Присъда по дело №63/2022 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ
към присъда по НОХД №63/2022 година по описа на РС-Хасково

Против подсъдимия А. Н. А. ,със снета по делото самоличност са повдигнати
обвинения за това,че:
на 03.01.2022г., в гр. Хасково, причинил на полицейски орган - старши полицай в
група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към РУ - Хасково при
ОД МВР - Хасково - Р. Т. Т., лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в драскотина в областта
на лявата очница, драскотина и разкъсно контузна рана на горната устна и драскотини по
дясната ръка, при изпълнение на службата му - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл.
130, ал. 1 от НК и
на 03.01.2022г. в гр. Хасково, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно:
псувал и обиждал полицейските служители Р. Т. Т. - старши полицай в група „Охрана на
обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към РУ - Хасково при ОД МВР -
Хасково и М. С. Д. - полицай в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна
полиция" към РУ - Хасково при ОД МВР - Хасково с думите: „Ще ви убия! Ще ви заколя!
Ще Ви еба както еба жена си!", като „Мишки", „Нещастници" и „Ще видите какво ще ви се
случи само да излезна", като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост - престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимият заявява ,че разбира повдигнатите му обвинения . В хода на
съдебното следствие дава обяснения ,в които не отрича на инкриминираната дата и място
да е имал физически контакт с пострадалия полицейски служител ,при опита на последния
да му постави белезници на ръцете . Отрича да е нанасял удари с ръце и крака на
пострадалия по начин и със средства,описани в обвинителния акт .В последната си дума
подсъдимият моли да бъде оправдан.
Защитниците на подсъдимия адв.В.Г. и адв.Д.С. считат обвиненията
,повдигнати на подсъдимия за недоказани от обективна и субективна страна . Събраната
доказателствена съвкупност не сочела на причиняване на леката телесна повреда при
изпълнение на службата на полицейския орган св.Р.Т. , както и на престъпно поведение
от страна на подсъдимия като извършител в причиняване на телесните повреди на
пострадалия .Обвинението за хулигансто ,което не се поддържало от прокурора също
намират за недокозано . В хода на съдебните прения и двамата защитници пледират за
оправдаване на подзащитния им по двете обвинения .
В хода на съдебните прения представителят на РП-Хасково не поддържа
обвинението чл.325 ал.2,вр.ал.1 от НК . Поддържа единствено обвинението по 131, ал. 2,
т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК ,което счита за доказано по категоричен и несъмнен начин от
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници . По отношение на
наказанието пледира , че следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК и
предлага да бъде наложено наказание за срок от три месеца лишаване от
свобода,изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Свидетелят Р. Т. Т. бил служител на МВР от 06.10.2015 год. /л.26 от БП/.Към
инкриминираната дата- 03.01.2022 год. заемал длъжността „младши инспектор „ в РУ-
Хасково и работел като старши полицай в група „Охрана на обществения ред" на сектор
1

„Охранителна полиция" към РУ - Хасково при ОДМВР - Хасково. На тази длъжност бил
назначен със Заповед № 272з-1337/14.06.2018 год. /л.29 от БП/. Съгласно утвърден график
от Началника на РУ-Хасково, св.Р. Т. Т. бил назначен в наряд в 1-ви патрулен участък за
времето от 20:30ч. на 02.01.2022 год. до 08:30ч. на 03.01.2022 год., като водач на АПР-255
,съвместно с колегата си - мл.инспектор М. Ст. Д..
От близо пет години подсъдимият А. Н. А. живеел на семейни начала със св.В.
К. К.,с която имали общо дете –син Н. А. на четири години .Тримата живеели в апартамент,
находящ се в *******, заедно с дъщерята на св.К. от първия и брак - св.В. Й. Х. на **
години . Вечерта на 02.01.2022 год. подсъдимият бил на рожден ден на свой приятел
,където консумирал алкохол,по негови обяснения изпил 4-5 водки .Върнал се в дома си
на горепосочения адрес около 02.00 часа, вече на 03.01.2022 год. в повлияно от изпития
алкохол състояние.Св.В.К. и св.В.Х. все още били будни, а малкото дете спяло на спалнята
на родителите си . Още в коридора на жилището между подсъдимия и св. В.К. възникнал
словесен скандал,заради късното завръщане на А.,който впоследствие се пренесъл в
спалното помещение на дома им . Там двамата продължили да се карат , като подсъдимият
успял междувременно да смени дрехите си с тениска и боксерки и легнал на спалнята при
детето си . Св.К. се приближила до него и му ударила шамар по лицето . Провокиран от
тези й действия ,както и за да предотврати събуждането на заспалото дете , подсъдимият
станал от леглото и започнал да избутва с ръце тялото на св.К. ,при което то се блъснало
във вратата . Св.В.Х. се намирала в детската стая на жилището, когото чула шум от
блъскане. Уплашила се ,че нещата може да екскалират и по тази причина позвънила
на ЕЕН 112,като няма спомен какво точно е съобщила на оператора. Сигнал за семеен

скандал между мъж и жена бил приет от св.Х. В. Я. - оперативен дежурен на РУ -
Хасково, който на процесната дата бил на работа за времето от 08:30ч. на 02.01.2022 год. до
08:30ч. на 03.01.2022 г. Св.Я. изпратил на мястото АПР - 255 в състав: св.М. С. Д. и св.Р. Т.
Т.,които пристигнали на адреса между 02:30 ч.и 02:45 часа. Понеже входната врата на
блока била заключена се наложило подсъдимият да хвърли през терасата на жилището си
ключа за нея,за да могат полицейските служители да си отключат .Св.Т. и Д. влезли в
жилищния блок и се качили до апартамента на първия етаж ,чиято входна врата вече била
отворена.Там били посрещнати от подсъдимия ,който ги поканил в коридора на
жилището. Св.М.Д. останал с подсъдимия ,а св.Р.Т. отишъл в детската стая,където към този
момент се намирали св.К. , св.Х. и сина на подсъдимия . Св.Т. разговарял със св.К. за
причината за подадения сигнал на телефон 112 и необходимостта от оказване на
полицейска защита.Св.К. признала за скандала с подсъдимия ,като заявила че няма нужда
от полицейска закрила и не желае да подава жалба срещу А.А. . Тогава св.Т. разбрал , че
всъщност сигнала на ЕЕН 112 е подаден от св. В.Х. ,след което излязъл от стаята и отишъл
до колегата си св.Д. и подсъдимия,за да разговаря с него. Пред св. Т. и Д. подсъдимият
открекъл да е посягал физически на жена си ,като обяснил ,че скандала е преключил .
След това св.Т. отново се върнал в стаята при св.К.,като я попитал дали желае да
подаде жалба и подсъдимия да бъде задържан.Св.К. заявила ,че не се страхува от мъжа си
и не иска неговото задържане ,при което св.Т. напуснал стаята , оставяйки след себе си
вратата отворена . Подсъдимият и св.Д. все още били в коридора на жилището, когато
към тях се приближил и св.Т. . Тогава подсъдимият заявил пред полицейските служители
,че скандала с жена му е приключил още преди пристигането им,изразявайки пред тях
желанието си да напуснат жилището му .Св. Т. обаче поискал от подсъдимия да му
предостави личната си карта,като му разпоредил да си сложи панталони и да ги придружи
до районното управление за оформяне на документацията по случая .Подс. А. обаче се
объркал и вместо личната си карта дал шофьорската си книжка ,издадена от Дания,като
отказал да напусне жилището си и настоявал пред полицейските служители да си тръгват
от дома му . В този момент ,според приобщените по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания
на св.Р.Т. и М.Д. подсъдимият започнал да крещи към двамата полицейски служители :
2

"Ще ви убия! Ще ви заколя! Ще ви еба, както еба жена си!". Това поведение на подсъдимия
било възприето от св.Т. като неизпълнение на полицейско разпореждане ,при което той
предприел действия по физическото му задържане,чрез използване на помощни средства
–белезници . В този момент подсъдимият се намирал в спалното помещение между
спалнята и гардероба . Намиращия се в коридора на жилището св.Т. се придвижил до
подсъдимия , хванал го за лявата ръка и успял да му постави единствено белезника на
лявата ръка. Понечил да сложи и другия белезник, като завърти дясната му ръка отзад,за
да я хване за ръката с вече поставен белезник ,но подсъдимия се отскубнал от захвата на
Т.. Подс.А. посегнал с дясната си ръка към лицето на св.Т. ,но той се отдръпнал назад
и не успял да му нанесе удар . Тогава в „борбата „ да му бъдат сложени белезници се
включил и св.Д. . В ситуация на близко присъствие помежду им, подсъдимият размахвал
свободно ръцете си ,с веещ се на лявата му ръка белезник и избягвал опитите на
полицейските служители да му извият ръцете отзад ,за да му сложат белезниците .В един
момент подсъдимият паднал по гръб на леглото ,а тялото на св.Д. се озовало върху
неговото. А. успял да избута св.Д. от себе си и се изправил в цял ръст , встрани до леглото
. Св. Т. извадил от задния джоб на униформата полицейската си палка ,с която нанесъл
един удар в областта на кръста и два или три удара в сгъвките на коленете ,вследствие на
които подсъдимия приклекнал към земята.Междувременно обезпокоена от случващото се ,
св.В.К. излязла от детската ста в коридора на жилището , откъдето наблюдавала действията
на подсъдимия и полицейските служители. Словесната й намеса към „борещите се“ не
преустановила действията на св.Т. и Д. и съпротивата на подсъдимия. Последният успял
да се измъкне от опитите на св.Т. и Д. да му поставят белезници ,като посегнал с дясната
си ръка и с юмрук нанесъл удар в областта на лявото око на св.Р.Т.. Тогава св.Т. успял да
събори подс.А. по гръб ,като с едната си ръка придържал главата му встрани ,а с другата
ръка натискал гърдите му към земята ,когато получил юмручен удар от подсъдимия
,попаднал в областта на гроната устна на лицето му. От своя страна св.Д. с ръце
притискал двата крака на подсъдимия в областта на кръста , който въпреки положението
,в което се намирал успял с коляното на десния си крак да нанесе удар в главата на
св.Р.Т.. Всъщност тези действия на полицейските служители привели подсъдимия в
безпомощно състояние ,но понеже не успели да го завъртят с лице към пода ,за да му
сложат белезниците зад гърба ,св.Т. и Д. ги поставили отпред на ръцете му .С това
съпротивата на подсъдимият била прекратена ,а полицейските служители поискали от
дежурния на РУ-Хасково -св.Х.Я. изпращането на втори патрулен екип ,който да
съпроводи св.К. до управлението .Изчакали пристигането на колегите си от РУ-Хасково
св.Р.Т. и св. И.М.,които им помогнали да изправят в цял ръст лежащия на земята подсъдим
,а след това отвели св. В.К. в РУ-Хасково ,за да даде писмени обяснения по случая .
Подсъдимият бил изведен от жилището си и транспортиран от св.Т. и Д. до ЦСМП-
Хасково ,където бил освидетелстван . След това бил приведен до задния двор на РУ-
Хасково , за да бъде задържан за срок до 24 часа в помещенията за временно задържане на
лица . Св.И. П. П. ,който бил на смяна за времето от 19.00 часа на 02.01.2022 г. до 07.00 час
на 03.01.2022 г. и осъществил приема на подсъдимия в помещението за задържане на РУ-
Хасково свидетелства ,че от страна на подлежащото на задържане лице нямало
изказани обидни и заплашителни думи по адрес на съпровождащите го полицейски
служители . Подсъдимият А. Н. А. бил задържан за срок до 24 часа със Заповед № 1970зз-
3/03.01.2022 год.Същия ден св.Р. Т. Т. посетил ЦСМП - Хасково, където бил прегледан ,а на
следващия ден -04.01.2022 г. посетил и съдебния лекар д-р Х.Е. , констатациите от който
преглед били закрепени в издаденото му СМУ № 2/2022г.
От заключението на назначената по БП и изслушана в съдебното следствие
съдебно - медицинска експертиза е видно,че на пострадалия Р. Т. Т. са причинени
следните телесни повреди : драскотина в областта на лявата очница, драскотина и разкъсно -
контузна рана на горната устна и драскотини по дясната ръка. Причинено е разстройство на
3

здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.В устното си изложение от с.з. вещото
лице Х.Е. потвърждава травматичния характер на уврежданията на
пострадалия,изключвайки възможността те да са получени било в резултат на
самонараняване , при опита да бъдат сложени белезници на ръцете на подсъдимия или
било вследствие на нанесени удари с ръце и крака. Според медицинския експерт
нараняванията на св.Т. са се случили от посягане с ръка, с отворена длан ,при което
ноктите на ръката са минали по диагонал през лицето, по клепача на лявото око и на
дясната горна устна,причинявайки двете драскотини в областта на лявата очница и
горната устна с прилежаща към нея разкъсно –контузна рана. На подобен начин на
получаване сочели и нараняванията на палеца на ръката на пострадалия ,изразили се в
успоредни драскотини .За процесната рана вещото лице разяснява ,че разположението и
от вътрешната страна на горната устна указвало на следния механизъм на получаване :
първо ръката да е одраскала горната устна и притискайки устната върху зъбната редица ,
всъщност зъите са причинили разкъсване и рана на лигавицата.
Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното
следствие гласните доказателства – обясненията на подсъдимия А.А. , свидетелските
показания на св. Р.Т. и М.Д. ,в т.ч. и тези приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК,
показанията на св.Х.Я.,В.К. ,В.Х.,Р.Т. ,И.М. и И.П.,заключението на назначената на БП
съдебно-медицинска експертиза и писмените доказателства ,приобщени по реда на чл.283
от НПК.
Действително основният източник на доказателствен материал в това производство
са показанията на свидетелите Р.Т. и М.Д.,всеки от които възпроизвежда своите
непосредствени лични възприятия за случилото се, пресъздавайки събитието от 03.01.2022
г. в жилището на подсъдимия А. .Тук е мястото да се отбележи,че показанията от
съдебното следствие на тези свидетели на обвинението, макар на пръв поглед да
изглеждат подробни за произтеклото събитие, в което самите те се явяват и участници ,
не са достатъчно конкретни и с нужната доказателствена информация за броя и вида на
ударите на подсъдимия и мястото на тяхното попадане в тялото на пострадалия .За
разлика от тях , дадените от св.Т. и Д. показания в предварителната фаза на процеса са „
стегнати“ и ясни относно горните факти,което не може да се обясни с изминалия период
от време от инцидента ,от който са изтекли по-малко от два месеца до разпита им в с.з.
от 28.02.2022 г. ,а и св.Т. все пак се явява пострадал от посегателството на подсъдимия .
Съдът ползва показанията на посочените свидетели Т. и Д. , прочетени в хода на съдебно
следствие по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, за да се уточни отделни детайли.Ето защо,
ползването на тези показания не влиза в конфликт с ограничението на императивната норма
на чл. 281, ал. 8 НПК – не само поради изричното изявление на двамата свидетели, че
изцяло поддържат прочетените показания, но и поради кореспонденцията им помежду им .
Именно в приобщените по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания св.Т. и Д. посочват да
са възприели как подсъдимият първо нанася удар с дясна ръка по лявото око на св. Р.Т. ,
след това в легнално положение нанася с коляното на десния си крак удар в главата на
св.Т. в областта на тила и посяга с дясна ръка и с юмрук удря св.Т. по лицето в областта
на горната устна.Потвърждават и настъпилите наранявания по лицето и ръката на
пострадалия , в каквато насока е и приобщената от ДП съдебномедицинска експертиза.
Гласните доказателствени средства от съдебното следствие включват и
показанията на свидетелите В.К. и В.Х. ,на които принципно съответстват обясненията на
подсъдимия А. . Няма как да не се обърне внимание, че свидетелите К. и Х. са в близки
отношения с подсъдимия, първата е лице ,с което той съжителства на семейни начала и
присъствала на конфликта , а втората е нейна дъщеря ,която макар да се е намирала на
мястото на разигралата се“борба“ между подсъдимия и полицейските служители по
4

поставяне на белезници на ръцете му , не е възприела нищо от поведението на
участниците в нея.
Противоречия в доказателствения материал са констатирани от съда по отношение
на обстоятелството в какво се е изразило осъществилото се между подсъдимия и
пострадалия Т. и св.Д. физическо съприкосновение при опита да бъде задържан и да му
бъдат поставени белезници на ръцете , като са налице конфронтиращи се гласни
доказателствени средства- тези на св.Т. и Д. , свидетелстващи за нанесени удари с ръце и
крак от подсъдимия и тези на св.К., отричащи такива удари да са били отправени от
подсъдимия . Обясненията на подсъдимия имат самостойно значение, тъй като той е
прек участник в конфликта и е възприел цялата последователност на действията на
св.Р.Т. и на своите собствени.Затова и коректив при преценка на достоверността на
ангажираните по делото свидетелки показания са медицинските документи, съдържащи
информация за несъмнено установените обективни факти на нараняванията по пострадалия
Т. и изслушаното в хода на съдебното следствие заключение на СМЕ .
Самият подсъдим отрича да е нанасял удари с ръце и крака на пострадалия Т.
,на които принципно съответстват и показанията на св.В.К. . Същевременно нито
заинтересоваността на подсъдимия , нито на пострадалия от благоприятен за тях изход на
процеса, не е основание за изначална дискредитация на депозираните от тях обяснения и
показания. Подобно на обясненията на подсъдимия , които освен доказателствено средство
са и средство за защита, показанията на пострадалия , които освен доказателствено средство
са и съществена част от предмета на доказване, доколкото върху тях се гради обвинителната
теза, следва да бъдат критично обсъдени при преценка на достоверността им в контекста на
останалите ангажирани по делото доказателствени източници.
Настоящият съд ,предвид изложеното намира, че няма основание за станалото да
не кредитира показанията на свидетелите Р.Т. и М.Д. . Съдът им даде вяра в частта, в
която те са възприели фактите във връзка с отправените от подсъдимия реплики по техен
адрес ,нанесените от него удари с дясна ръка и коляно на крак на пострадалия , както и
оказана от подсъдимия съпротива да му бъдат поставени белезници на ръцете от
полицейските служители .Само че показанията на свидетелите Т. и Д. , досежно
наведените и от обвинението факти /възпроизведени в обвинителния акт като
обстоятелства по извършване на престъпното деяние / за това, че подсъдимия „ посегнал с
дясната си, незакопчана ръка, и с юмрук нанесъл удар по лявото око на св.Р. Т …… А.
успял с коляното на десния си крак да нанесе удар в главата, в областта на тила на
св.Р.Т.…...А. се отскубнал и нанесъл удар с юмрука на дясната си ръка по лицето на св.Т., в
областта на горната устна“ и причинил констатираните от съдебния медик телесни
увреждания , не кореспондират със заключението на СМЕ по механизъм на увреждане на
телесното здраве на пострадалия . Следва да се отбележи, че доказателствата се определят
не по своето количе,ство, а по своята тежест и връзка с предмета на доказване по
делото.Заключението на СМЕ макар и да не доказателствено средство в процеса ,а
способ за проверка на събраните доказателства е водещо относно установяване на
механизма,по който са причинени телесните повреди и връзката им с конкретните
действия на извършителя на деянието , поради което е много по-сигурна и надеждна
опора за фактическите изводи на съда, отколкото свидетелските показания, които имат
поначало субективен характер и се определят от конкретните възприятия на свидетеля
според ситуацията, в която се е оказал.
Показанията на полицейските служители Р. Б. Т. и И. Р. М. нямат
доказателствена стойност за настоящия процес , поради което и не следва да бъдат
коментирани . Следва да бъдат обсъдени и показанията на другите двама свидетели-
полицейските служители от РУ-Хасково Х.Я. и И.П. ,които принципно не допринасят
за изясняване авторството и механизма на осъществяване на деянието,като само тези на
5

св.Я. съдържат информация за наличие на наранявания по лицето на пострадалия-цепната
устна .Все пак не може да се пропусне ,че никой от двамата свидетели Я. и П. не
установява при задържането на подсъдимия в РУ-Хасково, той да е отправял думи и
изрази към св.Д. и Т. с обидно и заплашително съдържание ,посочено в обвинителния
акт.Като дадени от незаинтересовани по делото свидетели и то очевидци в различни етапи
от предприетото задържане на подсъдимия в РУ-Хасково , показанията на тези
полицейски служители следва да се приемат за безпристрастно дадени и достоверни откъм
случилите се факти и като такива опровергващите заявеното от заинтересования св.Т. и
св.Д. в приобщените им по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания от БП относно
изречени във файето на РУ-Хасково от подсъдимия обидни и заплашителни думи и изрази
по техен адрес.
Настоящият съд счита, че така коментираната доказателствена съвкупност е
достатъчна и непротиворечива, и установява действително настъпилата фактическа
обстановка по делото.
От правна страна:
При така установените фактически положения съдът прие, че по делото не се
доказа подсъдимият А.А. да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал.
1 от НК, за което го оправда. Съображенията за това са следните:
По делото безспорно се установява, че на пострадалия полицейски орган св. Т. е
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в драскотина в областта на лявата очница,
драскотина и разкъсно контузна рана на горната устна и драскотини по дясната ръка. В тази
насока, приобщената от ДП и изслушана в съдебното следствие съдебномедицинска
експертиза потвърждава наличието на телесните увреждания като обективни находки,
видът и местоположението им, които обаче според вещото лице не могат да бъдат
причинени от удар с ръка и крак . Наличието на събраните и проверени чрез СМЕ
доказателства налагат извода, че макар доказателствено да не е оборено твърдението, че
подсъдимият е нанесъл удари с дясната си ръка в лицето на св. Т. и удар с коляното на
крака в главата на пострадалия и подобни факти да са настъпили в действителността,
инкриминирания престъпен резултат -драскотина в областта на лявата очница, драскотина и
разкъсно контузна рана на горната устна и драскотини по дясната ръка не e възможно да
бъде пряка последица от действия на подсъдимия, по начинът,по който обвинението
твърди да се случили във фактологичен аспект. Така най – уязвимото място в цялата
обвинителна теза се явява въпросът за причинно – следствения процес на причиняване на
уврежданията на полицейския служител Р.Т. . Отговорът на този въпрос е част от
дължимите от съда изводи относно съставомерността на деянието. След като от събраните
по делото доказателства не се установява по категоричен и безспорен начин, как,по какъв
начин и с кои конкретно действия на подсъдимия са причинени тези драскотини по
лицето и ръката ,както и раната на горната устна на пострадалия , следва да се приеме, че
отпадат и предпоставките за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия .
Нормата на чл. 130, ал. 1 НК визира именно причиняването от страна на дееца на телесна
повреда, която съобразно описаните медицински критерии се определя като "лека",с
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Но причиняването
включва последователността от всички онези действия на дееца, с които той поставя в ход
определени материални предпоставки и процеси, развитието на които довежда до
настъпването на общественоопасния резултат. В настоящия случай причиняването на
телесното увреждане на пострадалия Т. съгласно обвинителната теза,застъпена в
прокурорския акт е включвало действия на подсъдимия, с които той е използвал твърд
предмет за нанасяне на удари с ръка и коляно на крак върху пострадалия по такъв начин,че
тези удари са причинили драскотините по лицето и ръката на пострадалия ,както и раната
на горната устна .Именно действия на подсъдимия ,които са довели до причиняване на
6

констатираните телесни повреди у пострадалия остават недоказани по делото ,
следователно, недоказано се явява самото причиняване на телесните повреди . Описаният
от съдебно – медицинска експертиза механизъм за причиняване на тези специфични по
естеството си увреждания не съответства по никакъв начин на описаното в обвинителния
акт и поддържано в показанията на св.Р.Т. и М.Д. нанасяне на удари с ръце и коляно на крак
от страна на подсъдимия . Напротив, подобни драскотини по лявата очница ,горната устна
с прилежаща от вътрешната й страна рана ,както и драскотини на палеца на дясната ръка
могат да бъдат причинени в резултат на посягане с ръка, с отворена длан ,при което
ноктите на ръката са минали по диагонал през лицето, по клепача на лявото око и на
дясната горна устна,причинявайки двете драскотини в областта на лявата очница и
горната устна ,а от притискането на зъбната редица се е получила и прилежаща към нея
разкъсно –контузна рана .Никой от свидетелите на обвинението и на защитата обаче не
твърди подобен механизъм на причиняване на уврежданията на св.Т. , а пострадалият
единствено описва да е получил два юмручни удара в лицето си ,попаднали в областта на
лявото око и горната устна и един удар с коляното на крака ,попаднал в областта на главата
. Възприетият по делото механизъм на причиняване на телесните повреди , въз основа
заключението на вещото лице по назначената СМЕ не съответства по никакъв начин на
заявеното от двамата полицейски служители Т. и Д. и няма как констатираните драскотини
и рана в областта на горната устна да се получат от директни удари с ръце и
крак.Следователно и остава открит въпроса по какъв начин са получени констатираните у
пострадалия телесни повреди,базирайки се на разяснения от медицинсия експерт и
обяснен по-горе в изложението механизъм на причиняването им ,сочещ според д-р Е. на
поведенческа реакция на защита, не толкова на агресия и нападение,защото при нападение
ръцете ще се свият в юмрук и ще се нанасят удари с юмруци. Действително, безспорно
установено по делото обстоятелство е, че по време на разигралата се „борба „ да му бъдат
поставени белезници на ръцете, подсъдимият е размахвал свободно двете си ръце с веещ се
в пространството от лявата ръка белезник ,които телодвижения ,според устния доклад на
вещото лице също не са в състояние да причинят повредите на св.Т. .Тази неяснота,
съпоставена с медицинските констатации на СМЕ , не може да послужи като основа за
извод, съответстващ на обвинителната теза. Подобно противоречие обуславя крайното
заключение, че не е доказан основен елемент от обективната страна на престъплението, а
несъставомерността на деянието е основание за признаване на подсъдимия за невинен .
Разрешен на тази плоскост, въпросът за авторството на деянието определя и субективната
му страна, доколкото същата се явява субективно качество на самото деяние. То следва да
бъде извършено в конкретния случай при условията на пряк или евентуален умисъл, който
се изключва от фактологията по делото. Следва да се отбележи, че житейските и опитни
правила не изключват при задържането подсъдимия да е размахвал ръце, като съпротива на
полицаите ,при което ноктите на ръцете му да са осъществили контаккт и да са настъпили
нараняванията на св. Т. , но такива нито се твърдят в обвинителния акт ,нито се съдържат в
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници. Същевременно едно
такова поведение на подсъдимия не би реализирало състава на престъплението, в което се
обвинява, така защото действията му няма да са продиктувани от умисъл за лека телесна
повреда, чието наличие се изисква за субективната й съставомерност, а с оглед
противопоставяне на принудата на полицейските служители, насочена за неговото
задържане посредством поставяне на белезници на ръцете му . В обобщение, повдигнатото с
обвинителния акт обвинение спрямо подсъдимия А. за причинени на полицейски орган при
изпълнение на службата му леки телесни повреди ,изразяващи се в в драскотина в областта
на лявата очница, драскотина и разкъсно контузна рана на горната устна и драскотини по
дясната ръка, се явява недоказано от обективна и субективна страна и по това възведеното
му обвинение по чл.131 ал.2 т.3,вр.чл.130 ал.1 от НК подсъдимият следва да бъдат признат
за невинен и оправдан.
7

По обвинението по чл.325 ал.2,вр.ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът не поддържа обвинението за хулиганство.
От своя страна ,за да стигне до извод за недоказаност на това обвинение , съдът направи
нужната съпоставка на обясненията на подсъдимия с останалите, събрани по делото
доказателства. Всъщност, липсва спор относно състоялия се на инкриминираната дата в
жилището на подсъдимия конфликт между него и полицейските служители Р.Т. и М.Д. .
Липсва спор и относно факта, че физическото съприкосновение е било приключило към
момента на пристигането на полицейските служители от втория патрул на
РУП-Хасково/св.Т. и М./ на мястото на инцидента,чието призоваване обаче е наложено
не от поведението на подсъдимия ,а с цел отвеждане на св.В. К. в РУ-Хасково за даване
на обяснения по случая /св.Я./ .Единствено в показанията си, в т.ч. и тези ,приобщени по
реда на чл.281 ал.4 от НПК,св.Т. и Д. заявяват ,че по време на физическото им
съприкосновение в дома на подсъдимия ,той е отправял към тях закани в т.ч. и такива със
сексуален подтекст :„Ще Ви еба както еба жена си!" . Не така стои обаче въпросът относно
последващите действия на подсъдимия , насочени срещу полицейските служители Т. и Д.
,които според обвинителния акт са се случили във фоайето на РУ-Хасково и са се изразили
в обидни и заканителни изрази: "Мишки, нещастници" и „Ще видите какво ще ви се случи
само да излезна!“.За този момент от събитията събрания в съдебното следствие
доказателствен материал непротиворечиво и единодушно сочи,че подсъдимият не е
привеждан във файето на полицейското управление ,а след освидетелстването му в ЦСМП-
Хасково е бил отведен в помещенията за задържане на лица,достъпа до които е бил през
задния вход на РУ-Хасково. От друга страна, кредитираните от съда показания на св.Я. и П.
сочат ,че при задържането на подсъдимия в РУ-Хасково, той не е отправял думи и изрази
към св.Д. и Т. с обидно и заплашително съдържание. Всъщност подобно непристойното
държане от страна на подсъдимия - отправени към полицейските служители обидни реплики
и закани не се установи да е било осъществено от подсъдимия извън жилището му и само
в присъствието на св.Т. и Д.. Престъплението по чл.325 от НК е резултатно,като

престъпният му резултат се изразява в грубо нарушение на обществения ред. 3а
да е налице този елемент от обективна страна,както се приема и в съдебната практика
не е необходимо извършването на непристойни действия да се осъществява пред много
свидетели,на публично място,но е безусловно необходимо грубото нарушаване на
обществения ред във всички случаи да бъде възприето от други лица,при това като
брутално и демонстративно.По делото не са събрани данни ,сочещи на това подсъдимия да
е извършил действия,осъществяването на които да са довели до смут и създаване на
тревожна обстановка сред жувущите във входа на блока .Както се посочи по-горе е станало
в ранните часове на деня ,при липса на каквото и да е движение на хора около
стълбищното пространство ,като извън св.Т. и Д. не е станало достояние на трети лица
,нито е създало евентуална опасност за техния живот или здраве.Деянието на подсъдимия
не е предизвикало “грубо нарушаване на обществения ред “,защото не е довело до
нарушаване на реда и спокойствието на обитателите в жилищния блок ,от което би могло
да се изведе и пренебрежителното отношение на дееца в частност към установения ред
,като никой от останалите етажни собственици или ползватели не е разбрал за случващото
се. За отправените към св.Т. и Д. закани не е разбрала дори и намиращата се в самото
жилище св.В.Х.,а св.В.К.,която е пряк очевидец отрича подсъдимия да е имал такова
поведение към полицейските служители .Не може да се приеме ,че и действията на
подсъдимия са били насочени и към изразяване на “явно неуважение към
обществото”. На второ място,за съставомерността на деянието от субективна страна е
необходимо да е налице хулигански мотив. Деецът трябва да съзнава всички признаци на
състава,като с действията си трябва да демонстрира едно незачитане на обществото и на
принципите върху които е изградено нормалното му съществуване. При установените по-
горе фактически положения не може да се направи извод, че с действията си подсъдимият е
8

целял да демонстрира явното си неуважение към обществото. За него се съди по това,че
хулиганските действия се вършат без смислена причина. Доказателствата по
делото изключват такъв мотив ,с оглед предприетото от подсъдимия противопоставяне на
принудата на полицейските служители , насочена за неговото задържане .По тези
съображения подсъдимият А. следва да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.325 ал.2,вр.ал.1 от НК.
На основание чл.190 ал.1 от НПК направените в двете фази на процеса разноски
следва да останат за сметка на държавата.
Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.

Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.

9

Номер на акта:	30
Дата:	30 юни 2022 г.
Съдия:	Даниела Колева Николова

Дело:	20225640200063
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 януари 2022 г.

Присъда по дело №63/2022 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите