Присъда по дело №1113/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НЧХД №1113 по описа за 2024г. на ШРС

На 10.11.2023г. е била депозирана в РС гр. Търговище тъжба от Д.Г.Г.,
ЕГН********** от гр.Добрич срещу Я.Л.В. с ЕГН **********, във връзка с извършено
престъпление от частен характер наказуемо по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, по
която е било образувано производство пред първа инстанция - НЧХД №831/2023г. по описа
на Районен съд гр.Търговище. С хода на съдебното следствие съдът се е отвел от
разглеждане на делото, след което на основание чл.29 ал.2 от НПК са последвали отводи и
на останалите съдии от Районен съд гр.Търговище. С Определение №297/10.06.2024г. по
ЧНД №518/2024г. ВКС е изпратил НЧХД № 831/2023г. по описа на РС гр.Търговище за
разглеждане от Районен съд – Шумен.
На 13.06.2024г. е образувано НЧХД №1113/2024г. по описа на РС гр.Шумен и с
разпореждане от 14.06.2024г. Я.Л.В. с ЕГН ********** е предадена на съд за възведеното с
частната тъжба обвинение по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Съгласно посоченото в частната тъжба, вмененото на подсъдимата Я.Л.В.
престъпление се изразява в това, че на 15.09.2023г., 22.09.2023г., 06.10.2023г., 13.10.2023г. и
на 20.10.2023г. в гр.Търговище, като родител – майка на детето Г.Д.Г., ЕГН********** , не е
изпълнила съдебно решение, а именно Решение №1192/12.12.2022г. по гр.д. №1050/2022г.
по описа на Районен съд гр.Добрич, относно личните контакти на бащата Д.Г.Г.,
ЕГН**********, с детето Г.Д.Г., ЕГН**********, с което е осъществила от обективна и
субективна страна състава на чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения повереникът на частният тъжител поддържа така
възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото с
частната тъжба обвинение. Счита, че са налице доказателства, че подсъдимата е
осъществила състава на престъпление от частен характер по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1
от НК. Намира за безспорно доказано, че на посочените дати, подсъдимата не е предала
детето на бащата, с което не е изпълнила съдебното решение. Счита, че доколкото съдът е
предоставил упражняването на родителските права на подсъдимата, същата носи
отговорност за спазване на режима на лични контакти с бащата, следва да спазва точно
предписанията на съда и да положи усилия да мотивира детето да осъществява режима.
Намира за установено, че подсъдимата съзнателно не е създала условия за осъществяване на
режима. Относно наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата не изразява
становище, предлага да бъде определено от съда по справедливост. В тъжбата е направено
искане за присъждане на направите в производството разноски.
Подсъдимата, редовно призована, се явява лично в съдебно заседание. Възползва се
от правото си да не дава обяснения. В защитната си реч заявява, че се счита за невинна по
вмененото й обвинение. Посочва, че причината за неосъществените контакти на детето с
тъжителя е нежеланието на детето да осъществява лични контакти с баща си. Предвид
служебната й ангажираност в друго населено място е нямала обективна възможност лично
да присъства в посочения в решението час за предаване на детето. Счита, че е положила
усилия като е водила разговори с дъщеря им и последната е била наясно, че следва да се
среща с баща си или ако не иска, да говори с него и да постигнат някакво съгласие. В
последната си думи моли да бъде оправдана. Защитникът на подсъдимата пледира за
оправдателна присъда, тъй като счита, че обвинението не е доказано. Излага подробни
доводи, че подсъдимата не е осъществила деянието, за което е обвинена, обсъждайки
събраните по делото доказателства. Намира, че в хода на производството не е установено
виновно поведение от страна на подсъдимата, с което тя да е осуетила или неизпълнила
съдебното решение. Излага доводи, че единствената причина за неосъществените лични
контакти на бащата с детето, е нежеланието на детето да се вижда с тъжителя и това не
следва да се вменява във вина на подсъдимата, доколкото не са събрани доказателства, че
нежеланието на детето е в резултат на въздействието на подсъдимата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят Д.Г.Г. и подсъдимата Я.Л.В. са бивши съпрузи. По време на брака
живели в гр.Добрич, където се родили и двете им деца - Г.Д.Г., родена на **. и Л.Д.Г., роден
на ***. След като двамата се разделили в началото на м.юли 2022г., подсъдимата заедно с
децата се върнали да живеят в гр.Търговище при родителите й.
1

Бракът между тъжителя и подсъдимата бил прекратен с Решение
№1192/12.12.2022г. по гр.д. №1050/2022г. по описа на Районен съд гр.Добрич. Със същото
решение упражняването на родителските права по отношение на децата било предоставено
на подсъдимата, при която било определено и местоживеенето на децата в гр.Търговище. На
тъжителят бил определен режим на лични контакти с децата - всяка първа, втора и трета
седмица от месеца от петък от 17.00 часа или след приключване на учебните занятия до
неделя до 18.00 часа с преспиване в дома на тъжителя. Когато поради заболяване на децата
или друга възпрепятстваща причина режимът не може да бъде осъществен, личните
контакти следва да се извършват в седмицата след оздравяване на детето или отпадане на
възпрепятстващата причина. С решението са уредени и контактите на тъжителя с децата
през ваканциите, както и за рождените им дни. Половината от лятната ваканция децата
трябва да са с тъжителя. За осъществяване на личните контакти тъжителят следва да взема
децата от дома на подсъдимата в гр.Търговище и да ги връща там. Решението в частта за
родителските права и режима на лични отношения е влязло в сила на 30.12.2022г.
Съгласно така определения режим, дните за лични контакти на тъжителя с детето
Г.Д.Г. през месеците септември и октомври 2023г. са били – от 15.09.2023г. до 17.09.2023г.
/трета седмица от месеца, тъй като първите две седмици се включват в лятната ваканция/; от
06.10.2023г. до 08.10.2023г., от 13.10.2023г. до 15.10.2023г. и от 20.10.2023г. до 22.10.2023г.
Т.е тъжителят е следвало да вземе детето Г. в гр.Търговище на 15.09.2023г, 06.10.2023г.,
13.10.2023г. и на 20.10.2023г в 17.00 часа.
Г. последно е осъществила лични контакти с тъжителя в гр.Добрич през лятната
ваканция в периода 01.07.2023г. до 31.07.2023г., след което режима не бил осъществяван,
вкл. и през м.септември и октомври 2023г. На всяка от посочените дати тъжителят пътувал
до гр.Търговище, заедно със своята майка – св. Р.И.Г., но единствено по – малкото дете Л. се
явявало за осъществяване на режима.
Във връзка с подаден на 08.07.2022г. сигнал от тъжителя до ДСП, отдел „Закрила на
детето“, гр.Търговище, във връзка с ограничаване на правото на децата на свободно
придвижване и контакти с него, отдел „Закрила на детето“, гр.Търговище започва работа
със семейството. На 12.07.2022г. била осъществена екипна среща между социални
работници, психолог към ЦСРИ „Асоциция Ная“ и инспектор Детска педагогическа стая,
на която било взето решение двете деца и майката да посещават психологически
консултации за преодоляване тревожността породена от влошените им взаимоотношения
между родителите и тяхната раздяла. По делото са приобщени множество социални доклади
изготвени през 2022г., 2023г и 2024г. от отдел „Закрила на детето“, гр.Търговище, във връзка
подадени от тъжителя сигнали и водени съдебни производства, междинни доклади и
заключителен доклад, изготвени от „Асоциация Ная“ за работата с детето Г. през периода
12.07.2022г. до 09.03.2023г., протоколи за проведени разговори с подсъдимата и детето Г.,
заявление от страна на подсъдимата по ДСП – Търговище детето Г. да ползва социална
услуга – терапия.
Според заключителен доклад, изготвени от „Асоциация Ная“ /л.115 – 116/, причината
за раздялата на родителите е системно домашно насилие – психологическо и емоционално, а
в редки случай и на физическо, упражнявано от страна на бащата по отношение на майката.
Г. също била обект на пихическо и емоционално насилие, изразяващо се в свръх контрол,
подценяване, вменяване на чувство за вина, обиждане, лишаване от лично пространство.
При провежданите консултации Г. споделяла за вътрешен конфликт между чувство на обич
и страх към баща си, зародил се след раздялата на родителите й. Според доклада Г.
изпитвала гняв към баща си, който изразявала с мълчание, избягване и ограничаване на
разговора. Чувствала се предадена от него. Според психолога Г. има непреодоляна травма от
домашното насилие, която се изразява в бягство от собствените чувства и емоции,
патологична форма на комуникация.
Според изготвения доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-
Т/20.10.2023г. и социален доклад №СЛ/Д-Т/606-002/13.11.2023г., при проведените разговори
на социален работник с Г., същата е споделила, че от м.август 2023г. не се е чувала с баща
си, защото не желаела да разговаря с него като сама е взела това решение. Като причина за
това посочила, че когато през лятната ваканция е била при него той й казал, че ако не се
премести да живее при него в гр.Добрич, няма да й помага за напред, няма да я търси, няма
да й плаща издръжка, ще си намерел нова жена, от която да има друго дете, няма да плаща за
2

обучението й в университет. Според твърденията на Г., тя се изплашила от думите на баща
си, изпитвала страх да му сподели решението си да остане да живее в гр.Търговище.
Получавала множество обаждания и съобщения от негова страна, но не искала да вдигне или
отговори. Също така заявила, че не желае да се вижда с баща си. Изпитвала страх от него и
му била обидена за отношението му към майка й. Момичето бил консултирано от
служителите на ОЗД – Търговище, че изцяло в нейн интерес е да поддържа комуникация с
баща си, но същата отказвала. Доколкото при извършените социални проучвания било
установено, че Г. не желае да контактува с баща си, социалните работници приели, че
съществува риск от поява на родителско отчуждение, поради което от 30.10.2023г. била
предприета мярка закрила в семейна среда за работа с детето и родителите, с цел
преодоляване на родителското отчуждение между тях, с водещ случая социален работник –
св. В.П.В..
В изготвения от св. В.П.В. доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила изх.№СЛ/Д-Т/606-004/ от 13.11.2023г. също се сдържа оценка, че Г. не желае да
контактува с баща си, поради което съществува риск от поява на родителско отчуждение.
Във връзка с определен привременен режим на лични контакти е било образувано
изпълнително дело №20227690401206 по описа на ЧСИ А.З. с рег.№769, с район на
действие Окръжен съд – Търговище, впоследствие към него е било присъединено
изпълнително дело №1421/2023г. , образувано на 20.09.2023г. във връзка с определения
режим на лични контакти с Решение №1192/12.12.2022г. по гр.д. №1050/2022г. по описа на
Районен съд гр.Добрич. С постановление от 09.10.2023г., ЧСИ Загорова наложила на
подсъдимата глоба в размер на 400 лева за неизпълнение на съдебното решение за лични
контакти с Г. на 06.10.2023г. По изпълнителното дело на 29.11.2023г. подсъдимата
представила служебна бележка издадена от ОУ „Г.С.Раковски“ – с.Голямо ново, изх.№ДА –
13 - 26/20.11.2023г., че като учител е заета със служебните си задължения от 11.30 часа до
17.30 часа.
В хода на производството пред Районен съд гр.Търговище е била назначена и
изготвена съдебно – психологична експертиза. Според заключението при извършеното
изследване не е установено психологическо въздействие върху Г., относно спазването на
режима на лични контакти с бащата. Според вещото лице бащата се е самодискредитирал с
очите на детето. Не е установено родителско отчуждение, а реалистично отчуждение, тъй
като детето е било свидетел на враждебно – войнствените отношения между родителите,
като е била жертва на пренебрегване и лошо отношение на бащата към майката и съответно
към нея, и отношението към баща й е следствие на тези събития. Отчуждението не в
резултат от едностранно програмиране от майката, а е породено от ескалацията на
конфликт между родителите, на които детето е свидетел. Поддържаните враждебно –
войнствените отношения между родителите имат ярко негативно повлияване върху
психичния свят на Г.. Също така според вещото лице и на рационално и на емоционално
ниво, и двамата родители присъстват в психичния свят на Г., тя не ги разделя, но желае да
не прехвърлят върху нея отговорността да избира кой е по – добрия родител заслужаващ
нейното внимание, а желае да се разберат помежду си, без да се обиждат.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – В.П.В., Р.И.Г., приети от съда
писмени доказателства по делото – Решение №1192/12.12.2022г. по гр.д. №1050/2022г. по
описа на Районен съд гр.Добрич, заключението на съдебно-психологична експертиза,
поддържана от вещото лице и приета от съда, както и от приложените по делото и приети
от съда писмени доказателства по делото - документи изготвени от ДСП, отдел „Закрила на
детето“ – Търговище, доклади изготвени от ЦСРИ „Асоциация Ная“, изпълнително дело
№20227690401206 по описа на ЧСИ А.З. с рег.№769, служебна бележка издадена от ОУ
„Г.С.Раковски“ – с.Голямо ново, изх.№ДА – 13 - 26/20.11.2023г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
При дела от частен характер частният тъжител поддържа и повдига обвинението.
Изявленията му в съдебно заседание не са източник на доказателства. Изложените от него
твърдения следва да бъдат доказани посредством събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
От изложеното в частната тъжба се установява, че на подсъдимата се вменява
3

престъпление по чл.182 ал.2 предл.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Според тъжителят на
15.09.2023г., 22.09.2023г., 06.10.2023г., 13.10.2023г. и на 20.10.2023г. в гр.Търговище, като
родител – майка на детето Г.Д.Г., ЕГН**********, не е изпълнила съдебно решение, а
именно Решение №1192/12.12.2022г. по гр.д. №1050/2022г. по описа на Районен съд
гр.Добрич, относно личните контакти на бащата Д.Г.Г., ЕГН**********, с детето Г.Д.Г.,
ЕГН**********.
Престъплението по чл.182 ал.2 от НК може да бъде осъществено чрез две форми на
изпълнителното деяние - като родителят не изпълни съдебно решение относно упражняване
на родителски права или относно лични контакти с дете или когато родителят осуети
изпълнението на такова съдебно решение. Тези форми са дадени алтернативно в закона и
обуславят наличието на различни състави на престъплението с оглед особеностите на
изпълнителното деяние. В конкретният случай предвид изложените в тъжбата факти, по
отношение на подсъдимата е повдигнато частно обвинение за неизпълнение на съдебно
решение относно лични контакти с дете. От обективна страна деянието се осъществява чрез
бездействие, при предписано от закона задължение за действие – да предаде детето на
бащата в определените със съдебното решение дни и часове.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че с Решение №1192/12.12.2022г. по гр.д. №1050/2022г. по описа на Районен съд
гр.Добрич влязло в сила на 30.12.2022г. на тъжителят е определен режим на лични контакти
с децата Г.Д.Г., родена на **. и Л.Д.Г., роден на ***. - всяка първа, втора и трета седмица от
месеца от петък от 17.00 часа или след приключване на учебните занятия до неделя до 18.00
часа с преспиване в дома на тъжителя, като тъжителят следва да взема децата от дома на
подсъдимата в гр.Търговище и да ги връща там. Когато поради заболяване на децата или
друга възпрепятстваща причина режимът не може да бъде осъществен, личните контакти
следва да се извършват в седмицата след оздравяване на детето или отпадане на
възпрепятстващата причина. Съгласно решението половината от лятната ваканция децата
също трябва да са с тъжителя.
Съгласно така определения режим, дните за лични контакти на тъжителя с детето
Г.Д.Г. през месеците септември и октомври 2023г. са били – от 15.09.2023г. до 17.09.2023г.
/трета седмица от месеца, тъй като първите две седмици се включват в лятната ваканция/; от
06.10.2023г. до 08.10.2023г., от 13.10.2023г. до 15.10.2023г. и от 20.10.2023г. до 22.10.2023г.,
доколкото не се установяват и не се твърдят, обстоятелства свързани със здравословното
състояние на детето Г. или друга възпрепятстваща причина, поради което личните контакти
да не са могли да бъдат осъществени. Т.е тъжителят е следвало да вземе детето Г. в
гр.Търговище на 15.09.2023г, 06.10.2023г., 13.10.2023г. и на 20.10.2023г в 17.00 часа.
Относно визираната в тъжбата дата - 22.09.2023г., не е налице неизпълнение на
съдебното решение от страна на подсъдимата, тъй като се явява четвърта седмица от месеца
и е извън определения режим.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се доказва, че режима на лични контакти на тъжителя с детето Г. в дните от
15.09.2023г. до 17.09.2023г. , от 06.10.2023г. до 08.10.2023г., от 13.10.2023г. до 15.10.2023г. и
от 20.10.2023г. до 22.10.2023г., не е бил осъществен. Това обстоятелство не се оспорва и от
подсъдимата. Същата се възползва от правото си да не два обяснения, но в защитната си реч
не излага възражения в тази насока.
Действително от обективна страна е налице бездействие от страна на подсъдимата,
която като майка и законен представител на детето не е изпълнила задължението си по
влязлото в сила съдебно решение, да предаде на бащата детето за осъществяване на личните
му контакти в посочените в решението дни.
Настоящият съдебен състав намира, че това неизпълнение на съдебно решение по
смисъла на чл.182 ал.2 от НК, изразило се в непредаване на 15.09.2023г, 06.10.2023г.,
13.10.2023г. и на 20.10.2023г. от подсъдимата на детето Г. на тъжителя за осъществяване на
личните контакти с него, е несъставомерно от субективна страна. За субективната
съставомерност на едно престъпление се съди по обективно извършените, респ.
неизвършени от подсъдимата действия. Престъплението по чл.182 ал.2 от НК може да се
извърши само при форма на вината пряк умисъл, какъвто вследствие анализа на
доказателствата по делото, у подсъдимата липсва. За да е налице пряк умисъл, следва
подсъдимата обективно да съзнава, че не изпълнява съдебно решение, но това неизпълнение
4

да е с цел само и единствено възпрепятстване на личните контакти на детето с бащата.
Видно от изготвените социални доклади, служители на отдел „Закрила на детето“ –
Търговище са работили с родителите и детето в продължителен период от време. С детето е
работил и психолог от „Асоциация Ная“ през периода 12.07.2022г. до 09.03.2023г. В
изготвените доклади се съдържа констатация, че детето не желае да се среща с баща си и
причината за това е поведението на тъжителя спрямо детето и майката. Няма констатации
заявеното от детето нежелание да е следствие от действия на подсъдимата. В тази насока са
и показанията на социалния работник - св.В.П.В., който заяви, че отношението на
подсъдимата към определения от съда режим било положително, но при проведените с нея
разговори заявявала, че предвид възрастта на детето не може да му повлияе. Св.Владимиров
разговарял и с детето, но то отказвало да се среща с баща си. Освен нежеланието на Г., друга
причина за неспазване на режима на лични отношения, свидетелят не е установил. Не е
установил възпрепятстване от страна на подсъдимата на срещите на тъжителя и детето.
От показанията на св.Р.И.Г. се доказва факта, че през м.септември и октомври 2023г.
режима на лични отношения не е бил осъществен, но не се доказва, че това е в резултат на
виновно поведение от страна на подсъдимата.
Вещото лице по изготвената и приета от съда съдебно – психологична експертиза,
също дава заключение, че не е налице психологическо въздействие върху Г., относно
спазването на режима на лични контакти с бащата. Според вещото лице бащата се е
самодискредитирал с очите на детето. Не е установено родителско отчуждение, а
реалистично отчуждение, породено от ескалацията на конфликт между родителите, на
които детето е свидетел. По отношение на изготвената експертиза съдът намира, че
заключението е пълно и обективно дадено, дава компетентен отговор на всички поставени
въпроси и доколкото за съда не съществува съмнение в компетентността и
непредубедеността на вещото лице то същото следва да бъде кредитирано изцяло.
Субективната страна на конкретното престъпление има своята специфика и поради
това са релевантни всички случили се непосредствено преди и в периода на обвинението
събития, които да разкрият най-пълно и максимално достоверно действителните причини за
неизпълнението на съдебното решение от подсъдимата. Недоказано обаче остава причината
за неизпълнението на съдебното решение да се корени в поведението на подсъдимата.
Анализът на събраните писмени и гласни доказателства, заключението на съдебно –
психологична експертиза формира извода, че основната причината за неизпълнение на
съдебното решение на датите съответстващи на определения с решението режим е, че
нежеланието и отказа на детето Г. да се среща с баща си, както и да контактува с него по
друг начин, с което подсъдимата се е съобразила, а това свидетелства за липса на умисъл у
нея за неизпълнението му.
След раздялата на тъжителя и подсъдимата през 2022г. служители на ОЗД -
Търговище и ЦСРИ „Асоциация Ная“ са работилили с тъжителя, подсъдимата и с детето. От
изготвените доклади се установяват обтегнатите отношения между родителите на детето,
непрекъснати конфликти, които са довели до стресирането на детето и до нежеланието му
след началото на м.август 2023г. да осъществява лични контакти с тъжителя.
Детето към инкриминирания период е било на 17 години, формиращо се като
самостоятелна личност с характерните за пубертета потребности, включително емоционално
състояние, възприятие за заобикалящия свят и отношение към всеки един от двамата
родители, поради което волята му не следва да бъде пренебрегвана от законния му
представител - подс.В., така че същото да бъде заставено от нея да тръгне с баща си. Касае
се за поддържане на лични отношения между родител и дете, като нежеланието на детето не
може да бъде игнорирано, още по-малко по отношение на него следва да се упражнява
принуда, за да се изпълни съдебното решение. Съгласно чл.3 т.1 от Конвенцията за правата
на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г., висшите
интереси на детето са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до
децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи, а чл.3 т.1 и
т.3 от Закона за закрила на детето, отдават приоритетно значение на зачитането и
уважението на личността му и осигуряване на най-добрия интерес на детето. Следователно,
нежеланието на непълнолетната Г. да се среща с тъжителя не следва да се вменява във вина
на майката, доколкото по делото не са събрани доказателства, че това нежелание е в резултат
5

на въздействие от страна на подсъдимата върху детето. Само тогава нейното поведение би
било съставомерно в конкретният случай. Хипотезата на чл.182 ал.2 от НК обхваща случаи,
в които единият родител съзнателно създава пречки на другия родител да провежда срещи с
детето, а доказателства за такива действия или бездействия по отношение на подсъдимата по
делото не са събрани.
Съгласно ППВС № 4/62г., изпълнението на решенията относно упражняването на
родителски права следва да се извършва след въздействие и убеждение от родителите, след
предварителна психическа подготовка, като се подхожда според обстановката на конкретния
случай, като не се допуска да се стигне до психически сътресения. Приоритетно за
подсъдимата в ролята й на майка е било нежеланието на 17 годишната им дъщеря да
осъществява контакт с тъжителя.
Липсата на активно поведение от страна на подсъдимата по словесно убеждаване на
17 годишната си дъщеря да тръгне с баща си или неспособността на подсъдимата да я
мотивира да промени решението си, не изпълва белезите на нито една от двете форми на
изпълнителното деяние, визирани в разпоредбата на чл.182 ал.2 от НК. По делото не се
установи подсъдимата да е създавала нагласи с негативен характер или насоченост спрямо
детето, или по друг начин да е възпрепятствала упражняването на режима за лични
контакти. Безспорен факт е необходимостта от общуване на всеки един от родителите с
детето. Но демонстрацията на негативни отношения между родителите води до раздвояване
на детето и оказват негативно влияние. Родителите не следва да проектират дълбокият си
конфликт върху детето, а взаимно и с разбиране трябва да го подготвят за преодоляване
тяхната раздяла и то не без помощта на социалните педагози и експерти. Детето не следва
да бъде поставяно пред избор да избира единия или другия родител.
Предвид изложеното съдът намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства не се доказа съставомерност от субективна страна на възведеното с частната
тъжба обвинение. Съдът намира, че събраните доказателства по делото водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда, че подсъдимата следва да бъде оправдана на основание
чл.304 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.304 от НПК, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
6

Номер на акта:	18
Дата:	10 април 2025 г.
Съдия:	Пламена Колева Недялкова

Дело:	20243630201113
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 юни 2024 г.

Присъда по дело №1113/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите