МОТИВИ към присъда №19/22.06.2020г. по нчхд №197/19г. на
АРС, ІІІ-ти н.с.
С подадена на 08.03.2019г. от
тъжителката Д.В.К. частна тъжба против подсъдимия Т.Р.Р.
***, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно затова, че на 09.09.2018г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, е
причинил на Д.В.К. лека телесна повреда,
а именно кръвонасядания по лявото и дясното бедро, довело до болка и страдание,
без разстройство на здравето. С оглед така подадената частна тъжба е било
образувано НЧХД № 197/2019г. по описа на РС Асеновград.
С подадена на 08.03.2019г. от
тъжителят Н.Ж.К. частна тъжба против подсъдимия Т.Р.Р.
***, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, а именно затова, че на 09.09.2018г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, е
причинил на Н.Ж.К. лека телесна повреда,
разкъсно-контузна рана по горната устна, кръвонасядане и оток на горната устна
и охлузване на долната устна довело до разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК. С оглед така подадената частна тъжба е било
образувано НЧХД № 196/2019г. по описа на РС Асеновград.
Във връзка с разпореждане от
486/14.03.2019г. на съдията докладчик по НЧХД № 196/2019г., /лист 17 от съд.дело/ докладчикът по НЧХД №
197/2019г. е приел, че описаното в двете тъжби съдържа данни за обвинение,
обосноваващо квалификацията на деянието посочено в по чл.131, ал.1, т.4, вр.
чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, поради което с разпореждане № 496/18.03.2019г. /
лист 19 от съд.дело/ е обединил двете наказателни производства в едно, а именно
НЧХД № 197/2019г. по описа на АРС.
С подадената от страна на Д.В.К. частна
тъжба против подс. Т.Р.Р. е предявен и приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за сумата от
1000 лева, представляваща обезщетение за причинени на тъжителката неимуществени
вреди в резултат на твърдяното за извършено спрямо нея на 09.09.2018г. престъпление
по чл. 130, ал.2 от НК, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски.Частната тъжителка бе
конституирана и в качество на граждански ищец по делото.
С подадената от страна на Н.Ж.К.
частна тъжба против подс. Т.Р.Р. е предявен и приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за сумата
от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени
вреди в резултат на твърдяното за извършено спрямо него на 09.09.2018г.
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, предмет на частната тъжба, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.Частния тъжител
бе конституиран и в качество на граждански ищец по делото.
В процеса на водено наказателно
производство, частните тъжители и граждански ищци се явява лично и заедно с
упълномощената от тях, като повеР.к адв. М.П..
В хода на съдебните пР.я, адв.П. изразява становище, с което, поддържа изцяло
обвиненията против подсъдимия, така както са повдигнати с двете частни тъжби. Счита
същите за доказани по несъмнен начин. При преценката на събраните по делото
доказателства, въз основа на техния подробен анализ, адв. П. счита, че подс. Р. следва да бъде признат за
виновен, за две отделни престъпления, тъй като по отношение на него не се
налице квалифициращите обстоятелства по т.4, на чл.131, ал.1 от НК. Предвид
това, пледира подс. Р. да бъде признат за виновен в извършено престъпление по
чл.130, ал.2 от НК, пострадала от което се явява тъжителката Д.В.К., за което
да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца. По
отношение на извършеното спрямо тъжителят Н.Ж.К., повеР.ка също пледира подс. Р. да бъде
признат за виновен в извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което да
му се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца. На
основание чл.23, ал.1 от НК, счита че на подс. Р. следва да бъде наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“, чието
изпълнение да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от
три години. По отношение на гражданските искове, намира същите за доказани по
основание, като относно техния размер счита, че те следва да бъдат уважени по
справедливост, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Алтернативно,
ако съдът приеме, че все пак подс. Р. е извършил едно престъпление, а именно
това по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, то повеР.ка е на становище, че
спрямо същия следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК, като той
бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба
в размер определен към средния предвиден в закона.
Частната тъжителка и гражданска
ищца Д.В.К. не се явява в последното проведено по делото заседание и не взема
становище.
Частният тъжител и граждански
ищец Н.Ж.К. също не се явява в последното проведено по делото заседание и не
взема становище.
Защитника на подсъдимия-адв. А.П.
по същество счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. След
анализ на събраните по делото доказателства, акцентирайки най-вече на тези в
подкрепа на защитната позиция, се навеждат доводи за недоказаност на
повдигнатите с двете частни тъжби обвинения спрямо подс. Р.. Във връзка с това
се иска той да бъде оправдан изцяло, както по отношение на извършеното спрямо Д.В.К.,
а така и по отношение на извършеното спрямо Н.Ж.К.. Алтернативно, ако съдът
приеме, че са налице достатъчно доказателства за извършено от подс. Р.
престъпление, се прави искане за
неговото преквалифициране по чл.9, ал.2 от НК. При същите условия, на трето
място, при наличие на достатъчно доказателства,
се прави искане за преквалифициране на извършеното от подс. Р.
престъпление по чл.132, ал.2 от НК. По отношение на приетите съвместно
разглеждане граждански искове, е на становище, че те следва да бъдат уважени по
справедливост, като по размер те се явят прекомерни, тъй като не кореспондират на обезщетенията за подобен вид
телесни увреждания.
Подсъдимият Т.Р.Р. не се явява в последното проведено по делото съдебно
заседание, като предвид дадените от него обяснения той не се признава за
виновен.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, заключението на вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза и писмените и веществените
доказателства приложени по делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.Р.Р. е роден на *** ***, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с основно образование, работещ като управител на „Тахи
2019“ЕООД, с ЕГН **********, с адрес ***.
В началото на месец Септември
2018г. св. Г.А.Д. стопанисвала ресторант „Бохеми“ в гр. Асеновград. По същото
време, във въпросното заведение, като сервитьорка работела тъжителката Д.В.К..
На 08.09.2018г. вечерта, докато тъжителката К. била на работа, при нея дошла
св. Р.Ю.Ю. нейна приятелка. Докато св. Ю. била в
ресторант „Бохеми“, станало ясно, че на 09.09. св. Д. има Рожден ден, който тя
имала намеР.е да отпразнува още в ранните часове и
това да стане в дискотека „Делукс“ в гр. Асеновград. Във връзка с горното, след
приключване на работното време, около 12.30-01.00 часа на 09.09.2018г.,
тъжителката К. и св. Ю. отишли в дискотека „Делукс“, където седнали на
столовете тип „щъркели“ на бара. Около един час по късно, към двете жени се
присъединили св. Г.А.Д. и нейния съпруг Г.Д.Д., като
цялата компания консумирала алкохол. Същата вечер, освен другите посетители,
между които тъжителят Н.Ж.К., подс. Р. и св. С.Х.К., в
заведението се намирали св. М.И.Р.-работещ като портиер и Г.З.С.-работещ като
управител на нощния клуб. В резултат на еуфорията, вследствие на
приповдигнатото настроението и на създадената от персонала атмосфера, в
заведението било обичайно, някои от клиентите да пръскат около себе си с бира и
други напитки. Това си позволила да направи и тъжителката К., която още преди
идването на свидетелите Г. и Г. Д. в нощния клуб, на няколко пъти чрез
разтръскване, изпразнила наоколо съдържанието на шишето с консумираната от нея
бира. Поведението на тъжителката К., било забелязано от св. С.К., св. Р. и св. З.С..
То било забелязано и от намиращия се на
други край на бара Т.Р.. Последния въпреки, че не бил пострадал от изпръсканата
от тъжителката течност, се подразнил,
като за това оказало влияние и изпитания от него алкохол. Тъжителката продължила да се забавлява по
същия начин, като в един момент минала близо до подс. Р.. Същия вече бил в
достатъчна степен зле настроен към тъжителката К. и решил да „овъзмезди“
нейното своеволно поведение, по подобаващ според неговите разбирания начин. С
оглед замисленото, подс. Р. пропуснал покрай себе си тъжителката К., като в
следващия момент и нанесъл отзад ритник,
който попаднал в горната област, между двете бедра на пострадалата. Тъжителката
отвърнала на удара на подс. Р. с бутане в тялото. Непосредствено след това, между подс. Р. и
тъжителката К. възникнала разправия, като двамата си разменили остри реплики,
включително и псувни. Разправията им била забелязана от св. Р. Ю., която в това
време излизала от тоалетната. В последствие, тъжителката К. и св. Ю. се събрали
отново на местата си на бара, като при проведения разговор първата се оплакала,
че била ритната от подс. Р..
Непосредствено след това, към компанията на тъжителката К. и св. Ю., се
присъединили и дошлите в заведението свидетелите Г. и Г. Д.. Всички те забелязали,
че между пострадалата и подс. Р. е налице напрежение, като двамата си разменяли
от разстояние мимики и обидни жестове, включая и показване на „средни“ пръсти. „Комуникацията“
между двамата била забелязана и от тъжителят Н.Ж.К., който също се намирал в
заведението. Той се познавал с тъжителката Д.К., която била съпруга на негов
братовчед. Тъжителят К. се намирал в близост до бара където била тъжителката К.,
като в един момент тя му се оплакала, че е ударена от подс. Р.. Разговора между
двамата бил забелязан и от подс. Р., който в удобен за него момент отново решил
да вземе инициативата в свои ръце. В един времеви отрязък, когато вече Г. и Г. Д.
си били тръгнали от обекта, подс. Р. се намирал качен на един от двата подиума,
предназначен за танцьорките участващи в атракциите в заведението. Докато той
танцувал, пред него минал тъжителят Н.Ж.К.. Изненадващо, както и при
тъжителката, подс. Р. нанесъл удар с крак, който попаднал в гърдите тъжителят К..
От това същия изгубил дъх, като се свлякъл на пода. Подс. Р. използвал
ситуацията и слизайки от подиума нанесъл два последователни юмручни удара в
главата на тъжителят К., единия от които
попаднал в окосмената част, а другия в областта на горната и долната устна.
Това вече наложило и намесата на св. М.И.Р., който извел навън единствено
двамата тъжители. Междувременно за случилото се в заведението бил подаден и
сигнал до ОДЧ в РУ Асеновград. На мястото бил изпратен полицейски екип, в
състав на който влизал св. В.Н.В. работещ като полицай /лист 81 и 82 от
съд.дело/. Отивайки пред заведението, полицейските служители се запознали с
обстоятелствата във връзка с инцидента, като при проведените с двамата тъжители
разговори те се оплакали, че са били удаР. от
подсъдимия. Установеното в хода на проверката било удостоверено в съставената
от страна на полицейските служители докладна записка от 09.09.2018г., като това
наложило да се снемат обяснения на лицата пряко запознати и свързани със
случая, за което им било указано да се явят в сградата на РУ на МВР Асеновград.
За случая бил уведомен и св. Д.В.Т., който по това време бил дежурен по
управление. Същия снел обяснения на двамата тъжители, които се оплакали, че
докато са били в дискотека „Делукс“ са били удаР. от страна на подсъдимия. Св. Т. снел обяснения и от
страна на подс. Р., с което отрекъл да е нанасял удари на който и да е от
двамата тъжители. Във връзка с установеното, на 09.09.2018г. св. В.В. съставил спрямо двамата тъжители и подс. Р. протоколи за
предупреждение по чл.65 от ЗМВР. Във връзка с инцидента, в РУ на МВР
Асеновград, било образувана преписка с рег.№ 239000-13097/18г. По същата с
постановление от 09.11.2018г. на прокурор от РП Асеновград била възложена
проверка на основание чл. 145,ал.1,т.3 от ЗСВ.
След снемане на допълнителни обяснения,същата приключила с докладна
записка от 12.12.2018г. С постановление от 11.01.2019г. на Прокурор при РП
Асеновград било отказано образуването на досъдебно производство по преписка
№2270/2018г. по описа на РП Асеновград / рег.№ 239000-13097/18г. на РУ Асеновград/ поради липса на данни за извършено
престъпление по чл.131, ал.1,т.12 от НК /преписката е изискана и приложена към
дело/. Прокурора счел, че липсват данни
за извършено и на друго престъпление от общ характер, като са налице данни за
извършени такива от частен характер.
Междувременно, частния тъжител Н.Ж.К.
се почувствал недобре здравословно, поради което още в 6.23 часа на 09.09.2018г.,
той посетил Спешно Отделение на „МБАЛ Асеновград“ ЕООД гр. Асеновград.
Констатациите на прегледалите го лекари били удостовеР.
в съставените от тях лист за преглед на пациент в СО № 010639/09.09.2018г. и писмен
резултат от образно изследване № 13416 от Отделение по образна диагностика.
/листи 12 и 13 от съд.дело/. Докато тъжителят Н.К. ***, за случая бил уведомен
и неговия брат-св.А.Ж.К. /лист 32 от съд.дело/. Той от своя страна също посетил
болницата, където установил, че заедно с брат му там се намират тъжителката Д.К.
и лицето К.Т.. Св. А.К. научил от брат си, че е бил ударен от лицето “Т.“, като
това се случило в дискотека „Делукс“, докато Н. и тъжителката К. са си говорили на бара.
Заявеното от Н.К., се е потвърждавало и външно от неговия вид, предвид сцепените
му и подути горна и долна устна. Самата тъжителка също се оплакала на А.К., че
е ударена от въпросното лице.
На 11.09.2018г. частния тъжител Н.Ж.К.
посетил УМБАЛ „Свети Г.“***, където му бил извършен преглед от съдебен лекар в Отделение
по Съдебна медицина. Във връзка с това му
било издадено съдебно медицинско удостовеР.е №1066/2018г.
/лист 11 от съд. дело/.
На 12.09.2018г. Отделението по
Съдебна медицина към УМБАЛ „Свети Г.“***, било посетено и от частната тъжителка
Д.В.К.. След извършен преглед от съдебен лекар, й било издадено съдебно
медицинско удостовеР.е №1069/2018г. /лист 4 от съд.
дело/.
От заключението на назначената и изготвената от д-р С.С.С.
спрямо тъжителят Н.Ж.К. СМЕ /на
листи от 123 до 130 от съд. дело/, както
и от разпита на вещото лице, се
установява, че при инцидента станал на 09.09.2018г. на тъжителя са били
причинени:повърхностна травма в окосмената част на главата, разкъсно-контузна
рана по горната устна, кръвонасядане и оток на горната устна, охлузване на долната
устна. Според вещото лице разкъсно-контузна рана по горната устна, е причинила
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК или налице е
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Останалите травми по
отделно и по съвкупност причинили болка и страдание без разстройство на
здравето или налице е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според
вещото лице, констатираните от него травматични увреждания са причинени по
най-общ механизъм удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат
по начина описан от пострадалия в тъжбата по делото, а именно при нанасяне
най-малко на два удара, един в главата и един в областта на устата. Според
вещото лице, е непълно възможно пострадалия К. да е бил изритан в областта на
гърдите и това да не остави следа по неговото тяло.
От заключението на назначената и
изготвената от д-р С.С.С. спрямо тъжителката Д.В.К. СМЕ /на листи от 131 до 139 от съд. дело/, както и от разпита на вещото лице, се установява, че при инцидента станал на
09.09.2018г. на тъжителката са били причинени: кръвонасядане на кожата по
лявото бедро с размери 9/3 см. и кръвонасядане на кожата по дясното бедро с
размери 3/2 см. Според вещото лице тези две
травми по отделно и по съвкупност са причинили болка и страдание без
разстройство на здравето или налице е лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК. Според вещото лице, констатираните от него травматични
увреждания са причинени по най-общ механизъм удар с или върху твърд тъп
предмет, и е възможно да се получат по начина описан от пострадалата в тъжбата
по делото, а именно чрез нанесен удар с крак между двете й бедра. При това
ударът е възможно да е бил нанесен, както отпред, а така и отзад.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните от настоящия състав по делото доказателства-свидетелските
показания на свидетелите Р. Ю. Ю., М.И.Р., Сефет
Халилов Карагеренов, Г.З.С., А.Ж.К., Г.А.Д., Г.Д.Д., Д.В.Т. и В.Н.В., обясненията на подс.
Т.Р.Р., заключенията на вещото лице по назначените
две СМЕ и приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира в пълнота
показанията на св. Р. Ю. Ю., като отчете и това, че същата е приятелка на
тъжителката Д.В.К.. Въпреки това, като прецени тяхната изчерпателност и пълнота, както и факта, че те се подкрепят
логически от другите събрани по делото доказателства, които съдът кредитира, то
счете няма пречка те да бъдат кредитирани. От показанията на св.Ю. в пълна
степен се изяснява как е преминала вечерта на самата свидетелка и на
пострадалата К.. Безспорно се установя какво е било поведението на пострадалата
в дискотеката и факта, че тя е употребила алкохол.От показанията на св. Ю. се
установява и това, че тя е станала очевидец на разправията между подс. Р. и К..
Безспорно е това, че самата Ю. не е видяла нанесения удар от страна на
подсъдимия спрямо пострадалата, но пък непосредствено след това, тя е била
осведомена от Д.К. относно причините за разправията.По отношение на нанесения
ритник спрямо тъжителката К., показанията на св.Ю. се явяват косвени гласни
доказателства, които обаче не остават изолирани, а се подкрепят от множество
други също косвени доказателства, а и от обективната находка установена с
издаденото при прегледа на пострадалата
СМУ №1069/2018г. /лист 4 от съд. дело/. От показанията на св. Ю. се
установява какво е било месторазположението на подс. Т.Р. и Н.К.,
непосредствено преди същия да стане обект на посегателство. Безспорно се
установява, че непосредствено преди да изрита с крак в гърдите тъжителят К.,
подс. Р. се е намирал на подиума предназначен за танцьорките. Използвайки това
си предимство, подсъдимия е нанесъл ритник, следствие на който К. е паднал на
пода. От показанията на св.Ю. се изяснява и това, че непосредствено с удара с
крак, подсъдимия е нанесъл на К. и юмручни удари в главата. В тази им част,
тези преки показания на св. Ю. се
подкрепят от останалите гласни доказателства и от обективните находки
установени с издадените при прегледа на пострадалия лист за преглед на пациент в СО №
010639/09.09.2018г. и писмен резултат от образно изследване № 13416 от
Отделение по образна диагностика. /листи 12 и 13 от съд.дело/ и СМУ
№1066/2018г. /лист 11 от съд. дело/.От показанията на св. Ю. се установява и
това, че след инцидента със тъжителя Н.К., той и тъжителката Д.В.К. са били
изведени навън, като след известно време от заведението е бил изведен и подс. Т.Р..
Съдът не кредитира в пълнота показанията на
свидетелите Г.З.С. и М.И.Р., като отчете тяхната оскъдност и очевидно
противоречие с факти установени с други събрани от съда гласни и писмени
доказателства. От показанията на двамата свидетели се установява това, че на
инкриминираната с тъжбата дата и вечер, дискотека „Делукс“ е била в работен
режим, като става ясно и какво е било разположението на използваемата от
клиентите площ. От показанията на същите свидетели се установява и какво е било
поведението на тъжителката Д.В.К., както и това, че там се е допускало клиенти
да пръскат с напитки. Както се установи по делото, въпросната вечер между подс.
Р. и тъжителката К. е възникнал конфликт, който е започнал с нанесения спрямо
нея удар отзад попаднал между бедрата. В
последствие това е довело да размяна на остри реплики и псувни между тях, като
това е продължило известно време с размяна на мимики и обидни жестове. В
действителност, липсата на добро осветление, силната музика и постоянното
движението на клиентите в едно нощно заведение, каквото се явява дискотека
„Делукс“ са обстоятелства които оказват влияние върху възприятията на хората. От това, може да се заключи, че
случилото се между подс. Р. и тъжителката К. е нямало как да бъде възприето от всички
намиращи се в обекта лица, включително и от персонала. В този смисъл в тази им
част показанията на свидетелите Селимов и Р., че не са забелязали конфликта
между подс. Р. и тъжителката К. се явяват достоверни. Да не забележат обаче
проявената от страна на подс. Р. агресия спрямо тъжителя Н.К., се явява
необяснимо за съда. Необяснима се явява и явната липса на възприятие на същите
двама свидетели, относно това, че в един момент
тъжителя Н.К. все пак е бил в паднало положение на пода. Свидетелите
Селимов и Р. нямат логично обяснение и защо след като, според техните твърдения
в заведението не е имало инцидент, все пак е имало изпратен сигнал за сбиване, посещение от страна полицейски патрул, като
във връзка с проверката се е наложило двамата тъжители и подсъдимия да посетят
РУ Асеновград. В тази им част съдът не кредитира показанията на двамата
свидетели, тъй като те не се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства.
Сходни изводи, като
горепосочените във връзка с показанията на свидетелите Селимов и Р., може да се
направят и по отношение на показанията на св. С.Х.К.. От неговите показания се
установява, че през инкриминираната вечер той също е бил в дискотека „Делукс“
където е забелязал подс. Т.Р. , тъжителката К. и св.Мирослав Р.. Св.
Карагеренов също е забелязал, че
тъжителката К. е пръскала с бира, като това й поведение е станало
причина,според него същата да бъде изведена от бара. Между пръскането с бира
обаче и нейното излизане от заведението, е налице известен период от време,
през който са се случило още други събития, за които свидетелства свидетелката Р.
Ю. Ю. и свидетелите Г. и Г. Д.. Тези събития било умишлено или поради други
неизвестни за съда обстоятелства, не са били възприети от св. Карагеренов. Тази
липса на спомени за съда е необяснима, поради и което съдът не кредитира в
пълнота неговите показания и особено в частта им където той заявява, че е
нямало сбиване с участие на подс. Т.Р..
Съдът кредитира в пълнота и
показанията на св. Д.В.Т., от които става ясно, че той работи като полицейски
инспектор в РУ на МВР Асеновград. От показанията на св.Т. се установява, че в
качеството си на полицейски служител и на дежурен офицер, в ранните часове на
09.09.2018г. в РУ Асеновград, той се е срещнал с тъжителката Д.В.К., която е
искала да подаде жалба против подс. Т.Р.. Причината за това е била предизвикана
от него разправия дискотека „Делукс“ . Непосредствено след това, св.Т. е провел
и разговор с подс. Т.Р., който пък от своя страна заявил, че причината за
скандала е поведението на тъжителката К., която се била заяждала с него.
Показанията на св. Д.В.Т. са обективни, пълни и логични, като същите се
подкрепят и останалите събрани по делото доказателства които съдът кредитира.
Все пак следва да се отчете, че св.Т. също не е пряк очевидец на инцидента,
като с показанията си косвено изяснява обстоятелства във връзка със случило се.
Установи се и това, че 09.09.2018г. именно св.Т. е служителят, който е снел
саморъчните обяснения от подсъдимия и двамата
тъжители.
Съдът кредитира в пълнота и
показанията на св. В.Н.В., от които става ясно, че той работи като полицейски служител
в РУ на МВР Асеновград. От показанията
на св. В. се установява, че в качеството си патрулен полицай, във връзка с
получен сигнал за сбиване в дискотека „Делукс“ , ранните часове на 09.09.2018г.,
той е посетил въпросното заведение. Отивайки пред заведението, св. В. е заварил
двамата тъжители, в хода на проведения с които разговор са се оплакали, че са удаР. от лице назовано от тях като „Т.“. Според св. В.
двамата тъжители и подсъдимия са били поканени, като на по-късен етап са се
озовали пред сградата на РУ Асеновград, където в последствие са им били снети
обяснения. Все пак следва да се отчете, че св.В. също не е пряк очевидец на
инцидента, като с показанията си косвено изяснява обстоятелства във връзка със
случило се. Установи се и това, че 09.09.2018г. именно св. В. е служителят,
който е съставил спрямо двамата тъжители и подс. Р. предупредителни протоколи
по чл.65 от ЗМВР.
Съдът кредитира в пълнота и
показанията на св. А.Ж.К., като отчете и това, че той се явява брат на частния
тъжител Н.Ж.К. и като такъв следва се счита за заинтересован от изхода на
делото. Все пак, като прецени и
съпостави неговите показания с целия останал доказателствен материал по делото,
то съдът счете че няма пречка да кредитира изцяло показанията на св. А.К..
Въпреки, че е брат на единия тъжител то при същия свидетел липсва стремеж към
изопачаване на фактите от обективната действителност, както и преувеличаване на
възприетите от него обстоятелства. От показанията на св. А.К. се установява,че
на 09.09.2018г. се е наложило да отиде до „МБАЛ Асеновград“, където е бил приет
за преглед тъжителят Н.К.. Отивайки там св.А.К. е установил брат му, който е
бил придружаван от тъжителката Д.В.К. и лицето К.Т.. От проведения разговор с
тях свидетелят е разбрал, че тримата с били в дискотека „Делукс“, където е
възникнала разправия с подс. Т.Р.. При това тъжителят му е разказал за
инцидента, а именно, че подс. Р. го е ударил с юмрук в лицето и го е ритнал с
крак в областта на гърдите. Причинената в следствие на инцидента лека телесна
повреда в областта на горната и долна устна, е станала и причина в следващите
дни тъжителят Н.К. да пропусне курса, който е следвало да изпълни като
международен шофьор.
Съдът кредитира в пълнота и
показанията на свидетелите Г.Д. и Г.Д., като отчете тяхната очевидно
незаинтересованост от изхода на делото. От техните показания се установява
това, че към онзи период от време св. Д. е стопанисвала ресторант „Бохеми“
където е работела като сервитьорка и тъжителката К.. Причината за отиването на
двамата свидетели в дискотека „Делукс“, е отбелязването на Рождения ден на св.Д.. Непосредствено преди отиването на двамата
свидетели в дискотеката, те са били в ресторант, където е била и тъжителката. В последствие тя и св. Р.
Ю. са отишли в дискотека „Делукс“ , където по късно са дошли и свидетелите Г. и
Г.Д.. От показанията им се установява и това, че двамата не са станали преки
очевидци на разправията между тъжителката и подс.Р.,
но все пак те са разбрали за случило се. От показанията на св. Г.Д. става ясно, че той е забелязал
размяната на обидни жестове между подсъдимия и
тъжителката, като последната се е оплакала, че е била изритана от
подсъдимия в задните части. В показанията си и двамата свидетели заявяват, че
докато са били в заведението не са ставали очевидци на разправия между
тъжителят К. и подсъдимия.
Съдът не кредитира в пълнота
обясненията на подс. Т.Р., като отчете и това, че същите освен израз на
неговата защитна позиция, бяха депозиране едва след като по делото бяха
разпитани всички останали свидетели. Твърдението на подс. Р., че тъжителката К.
го е „оляла“ с бира, не се подкрепя от никое от останалите събрани по делото
доказателства. Не става ясно и кога е станало точно това, тъй като в един
момент, според подс. Р., тъжителката била на три метра от него, а пък в друг
момент се е намирала на другия край на бара. Освен това, неговите обяснения
противоречат и на показанията на св. С.Х.К. и свидетелите Г.З.С. и М.И.Р.,
които заявиха, че между подс. Р. и тъжителката К. не е имало никакъв контакт.
Все пак няма как да не се кредитира признанието на подс. Р., че между него и
тъжителката е имало разправия, като същия в последствие и е показвал „среден
пръст“. Доказателствата по делото
опровергават и твърдението на подс. Р., че същия не е нанасял удари на
двамата тъжители. В тази насока, неговото мълчание за тези обстоятелства е явно
израз на защитната му позиция. В останала им част съдът кредитира обясненията
на подс. Р. от които се установява и това, че причината да посети дискотека
„Делукс“ е желанието ми да си допие, тъй като преди това е бил на сватба в
ресторант „Асеновец“ в гр. Асеновград.
Съдът кредитира
двете заключения на експерта, по отношение на назначените от съда две СМЕ, тъй
като същите са компетентно изготвени, с необходимите знания, не е оспоР. от страните, като те се подкрепят и от другите
доказателства по делото.
В
своята цялост съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, които
кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Т.Р.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл. 130,
ал. 1 и ал. 2 от НК, а именно това, че на 09.09.2018 г. в гр.Асеновград, обл.
Пловдивска, е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно: е
причинил лека телесна повреда на Д.В.К., изразяваща се в кръвонасядане по
лявото бедро и кръвонасядане по дясното бедро, което е довело до болка и
страдание, без разстройство на здравето, както е причинил и лека телесна
повреда на Н.Ж.К. разкъсно-контузна рана по горната
устна, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По тази правна квалификация съдът
го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 09.09.2018г. подсъдимият Т.Р.Р.,
е осъществил спрямо тъжителката Д.В.К. изпълнителното деяние на престъплението
по чл.130, ал.2 от НК, изразяващо се в
това, че чрез нанасяне на удар с крак в горната задна част между бедрата й е
причинил леки телесни повреди, изразяваща се в кръвонасядане по лявото бедро и
кръвонасядане по дясното бедро, което е довело до болка и страдание, без
разстройство на здравето.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 09.09.2018г. подсъдимият Т.Р.Р.,
е осъществил спрямо тъжителят Н.Ж.К. изпълнителното деяние на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК, изразяващо се в
това, че чрез нанасяне на юмручен удар с ръка му е причинил лека телесна
повреда, изразяващи се в разкъсно-контузна рана по горната устна, довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По делото се установи, също така,
че в резултат на нанесените два юмручни удара от страна на подс. Р. спрямо тъжителя К. , то на този пострадал са
били причинени и друг вид леки телесни повреди, и именно: повърхностна травма в
окосмената част на главата, кръвонасядане и оток на горната устна и охлузване
на долната устна, всички представляващи причинени на тъжителя болки и страдания
без разстройство на здравето или леки телесни повреди по смисъла на чл.130,
ал.2 от НК. Безспорно с извършеното на 09.09.2018г. деяние от подсъдимия Р. на
тъжителят К. са били причинени две групи различни по вид телесни повреди. В
случая обаче, престъплението е едно, като съдът го квалифицира с оглед по
причинения по-тежък резултат, какъвто за тъжителят К. се явяват причинените
леки телесни повреди по смисъла на чл.130,ал.1 от НК. Причинените на тъжителя
по-леки наранявания, обаче бяха взети предвид при произнасянето по отношение на
предявените граждански искове и преценката на обезщетенията за неимуществените
вреди причинени на тъжителя.
По отношение на така извършеното
от страна подс.Р. престъпление в случая е налице
квалифициращия признак по т.4 на чл.131, ал.1 от НК, а именно причиняване на
леки телесни повреди на повече от едно лице. Престъплението е едно, като съдът
го квалифицира по този текст. Възражението направеното от страна на повеР.ка на двамата частни
тъжители и искането за преквалификация на извършеното от страна на подсъдимия и
признаването му за виновен за две отделни престъпления съдът намери за
неоснователно и го остави без уважение.
Безспорно е това, че между двете деяния осъществени от подс. Р. е налице
известен период от време. Единствено и само това обстоятелство обаче, няма как
да обоснове признаването на подс. Р. за виновен в извършване на две отделни
престъпления. Между цялостното поведение на подс. Р. през времето когото е бил
дискотека „Делукс“ и това на двамата тъжители, е налице такава връзка, че няма
как да се отграничат отделните моменти когато у дееца възниква умисъла да
извърши всяко едно от тези две деяния, така щото те да се разделят в два
отделни състава-този по чл.130, ал.1 и чл.130, ал.2 от НК. Действително
резултата от извършеното от страна на подс. Р. е налице, но кога точно у него е
възникнал умисъла да действа по този начин, спрямо двамата тъжители, по делото
бе невъзможно да се установи. Поради и което направеното искане от страна на повеР.ка на двамата тъжители, за
признаване на подс. Р. за виновен в две отделни престъпления, не беше уважено.
Не беше уважено и направеното
искане от страна на защитата на подс. Р. за преквалификацията на извършеното
него по чл.9, ал.2 от НК. Очевидно е, че няма как извършеното от страна на
подс. Р., да се квалифицира като престъпление, което поради своята
малозначителност не е обществено опасно или чиято обществена опасност е явно
незначителна. Все пак по делото се установи, че подс. Р. е причинил леки
телесни повреди на две лица, без те да са го предизвикали по никакъв начин.
Особено това се отнася за тъжителя Н.К.. По отношение на тъжителката Д.К., може
да се направи извод, че именно нейното поведение е станало причина за
неадекватната реакция на подс. Р.. Но каквото и да е било поведението на
тъжителката К., дори и погледнато със
сравнително голяма доза критичност, не
може да оправдае това отношение на подс.Р. към нея и същото да се омаловажава. В този смисъл
искането за приложението на чл.9, ал.2 от НК и свързаното с това оневиняване на
подс. Р. бе оставено без уважение.
Съдът остави без уважение и
направеното искане от страна на защитата на подс. Р. за преквалификацията на
извършеното него по чл.132, ал.2 от НК, тъй като по делото по никакъв начин не
се установи това, по някакъв начин подс. Р. да е бил нападнат от някой от тъжителите,
а с това и поставен от тях в условията да действа при неизбежна отбрана.
Престъплението за което подс.Р. бе признат за виновен е извършено от него при форма
на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.
По наказанието:
Предвид това, че подс. Т.Р.Р. бе признат за виновен в извършено престъплението по
чл.131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, то съдът прецени, че няма
пречка спрямо него да намери приложение текста на чл.78а, ал.1 от НК.
От изисканата от съда служебна
справка за съдимост се установи, че до момента спрямо подс. Р. има налице
влезли в сила два съдебни акта /листи 46 и 47 от съд.дело/. С решение №
170/12.12.2008г. по НАХД № 638/2008г. на АРС той е бил признат за виновен в
това, че е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 270, ал.1
от НК, за което, на основание чл.78а от НК
е бил освободен от наказателна отговорност, като му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лева. Решението е влязло в сила на 29.12.2008г.
Видно от изисканата от съда справка от ТД на НАП Пловдив /лист 116 от съд.дело/
глобата е била събрана по образуваното изп.дело, като с разпореждане от
13.08.2015г . сумата е била разпределена.
С определение № 2/06.01.2012г. по
НОХД № 1031/20112г. на АРС, подс. Р. е бил признат за виновен в това, че е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание
от четири месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на това наказание е било отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г. вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК, подс. Р. е бил лишен и от
право да управлява МПС за срок от шест месеца. Определението е влязло в сила на
06.01.2012г. За това осъждане, подс. Р. следва да се счита за реабилитиран на
06.01.2015г. на основание чл. 86, ал.1,т.1 от НК, тъй като в определения му изпитателен срок, същия не е
извършил ново умишлено престъпление поради което да изтърпи отложеното
наказание. От изтърпяване на първото наказание, до извършване на престъплението
предмет на настоящето дело, са изтекли
повече от две години, поради и което няма пречка за ново приложение на чл.78а
от НК.
С оглед на което, след като бе
признат за виновен за това престъпление, на основание разпоредбата на чл.78а,
ал.1 от НК, той бе освободен от наказателна отговорност и му бе наложено
административно наказание – глоба в размер на 1500 лева, тъй като са налице
условията на посочения текст - подсъдимият е пълнолетен, за престъплението
което е извършил умишлено, в случая за по-тежко квалифициращото
обстоятелство-това по чл.130,ал.1 от НК, се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до три години, той не следва да се счита, за неосъждан за престъпления
от общ характер и макар и освобождаван от наказателна отговорност по този
ред,то няма пречка отново да бъде освободен на основание чл.78а от НК, като от деянието няма причинени
имуществени вреди.
При определяне размера на
наказанието, Съдът се съобрази на първо място с вида, броя и характера на
причинените от страна на подс. Р. телесни повреди. Определеното наказание бе
съобразено и с доходите на подсъдимия,
семейното му и материално положение, данните за личността му, неговата трудова
ангажираност, лошите му характеристични данни, поведението му спрямо тъжителите
и това, че до нанасянето на удари се стигнало без някаква провокация от страна
на двамата тъжители.
Предявените граждански искове са
с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД. Относно извършеното престъпление по
чл.131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, Съдът намира същите за
основателни.
Установи се, че в резултат
на извършеното от подс. Р. на
09.09.2018г. спрямо тъжителката Д.В.К. престъпление по чл.131, ал.1, т.4, вр.
чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, тя е претърпяла неимуществени вреди. В този смисъл
подс. Т.Р.Р. бе осъден да заплати на частния тъжител
и граждански ищец Д.В.К. сумата от сумата от 400 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени вреди - кръвонасядане
по лявото бедро и кръвонасядане по дясното бедро, което е довело до болка и
страдание, без разстройство на здравето, в резултат на извършеното спрямо нея
на 09.09.2018 г. престъпление по чл.131, ал.1,т.4 вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 400 лв., считано от датата на
увреждането, а именно 09.09.2018 г. до окончателното изплащане на същата, като
за разликата над уважения размер до претендирания размер от 1000лв. гражданския
иск бе отхвърлен, като недоказан.
При отчитане на болките и
страданията които е претърпяла пострадалата, предявеният граждански иск бе
уважен в размер на 400 лева, като Съдът намира, че по този начин е спазен
принципа за справедливост при определяне на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, като са съобразени конкретно претърпените болки и
страдания и създадените с тях затруднения,това, че за един сравнително недълъг
период от време, тъжителката се е възстановявала, както и че не са останали
трайни увреждания на здравето й.
Установи се, че в резултат
на извършеното от подс. Р. на 09.09.2018г. спрямо тъжителят Н.Ж.К. престъпление
по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, той също е претърпяла
неимуществени вреди. В този смисъл подс. Т.Р.Р. бе
осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец Н.Ж.К. сумата от 700 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди – разкъсно-контузна
рана по горната устна, довело до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, повърхностна травма по окосмената част на главата, което
е довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, кръвонасядане и
оток на горната устна, което е довело до болка и страдание, без разстройство на
здравето и охлузване на долната устна, което е довело до болка и страдание,
без разстройство на здравето, в резултат на извършеното спрямо него на
09.09.2018 г. престъпление по чл.131, ал. 1,т.4 вр. чл. 130, ал. 1 и ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 700 лв., считано от датата на
увреждането, а именно 09.09.2018 г. до окончателното изплащане на същата, като
за разликата над уважения размер до претендирания размер от 1500лв. гражданския
иск бе отхвърлен, като недоказан. При отчитане на болките и страданията които е
претърпял пострадалият предявеният граждански иск бе уважен в размер на 700
лева, като Съдът намира, че по този начин е спазен принципа за справедливост
при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като са
съобразени конкретно претърпените болки и страдания и създадените с тях
затруднения,това, че за един сравнително недълъг период от време, тъжителят се
е възстановявал, както и че не са останали трайни увреждания на здравето му.
С оглед постановената присъда,
съдът осъди подсъдимия Т.Р.Р. да заплати на частната
тъжителка и граждански ищец Д.В.К. сумата от 732 (седемстотин тридесет и два)
лева, представляващи направени от нея разноски по водене на делото, както и да
заплати на частния тъжител и граждански ищец Н.Ж.К. сумата от 732 (седемстотин
тридесет и два) лева, представляващи направени от него разноски по водене на
делото.
С оглед постановената присъда,
съдът осъди подсъдимия Т.Р.Р. осъди подсъдимия Т.Р.Р. да заплати общата от 100 (сто) лева, представляваща сбор
от държавните такси върху уважените размери на двата граждански иска, в полза
на държавния бюджет, по сметка на Районен съд – Асеновград.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: