№ 72
гр. Свищов, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20244150100262 по описа за 2024 година
за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД,
по чл. 422,ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „А“ ЕАД гр. София твърди, че е сключил с ответника рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер ********* от 06.10.2020 г., по силата на който
ответникът Б. Ц. Р. е абонат на дружеството доставчик на услуги с избрана абонаментна
услуга А1 ТВ 100 за месечната такса 10,99 лв. и срок на договора 2 години. На дата
06.11.2020 г. от друго Приложение № 1 било видно, че е заявена телевизионна услуга А1 Net
Box 50 срещу месечна промоционална такса в размер на 11,99 лв. за срок от две години по
партида на телефонен номер *. На същата дата бил сключен и услуга А1 ТВ 100 със срок на
ползване 2 години и месечна такса в размер на 10,99 лв. Ответникът бил надлежно запознат
с всички условия, задължения и неустойки по договора, като освен общите условия, които се
предлагат на всеки клиент, чрез допълнителни приложения е бил запознат с всички видове
цени и отговорности, които би носил при неспазване на договора и виновното му
прекратяване. На дата 06.11.2020 г. по повод горепосочените договори за телевизионни
услуги, ответникът получил в условията на 100% отстъпка Huawei B310s22+2pc FMC
external antenna по единия договор и Huawei B310s-22+2pc FMC external anten по другия
договор, видно от приемно – предавателните протоколи от тази дата. В условията на
Оператора било посочено, че крайните устройства се предоставят на ползване временно с
1
цел изпълнението на договора. Длъжникът имал задължението да ги пази, да ги върне във
вида, в който ги е получил, както при изтичане на договора, така и при неговото
прекратяване по вина на една от страните. В случая длъжникът не ги е върнал, при което
дължал тяхната цена, посочена в договорите. Било предвидено, в чл. 52 ОУ, че „ В случаите,
когато на абоната/крайния ползвател на предплатени услуги е предоставено крайно
устройство за ползване, предизвестието се счита валидно отправено, само ако в последния
ден на срока на предизвестието, абонатът/крайният ползвател на предплатени услуги върне
съответното крайно устройство в магазин на А1 или ако едновременно с подаване на
предизвестието, абонатът/крайният ползвател на предплатени услуги е заплатил съответната
стойност на предоставеното му крайно устройство.“; а в чл. 6.3 от договорите за
предоставяне на телевизионни услуги: Ако оборудването не бъде върнато или бъде върнато
в неизправно състояние се прилага 8.2 от договора, а именно „ Операторът има право да
получи от Абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис на Оператора“. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги ангажирало договорната отговорност на
абоната по чл. 54 от ОУ на мобилния оператор – А1 едностранно да прекрати Договора за
услуги или временно да спре достъпа на абоната до ползваните мрежи, а именно процесния
случай попадал в хипотезата на ал. 1 от горецитирания член „При неплащане на дължими
суми след изтичане срока за плащане.“ Навежда твърдение, че абонатът е потребител и не е
заплатил мобилни електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
предоставяни със системен партиден номер М6619590, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********, като задължението му е на обща
стойност 2732,93 лв., формирани, както следва: неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги на обща стойност 653,65 лв.; неплатени суми за устройство по договор
за продажба на изплащане на обща стойност 596,00 лв.; а поради предсрочно прекратяване
на договора по вина на абоната, били начислени неустойки в общ размер на 1483,28 лв.,
както и услуги, предоставяни със системен партиден номер М5988181. Навежда, че
договорът бил прекратен на основание чл. 54.12 от ОУ. Размерът на неустойките бил
посочен в приложимите разпоредби за отговорност в приложенията за услугите. Абонатът
дължал на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка,
до изтичане на съответния срок на абонамента. Когато Абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не можела
да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на
неустойката за предсрочно прекратяване Абонатът дължал на Оператора и възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща
на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Вземането произтичало от
неплатени суми, дължими по посечения договор за периода 19.08.2021 г. до 06.03.2022 г. по
партиден номер М6619590, а именно описаните по-горе, за които са издадени счетоводни
2
документи. По силата на сключения договор и във връзка с предоставяните електронни
услуги и устройство на изплащане, ищецът е издавал ежемесечно фактури, като съгласно чл.
26.5 от общите условия ответницата е разполагала с 15- дневен срок след издаването на
всяка фактура да заплати посочената в нея сума, през който период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането му става изискуемо. Предявили претенцията си по реда на
заповедното производство, като им било указано че заповедта за изпълнение по ч.гр.дело №
626/2023 г. по описа на РС Свищов била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което предявявали установителните искове за установяване на вземането. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата общо размер на 2732,93 лева, формирани, както
следва: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност
653,65 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща
стойност 596,00 лв.; неустойки в общ размер на 1483,28 лева- поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната; мораторна лихва върху цялата сума в общ
размер на 427,64 лв., формирана: 113,56 лв., мораторна лихва върху сумата от 653,65 лв.,
претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за
периода от 09.09.2021 г. до 01.08.2023 г.; 88,76 лв., мораторна лихва върху сумата от 596,00
лв., претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане
за периода от 09.09.2021 г. до 01.08.2023 г.; 225,32 лв., мораторна лихва върху сумата от
1483,28 лв., претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор №
********* за периода от 12.09.2021 г. до 01.08.2023 г.; законна лихва върху цялата сума от
датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, предмет на
заповедта за изпълнение 363/16.10.2023г по ч.гр.дело№ 626/2023г. на РС Свищов.
Претендира разноски. В представено писмено становище ищецът поддържа исковата молба
и моли исковете да бъдат уважени, като основателни и доказани.
Ответникът Б. Ц. Р. не е представил в едномесечния срок отговор на исковата молба,
не се явява в съдебно заседание и не взема становище по делото.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 626 /2023 г. по описа на Районен
съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „А“ ЕАД, ЕИК ** е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за ползвани и
неплатени електронни съобщителни услуги по рамков договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********. Въз основа на същото били издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение № 363/16.10.2023 г. за сумата 653,65 лева –главница - цена на ползвани
и неплатени електронни съобщителни услуги по рамков договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********; 113,56 лева – мораторна лихва за периода 09.09.2021г. до
01.08.2023г.; 596,00 лева– неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане; 88,76 лева– мораторна лихва за периода 09.09.2021 г. – 01.08.2023 г.; 1483,28
3
лева– неустойка за прекратяване на договор и отстъпки от цена на устройство; 225,32 лева–
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 12.09.2021 г. до 01.08.2023 г. ведно
със законната лихва върху главницата от 20.09.2023г. до изплащане на вземането. Присъдени
били и разноски по делото в общ размер на 802,21 лева, от които 739,00 лева-адвокатско
възнаграждение и 63,21 лева-ДТ. Заповед за изпълнение от 16.10.2023г. била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление. В срока по чл.415
от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск за установяване
на вземането по тази заповед за изпълнение.
Не се спори от страните, че между тях е бил сключен Договор, идентифициран с
неговия уникален номер № ********* от 06.10.2020г., по силата на който ищецът е
предоставял на ответника електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М6619590 с избрана абонаментна услуга А1 ТВ 100 за месечна такса 10,99 лева и срок на
договора 1 години. По делото не е представен договора за мобилни услуги. Представени са
обаче приложенията към него, като от Приложение № 1 към Договор № ********* от
06.11.2020г. се установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни
правоотношения във връзка с предоставяне на телевизионна услуга А1 Net Box 50 с тарифен
план 11,99 с ДДС за срок от 24 месеца, по партида на телефонен номер *, а от Приложение
№ 1 от 06.11.2020 г. и допълнително приложение към Приложение № 1 към Договор №
********* от 06.11.2020г., се установява, че между ищеца и ответника са възникнали
облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на услугата А1 ТВ 100 със срок
на ползване 2 години и месечна такса в размер на 10,99 лева. Приложен е и списък на
телевизионните програми, включени в пакет А1ТВ100 към Договор № *********.
В представените приложения към договора за мобилни услуги е посочено, че в
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или от Общите
условия, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на
стандартните месечни абонаментни такси / без отстъпка/, дължими до изтичане срока на
договора. Посочено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
Представени са и два броя приемо- предавателни протокола от 06.11.2020 г. за
устройства - Huawei B310s22+2pc FMC external antenna и Huawei B310s-22+2pc FMC external
anten, от които е видно, че устройствата са предадена на ответницата на 06.11.2020г.
Устройствата са представени с цел използване на електронни съобщителни услуги по
договора, като при прекратяване на ползването на тези услуги ответникът се е задължил да
върне устройствата. Не се наведоха твърдения и представиха доказателства тези устройства
да са били върнати от страна на ответницата, след прекратяването на договора.
Предоставени са и ОУ за взаимоотношенията между „А“ ЕАД и абонатите и
крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А“ ЕАД. Посочено е тях,
че крайните устройства се предоставят за ползване временно с цел изпълнението на
договора. От своя страна потребителят е имал задължение да ги пази и върне във вида, в
4
който ги е получил, както при изтичане на договора, така и при неговото прекратяване по
вина на една от страните. Съгласно чл. 26.4. от Общите условия заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При
сключване на договора А1 уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му
бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от
оператора след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Описани са в табличен вид, издадените през процесния период на потребление
19.08.2021г . до 06.03.2022г. издадените фактури, по номер, период и дължим сума за
плащане, които твърдения не се спорят от ответната страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД, по чл. 422,ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД са предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца в качеството на
кредитор срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 363/16.10.2023 г. по ч.гр.д. № 626/2023 г. на РС-
Свищов. Налице е идентичност на страните и на претенцията по заповедното и по
настоящото исково производство. Предвид на това исковете са допустими.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните
оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже твърдяното вземане от ответницата в
претендирания размер, посредством установяване факта на сключения договор,
предоставената услуга по договора и съответния абонаментен план, срока му, твърдяното
неизпълнение на задължение от страна на ответницата. От представените приложения към
договор за мобилни услуги се установява възникналото облигационно правоотношение
между страните. Съдът приема, че описаните в табличен вид от ищеца и твърдяни фактури
доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е
представил доказателства за заплащането на исковата претенция от 653,65 лев за
незаплатени ползвани от него мобилни услуги, не е оспорил твърдяните издадени от ищеца
фактури и суми по тях, както и не е оспорил останалите представени от ищеца писмени
доказателства, поради което съдът приема за установено съществуването на вземането на
ищеца в този размер. С оглед на това съдът счита иска по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от
ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан и следва да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 653,65
лева за незаплатени ползвани от него мобилни услуги, ведно със законната лихва върху
главницата от 20.09.2023г до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 363/16.10.2023 г. по ч.гр.дело
№ 626/2023 г. по описа на Районен съд Свищов.
Предмет на исковата претенция е и установяване на вземане суми за невърнато
5
оборудване, предадено на ответника за ползване за срока на договора, като претендираната
сума от ищеца е в размер на 596,00 лева. Установява се от описаните по – горе договори за
телевизионни услуги и от представените два броя приемо-предаваталени протоколи от
06.11.2020г., че на ответника са били предоставени, в условията на 100 % отстъпка две
устройства, а именно: Huawei B310s22+2pc FMC external antenna и Huawei B310s-22+2pc
FMC external anten. В Общите условия е предвидено, е че крайните устройства се
предоставят на ползване временно с цел изпълнението на договора. Длъжникът имал
задължението да ги пази, да ги върне във вида, в който ги е получил, както при изтичане на
договора, така и при неговото прекратяване по вина на една от страните. Видно от текста на
чл. 52 ОУ, е че „в случаите, когато на абоната/крайния ползвател на предплатени услуги е
предоставено крайно устройство за ползване, предизвестието се счита валидно отправено,
само ако в последния ден на срока на предизвестието, абонатът/крайният ползвател на
предплатени услуги върне съответното крайно устройство в магазин на А1 или ако
едновременно с подаване на предизвестието, абонатът/крайният ползвател на предплатени
услуги е заплатил съответната стойност на предоставеното му крайно устройство.“; а в чл.
6.3 от договорите за предоставяне на телевизионни услуги: Ако оборудването не бъде
върнато или бъде върнато в неизправно състояние се прилага 8.2 от договора, а именно „
Операторът има право да получи от Абоната обезщетение в размер на стойността на
оборудването, съгласно действащия ценоразпис на Оператора“. Не се спори по делото, че
вещите са предоставени за ползване на ответника, както и че същите са предоставени в
годно за употреба състояние, за което са ангажирани и писмени доказателства- приемо-
предавателен протокол. Ищецът наведе твърдение, че длъжникът не ги е върнал, което не се
оспори от ответника, като не се представиха и доказателства в тази насока от ответника,
поради което съдът намира, че е основателна претенцията на ищеца и при което ответникът
дължи тяхната цена, посочена в договорите. С оглед на това съдът счита иска за основателен
и доказан и следва да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 596,00 лева – неплатени суми за устройства по
договор за продажба на изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8№ 363/16.10.2023 г. по ч.гр.д. № 626/2023 г. на
РС-Свищов.
С оглед уважаване на главните искове, следва да бъдат уважени и акцесорните искове
за вземане за лихва в претендирания размер, предмет на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.дело № 47/2023г. на РС Свищов, за периодите и в размерите по заповедта за
изпълнение, които вземания не се оспорват по основание и размер от ответника, а именно за
сумата 113,56 лева– мораторна лихва за периода 09.09.2021г. до 01.08.2023г. и за сумата
88,76 лева– мораторна лихва за периода 09.09.2021 г. – 01.08.2023 г.
В настоящото производство ищецът претендира и установяване вземане за неустойка
в размер на 1483,28 лева за предсрочно прекратяване на договор *********. Съгласно чл. 92,
ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно чл. 54.12 от
6
Общите условия „A1 България“ ЕАД договорът на абоната се счита за едностранно
прекратен от страна на „А1“, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната е продължила повече от 124 дена. Размерът на неустойката е посочен в
приложимите разпоредби за отговорност в приложенията за услугите, където е посочено, че
в случай, че достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде
прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване,
определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка. Когато Абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.В тази хипотеза, в
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на
Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове.
Отстъпката по своето естество е предимство и облекчение, което абонатът получава при
сключването на договора с оператора, изразяващо се в намаляване на редовната цена на
апарата, поради което е житейски оправдано и непротиворечащо на закона и добрите нрави,
при неизпълнение на договорното задължение от страна на абоната, отстъпката да се
възстанови, както и да се заплати оставащата сума от цената на полученото и невърнато
устройство. Ищецът навежда в исковата молба, че същият е прекратен поради неплащане
продължило повече от 124 дни, не ангажира никакви доказателства по делото относно това,
изявлението на ищеца за прекратяване на договора да е достигнало до ответника, но това
обстоятелство не се спори от ответника, както и не се спори от същия основанието съгласно
Общите условия за начисляване на неустойка в размер на 1483,28 лева и размера на
претендираното вземане за неустойка, а и следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 54 от
Общите условия не е предвидена особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде
отправено към длъжника, поради което съдът приема, че волеизявлението може да бъде и
конклудентно – с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги,
както и издаването на крайната фактура. Това поведение следва да се квалифицира като
неформален израз на воля за едностранно прекратяване на договора, а достигането му до
насрещната страна е било осигурено чрез самото фактуриране, за което клиентът е уведомен
при сключването на договора. Следователно съдът приема за установено едностранното
прекратяване от страна на ищеца на процесния договор № ********* и приложенията към
него. За пълнота на изложението следва да се посочи, че предоставянето с клаузата от
общите условия на правото на кредитора да прекрати договора без да предупреждава
длъжника за предстоящото отпадане на възможността да ползва услугата не създава
значително неравновесие в правата и задълженията на страните. Следователно съдът намира
за установено едностранното прекратяване от страна на ищеца на процесния договор №
*********, както и иска за установяване вземане за неустойка по договор № ********* се
явява основателен. Предвид горното, следва да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 1483,28 лева – неустойка за прекратяване на договор
и отстъпки от цена на устройство; както и сумата 225,32 лева –мораторна лихва върху
вземането за неустойка за периода 12.09.2021 г. до 01.08.2023 г., за което вземане е издадена
7
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 363 от 16.10.2023 г. по
ч.гр.дело № 626/2023 г. по описа на Районен съд Свищов.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за
дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки
изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Направените в заповедното производство разноски са в размер на 802,21 лева, от които
739,00 лева-адвокатско възнаграждение и 63,21 лева-ДТ. Ето защо с оглед уважаване
предявените искове, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените
разноски в заповедното производство в размер 802,21 лева.
В исковото производство, ищецът претендира разноски. Предвид уважаването на
исковата претенция по чл. 422 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски. Последният е заплатил ДТ в размер на 63,21 лева-ДТ, която следва да му
бъде присъдена. Ищецът е представляван от адвокат, като няма доказателства за конкретно
заплатена сума, представляваща възнаграждение за представителството, при което съдът
намира, че следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
616,06 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Ц. Р., ЕГН **********, с настоящ
адрес с. ***, че Б. Ц. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес с. *** дължи „А“ ЕАД с ЕИК **
със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от А.В.Д. и М.М. сумата от
653,65 лева (шестстотин петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки) –главница - цена
на ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по рамков договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********; 113,56 лева (сто и тринадесет лева и
петдесет и шест стотинки) – мораторна лихва за периода 09.09.2021г. до 01.08.2023г.; 596,00
лева (петстотин деветдесет и шест лева) – неплатени суми за устройство по договор за
продажба на изплащане; 88,76 лева (осемдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки) –
мораторна лихва за периода 09.09.2021 г. – 01.08.2023 г.; 1483,28 лева (хиляда четиристотин
осемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки) – неустойка за прекратяване на договор и
отстъпки от цена на устройство; 225,32 лева (двеста двадесет и пет лева и тридесет и две
стотинки) –мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 12.09.2021 г. до
01.08.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2023г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 363/16.10.2023 г. по ч.гр.дело № 626/2023 г. по описа на Районен съд
8
Свищов.
ОСЪЖДА Б. Ц. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес с. ***, да заплати на „А“ ЕАД с
ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от А.В.Д. и М.М.,
сумата 802,21 лева /осемстотин и два лева и двадесет и една стотинки/– направени разноски
в хода на заповедното производство, от които 739,00 лева- адвокатско възнаграждение и
63,21 лева-ДТ.
ОСЪЖДА Б. Ц. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес с. ***, да заплати на „А“ ЕАД с
ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от А.В.Д. и М.М.,
сумата 679,27 лева /шестстотин седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/–
направени разноски в исковото производство, от които 63,21 лева - ДТ и 616,06 лева-
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело №
626/2023 г. по описа на РС Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9