ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1092
Гр.
Пловдив, 15.07.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в закрито заседание на петнадесети юли
две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПОЛЯ САКУТОВА
Като разгледа докладваното от съдията н.ч.д.№ 3659 по
описа на Районен съд-Пловдив за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на
чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба, подадена
от „ОРО -2” ЕООД, седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, ул.
„Константин Величков” №32 чрез адв. В.М. от АК-* против Постановление за
прекратяване от 21.04.2020 г. по
досъдебно производство № 534/2019 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив,
пр.пр.№3185/2019 г. по описа на РП-Пловдив. В жалбата се излагат подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на издаденото постановление и
се моли за неговата отмяна и връщане на прокурора за извършване на допълнителни
действия по разследване.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл. 243, ал.4 от НПК и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид
събраните по досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
Досъдебно производство №
534/2019 г. по описа на 02 РУ Пловдив е образувано на 19.08.2019 г. по сигнал
на „ОРО -2” ЕООД срещу неизвестен
извършител, за това че на 25.01.2019 г.
в гр.Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у П.Л.Х., * в гр. * и с това е причинил имотна вреда в размер на 218,60
лв. на „ОРО -2” ЕООД.
В хода на досъдебното
производство в качеството на обвиняем е привлечен В.В.Ц. *** ЕООД се представлявало от Д.И.Б.. Дружеството
стопанисвало хотел „*”, находящ се в гр.*. Като специалист по туризъм в хотела
работел св. И.Н.Д., а св. П.Л.Х. била администратор.
Обвиняемият В.В.Ц. бил чест
клиент на хотела. При ползването на хотелските услуги същият редовно ги
заплащал, а също и цената на консумацията за ползваните от него храни и напитки.
Само веднъж преди процесния случай станало така да не плати и да закъснее с
плащането, но няколко дни по-късно дошъл и заплатил дължимото изцяло.
На 24.01.2019 г. обв. В.В.Ц.
наел стая № 209 в хотела, като заплатил стойността на една нощувка. Цената на
една нощувка в хотела била 109 лв. На 25.01.2019 г. обв. Ц. решил да продължи
престоя си в хотела с още един ден.
Практиката в хотела била такава, че гостите се настанявали след 14.00 ч., а
напускането на стаята следвало да стане до 12.00 ч. на определения за напускане
ден. В случай че някой от гостите се забавел и не освобождавал стаята си в деня
за напускане, от рецепцията се свързвали с него и го уведомявали, като в
случай, че гостите искали да удължат престоя си, ако стаята все още не била наета
от друг гост, клиентът продължавал престоя си в същата стая, а ако нямало
такава възможност му предлагали друга свободна стая.
На 25.01.2019 г. св. Х. била на
работа в хотела дневна смяна, от 07,00 ч. до 19,00 ч. При идването си на
работа, св.проверила списъка на гостите и установила, че от предишния ден в хотела
е настанен обв. В.Ц.. Съгласно установената пракитка в хотела, св. се обадила в
стаята, наета от обв. Ц. след 12,00 ч. и го попитала дали е решил да удължи
престоя си. Той й отговорил, че ще остане за още една нощувка. Тъй като стаята
била свободна, обвиняемият останал в същата стая. И за двете нощувки в хотела
минибарът в стаята, която ползвал обвиняемият бил зареден с алкохолни и
безалкохолни напитки. За втория ден от престоя в хотела на обвиняемия му била
издадена сметка №778/26.01.2019 г. на стойност 109 лв., която била цената за една нощувка, както и сметка №
779/26.01.2019 г. за поръчани от лоби-бара продукти на обща тойност 99,60 лв.
На следващия ден 26.01.2019 г.
обвиняемият напуснал хотела, без да заплати за втората нощувка и за
консумацията от лоби – бара.
Тъй като имало и друг случай, в
който обвиняемият ползвал услугите на хотела, без да плати, но след обаждане
заплащал ползваните услуги и този път св. Д. решил да уведоми обвиняемия по
телефона, че трябва да плати цената на ползваните услуги в хотела за 25.01.2019
г. Няколко дни след напускането на хотела от страна на обвиняемия, св. Д.
уведомил обвиняемия Ц., като му изпратил SMS на предоставения от Ц. номер,
като му разяснил задъжението да плати
отново и го поканил да се издължи.
Тъй като не получил отговор на
съобщението, а и обв. Ц. не се издължил на хотела и не се свързал по никакъв
начин с ръководството, били уведомени органите на реда.
Така описаната фактическа
обстановка съдът установи въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство устни и писмени доказателства – показания на св. П.Л.Х., И.Н.Д.,
обяснения на обвиняемия, както и писмените доказателства - протоколи, обективиращи
действия по разследване, копие на сметка №778/26.01.2019 г. и сметка №
779/26.01.2019 г., справка за съдимост на името на обвиняемия, характеристична
справка.
Установява се от показанията на
св. П.Л.Х., че на 25.01.2019 г. била на работа дневна смяна за времето от 09.00
ч. до 19.00 ч., както и че при преглед на списъка на гостите разбрала, че един
от гостите В.Ц. е платил нощувка единствено
за предния ден, като стаята му и към 26.01.2019 г. била заета от него. Отново от показанията на св. се установява,
че на 25.01.2019 г. св. провела разговор с клиента, за да уточнят престоя му в
хотела, по време на който разговор обв.Ц. заявил, че ще ползва стаята още един
ден. Св. Х. заявява също, че на следващия ден обв. Ц. напуснал хотела без да
плати цената за една нощувка и консумацията през този ден от престоя в хотела.
В същата насока са и
показанията на св. И.Н.Д., които в известна част представляват преразказ на
казаното от св. Х., но също внасят за изясняване на това каква е практиката
на хотела при работа с клиенти, решили да останат повече от заявените
дни. Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, непротиворечиви
и съдът им дава вяра. Същите са в
съответствие и с писмените доказателства по делото, а именно сметка № 778/26.01.2019
г. на стойност 109 лв. за една нощувка, както и сметка № 779/26.01.2019 г.,
които удостоверяват ползваните от обвиняемия услуги.
В обясненията си самият
обвиняем също не отрича, че на процесната дата е ползвал услугите на хотела,
като единствено не изразява категорично становище, че е напуснал хотела без да
плати за втория ден от престоя си. Съдът дава вяра на обясненията в
коментираната част, доколкото и двамата свидетели Д. и Х.споделят също, че на
25.01.2019 г. обвиняемият е бил гост в хотела, свидетелите посочват също, че
процесният случай с посочения клиент не е изолиран, а е имало и друг, в който
той отново не платил и се наложило да го търсят по телефона, за да уредят
отношенията си, което се потвърждава в известна степен от обясненията на
обвиняемия, който заявява, че ще провери и ако има неплащане от негова страна
ще плати за престоя си.
Съдът намира, че описаната в
обжалваното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно
установена.
С оглед събраните писмени
доказателства съдът напарви следните правни изводи :
За да е налице състав на чл. 209 ал. 1
от НК е нужно
деецът да е проявил активни действия за въвеждане на пострадалия в заблуждение
или в утвърждаване на заблудата при уговаряне на условията за изпълнение, както
и да е вършил това с цел да си набави облага, като съответно под въздействие на
тези неправилни представи измаменото лице да се е разпоредило със своето
имущество. Несъмнено при наличието на основните елементи от обективната и
субективната страна на престъплението по чл.209, ал.1 от НК и при наличието на
допълнителния такъв от обективна страна, а именно ниската стойност на предмета
на престъплението, ще е налице осъществен състав на престъпление чл.209, ал.3,
вр.ал.1 от НК. За изясняване на тези обстоятелства правилно разследването е
водено във връзка с това има ли извършено от обвиняемия престъпление по чл.209,
ал. вр.ал.1 от НК. Не са редки и случаите, в които наличието на договорни
отношения между страните се използва за извършване на престъплението измама. В
конкретния случай такива договорни отношения между обвиняемото лице и ощетеното
юридическо лице са възникнали, но не само, такива са съществували и преди процесния период. По делото се установява,
че и преди обвиняемият е имал облигационни отношения с дружеството и е използвал
хотелските услуги на управлявания от същото търговски обект. Установява се
също, че и преди е имало от негова страна виновно и забавено неизпъленние, като
след покана от служителите е заплащал цената на престоя си в хотела. Процесният
случай не е изолиран случай във възникналите отпреди облигационните отношения
между двете страни. Установява се също, че за първия ден от престоя си
обвиняемият е бил в състояние, можел е и е платил дължимата цена за престоя си цена.
В случая несъмнено е налице порочно развитие на валидно
възникнали облигационни
правоотношения през втория ден. Не се установява обаче категорично обвиняемият да не е имал намерение да плати и
за втория ден от престоя си, да е знаел това и въпреки това да е продължил да
ползва услугите на хотела. Няма данни включително и от неговите обяснения, че
към процесната дата същият е бил в невъзможност да изпълни и да е знаел това. От
дадените обяснения от него не е манифестирано невъзможност да плати на процесната
дата. Липсват доказателства, които опровергават обясненията на
подсъдимия по този въпрос. Тези изводи на съда се основават и на обективните
действия, които са предприели след случая служителите. Липсват и доказателства,
че св. Х.се е усъмнила в намерението на обвиняемия, както и за това тя да е
имала някакво съмнение във връзка с заявеното желание от него да ползва и следващия
ден хотелската стая, а същата е уведомила св. Д., който да предприеме действия
по уреждане на отношенията им. Не случайно и св. Д. решил да уведоми обвиняемия
по телефона, че трябва да плати цената на ползваните услуги, за което го
поканил, защото по този начин било процедирано с него и друг път, когато
клиентът забавял плащанията си. Не винаги виновното неизпъленние представлява
измамливо намерение. В конкретния казус не са налице измамливи действия,
а договорни отношения, става дума за неизпълнение, за
забавено неизпълнение, поради което и деянието се явява несъставомерно от
обективна страна. Касае се за наличие на типични гражданскоправни
взаимоотношения между обвиняемия и ощетеното юридическо лице и възникналите
проблеми между двете страни по това правоотношение не са изисквали намесата на
прокуратурата.
Правилно в постановлението прокурорът е
обсъдил и аргументите, изложени в насока приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК, а именно
малозначителността на извършеното деяние и явно незначителната обществена
опасност, въпреки че същите не са основание за прекратяване на наказателното
производство, тъй като липсва обективна съставомерност на извършеното от
привлеченото към наказателна отговорност лице. Не винаги наказателното право може и следва да защитава неудовлетворените
гражданскоправни последици от сключените граждански
договори.
С оглед изложеното съдът намира, че
разследването е било водено обективно, всестранно и пълно, като въз основа на
събраните в хода му доказателства крайният извод на прокурора е правилен и
законосъобразен, поради което и
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 21.04.2020 г. по пр.пр. №3185/2019 г. по описа на
РП-Пловдив, досъдебно производство № 534/2019 г. по описа на 02 РУ на ОД на МВР
Пловдив, образувано за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Определението подлежи на
обжалване или протестиране пред Окръжен съд Пловдив в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия :……………………….
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.