Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262038                                   19.07.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 13576 по описа за 2020 година.

 

Предявени е иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата К.В.Й. твърди, че между нея и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит. Към договора било сключено и споразумение относно предоставяне на допълнителни услуги, които били свързани с усвояването и управлението на кредита. За тях се дължало допълнително възнаграждение. Твърди се, че уговорката за предоставяне на допълнителни услуги противоречи на разпоредбите на чл.10а от ЗПК, както и на чл.19, ал.1 ЗПК и като такава се явява нищожна. Затова и договореното възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 100 лв. не било дължимо. Тъй като ищцата била заплатила тази сума, се иска да бъде осъден ответникът да я върне.

В хода на производството е допуснато изменение на иска, чрез увеличаването му до 464,55 лв.

В писмения си отговор ответникът „Профи кредит България” ЕООД развива доводи относно това, че сключеният договор не противоречи на разпоредбите на ЗПК, поради което и сумата за допълнителни услуги е платена с основание. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На 25.11.2015г. между ищцата и ответното дружество сключен договор за кредит № *******, по силата на който била представена сумата 3700 лв. със срок на погасяване 36 месеца, възнаградителна лихва 41,17 % годишно и ГПР от 49,89 %. Общо дължимата сума по кредита била 6499,44 лв. / лист 29 – 33/. Уговорено било ищцата да ползва и пакет допълнителни услуги, за които се дължало възнаграждение в размер на 4519,80 лв. Тази сума следвало да бъде разсрочено платена с вноски от 125,55 лв. за 36 месеца. Така общата сума, която следвало да се заплати във връзка с кредита възлизала на 13 303,08 лв. / лист 22/. Характерът на допълнителните услуги се изразявал в следното – приоритетно разглеждане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж; улеснена процедура по получаване на допълнителни парични средства .

            Установява се от представената справка, че в периода от 24.01.2016г. до 24.04.2016г., включително ищцата е направила погасителни плащания. От тях четири са били вноски за възнаграждението по пакета за допълнителни услуги – всяка от които възлизала на 92,91лв. На 20.06.2016г. ищцата предсрочно погасила задълженията си, като от внесената от нея сума е била погасена още една вноска по пакета за допълнителни услуги в размер на 92,91лв. Така общо заплатените от нея на това основание суми възлизат на 464,55 лв.  /лист 43/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без основание, с оглед отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.

            Безспорно е, че между ищцата и дружеството ответник е сключен договор за кредит, придружен и със споразумение за заплащане на допълнителни услуги. Установи се, че във връзка с това ищцата е заплатила на ответника 464,55 лв.

Основателни са доводите, че сумата уговорена като възнаграждение по споразумението за допълнителни услуги е била недължимо платена.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочените в споразумението допълнителни услуги са само възможности за кредитополучателя, с които той разполага и без да заплаща за тях. Така както е уговорено съдържанието на допълнителните услуги, създава привидност, че замополучателят не бил могъл да води преговори и да постига допълнителни уговорки във връзка с кредита, освен ако не заплати такса, която е значителна по размер, без да е сигурен, че услугите са му предоставени или, че въобще ще бъдат предоставени. Същността на таксите е те да покрият разходите по допълнителни услуги, тоест събирането им е обусловено от предоставянето на конкретни услуги, като за всяка цената следва да е ясно определена – съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно размера на годишния процент на разходите. Този извод се налага и от обстоятелството, че таксата по размер е по-голяма от главницата. Последното налага извод, че клаузата уреждаща таксата за допълнителна услуга е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това прави клаузата уговаряща възнаграждението за допълнителни услуги нищожна.

С оглед изложеното съдът счита, че сумата 464,55 лв. е платена при начална липса на основание и следва да бъде върната на ищцата. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 350 лв. от които 50 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на К.В.Й. ЕГН ********** с адрес *** сумата 464,55 лв. /четиристотин шестдесет и четири лева и 55ст./ платена без основание от ищцата по нищожна клауза уговаряща възнаграждение за пакет допълнителни услуги към договор за кредит № ********, ведно със законната лихва върху сумата считано от 20.10.2020г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД да заплати на К.В.Й., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 350лв. /триста и петдесет лева/ деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД