
установил, че същият автомобил бил управляван от жалбоподателя П.И.П., който отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство – „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM -0246. Също така,
при проверката жалбоподателят П. не представил и контролния талон към свидетелство
си за управление на МПС.
На място свидетелят Т. съставил АУАН с бланков № 917099 от 30.12.2019г. срещу
жалбоподателя П. за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата,
който последният подписал, като отразил възражения.
При съставянето на горния АУАН, в 17:50 часа, свидетелят Т. съставил и
връчил на жалбоподателя П. Талон за медицинско изследване № 0039305, в който
било указано, че П. следва да се яви до 19:50 часа в МБАЛ – „Св.Георги“ за да
даде кръвна проба, от което си право жалбоподателят не се възползва.
Въз основа на същия АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Т.П.Т.. Последният не помни конкретния случай,
което съдът намира за нормално предвид изтеклото време до разпита на същия – около
десет месеца и обстоятелството, че същият работи като ****** при ОД МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ , съответно – логично е, че същият всекидневно
извършва дейност свързана с проверки водачи на МПС, поради което е нормално да
не помни конкретен случай от преди повече от година. Въпреки горното,
свидетелят Т. изцяло поддържа посоченото в АУАН, след предявяване на същия,
както и описва начина, по който се констатират горните нарушения. Съдът намира
показанията на свидетеля Т. за логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и кредитира последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Същевременно съдът не дава вяра на показанията на свидетеля В.Д.К.,
доколкото същите противоречат на посоченото от свидетеля Т.. Следва да се
съобрази, че за свидетеля Т. не се установяват никакви данни за отношения с
жалбоподателя, които по някакъв начин биха могли да го мотивират да изнесе
неистина пред съда и да препише на П. едно нарушение, които същият не е
извършил, като не се установява последните двама дори да се познават. Обратно –
за свидетелят К. се установява, че явно е в близки отношения, щом съгласно
собствените и показания така се заинтересувала от случващото се с П., ходила с
него до селото да му търси транспорт и т.н., които отношения биха могли да я
мотивират да изнесе неистина, с цел да подкрепи защитната теза на
жалбоподателя. Отделно от горното, показанията на свидетеля К. са житейски
твърде неправдоподобни, доколкото същата твърди, че съвсем случайно се оказала
точно на мястото, където било спряно управляваното от жалбоподателя МПС, и
макар да е лице, което няма никакво отношение към проверката, присъствала на
нея по начин, да възприеме подробно думите и действията на проверяващите, какво
точно били казали на жалбоподателя и т.н.. Ето защо съдът намери, че следва да
даде вяра на заявеното от свидетеля Т., а не на соченото от К..
Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства – заверено
копие от талон за медицинско изследване № 0039305, от който се установява факта
на съставяне на същия, както и вписания собственоръчно от П. отказ да даде
проба, както и разпечатка от показанията на техническо средство – „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен
№ ARDM -0246, от която се установява, че както преди и след, така и на самата дата
30.12.2018г., със същото устройство са извършвани проби на водачи за употреба
на алкохол.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което П.И.П., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на:
1.чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 30.12.2018г.,
около 17:30 часа, в община Родопи, на път общински № PDV2250 – км 5 + 450, като
водач на МПС – лек автомобил марка„Сеат Толедо“ с рег.№ „****“, отказал да му бъда извършена
проверка с техническо средство – „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM -0246, както и не
изпълнил предписанието за вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
2. чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 30.12.2018г.,
около 17:30 часа, в община Родопи, на път общински № PDV2250 – км 5 + 450, като
водач на МПС – лек автомобил марка„Сеат Толедо“ с рег.№ „****“, не е носил контролния талон свидетелство
за управление на МПС и контролен талон към същото.
В този смисъл установиха се всички съставомерни
за нарушението по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата
обстоятелства, а именно – че жалбоподателят П. е управлявал описаното МПС,
както и че е отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство, след
което и не дал кръв за извършване на химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, съгласно вече описаната
фактическа обстановка и коментираната доказателствена съвкупност.
Установява се безспорно още, че същият при управление на гореописаното
МПС не е носил контролния свидетелство
за управление на МПС и контролен талон към същото.
В този смисъл съдът намери за неоснователно като недоказано твърдението,
че жалбоподателят е бил многократно изпробван с техническо, същото не е отчело.
Съдът вече взе становище защо не дава вяра на показанията на свидетеля В.К.,
което не е нужно да повтаря.
Следва още да се добави, че от така приложената разпечатка от
показанията на техническо средство – „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM -0246, също не може да се
изведат никакви данни в подкрепа горното твърдение, напротив – от същата
разпечатка се установява, че както преди и след, така и на самата дата
30.12.2018г., с техническото средство са извършвани проби на водачи за употреба
на алкохол (на 30.12.2018г. – две проби с резултат 0,00% алкохол), което съвсем
не подкрепа тезата, че с устройството е имало някакъв проблем, същото не е
отчитало проба, въпреки старанието на жалбоподателя да даде такава и т.н..
Не на последно място, дори да можеше да бъде дадена вяра на твърде
невероятното от житейска гледна точка твърдение, че служителите на МВР, поради непонятни
причини, решили да съставят АУАН на жалбоподателя, въпреки че последния
старателно се опитвал да даде проба, но техническото средство не отчитало, то
неясно остава защо П. не се е възползвал от правото си да даде кръвна проба.
Следва да се посочи, че макар нарушението да е установено съвсем близо до
границите на гр.Пловдив, то с талона са дадени не 45 минути, а цели 2 часа, в
които жалбоподателят П. трудно не би намерил начин да стигне до гр.Пловдив, ако
имаше желание да даде кръвна проба.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установените нарушения,
както и обстоятелствата по същите разкриват една степен на обществена опасност
на деянията, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.174, ал.3,
пр.1 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата, отчетена от законодателя при въздигане
на деянието в нарушение. Процесните нарушения са такива на простото извършване
и законодателят е предвидил обществената опасност на подобни деяния, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай. В този смисъл и без значение е колко километра е разстоянието между
двете населени места по пътя на който е извършено нарушението, доколкото
последното е на простото извършване.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3
от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона
за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Също се установява, че съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по
пътищата, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата
е предвидено административно наказание – глоба в
размер 10 лева. В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същите в определени граници.
Санкционните разпоредби са приложена правилно, поради което следва неизбежният
извод, че така наложените наказания отговарят на тежестта на установените
нарушения.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 18-1030-011060 от 14.01.2019г., издадено от М.В.М., на длъжност *** при
сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.И.П., ЕГН:**********,
с адрес ***,
1.на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
2.на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.