Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 282
гр.
Перник, 04.01.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 521/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Постъпила е жалба А.К.М., ЕГН ********** *** против Решение
№ 530807**** от 15.10.2021 г., издадено от
директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-13-110/16.09.2021 г. против разпореждане № 530807****/пр.
№ 2113-13-304#11/ от 26.07.2021 г. на ръководител по
пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ, с което на основание чл. 68, ал.
1, ал. 2 и ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 1, ал. 5 от НПОС е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е подадено заявление с
вх. № 2113-13-304/19.04.2021 г.
Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно
поради неправилно приложение на закона. Оспорва извода на административния
орган, че времето, през което е бил на наборна военна служба – от 02.10.1971 г.
до 13.03.1973 г., не е действителен трудов стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО. Сочи, че преценката за това се прави с оглед разпоредбите на § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО, във вр. с чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите/отменен/, като изслужената наборна военна служба се признава за трудов
стаж от ІІІ категория. Искането към съда е да отмени оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Заявена е претенция за присъждане на
направените разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си –
адв. М. поддържа жалбата. Моли съда да отмени като незаконосъобразен оспорения
акт и да присъди направените разноски.
В съдебно заседание ответникът – директор на териториално
поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли
оспорването. Прави възражение за прекомерност на заплатените от жалбоподателя
разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по подадено от А.К.М. ***-13-304/19.04.2021 г., с
което е поискано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Декларирано
е, че получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в Съединени американски
щати и има осигурителен стаж, придобит в Съединените американски щати. Към
заявлението са приложени: военна книжка серия ****и трудова книжка № 55,
издадена от ****на 28.06.1968 г.
С писмо изх. №
2113-13-307#3/05.05.2021 г. жалбоподателят е
уведомен, че във връзка със заявлението му следва да представи удостоверения образци,
както следва: УП-3 от ****– гр. София за периода от 03.07.1970 г. до 01.08.1970
г.; УП-2 от ****за периода от 10.07.1990 г. до 15.07.1992 г.; УП-2 от **** за
периода от 18.04.1990 г. до 10.07.1990 г.; УП-2 от **** за периода от 01.09.1989
г. до 18.04.1990 г.
С молба вх. №
2113-13-304#7/03.06.2021 г. жалбоподателят е
представил УП-2 от ****за периода от 10.07.1990 г. до 15.07.1992 г. и от 01.09.1992
г. до 09.12.1992 г. на длъжност ****; УП-2 от **** за периода от 18.04.1990 г.
до 10.07.1990 г. на длъжност „началник отдел“; УП-2 от **** за периода от
01.09.1989 г. до 18.04.1990 г. на длъжност „програмист“.
С писмо изх. №
2113-13-304#2/28.04.2021 г. ръководителят по
пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ е поискал от Института за
държавата и правото при БАН да представи информация в 1 календарна година да са
зачетени за осигурителен стаж до 30 работни дни за периодите на неплатения
отпуск от 16.07.1992 г. до 31.08.1992 г. и от 10.12.1992 г. до 31.03.1994 г. и
да се изготви обр. УП – 3 и образец УП – 2.
Исканата
информация и удостоверения са представени с вх. № 2113-13-304#9/18.06.2021 г.
При това
положение длъжностното лице по пенсионно осигуряване – ръководител на пенсионно
осигуряване при ТП – Перник на НОИ е приело, че не са налице предпоставките на
чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 1, ал. 5 от НПОС за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочило е, че към
датата на подаване на заявлението – 19.04.2021 г. А.К.М. има навършена възраст 67
г. 8 м. и 12 д. Осигурителният и стаж от трета категория труд е 15 години 03
месеца и 17 дни, в това число и времето, прекарано в отбиване на редовна военна
служба – 01 година 09 месеца и 12 дни. Не са зачетени като осигурителен стаж
периодите от 03.07.1970 г. – 01.08.1970 г., 26.08.1992 г. – 31.08.1992 г.,
10.12.1992 г. – 04.01.1993 г., 13.02.1993 г. – 03.03.1994 г.
Прието е, че
не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като жалбоподателят не
отговаря на изискването за осигурителен стаж от 39 години. Посочено е, че не са
налице и условията по чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като прослуженото на наборна военна служба
време от 1 година 09 месеца и 12 дни не представлява действителен стаж по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и действителният стаж на А.М. е 13
години 06 месеца и 05 дни, при изискване за 15 години.
Поради
отсъствие на предпоставките по чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО, във вр. с
чл. 1, ал. 5 от НПОС длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП – Перник
на НОИ е отказало да отпусне на А.К.М. лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по заявление вх. № 2113-13-304/19.04.2021 г., за което е издал
разпореждане № 530807****/пр. №
2113-13-304#11/ от 26.07.2021 г.
Срещу
разпореждането е подадена жалба с вх. № 1012-13-110/16.09.2021 г. С Решение №
530807**** от 15.10.2021 г., издадено от
директора на ТП на НОИ – гр. Перник жалбата е отхвърлена като неоснователна.
Срещу решението е постъпила жалба вх. № 1012-13-110#4/01.11.2021
г.
В хода на
съдебното оспорване страните не са ангажирали нови доказателства. Установената
в административното производство фактическа обстановка не е спорна между тях.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от оспорения
административен акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с
чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на основание чл. 118, ал. 1, във вр. с
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО на съдебен контрол административен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна. Съображенията за това са следните:
Оспореният административен акт е валиден и допустим. Издаден
е след надлежно сезиране по реда и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО за
проверка на подлежащ на обжалване по административен ред акт по чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от КСО. Постановен е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1
от КСО.
Издаден е от компетентния орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП – Перник на НОИ. Обективиран е в посочената в същата
разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО,
във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Производството е протекло при спазване на
административно-производствените правила, регламентирани в КСО и Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от НПОС жалбоподателят
е подала заявление, с приложени към него документи, съгласно чл. 2 от същата
Наредба. С него е сезиран компетентния административен орган - ръководител по пенсионно осигуряване при ТП
– Перник на НОИ и същият се е произнесъл след като е изяснил относимите факти.
Издаденото разпореждане е връчено на заявителя и обжалвано по административен
ред. При разглеждането на жалбата не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Постановеното в резултат на административното обжалване решение,
предмет на съдебен контрол, обаче е материално незаконосъобразно.
Административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателят не са налице
всички предпоставки, предвидени в чл. 68, ал. 3 от КСО за възникване на правото
му за получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Цитираната разпоредба предвижда, че лицата, които
не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО до 31 декември 2016 г., придобиват право на пенсия
при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко
15 години действителен осигурителен стаж, като от 31 декември 2016 г. възрастта
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст.
Няма спор, че към датата на подаване на заявлението – 19.04.2021
г. жалбоподателят е отговарял на
изискването за възраст, като е имал навършени 67 години 08 месеца и 12 дни и
трудов стаж, превърнат към трета категория труд – 15 години 03 месеца и 17 дни.
Спори се относно обстоятелството представлява ли
действителен трудов стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т.
12 от ДР на КСО времето от 02.10.1971 г. до 13.03.1971 г. – 1 година, 09 месеца
и 12 дни, през което А.М. е отбивал наборна военна служба.
Със
ЗИДКСО, обн. в ДВ бр. 107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г. е приета нова
разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, която съдържа легална дефиниция
за понятието „действителен стаж“. Това е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило
по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост
и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В
настоящия случай спорен е стажът, придобит през периода от 02.10.1971 г. до
13.03.1971 г. Затова на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност
следва да се преценява съобразно действащите до 31.12.1999 г. разпоредби. В
периода от 1958 г. до 27.02.1996 г. военната служба се регулира от разпоредбите
на Закона за всеобщата военна служба на Народна Република България / отм., бр. 112 от 27.12.1995 г.,
в сила от 27.02.1996 г. /. Според чл. 9 от ЗВВСНРБ военната служба във
въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса,
като на действителна военна служба са маршалите, генералите, офицерите,
свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили,
и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които
служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Редовната/наборната
военна служба освен действителна е била и задължителна през процесния период
съгласно чл. 3 от ЗВВСНРБ и по съществото си е представлявала обективно
неотстранимо по волята на дадено лице препятствие за полагане на труд, който да
представлява и основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на
осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателства. Съгласно чл. 81
от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/отм., бр. 21 от 17.03.2000 г.,
в сила от 1.01.2000 г./ за трудов стаж от III категория се зачита изслужената
наборна военна служба. Времето на изслужена наборна, респективно редовна военна
служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд
по трудово или приравнено правоотношение се зачита за действителен осигурителен
стаж при пенсионирана съгласно сега действащите разпоредби. /В този смисъл са
решение № 10831/27.10.2021 г. по адм. д. № 5794/2021 г. на ВАС, решене №
6611/02.06.2021 г. по адм. д. № 4442/2021 г. на ВАС, решение № 14517/24.11.2020
г. по адм. д. № 6444/2020 г. по описа на ВАС, решение № 12404/07.10.2020 г. по
адм. д. № 6255/2020 г. по описа на ВАС и други/.
С
оглед изложеното настоящият състав намира, че трудовият стаж, положен от А.К.М.
в изпълнение на задължението за отбиване на редовна военна служба през периода
от 02.10.1971 г. до 13.03.1971 г. представлява действителен осигурителен стаж
по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и
следва да се зачете като такъв при преценка предпоставките за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвидени в чл. 68, ал. 3 от КСО.
В
настоящият случай действителният осигурителен стаж на жаблоподателя към датата
на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 19.04.2021 г е 15 години 03
месеца и 17 дни, а възрастта му е 67 години 08 месеца и 12 дни, поради което са
налице изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО за възникване на право за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оглед
горното, съдът счита за неправилен извода на административния орган в противния
смисъл, възприет и от директора на ТП на НОИ – Перник в оспореното Решение.
Затова последното и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно
осигуряване на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да се отменят, а
преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК
да се изпрати на компетентния орган за ново произнасяне при съобразяване
с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Съдът счита за неоснователно искането за осъждане на ответника да заплати сумата от още 350 лв., тъй като по делото не са представени доказателства за направени разноски в такъв размер. Представен е договор за правна защита и съдействие от 19.10.2021 г., в който е отразено, че жалбоподателят е заплатил на адвокат И.М. сумата от 350 лв. за обжалване по съдебен ред съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО пред Административен съд - Перник. Други доказателства за направени разноски не са представени. Затова съдът приема, че заплатеното от А.М. адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лв. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за неговата прекомерност, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела по КСО е 350 лв., какъвто и размерът на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник Р Е Ш И ОТМЕНЯ
Решение
№ 530807**** от 15.10.2021 г., издадено от
директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-13-110/16.09.2021 г. и потвърденото с него разпореждане № 530807****/пр. № 2113-13-304#11/ от 26.07.2021 г. на ръководител по
пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ, с което на основание чл. 68, ал.
1, ал. 2 и ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 1, ал. 5 от НПОС е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.К.М., ЕГН ********** *** по
подадено заявление с вх. № 2113-13-304/19.04.2021 г., като незаконосъобразни.
ИЗПРАЩА административната преписка на административния орган
– ръководител по пенсионно осигуряване при Териториално поделение – Перник при
Националния осигурителен институт за ново произнасяне по заявление вх. №
2113-13-304/19.04.2021 г.при съобразяване на дадените в мотивите задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение - Перник на Националния
осигурителен институт да заплати на А.К.М., ЕГН ********** *** сумата от 350 /триста и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/