ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
гр.Хасково, 12.01.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание
на
дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
разгледа
докладваното от съдията адм.дело №35/2023 г.
По жалбата на В.С.В., с посочен по делото съдебен адрес:***, оф., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-3565 от 17.12.2022 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково, са налице условията на чл.154, ал.1 и чл.157, ал.1 от АПК за конституиране на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание.
В жалбата е формулирано „особено искане“ на основание чл.166, ал.2 от АПК съдът да спре предварителното изпълнение на обжалваната заповед.
С писмо вх.№135/09.01.2023 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Хасково, по делото е изпратена административна преписка по издаване на обжалваната заповед, без да е ангажирано становище по направеното в жалбата искане.
Съдът, като взе предвид твърденията на оспорващия и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №272з-3565 от 17.12.2022 г. е издадена от В. В., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково, на основание чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП и с нея на В.С. В., с постоянен адрес с.К., е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 месеца, с отнемане на два броя регистрационни табели с №***.
Съгласно чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДвП, обжалването на този вид заповеди се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Тоест самият закон допуска предварително изпълнение на обжалвания по делото административен акт и същият се ползва с предварително изпълнение по силата на закона.
Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.
Условията в ал.2 на същия член са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на административния акт. При това значителните или труднопоправимите вреди не се презюмират. Същите следва да са конкретизирани, а вероятността да настъпят следва да бъде доказана в настоящото производство от страната, която черпи за себе си изгодни правни последици – в случая от жалбоподателя.
Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
На първо място следва да се посочи, че искането е изцяло голословно и немотивирано. В него е цитирана нормативната уредба относно липсата на суспензивен ефект на подадената жалба, но не е изложено нито едно твърдение за наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в закона като предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания акт.
Съдът е в невъзможност да обсъжда незаявени обстоятелства и намира, че предпоставките за поисканото спиране не са налице.
Липсват както твърдения, така и доказателства за това, че предварителното изпълнение на обжалвания акт може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вредна, съответно за настъпването, произхода, вида и размера на вреди, които да се охарактеризират като значителни, или като труднопоправими.
Само от вида на разпореденото с процесната Заповед за прилагане на ПАМ не може да се установи, че с предварителното изпълнение на същата интересите на оспорващия ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес от допускане предварителното изпълнение на мярката.
Ето защо искането за спиране на предварителното изпълнение на акта е неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено.
С оглед изложеното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА страните по делото, както следва:
жалбоподател – В.С.В.;
ответник – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково (В. К. В.).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.03.2023 г. от 10.00 часа.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи изложените в жалбата твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително твърденията си относно собствеността на МПС, чиято регистрация се прекратява.
УКАЗВА на
жалбоподателя, че към жалбата липсват приложени описаните в нея като приложени документи.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка в Класификатора на настоящите и постоянни адреси към МРРБ за постоянния адрес на жалбоподателя, съгласно вписаните в жалбата данни на същия, която да се приложи по делото за преценка местната подсъдност на жалбата, съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.С.В. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-3565 от 17.12.2022 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.
На основание чл.138, ал.3 от АПК определението да се съобщи на страните.
СЪДИЯ: