Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, 05.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладвано от
председателя ч. гр. д. № 2515 по описа на СГС за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане за отмяна на
постановление за разноски, обективирано в съобщение от 06.02.2020 г.,
постановено по изпълнително дело № 20208380400487 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.
№ 838 и район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя от 230 лв. на 200 лв. и е отказал да редуцира
размера на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 44,40 лв. съобразно с
намаление размер на адвокатското възнаграждение.
Жалбоподателят Т.С. ЕАД, в качеството на длъжник по изпълнителното дело,
твърди, че определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение в полза на взискателя
по делото е прекомерно. Излага, че делото не се ползва с фактическа и правна
сложност, както и че процесуалния представител не е извършил действия по
смисъла на чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изложеното моли настоящия съд да намали определеното от ЧСИ
адвокатско възнаграждение, като приеме, че същото следва да е в размер на минимума
от 200 лв., предвиден по чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Освен това моли съдът да редуцира и размера на
определената по реда на чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса.
Взискателят по изпълнителното дело е представил становище на подадената
жалба, с което излага доводи за неината неоснователност.
В законоустановения срок са
депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е
неоснователна. Посочва се, че адвокатското възнаграждение на взискателя е
определено въз основа на минималните размери, предвидени в чл. 10, т.1 и т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
не подлежи на намаляване. Съответно не
подлежи на корекция и определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
след като обсъди доводите на страните и становището на ЧСИ и обсъди събраните
по делото доказателства намира следното:
Жалбата е допустима като подадена от лице, което
има правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законоустановения
срок.
От представените по делото доказателства се
установява, че изпълнително дело № 20208380400487 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.
№ 838 и район на действие СГС е образувано по молба на М.В., чрез адвокат И.Д.от
САК. За процесуалното представителство е представено пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателят е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. С молбата за образуване на
изпълнителното дело на ЧСИ са предоставени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Представен е и изпълнителен лист от 09.01.2019
г., от който е видно, че изпълнителното дело е образувано за събиране на неолихвяема
сума от 420 лв.
С последваща молба адвокатът на взискателя е
поискал от ЧСИ да наложи запор на банкова сметка ***, но към настоящия момент
няма данни това изпълнително действие да е било предприето.
На 29.01.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, а
на 30.01.2020 г. по делото е постъпило възражение от негова страна с искане на
основание чл. 78, ал.5 от ГПК да бъдат намалени определените разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя от 230 лв. на 200 лв. Поискано е и намаляване на определената такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
С постановление, обективирано в съобщение от
06.02.2020 г., постановено по изпълнително дело № 20208380400487 по описа на
ЧСИ М.Б., с рег. № 838 и район на действие СГС ЧСИ е отказал да уважи и двете
искания на длъжника.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 10, т.1 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за
процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер на
200 лв., а съобразно т.2 от същия член за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. адвокатското възнаграждение е в
размер на 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1.
От събраните доказателства е
видно, че изпълнителното дело в полза на взискателя е образувано по молба на
упълномощен от него адвокат, предвид което и на основание чл. 10, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения взискателят има
право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на минимум 200 лв. Видно е също така, че адвокатът на взискателя
е осъществил процесуално представителство и във връзка с инициирането на
изпълнителни действия, но към момента тези действия не са извършени, предвид
което длъжникът не дължи разноски за
тях. Съответно към настоящия момент разноски за адвокатско възнаграждение се
дължат единствено за извършеното действие по чл. 10, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В изпълнителното
производство разноските се начисляват на всеки етап при поискването на отделни
изпълнителни действия, предвид което на обжалване подлежи и всеки акт, с който
ЧСИ приема разноските по делото, съответно, ако впоследствие поисканото
изпълнително действие бъде извършено, то ще се дължат разноски на взискателя и
за него, но на този етап от производството не са налице основания за
присъждането им.
С оглед горното взискателят има
право на разноски в общ размер от 200 лв. лв., а не 230 лв. както е определено
в обжалваното постановление, тъй като делото не се ползва и с фактическа и
правна сложност, която да дава основание са се присъди адвокатско
възнаграждение над установения в Наредбата минимум. Съответно обжалваното
постановление следва да бъде изменено и адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя да бъде намалено от 230 лв. на 200 лв.
Следва да бъде намалена и
определената от ЧСИ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Същата се изчислява на
базата на материалния интерес по делото без към него да се прибавят разноските
на взискателя по самото дело, каквито са тези за адвокатско възнаграждение.
Последните имат по-скоро характер на авансови такси по смисъла на забележка № 4
от Тарифата. Съответно при материален интерес от 420 лв. таксата по т.26 се
изчислява като 10 лв. + 10% от горницата над 100 лв. или е в размер на 42 лв.
като така не надвишава и ограничението по т.27а.
С оглед приетото таксата по т.26
следва да се намали от 44,40 лв. на 42 лв.
По претендираните разноски за
настоящето производство, съдът намира следното:
Искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, поради
спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не
е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради
което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в
случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр.
д. № 3926/2017 г. и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018
г. и двете на IV г. о. на ВКС
Воден от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за разноски, обективирано в съобщение от
06.02.2020 г., постановено по изпълнително дело № 20208380400487 по описа на
ЧСИ М.Б., с рег. № 838 и район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да намали
размера на адвокатското възнаграждение на взискателя от 230 лв. на 200 лв. и е
отказал да редуцира размера на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
адвокатското
възнаграждение, определено на взискателя с постановление за разноски,
обективирано в съобщение от 06.02.2020 г., постановено по изпълнително дело №
20208380400487 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 и район на действие СГС от 230
лв. на 200 лв. на основание чл. 78, ал.5 ГПК и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
от 44,40 лв. на 42 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.