Определение по дело №5580/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 09.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в закрито заседание на 09.04.2021 г. в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

мл.с.ДИМИТРИНКА    КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5580 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е образувано по въззивна жалба на Н.Д.Г. срещу решение № 49089/24.02.2020 г. на СРС, 39 с-в, по гр.д.№ 4642/18 г. в частта, с която е отхввърлен иска му за установяване недължимост на сумата от 163,56 лв., представляваща главница за топлинна енергия по изпълнителен лист от 21.01.2013 г. по гр.д.№ 10026/12 г.

            Подадена е и частна жалба от Н.Д.Г. срещу решението от 24.02.2020 г. в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по иска за сумата над 163,56 лв. до пълния предявен размер от 216,38 лв. с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно и незаконосъобразно.Жалбоподателят твърди, че е предявил отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 216,38 лв.-главница за потребена топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист от 21.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 10026/12 г. на СРС, 83 с-в, предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 1680/2016 г. по описа на ЧСИ У.Д.поради изтекла погасителна давност още преди образуване на изпълнителното дело и извършването на изпълнително действие-налагане на запор върху банковите му сметки.Позовава се на разясненията на ТР № 8/13 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 8/12 г. относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, като излага доводи, че за допустимостта на иска е без значение дали в хода на изпълнителното производство са били удържани принудително суми, тъй като ищецът е оспорил наличието на предпоставките за образуване на изпълнителния процес и извършването на принудителни действия, като е твърдял, че правото на взискателя е погасено по давност.Твърди, че възможността да предяви и иск по чл.55 ЗЗД не води до извод за недопустимост на предявения иск, още повече че с оглед процесуална икономия за ищеца е налице интерес да установи отпаднало право на принудително изпълнение за цялата главница, като по този начин ще се уредят изцяло отношенията между страните.Като допълнителен аргумент посочва, че първоинстанционният съд не е изследвал дали с удържаните суми съдебният изпълнител е погасил главница, а не разноските съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД.Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СРС за произнасяне по същество и за сумата над 163,56 лв. до пълния размер от 216,38 лв.Претендира разноски.

            Ответникът по частната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата, като излага твърдения за липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск в обжалваната част поради възможността на ищеца да предяви осъдителен иск по реда на чл.55 ЗЗД.Поддържа становище, че след като принудителното изпълнение е приключило за част от сумите, които са преведени на взискателя, не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.439 ГПК тези суми.Моли съда да остави без уважение частната жалба.Претендира разноски.

            За  да прекрати производството по иска по чл.439, ал.1 ГПК за сумата над 163,56 лв. до 216,38 лв. първоинстанционният съд е приел, че по отношение на преведените на взискателя суми изпълнителното производство е приключило и длъжникът разполага с осъдителен иск по чл.55 ЗЗД, поради което не е налице правен интерес и производството в тази част се явява недопустимо.

            Настоящият съдебен състав счита, че искът с правно основание чл.439, ал.1 ГПК е допустим и за ищеца е налице правен интерес от предявяването му и по отношение на сумите, събрани принудително в хода на изпълнителното производство.Предмет на иска по чл.439, ал.1 ГПК е установяване на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и довели до погасяване правото на принудително изпълнение /чл.439, ал.1 ГПК/.Обстоятелството дали част от сумите по издадения изпълнителен лист са платени или не в хода на изпълнителното производство е ирелевантно за преценката за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като в това производство съдът преценява дали е погасено правото на взискателя на принудително изпълнение по отношение на всички суми по изпълнителния титул доколкото пред съдебния изпълнител длъжникът не може да упражни правото си на възражение за изтекла погасителна давност.Предявяването на такъв иск е изрично предвиден в закона способ за защита срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и не е необходимо ищецът да доказва наличието на конкретен интерес от завеждането му.До приключване на изпълнителното производство длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и да установи погасяване на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение поради настъпил факт след издаване на изпълнителното основание, а уважаването на иска има за последици прекратяване на изпълнителното производство /чл.433, ал.1, т.7 ГПК/ и  заличаване с обратна сила на извършените процесуални действия /чл.433, ал.3 ГПК/. Поради изложеното обжалваното определение следва да се прекрати, а делото да се върне на СРС за произнасяне по съществото на спора и в тази част.

            По отношение претендираните разноски по съдът следва да се произнесе с крайния съдебен акт.

            Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ решение № 49089/24.02.2020 г. на СРС, 39 с-в, по гр.д.№ 4642/18 г. в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено като недопустимо производството по иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, предявен от Н.Д.Г. срещу „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата над 163,56 лв. до пълния предявен размер от 216,38 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода м.03.2010 г.-м.04.2011 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 21.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 10026/12 г. по описа на ЧСИ У.Д..

            ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС, 39 с-в за произнасяне по съществото на спора и в отменената част, след което делото да се върне на СГС, IV-г с-в за произнасяне по въззивната жалба срещу решението от 24.02.2020 г.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5580/20 г. на СГС, IV-г с-в.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.