№ 127
гр. П., 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500445 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от В. Л. В., ЕГН **********, от гр.П. ,ул. „С.В.“ № 15,против
„Електроразпределение ЮГ „ ЕАД гр. Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр.Пловдив , район „Централен „, ул. „ Христо Г. Данов „ № 37.
С исковата молба е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата 12,92лв. ,представляваща заплатена сума
без основание ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на плащане на сумата 18. 06 2020г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото съдебно – деловодни разноски.
С Решение №260099/ 16.03.2021г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 1521/2020г. по описа на същия съд,
предявения иск е уважен изцяло . Осъдени са страните да заплатят съдебно-деловодни разноски , съразмерно на
уважената и на отхвърлената част от исковете .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство„Електроразпределение ЮГ „ ЕАД гр. Пловдив , ЕИК *********,подадена чрез пълномощника на
страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се
постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск.
Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва
въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в
сила . Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодните разноски във въззивното производство .
С Определение № 260202/23. 04. 2021г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 1521/2020г. по описа на същия
1
съд е изменено частично постановеното решение в частта за разноските по делото .
Против определението на съда е постъпила частна жалба от адвокат Л.М. , като пълномощник на ищцата по
делото . Искането е да се отмени определението на районния съд в отхвърлителната му част и се постанови ново
определение от въззивната инстанция по съществото на спора , с което се уважи изцяло молбата по чл. 248 от
ГПК.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. С отговора се оспорва частната
жалба .Прави се искане определението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
І. По въззивната жалба .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решени, които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата
процесуално недопустимост. Възраженията касаят неправилността на съдебното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Районният съд е сезиран с иск за връщане на недължимо платено , при хипотезата на начална липса на основание (
чл. 55 ал. 1 предложение първо от ЗЗД). При тази форма на неоснователно обогатяване липсва основание за
имущественото разместване още при самото получаване на престацията . Настоящият казус е точно такъв.
По делото е установено ,че на 17. 09. 2019г. служители на ответното дружество извършили проверка на
средството за търговско измерване( електромера на ищцата ) , за което съставили Констативен протокол № 500072 от
същата дата . Проверката установила неизправност на електромера , което наложило неговото демонтиране и
замяната му с изправен електромер. Електромерът бил изпратен за метрологичен контрол в Български институт
по метрология/ БИМ/. Проверката на електромера била извършена в отсъствието на собственика( ползвателя)
или на негов представител.
Според текста на чл.49 ал. 4 от ПИКЕЕ , когато проверката на електромера е извършена в отсъствието на
ползвателя или на негов представител , оператора е длъжен в 7-дневен срок от съставянето на
Констативния протокол да го изпрати на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг
начин, съобразно установената от страните форма за контакт. От представеното по делото писмо до
ползвателя се установява,че Констативния протокол за извършената проверка и демонтирането на
електромера,заедно с Констативния протокол на БИМ,издадената фактура и справката по чл. 56 ал. 1 от ПИКЕЕ
са изпратени на потребителя с писмо от 17. 06. 2020г. , което е 9-месеца след съставянето на Констативния
протокол. Това нарушение опорочава процедурата по корекция( преизчисляване ) на консумираната ел. енергия
за предходен период.
2
Според текста на чл. 49 ал. 5 от ПИКЕЕ, оператора е длъжен в 14-дневен срок от датата на проверката и
демонтажа на електромера да го изпрати на БИМ за метрологична експертиза. От съдържанието на
Констативния протокол на БИМ се установява ,че електромера е изпратен на БИМ за метрологична експертиза
със Заявление изх. № АУ-Е-130/14. 10. 2019г. , което е почти един месец след демонтажа на електромера. Това
нарушение също опорочава процедурата по корекция(преизчисляване ) на консумираната ел. енергия за
предходен период.
ІІ. По частната жалба .
Частната жалба е неоснователна.
С решението по съществото на спора ,районния съд е уважил изцяло главния иск по чл. 55 ал. 1 предл.1-во от
ЗЗД и частично иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащането на законна лихва върху главницата .Съобразно този изход
на спора е разпределил разноските между страните,според уважената и отхвърлената част от исковете . На
основание чл. 77 от ГПК е осъдил ищцата да заплати дължимата ДТ за иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
С молба вх. № 262634/24. 03. 2021г. пълномощника на ищцата е поискал да се измени решението в частта за
разноските по делото,като се присъдят в полза на ищцата сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в пълен размер,да не се присъждат разноски в полза на ответното дружество и да не се осъжда ищцата да
заплаща ДТ за иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
С обжалваното определение районния съд е изменил решението в частта за разноските по делото,като е присъдил
в пълен размер разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение. Приел е ,че в двата договора за правна
помощ изрично е записано ,че възнаграждението се заплаща за процесуално представителство и защита за иска по
чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.Тъй като главния иск е уважен изцяло то и адвокатското възнаграждение по този иск следва да
се присъди изцяло . Оставил е без уважение искането на ищцата за изменение на разноските в останалите
части.
Въззивната инстанция намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.
При положение ,че иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е уважен частично ,правилно , на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, са
присъдени разноски в полза на ответното дружество ,съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.77 от ГПК . Според текста на чл. 73 ал. 3 от ГПК държавната такса
се събира при предявяване на иска. При предявяване на иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД страната не е внесла
дължимата ДТ,поради което ДТ е събрана принудително от районния съд, по реда на чл. 77 от ГПК.
ІІІ.По разноските за въззивното производство .
С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди ответното
дружество да заплати в полза на ищцата сумата 300лв. , представляваща договорено и заплатено адвокатски
възнаграждение за въззивното производство , по представения договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските по чл. 80 от ГПК .
Разноски в полза на ответното дружество по частната жалба против определението на съда по чл.248 от ГПК не
следва да се присъждат , тъй като няма искане в тази насока от ответната страна по частната жалба,нито има
представени писмени доказателства за сторени разноски във въззивното производство . Представеният списък
по чл. 80 от ГПК касае единствено разноските за въззивната жалба .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260099/ 16.03.2021г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 1521/2020г. по
описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260202/23. 04. 2021г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 1521/2020г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ „ ЕАД гр. Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
на дейността гр.Пловдив , район „Централен „, ул. „ Христо Г. Данов „ № 37, ДА ЗАПЛАТИ в полза на В. Л. В.,
ЕГН **********, от гр.П. ,ул. „С.В.“ № 15 , сумата 300лв., представляваща договорено и заплатено адвокатски
възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4