Определение по дело №482/2019 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                              №383

гр. Велико Търново, 21.10.2019г.

 

Административен съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова

 

като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 482/2019г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Образувано е по молба на ответния орган – Кмета на Община Велико Търново, който в срока за обжалване на Определение № 328 от 19.09.2019 година, постановено по адм. д. № 482 година по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 година, е депозирал молба за изменение на цитираното определение в частта му, досежно сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като искането на жалбоподателката за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение.

В искането за изложени съображения, че задължение на административния орган било да поиска съгласие от третото лице, но не и да уведомява за това заявителя. Към момента на подаване на жалбата 16.08.2019г. срокът за произнасяне не бил изтекъл, съответно не бил налице мълчалив отказ. В оперативната самостоятелност на органа било да прецени налице ли са основания за искане съгласието на трето лице, която преценка не подлежала на съдебен контрол.

 

В срока за изразяване на становище вх. № 4434/21.10.2019г., процесуалният представител на жалбоподателката спори искането, като намира определението на съда за валидно, допустимо и правилно.

След запознаване със становищата на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:

Молбата е допустима. Предявена е на 01.10.2019 година в преклузивния срок за обжалване на така постановения прекратителен акт, същата е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 АПК.

Съгласно посоченото в жалбата, претендираните разноски са били общо в размер на 610 лв., от които 10лв. за държавна такса и 600 лв. адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие, според който жалбоподателката е заплатила в брой възнаграждението за процесуално представителство за една инстанция.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът е присъдил минимално определения размер за адвокат съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Настоящата инстанция, като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, потвърждава извода си за дължимост на договорения адвокатски хонорар в минимално определения размер. Неоснователно намира съображението за липса на задължение за уведомяване на заявителя за исканото от трето лице съгласие, което в случая да е удължило срокът за произнасяне на органа до 26.08.2019г.

 Съгласно чл. 14, ал. 3 от Вътрешните правила за достъп до обществена информация в Община Велико Търново служителят, на когото е възложено изпълнението, подготвя решение за предоставяне или отказ да предоставяне на исканата информация, или изготвя писмо до заявителя в случаите по чл. 29, ал. 1, чл. 30, чл. 31, чл. 32 или чл. 33 от ЗДОИ. Измежду посочените членове е чл. 31 от ЗДОИ удължаващ срока по чл. 28, ал. 1 с не повече от 14 дни, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. Такова в случая е изготвено едва на 13.08.2019г. /л. 14 от делото/, когато двуседмичният срок за произнасяне по заявлението от 29.07.2019г. е изтекъл на 12.08.2019г.

Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ заявленията следва да се разглеждат във възможно най-кратък срок, като 14 дневният такъв е посочен за краен такъв. В случая от данните по делото не става ясно защо искането на съгласие до третото лице е предприето в последния от предоставените седем дни, както и защо писмото до заявителя за исканото съгласие е издадено на 13.08.2019г. при поискано такова още на 05.08.2019г.

Неоснователно е и позоваването в искането, че жалбата срещу мълчаливият отказ била подадена директно до съда, а не чрез Община Велико Търново, тъй като към момента на нейното подаване 16.08.2019г., срокът за произнасяне по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ вече е бил изтекъл на 12.08.2019г., без органът да изпълни задължението си, регламентирано във Вътрешните му правила за достъп до обществена информация да уведоми заявителя, че е искано съгласието на трето лице.

 

 

 

 

С оглед на приетото молбата за изменение на решението следва да се остави без уважение като неоснователна.

 

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Кмета на Община Велико Търново за изменение на Определение № 328 от 19.09.2019 година, постановено по адм. д. № 482 година по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 година в частта за присъдените разноски.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3, изр. последно от АПК, във връзка с чл. 40, ал. 3 от ЗОДОИ.

 

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: