Р Е
Ш Е Н
И Е № 336
16.10.2023 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на втори октомври
през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.
д. №367 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на глава
Деветнадесета от ДОПК.
Образувано е по жалба от „***
5“ООД, седалище в град Чирпан, ЕИК *********, представлявано от Управителя Г. Т.,
чрез адв. Н. против Решение № 132/09.06.2023г. на Директор на ТД на НАП
Пловдив, с което отхвърлена жалба на дружеството против Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.
№С2300024-023-0001436/30.05.2023г.
Жалбоподателят счита решението за
неправилно, необосновано и поради това незаконосъобразност. Мотивира, че в него
нямало изложени мотиви по наведените оплаквания против ПНПОМ. Допълнително
навежда доводи за нарушение на чл.121, ал.3, т.1 от ДОПК, че липсвали
фактически и правни основания за издаването на постановлението, не се сочела
каква била обезпечителната нужда, след като ревизираното лице осъществявало
редовна дейност и по сметките му имало постъпления. Липсвали констатации за
засягане на особено важни държавни и обществени интереси или опасност от
осуетяване или сериозно затруднение на изпълнението на бъдещия ревизионен акт.
такава липса на мотиви правила невъзможна преценката за целесъобразността на
акта и било основание за отмяна на акта.
Допълнително се сочат доводи, че
обезпечителната мярка следвало да съответства на задължението, което
обезпечавала, а била наложена обезпечителна мярка, която явно не съответствала
на размера на обезпеченото задължение. Тъй като нямало мотиви за
обезпечителната нужда, то това се определя като недоказване
на такава, а от там се мотивира и нарушение на чл.6 от АПК. Препраща се към
практика на административните съдилища и се иска отмяна на решението на
Директор ТД на НАП Пловдив и потвърденото с него ПНПОМ на главен публичен
изпълнител.
Оспорващият, редовно призован в с.з., не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован в с.з. се представлява от гл. юрк. л.,
която оспорва жалбата и поддържа писмено становище, представено по делото, в
което се излагат правни доводи за законосъобразността на жаления акт.
Съдът, въз основа на приетия по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16004243002039-020-001/07.04.2023г. било възложено ревизионно
производство на „ИНСТАЙТ 05“ООД, с ЕИК ********* за задължения за корпоративен
данък за периодите 01.01-31.12.2018г. и 01.01-31.12.2022г. Със ЗИЗВР №
Р-16002423002039-020-002 от 05.2.05.2023г. бил
продължен срокът на ревизионното производство до 13.07.2023г.
До дир. „Събиране“ ТД на НАП
Пловдив от гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията бил отправено
искане за предварително обезпечаване на задължения и налагане на предварителни
обезпечителни мерки с № Р-16002243002039-093-001/23.05.2023г. за очакван размер
на задълженията от 1166624,12 лева главница и 69840,56 лв. лихви, изчислени към
дата 23.05.2023г.
Под изх. № №
С230024-023-0001436/30.05.2023г. от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив било издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки по отношение на „НСТАЙТ 05“ ООД, с което били наложени запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити и пр. в ТБ ***АД, Алианц
България АД и *** АД за сумата от 1 234 464,66 лева и запор върху МПС
– специализирана машина марка Мерцедес, модел АКТРОС 255 /с надлежна
идентификация на рама и ДКН/, с цена на придобиване 48 895,75 лева и върху
товарен автомобил ИВЕКО, модел 35 С 14 В /с посочен номер на рама и ДКН/ със
застрахователна оценка 13 300,00 лева. ПНПОМ било съобщено по електронен път
/вж. удостоверението на л.27/ на 30.05.2023г.
От дружеството, чрез упълномощен
представител, била подадена жалба против
ПНПОМ № С230024-023-0001436/30.05.2023г. до Директор на ТД на НАП
Пловдив, която била регистрирана на 05.06.2023г. под № РД-16-1202. С Решение №
132/09.06.2023г. Директорът на ТД на НАП Пловдив отхвърлил като неоснователна
жалбата на оспорващото дружество против ПНПОМ №
С230024-023-0001436/30.05.2023г., издадено от публичен изпълнител в дир. „Събиран“
при ТД на НАП Пловдив. Решението било връчено по електронен път и получено на
12.06.2023г., съгласно удостоверение за връчване по електронен път. /л.17/.
Жалбата до съда е подадена чрез органа на 14.06.2023г. и зеведена
под рег. № 70-00-5964.
Допълнително се прилагат по делото
: запорно съобщение до *** АД /л.28-29/; съобщение до
Централен депозитар на особените залози /л.30/; запорно
съобщение до Банка ***АД и писмо от същата за налагане на запора /л.31-32/;
удостоверение за застрахователна стойност на МПС /л.34/; писмо изх. №
С230024-178-0012407/25.05.2023г. /л.36/;
От правна страна, Съдът приема
извод за неоснователност на така подадената жалба:
Обжалваното Решение № 132 е постановено от компетентен
орган - директор на ТД на НАП Пловдив, въз основа на изрично нормативно
овластяване. Решението е издадено в рамките на установения в чл.
197, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок, в писмена форма, след обсъждане на
наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало
жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред ПНПОМ изх.№
С230024-023-0001436/ 30.05.2023г. също е издадено от компетентен орган -
публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив,
определена съгласно чл.
8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.
167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл.
196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни
реквизити.
Съгласно приложимата разпоредба на
чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на
ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да
поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. С ал.3 на чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно,
наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното
лице дейност. В случая обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се
предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и
следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително
основание.
Правилно решаващият орган е
посочил, че при предприемането на действия по предварително обезпечение
публичният изпълнител е в условията на обвързана компетентност по отношение на
размера на задълженията, както и относно мотивите, обуславящи налагането на
предварителните обезпечителни мерки, и се ползва от преценката на ревизиращия
орган. Доколкото мотивите за издаване на постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки се съдържат в отправеното до публичния
изпълнител искане, то неоснователно е направеното в жалбата възражение за
немотивираност на издаденото постановление и на решението, с което същото е
потвърдено. Административният орган е посочил фактическо и правно основание за
налагане на обезпечителните мерки, размерът на бъдещите вземания, както и това
че събирането им ще бъде затруднено. Няма данни за друго имущество, върху което
би могло да се наложи обезпечение /освен това, което е описано в искането/, а
предполагаемият размер на установените в хода на ревизионното производство
задължения е значителен, ето защо единственият начин за обезпечаване тяхното
събиране, е този чрез наложените вече запори посредством обжалваното
постановление.
Действително, съгласно чл.121, ал.3
от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи,
обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не
спират извършваната от ревизираното лице дейност. Безспорно всяко обезпечение
води до накърняване на имуществената сфера на засегнатото лице, поради което
при наличието на съответно имущество, нормата на чл.121, ал.3 от ДОПК предвижда
налагането избирателно на тези обезпечителни мерки, които не препятстват, или
не водят до спиране на дейността на лицето. По делото не се ангажират
доказателства в такава насока. Твърденията в жалбата, че предварителните
обезпечителни мерки ще доведат до затрудняване на дейността на жалбоподатея, Съдът счита за декларативни и изцяло
недоказани. Те освен, че са само общи и неконкретни, не се подкрепят от
наличните по делото доказателства. В подкрепа на цитираните твърдения и с оглед
разпределение на доказателствената тежест по реда на чл. 170, ал. 1 от АПК,
задължение на жалбоподателя е да ангажира доказателства в тази насока. От друга
страна, същият разполага и с възможност по реда на чл. 229 от ДОПК за
снабдяване с разрешение за неотложни плащания от запорираните
банкови сметки в случаите на постъпване на средства по тях.
В правомощията на публичния
изпълнител е да прецени дали действително ще бъде затруднено или невъзможно
събирането на публични вземания след съобразяване с условията, визирани в чл. 121, ал. 3 от ДОПК. Преценката на
възможното затруднение се прави при съпоставка между предполагаемия размер на
задължението и наличните материални активи на бъдещия длъжник. Настоящият съдебен
състав споделя извода на публичния орган, че предвид установеното имущество на
длъжника и предполагаеми размер на задълженията ще е невъзможно или затруднено
събиране на публичните вземания, тъй като се подкрепя от данните по делото. В
хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са
ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и
имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания,
достатъчни да покрият стойността на очакваните големи по размер задължения по
бъдещия ревизионен акт. Поради това следва да се приеме, че след като от
публичният изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото
задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че
същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на
обезпечителните мерки. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства,
че разполага с имущество над размера на предполагаемите задължения, поради
което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или
значително затруднено. При налагането на процесните обезпечителни мерки не са
допуснати и съществени нарушения на установените в чл.195, ал.6, т.1 и чл. 202
от ДОПК процесуални правила. Изцяло неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че са запорирани вземания в трите банки за над 3 млн.
лева. Видно от приложените запорни съобщения, всяка
банка е уведомена за предолагаеми размер на вземането
и отговаря до неговия размер. При това положение предприетите от данъчните
органи действия очевидно се явяват фактически и правно обосновани.
В случая и видно от решението
ответникът е съобразил и разпоредбата на чл. 199 от ДОПК, в която норма е
предвидена възможност за замяна на наложените обезпечителни мерки с друг вид
равностойно обезпечение, като съгласно ал. 2 без съгласието на публичния
взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари,
неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, и която
възможност за замяна би могла да бъде реализирана по искане на длъжника във
всеки един етап от производството, в случай, че конкретно наложените мерки,
възпрепятстват или затрудняват в една или друга степен дейността на лицето.
Изцяло неоснователно е възражението, че е нарушен принципът за съразмерност
предвиден в чл. 6 от АПК, тъй като видно от самото постановление за налагане на
обезпечителни мерки, извършеният запор е до предполагаемия размер на
задълженията, които ще бъдат установени, а не въобще за всички постъпващи и
налични суми. В случай, че по банковите сметки са налични суми в по-голям от
посочения размер, няма пречка лицето да оперира с тях, поради което не е налице
несъразмерност на наложеното обезпечение и то не засяга права и законни
интереси в по-голям размер от целта, за която се налага обезпечението, а именно
да се осигури възможност да се съберат публичните задължения, които ще бъдат
установени в хода на образуваното ревизионно производство.
Правилно и в съответствие с
материалния закон публичният изпълнител е приел, че са налице предпоставките по
чл.121,
ал.1 от ДОПК за налагане на процесните предварителни обезпечителни
мерки. Като е оставил без уважение жалбата срещу постановлението за налагането
им, решаващият орган е постановил решението си в съответствие с приложимите
материално-правни разпоредби. Законът овластява
съда да отмени наложената обезпечителна мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК,
когато те са предварителни. Настоящият съдебен състав намира с оглед гореизложените
съображения, че не е налице нито едно от така посочените основания за отмяна на
наложените обезпечителни мерки. Жалбата на дружеството срещу Решение №132/
09.06.2023г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив и потвърденото с него ПНПОМ
изх.№ С230024-023-0001436/ 30.05.2023г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП Пловдив, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането
на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като
в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния
орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната
помощ.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.197, ал.4 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно оспорването на „*** 5“ ООД, седалище в град Чирпан, ЕИК *********,
представлявано от Управителя Г. Т., против Решение №132/09.06.2023г. на
Директор на ТД на НАП Пловдив, с което отхвърлена жалба на дружеството против
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.
№С2300024-023-0001436/30.05.2023г.
ОСЪЖДА „*** 5“ ООД,
седалище в град Чирпан, ЕИК *********, представлявано от Управителя Г. Т. да
заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 197, ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: