Решение по дело №71/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Фраш Макс“ ООД, подадена чрез адв. Д., против решение № 1452 от 10.12.2024 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110202903/2024 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № ДЗК – 116/16.11.2023г. на Директора на РЗИ-Варна, с което на дружеството за нарушениe на чл. 36, ал.1 от Закон за здравето във вр. чл. 2, ал.1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, е наложена по чл. 211, ал. 3 Закон за здравето „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. С решението са присъдени разноски в полза на РЗИ - Варна в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението на районният съд е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Прави се искане неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП, с присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание касатора, не се явява, не се представлява. С писмено становище вх. № 986/20.01.2025г., чрез адв. Д., поддържа касационната жалба.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Фраш Макс“ ООД, против Наказателно постановление № ДЗК – 116/16.11.2023г. на Директора на РЗИ-Варна, с което на дружеството за нарушениe на чл. 36, ал.1 от Закон за здравето във вр. чл. 2, ал.1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, е наложена по чл. 211, ал. 3 Закон за здравето „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

С решение № 1452 от 10.12.2024 г., постановено по НАХД № 20243110202903/2024 г., ВРС е потвърдил оспореното НП.

За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 12.10.2023 г. в обект на щанд за козметика с адрес гр. Аксаково, ул. „Капитан Петко Войвода“ 2В, стопанисван от „Фраш макс“ ООД, инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“ св. Л. Р. установила, че при откриване на щанда за козметика дружеството жалбоподател не е уведомило своевременно РЗИ - Варна, каквито са изискванията на Наредба 9 от 2005 год., чл. 2, а именно че такъв тип обекти в деня на откриването си трябва да уведомят РЗИ - Варна писмено с необходимата документация.

При така направената констатация АНО приел, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 36, ал.1 от Закон за здравето вр. чл. 2, ал.1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, поради което на 16.10.2023 г. в присъствието на свидетел П. С., съставил срещу дружеството АУАН. Актът бил надлежно връчен на 16.10.2023г. Възражения не са били депозирани в предвидения чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок. На 16.11.2023 г., Директор на РЗИ - Варна издал процесното НП, което било счетено за връчено на основание чл. 58,ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила на 08.01.2024г. Съдът кредитирал показанията на свидетеля Л. Р., като съобразил тяхната непротиворечивост и съответствието им с приетите по делото писмени доказателства. От показанията на свидетеля се установило, че на посочената в наказателното постановление дата е била извършена проверка на процесния щанд за козметика, стопанисван от „Фраш Макс“ ООД, нарушението, което е с формален характер било констатирано по безспорен начин.

От правна страна ВРС приел, че при провеждане на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон и по възраженията във въззивната жалба.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят от настоящия касационен състав.

Съдът споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни изводи.

По делото се установява по несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 36, ал.1 от Закон за здравето изисква от всеки, който открие обект с обществено предназначение, че е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК. Уведомлението може да се извърши и по електронен път, подписано с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.

Нормата на чл. 2 ал.1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции изисква от всеки, който открие обект с обществено предназначение, да уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността с уведомление по образец съгласно приложение № 2.

В случая безспорно е установено, че изисканото уведомяване не е било извършено.

Правилни се явяват изводите на ВРС за относно приложението на чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето. Наложената санкция на дружеството е в минимален предвиден в нормата размер от 2000 лева.

Касаторът не е ангажирал доказателства оборващи констатациите отразени в АУАН и НП. В настоящото съдебно производство също не е представил други доказателства, които да опровергават фактическите констатации на проверяващите органи, поради което настоящия състав на съда приема, че ВРС правилно и законосъобразно се е съобразил с приетите по делото писмени и гласни доказателства. Възраженията в касационната жалба досежно връчване на АУАН и НП са неоснователни, тъй като дружеството е упражнило надлежно правото си на жалба пред съда, който се е произнесъл по всички основания водещи до незаконосъобразност на издаденото НП.

Нито едно от наведените с касационната жалба възражения при така приетите доказателства, не би могло да повлияе върху крайните решаващи изводи на съда, че липсват основания за отмяна на решението потвърждаващо процесното НП.

Доколкото направените от Районен съд - Варна изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1452 от 10.12.2024 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110202903 по описа на ВРС за 2024 г.

Решението е окончателно.