№ 15052
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110158209 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 вр. с чл. 422 и чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „**************“ ЕАД срещу „**************“
ЕООД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД,
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 06.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30998/2024 г. по описа на СРС, 113 състав: сумата
от 1 212,94 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребление за
предоставяне на мобилни услуги по Договор № ************* за периода от 07.09.2023 г.
до 06.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 22.05.2024 г., до окончателното плащане; сумата от 37,04 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 10.11.2023 г. до 21.05.2024 г. върху главницата за неплатени
месечни абонаментни такси и потребление; сумата от 722 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на Договор № ************* и Приложение № 1 от 04.04.2023 г. за моб.
номер ***********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.05.2024 г., до окончателното плащане; сумата от 10,70 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 17.11.2023 г. - 21.05.2024 г. върху главницата за
неустойка.
Ищецът твърди, че на 06.11.2019 г. с ответника бил сключен Договор за електронни
съобщителни услуги № *************, партида № *************, ID на договор №
************, по силата на който ищецът предоставил на ответника мобилни услуги в
периода от 07.09.2023 г. до 06.03.2024 г. на обща стойност 1 212,94 лв., за което издал
1
съответните фактури, но ответникът не заплатил дължимото на съответния падеж. Излага,
че на 28.03.2024 г. ищецът развалил процесния договор поради неизпълнение от страна на
ответника, като били начислени неустойки в размер на 4 830,65 лв. по реда на общите
условия, които не били заплатени от ответната страна. Изяснява, че предмет на иска му за
неустойка е само вземането за неустойка в размер от 720 лв. с ДДС по фактура от 28.03.2024
г., което било формирано от 12 месечни такси по 50 лв. за номер **********, за периода от
датата на прекратяване на договора - 28.03.2024 г., до уговорената дата на ползване на
услугата за оставащите 12 месеца от срока на договора - 04.04.2025 г., и от 2 лв. за
обезщетение за обработка на просрочени задължения съгласно общите условия на мобилния
оператор. Поради забава в плащанията претендира мораторни лихви върху вземанията от
датата на падежа на всяко от тях до 21.05.2024 г. При така формулираните твърдения
отправя исканията си към съда за признаване за установено в отношенията между страните
съществуването на вземания за следните суми: 1/ сумата от 1 212,94 лв., представляваща
неплатени месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор №
************* за периода от 07.09.2023 г. до 06.03.2024 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 22.05.2024 г. до окончателното плащане; 2/ сумата от 37,04
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2023 г. до 21.05.2024 г. върху
вземането за месечни такси и потребление; 3/ сумата от 722 лв., представляваща неустойка
за договорно неизпълнение, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
22.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата; 4/ сумата от 10,70 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 17.11.2023 г. до 21.05.2024 г. върху вземането за неустойка.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни с твърдението, че договорът
бил редовно прекратен едностранно от негова страна, както и че не е ползвал мобилните
услуги, предоставяни от ищеца през исковия период, поради което не дължи претендираните
вземания. Твърди, че не е бил поставян в забава и не дължи мораторни лихви. Претендира
разноски, в т.ч., за вземанията по заповедта за изпълнение, за които не е предявен
установителен иск в срока за това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. 30998/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
„**************“ ЕООД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в
законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания
от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената
установителна искова претенция. С оглед на идентитета между съдебно предявените
2
вземания за неплатени месечни такси и потребление и мораторна лихва върху тях и
вземанията по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима. В настоящия
случай ищецът е предявил и искове за установяване дължимостта на вземанията за
неустойка и за мораторна лихва върху нея в размер, по-нисък от този по заповедта за
изпълнение, което също се явява процесуално допустимо.
По основателността на исковете:
По предявените установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на
пълно и главно доказване наличието през исковия период на твърдяното облигационно
правоотношение с ответника и неговото съдържание; че е бил изправна страна по същото,
вкл., че е предоставил на ответника мобилни услуги през процесния период; размера на
дължимите абонаментни такси по договорите за мобилни услуги; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава за плащане на главницата за стойността на
мобилните услуги.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при условията на пълно и главно доказване - да установи настъпване на
предпоставки за разваляне на процесните договори и довеждане на волеизявлението за
разваляне до знанието на ищеца.
Не е спорно, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че
за процесния период между страните е било налице облигационно правоотношение,
възникнало по силата на Договор № *************/06.11.2019 г., Анекс от 04.08.2021 г. към
Договор № *************/06.11.2019 г. и Договор № *************/13.12.2021 г. От
съдържанието на цитираните договори следва, че ищецът в качеството на оператор се е
задължил да предоставя на ответника в качеството на абонат електронни съобщителни
услуги при условията на съответния договор и общите условия за взаимоотношения между
„**************“ ЕАД и потребителите на съответната услуга или мрежа /ОУ/. По силата
на чл. 3.2 от договорите последните уреждат условията, валидни за всички услуги, ползвани
от абоната, като всяка избрана услуга или пакет от услуги, в т.ч., срок на ползване, ценови
условия, приложими общи условия и др., се описват в приложения, представляващи
неразделна част от съответния договор. Съгласно чл. 4.5. от договорите влизането в сила,
срокът и прекратяването на съответния договор за всяка услуга, в т.ч., дължимите неустойки
и обезщетения, се посочват в съответното приложение по т. 3.2., като за всяка услуга могат
да се договорят и да се прилагат различни срокове. Договорът е в сила докато е налице
действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, сключено към него.
Приети по делото са и приложимите за процесния период Общи условия за
взаимоотношенията между „**************“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на
обществените мобилни наземни мрежи на „**************“ ЕАД, последно изменени на
05.09.2022 г. От съдържанието на договорите за мобилни услуги между страните следва, че
абонатът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите общи условия, които са му
били надлежно предоставени.
3
Установява се по делото, че по силата на Приложение № 1 от 04.08.2021 г. към
Договор № ************* е активиран за срок за ползване от 24 месеца /с начална дата
04.08.2021 г. и с крайна дата 04.08.2023 г./ тарифен план „А1 М клас 2021 Unlimited“ за
мобилен номер ************* при месечна абонаментна такса от 45 лв. без ДДС. Съгласно
чл. 5.5. от приложението, в случай че в рамките на последния месечен таксуващ период от
срока за ползване абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде
прекратен по отношение на услугите с изтичане на срока за ползване или че желае да
продължи ползването на услугите за нов срок при определени условия, ползването на
услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да
бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без
неустойки. От приложения по делото Анекс от 04.08.2021 г. към Договор №
*************/06.11.2019 г. следва, че срокът за ползване на услугите по договора,
предоставяни чрез мобилен номер *************, се удължава с 24 месеца, считано от
датата на издаване на първата таксуваща фактура след сключване на анекса.
Въз основа на сключено между страните Приложение № 1 от 27.09.2021 г. към
Договор № ************* е активиран за срок за ползване от 24 месеца /с начална дата
27.09.2021 г. и с крайна дата 27.09.2023 г./ тарифен план „А1 М клас 2021 Unlimited“ за
мобилен номер ********* при месечна абонаментна такса от 45 лв. без ДДС. Съгласно чл.
5.5. от приложението, в случай че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока
за ползване абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен
по отношение на услугите с изтичане на срока за ползване или че желае да продължи
ползването на услугите за нов срок при определени условия, ползването на услугите по
приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде
прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без
неустойки.
От Приложение № 1 от 06.12.2021 г. към Договор № ************* следва, че е
активиран за срок за ползване от 24 месеца /с начална дата 06.12.2021 г. и с крайна дата
06.12.2023 г./ тарифен план „А1 М клас XL 2020“ за мобилен номер ************* при
стандартна месечна абонаментна такса от 28 лв. без ДДС и промоционална месечна
абонаментна такса от 18 лв. без ДДС, валидна за срок от 24 месеца. Съгласно чл. 5.5. от
приложението, в случай че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока за
ползване абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по
отношение на услугите с изтичане на срока за ползване или че желае да продължи
ползването на услугите за нов срок при определени условия, ползването на услугите по
приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде
прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без
неустойки.
Установява се по делото, че по силата на Приложение № 1 от 22.12.2021 г. към
Договор № ************* е активиран за срок за ползване от 24 месеца /с начална дата
22.12.2021 г. и с крайна дата 22.12.2023 г./ тарифен план „А1 М клас 2XL 2020“ за мобилен
4
номер ************ при стандартна месечна абонаментна такса от 30 лв. без ДДС и
промоционална месечна абонаментна такса от 18 лв. без ДДС, валидна за срок от 24 месеца.
Съгласно чл. 5.5. от приложението, в случай че в рамките на последния месечен таксуващ
период от срока за ползване абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да
бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на срока за ползване или че желае да
продължи ползването на услугите за нов срок при определени условия, ползването на
услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да
бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без
неустойки.
Въз основа на сключено между страните Приложение № 1 от 04.04.2023 г. към
Договор № ************* е активиран за срок за ползване от 2 години /с начална дата
04.04.2023 г. и с крайна дата 04.04.2025 г./ тарифен план „А1 Бизнес мобилен интернет“ за
мобилен номер *********** при стандартна месечна абонаментна такса от 50 лв. без ДДС и
месечна абонаментна такса с включена отстъпка от 26 лв. без ДДС, която отстъпка не се
прилага след изтичане на определения срок за ползване. Съгласно чл. 5.5. от приложението,
в случай че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока за ползване абонатът
не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на
услугите с изтичане на срока за ползване или че желае да продължи ползването на услугите
за нов срок при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава
за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с
едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки.
Процесните договори за електронни съобщителни услуги, сключени между страните
в настоящото производство, по своята правна природа представляват ненаименовани,
консенсуални, двустранни и възмездни договори, по силата на които в момента на
сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни
задължения. Правното действие на сключените договори попада под приложното поле на
ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между търговци,
свързано с упражняваното от един от тях занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от
вида на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са
задължителни за ответника, тъй като писмено ги е приел.
Спорно между страните, на първо място, е предоставянето от ищеца на дължимите
по договорите мобилни услуги през процесния период, респ. ползването им от ответника.
От клаузата на чл. 26.4. от приложимите през исковия период общи условия следва,
че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на
името на абоната. При сключване на договора „A1 България“ уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може
да бъде извършвана едностранно от „A1 България“ след предварително уведомление до
абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми. По силата на чл. 26.5. от общите условия „A1 България“
5
предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на
посочената в нея сума. Несъблюдаването на срока дава право на „A1 България“ да използва
внесената от абоната гаранционна сума или банкова гаранция (ако е налице такава) за
покриване на част или на цялото задължение и/или да прекрати достъпа на абоната до
ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи на „A1 България“. Според клаузата на чл. 26.6.
месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред „A1 България“ в 6-месечен срок
след датата на издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в действащото
законодателство. Оспорването не освобождава абоната от задължението за плащане на
дължимите суми. Съгласно клаузата на чл. 27.2. от общите условия в случай че
неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, „A1 България“ има
право да преустанови достъпа на абоната до ползваната от него мрежа или да прекрати
договорите за услуги с абоната.
В съответствие с установеното в приложимите общи условия, че плащането на
услугите се извършва въз основа на издадени от ищеца месечни фактури на името на
абоната, по делото са приобщени 6 бр. фактури, издадени на името на ответника
„**************“ ЕООД, както следва: Фактура № ***********/10.10.2023 г. с период на
фактуриране 07.09.2023 г. – 06.10.2023 г., Фактура № ************/10.11.2023 г. с период на
фактуриране 07.10.2023 г. – 06.11.2023 г., Фактура № *********/11.12.2023 г. с период на
фактуриране 07.11.2023 г. – 06.12.2023 г., Фактура № *******/09.01.2024 г. с период на
фактуриране 07.12.2023 г. – 06.01.2024 г., Фактура № ************/09.02.2024 г. с период на
фактуриране 07.01.2024 г. – 06.02.2024 г. и Фактура № **********/12.03.2024 г. с период на
фактуриране 07.02.2024 г. – 06.03.2024 г.
Приобщени по делото са и 5 броя извадки от системата на ищеца - справки за
контрол на статус, проследяващи активността за исковия период на мобилните номера,
услугите за които са активирани по силата на сключените между страните пет приложения
към процесните договори - за моб. номер ************, за моб. номер *************, за
моб. номер *********, за моб. номер *********** и за моб. номер *************. От
справките се установява, че поради наличие на просрочени задължения към 13.05.2023 г.,
считано от 18.05.2023 г., ищецът е преустановил частично достъпа на ответника до
ползваните от него мрежи чрез процесните пет мобилни номера, ограничавайки
предоставяните мобилни услуги до получаване единствено на входящи обаждания и
съобщения /СМС/ на територията на България. В периода от 18.05.2023 г. до 23.01.2024 г.
ищецът периодично е изпращал на ответника напомнителни съобщения за наличие на
просрочени задължения. Считано от 19.07.2023 г., респ. от 23.01.2024 г., е преустановено
използването на всички услуги по договора чрез моб. номер ************, моб. номер
*************, моб. номер ********* и моб. номер ***********.
Събраните по делото доказателства позволяват на съда да заключи, че е налице
изпълнение на задълженията на мобилния оператор по договора да предостави мобилни
услуги, чиято стойност претендира от ответника. Действително, характерът на
абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането от абоната да се извършва срещу
6
предоставен достъп до мрежата на оператора. Абонаментната такса се дължи от потребителя
на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите,
за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за
поддръжка на мрежата и се предплаща според тарифния план. След сключването на
договора от волята на потребителя зависи дали да се възползва от предоставения достъп,
респ. дали използва услугите на мобилния оператор. Достатъчно е операторът да е
предоставил възможност за ползване на услугите от абоната, а дали и какви услуги е ползвал
последният не се отразява на дължимите по договорите месечни абонаментни такси.
Наличието на издадени фактури по отношение на претендираните вземания за процесните
периоди е положителен факт, установяващ изпълнение на задълженията на ищеца в
качеството му на доставчик на мобилни услуги по процесните договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги. По повод възражението на ответното дружество, че не е
получавало фактури за процесния период, съдът намира за необходимо да отбележи, че
съгласно чл. 26.4. от приложимите общи условия неполучаването на фактура от страна на
потребителя не го освобождава от задължението му за плащане на цената. Приобщените по
делото извадки от системата на ищеца, удостоверяващи статуса, респ. активността на
ползваните пет мобилни номера през процесния период, също сочат за наличие на
предоставени от ищеца мобилни услуги, доколкото за процесния период от 07.09.2023 г. до
06.03.2024 г. не се установява договорите да са били прекратени от която и да е от страните.
В тази връзка недоказано се явява възражението на ответното дружество, че е прекратило
едностранно процесните договори. Приобщената по делото електронна кореспонденция,
водена между страните, сочи единствено за желание на ответното дружество процедурата по
прекратяване на облигационната връзка между страните да бъде започната, но не и за
достигнало до знанието на ищеца волеизявление за прекратяване на договорите в
съответствие с уговорения в клаузата на чл. 5.5. от всяко от приложенията начин на
прекратяването им чрез отправяне до другата страна на едномесечно писмено предизвестие
за прекратяване. Следва да се отбележи, че в доклада по делото съдът изрично е указал на
ответника, че същият носи доказателствена тежест да установи настъпване на
предпоставките за прекратяване на договорите и довеждане на волеизявлението за
прекратяване до знанието на ищеца, за което последният не е посочил доказателства.
Съобразявайки изложеното по-горе относно наличието през исковия период на
валидна облигационна връзка между страните, по силата на която на ответника са
предоставени мобилни услуги по процесните договори, съдът намира, че ответникът в
качеството на абонат следва да заплати на ищеца в качеството на мобилен оператор
дължимите абонаментни такси по договорите за мобилни услуги за периода от 07.09.2023 г.
до 06.03.2024 г., по чиито месечен размер страните не спорят и който се установи от
съдържанието на сключените между страните 5 бр. приложения.
Както се доказа по-горе, ищецът е издал на името на ответника следните фактури:
Фактура № ***********/10.10.2023 г. с период на фактуриране 07.09.2023 г. – 06.10.2023 г.
за сумата от 103,64 лв., Фактура № ************/10.11.2023 г. с период на фактуриране
7
07.10.2023 г. – 06.11.2023 г. за сумата от 206,24 лв., Фактура № *********/11.12.2023 г. с
период на фактуриране 07.11.2023 г. – 06.12.2023 г. 220,52 лв., Фактура №
*******/09.01.2024 г. с период на фактуриране 07.12.2023 г. – 06.01.2024 г. за сумата от
269,72 лв., Фактура № ************/09.02.2024 г. с период на фактуриране 07.01.2024 г. –
06.02.2024 г. за сумата от 237,67 лв., Фактура № **********/12.03.2024 г. с период на
фактуриране 07.02.2024 г. – 06.03.2024 г. за сумата от 256,61 лв.
Приобщена по делото е справка за извършени към ищеца плащания, от която се
установява, че на 13.11.2023 г. ответникът е извършил плащане в размер на 1 лв. по Фактура
№ ***********/10.10.2023 г., с оглед на което остатъкът от дължимата по тази фактура сума
е в размер на 102,64 лв., идентичен с претендирания от ищеца.
Прието по делото е Кредитно известие № **********/09.04.2024 г. към Фактура №
**********/12.03.2024 г. на стойност 256,61 лв., по силата на което от този размер е
приспадната сумата от 80,46 лв., представляваща отстъпка от месечна такса, с оглед на което
остатъкът от дължимата по тази фактура сума е в размер на 176,15 лв., идентичен с
претендирания от ищеца.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно, компетентно изготвено и обосновано, както и от уточненията,
направени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, не се установяват
плащания на процесните задължения за исковия период. Според експертизата три от
процесните фактури /от 10.11.2023 г., от 11.12.2023 г. и от 09.01.2024 г./ са осчетоводени в
счетоводството на ответното дружество, включени са в дневниците му за покупки и
ответното дружество се е възползвало от правото си на приспадане на данъчен кредит.
Отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването в дневника за
покупките по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено
признание на задължението и доказват неговото съществуване /в този смисъл Решение № 46
от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60140/2016 г., I г. о.; Решение № 114 от 26.07.2013 г. на
ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о./. Ето защо с факта на осчетоводяване на фактурите
ответникът е потвърдил получаването на мобилни услуги за периода на осчетоводените
фактури, поради което дължи стойността им. По отношение на останалите три фактури /от
10.10.2023 г., от 09.02.2024 г. и от 12.03.2024 г./ вещото лице констатира, че не са
осчетоводени от ответника, не са включени в дневниците му за покупки и по тях не е
ползван данъчен кредит. Въпреки това обаче и доколкото безспорно се установи наличие
през целия исков период на валидно облигационно правоотношение между страните,
възникнало по силата на сключените договори за мобилни услуги и приложенията към тях,
които мобилни услуги ищецът е предоставил на ответника, без последният да твърди или да
доказва, че е заплатил стойността им, то е без значение, че останалите три фактури не са
осчетоводени от ответното дружество и не са включени в дневниците му за покупки. При
доказан от ищеца факт на изпълнение по договора претенцията за изпълнение на
насрещното задължение на ответника за заплащане стойността на предоставените по
процесните договори мобилни услуги е изцяло основателна за пълния предявен размер от 1
8
212,94 лв. за периода от 07.09.2023 г. до 06.03.2024 г. и следва да бъде уважена. Върху
сумата от 1 212,94 лв. се дължи претендираната законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.05.2024 г., до окончателното плащане.
Доколкото се установи дължимост на главницата за цена на мобилни услуги, съдът
следва да се произнесе и по акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата от
1 212,94 лв. за периода от 10.11.2023 г. до 21.05.2024 г., предявена от ищеца в размер на
37,04 лв.
По силата на чл. 26.5. от приложимите общи условия ответникът следва да заплати
на ищеца посочената във фактурата сума в 15-дневен срок след издаването , като в случай
на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово-
счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи законовата лихва за забава за
всеки ден закъснение /чл. 27.1/. Както се установи в настоящия случай, ответникът не
твърди и не доказа извършено в срок плащане по нито една от процесните фактури. Ето
защо съдът намира, че последният дължи на ищеца сумата в общ размер от 58,24 лв. за
периода от 26.10.2023 г. до 21.05.2024 г., представляваща сбор от следните суми: сумата от
8,09 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2023 г. /денят, следващ
изтичането на 15-дневния срок след издаването на фактурата от 10.10.2023 г./ до 21.05.2024
г., сумата от 13,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2023 г. до
21.05.2024 г., сумата от 12,39 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.12.2023
г. до 21.05.2024 г., сумата от 12,19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
25.01.2024 г. до 21.05.2024 г., сумата от 7,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 25.02.2024 г. до 21.05.2024 г., и сумата от 3,71 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 28.03.2024 г. до 21.05.2024 г. Доколкото ищецът претендира заплащане на
мораторна лихва върху главницата за стойността на дължимите мобилни услуги в размер,
по-нисък от установения от съда, и за период, по-кратък от посочения от съда, то по арг. от
чл. 6, ал. 2 ГПК претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 37,04 лв. за периода от
10.11.2023 г. до 21.05.2024 г. следва да бъде уважена изцяло като основателна.
По предявените установителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване
наличието през исковия период на твърдяното облигационно правоотношение с ответника и
неговото съдържание; настъпване на предпоставките за разваляне на Договор №
************* и Приложение № 1 от 04.04.2023 г. за моб. номер *********** и довеждане
на волеизявлението за прекратяване до знанието на ответника; наличие на валидна уговорка,
предвиждаща задължение на абоната за заплащане на неустойки при разваляне на договора
и приложението и техния размер; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава за плащане на главницата за неустойка.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при условията на пълно и главно доказване - да установи настъпване на
предпоставки за разваляне на процесните договори и довеждане на волеизявлението за
разваляне до знанието на ищеца.
9
Наличието на облигационно правоотношение между страните с твърдяното
съдържание се установява от събраните писмени доказателства - Договор №
*************/06.11.2019 г., Анекс от 04.08.2021 г. към Договор №
*************/06.11.2019 г. и Договор № *************/13.12.2021 г., ведно със
сключеното между страните Приложение № 1 от 04.04.2023 г., представляващо неразделна
част от договорите за мобилни услуги.
Спорно по делото се явява наличието на предпоставките за прекратяване на
процесния Договор № ************* и Приложение № 1 към него от 04.04.2023 г. за моб.
номер ***********.
По силата на чл. 54.1. от приложимите общи условия „**************“ ЕАД има
право да прекрати едностранно договора за услуги при неплащане от абоната на дължими
суми след изтичане на срока за плащането им. Съгласно чл. 54.12. договорът на абоната се
счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор, в случай че забавата в
плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена.
От съдържанието на договорите за мобилни услуги между страните следва, че
абонатът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите общи условия, които са му
били надлежно предоставени.
С оглед изложеното, съдът приема, че за развалянето на процесните договори за
мобилни услуги, ведно с Приложение № 1 от 04.04.2023 г. към тях, поради виновно
неизпълнение на задълженията на абоната не са приложими общите правила на чл. 87, ал. 1
ЗЗД и за настъпването на правните последици на развалянето не е необходимо изявление на
изправната страна в същата форма, в случая писмена. В чл. 54.12. от приложимите ОУ е
уговорено автоматично прекратяване на договора за мобилни услуги, без насрещната страна
да бъде уведомявана за това. Уговорката за автоматично прекратяване на правоотношението
е валидна и обвързваща страните със силата на закон /чл. 20а ЗЗД/. Тази уговорка е израз на
прогласената в чл. 9 ЗЗД свобода на страните да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В
цитираните клаузи от общите условия, неразделна част от договорите, страните са изразили
ясно и недвусмислено съгласие създадената между тях правна връзка да бъде прекратена от
мобилния оператор при осъществяването на определени факти от обективната
действителност, без да е необходимо нарочно волеизявление на мобилния оператор за
настъпване на прекратяването. Доколкото разпоредбите на чл. 87 ЗЗД съдържат
диспозитивни, а не императивни правни норми, е допустимо неизпълнението на договорно
задължение да бъде основание за прекратяване на един договор при ред и условия, различни
от предвидените в закона /в този смисъл Решение № 2394 от 17.04.2025 г. на СГС по в. гр. д.
№ 5753/2024 г./.
В настоящия случай забавата за плащане на задълженията на абоната е продължила
повече от 124 дни, считано от 26.10.2023 г. – моментът, в който ответното дружество е
изпаднало в забава по отношение неплащането на цената по първата Фактура №
***********/10.10.2023 г., поради което и на основание чл. 54.12. от общите условия
10
Приложение № 1 от 04.04.2023 г. към Договор № ************* следва да се счита за
автоматично прекратено на 28.03.2024 г. Датата на предсрочно прекратяване се установява
от приобщената по делото извадка от системата на ищеца, удостоверяваща статуса, респ.
активността на ползвания по силата на Приложение № 1 от 04.04.2023 г. от ответника моб.
номер ***********. В тази връзка недоказано се явява възражението на ответното
дружество, че е прекратило едностранно процесните договори. Приобщената по делото
електронна кореспонденция, водена между страните, сочи единствено за желание на
ответното дружество процедурата по прекратяване на облигационната връзка между
страните да бъде започната, но не и за достигнало до знанието на ищеца волеизявление за
прекратяване на договорите в съответствие с уговорения в клаузата на чл. 5.5. от всяко от
приложенията начин на прекратяването им чрез отправяне до другата страна на едномесечно
писмено предизвестие за прекратяване. Следва да се отбележи, че в доклада по делото съдът
изрично е указал на ответника, че същият носи доказателствена тежест да установи
настъпване на предпоставките за прекратяване на договорите и довеждане на
волеизявлението за прекратяване до знанието на ищеца, за което последният не е посочил
доказателства.
Съгласно клаузата на чл. 6.1. от Приложение № 1 от 04.04.2023 г. към Договор №
*************, в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от съответното
приложение или общите условия, в т.ч., ако по негова вина договорът по отношение на
която и да е от услугите в приложението бъде прекратен в рамките на определения срок за
ползване, мобилният оператор има право да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпка), дължими до изтичане на срока за
ползване за съответната СИМ карта/номер.
Въз основа на сключеното между страните Приложение № 1 от 04.04.2023 г. към
Договор № ************* стандартната месечна абонаментна такса за тарифен план „А1
Бизнес мобилен интернет“ за мобилен номер *********** е на стойност 50 лв. без ДДС и
без отстъпка. По силата на чл. 5.4. от приложението срокът на ползване на услугите е с
начална дата 04.04.2023 г. и с крайна дата 04.04.2025 г. Оттук следва, че на основание чл. 6.1
от Приложение № 1 от 04.04.2023 г. ответното дружество следва да заплати на ищеца
неустойка за договорно неизпълнение в общ размер на 720 лв. с ДДС, представляващ сбор
от стандартните месечни такси, дължими от абоната за периода от 28.03.2024 г. до
04.04.2025 г., или за общо 12 месеца.
По силата на чл. 27.1. от приложимите общи условия в случай на частично или
цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово-счетоводен
документ сума в срока за плащане, абонатът дължи обезщетение в размер на 2 лв. без ДДС
за обработка на просрочени задължения, което обезщетение обхваща разходи по
администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания.
Обезщетението в размер на 2 лв. без ДДС се формира на база разпределение на относимите
разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи и за
персонал, а разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в
11
общите условия за услугата минимален срок от 15 дена след издаване на фактурата за
съответното задължение.
С оглед установената забава в плащането на всяка от процесните фактури от страна
на ответното дружество, съдът намира, че предпоставките на цитираната клауза са налице,
поради което ответникът дължи на ищеца и сумата от 2 лв. без ДДС, представляваща
обезщетение за обработка на просрочени задължения.
С оглед изложеното, претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателна за
пълния предявен размер от 722 лв. и следва да бъде уважена. Върху сумата от 722 лв. се
дължи претендираната законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.05.2024 г., до окончателното плащане.
Доколкото се установи дължимост на главницата за неустойка, съдът следва да се
произнесе и по акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата от 722 лв. за
периода от 17.11.2023 г. до 21.05.2024 г., предявена от ищеца в размер на 10,70 лв.
По силата на чл. 26.5. от приложимите общи условия ответникът следва да заплати
на ищеца посочената във фактурата сума в 15-дневен срок след издаването , като в случай
на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или в друг финансово-
счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи законовата лихва за забава за
всеки ден закъснение /чл. 27.1/.
В настоящия случай ищецът е издал Фактура № **********/28.03.2024 г. за
стойността на дължимата неустойка, както и Сметка № **********/16.11.2023 г. за
стойността на дължимото обезщетение за обработка на просрочени задължения. На
основание чл. 26.5. от общите условия съдът намира, че ответното дружество е изпаднало в
забава в плащането на стойността на неустойката на 13.04.2024 г., поради което дължи на
ищеца лихва за забава в размер на 10,76 лв. за периода от 13.04.2024 г. до 21.05.2024 г.
Съдът намира, че нито в процесните договори, респ. в Приложение № 1 от 04.04.2023
г., нито в приложимите общи условия е налице уговорен между страните срок за плащане на
обезщетението за обработка на просрочени задължения. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. В настоящия случай по делото липсват доказателства за отправена до ответника
покана за плащане на обезщетението за обработка на просрочени задължения, с оглед на
което той не следва да се счита за поставен в забава и не дължи мораторна лихва върху
сумата от 2 лв.
Доколкото ищецът претендира заплащане на мораторна лихва върху главницата за
неустойка в размер, по-нисък от установения от съда, то по арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК
претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10,70 лв. за периода от 13.04.2024 г. до
21.05.2024 г. следва да бъде уважена като основателна, респ. да бъде отхвърлена като
неоснователна за периода от 17.11.2023 г. до 12.04.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
12
единствено ищецът в производството.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът е претендирал и доказал разноски в общ размер от 799,58 лв. за заповедното
производство, от които 104,58 лв. за държавна такса и 695 лв. за адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.05.2024 г. на лист 9,
както и разноски в размер от 39,87 лв. за държавна такса в исковото производство. Съдът
намира възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца в заповедното производство, за основателно. Видът
и обемът на извършената работа не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-
висок от 200 лева за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, поради
което съдът намира, че се касае за оказано съдействие по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско
възнаграждение /в приложимата й редакция към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие/. С оглед изложеното, ответното дружество дължи на ищеца
сумата от 304,58 лв. – разноски за заповедното производство, както и сумата от 39,87 лв. –
разноски за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„**************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, срещу „**************“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Немирович Данченко“ № 8, ет. 3, ап. 7,
че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 8 и чл. 9
ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30998/2024
г. по описа на СРС, 113 състав: сумата от 1 212,94 лв., представляваща неплатени месечни
абонаментни такси и потребление за предоставяне на мобилни услуги по Договор №
************* за периода от 07.09.2023 г. до 06.03.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.05.2024 г., до окончателното
плащане; сумата от 37,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2023 г. до
21.05.2024 г. върху главницата за неплатени месечни абонаментни такси и потребление;
сумата от 722 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на Договор № *************
и Приложение № 1 от 04.04.2023 г. за моб. номер ***********, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.05.2024 г., до окончателното
плащане; сумата от 10,70 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.04.2024 г.
до 21.05.2024 г. върху главницата за неустойка, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за
мораторна лихва върху главницата за неустойка за периода от 17.11.2023 г. до 12.04.2024 г.
13
ОСЪЖДА „**************“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Немирович Данченко“ № 8, ет. 3, ап. 7,
да заплати на „**************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 304,58 лв. – разноски
за заповедното производство.
ОСЪЖДА „**************“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Немирович Данченко“ № 8, ет. 3, ап. 7,
да заплати на „**************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 39,87 лв. – разноски за
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14