РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 21.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 23 септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5861 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Монтюпе“ ЕООД ЕИК:********* със
седалище и адрес на регистрация гр.София твърди, че с трудов договор № 104 от 23.03.2015г. ответникът Ф.А.В. с ЕГН:********** е назначен на работа в „МОНТЮПЕ"
ЕООД гр. Русе на длъжността „машинен оператор", считано от 23.03.2015г.
Срокът на договореното предизвестие при прекратяване
на трудовият договор е определен на 45 дни, съгласно т. 13 от трудовият
договор.
Твърди, че със Заповед № 244/27.10.2016г. било
прекратено трудовото правоотношение с ответника считано от 28.10.2016г. на основание чл.326, ал. 1 от КТ - по писмено
заявление от ответника за едностранно прекратяване на
безсрочния трудов договор. Заповедта била връчена
на Ф.А.В. на 28.10.2016г.
Претендира сумата от 1451,73 лева обезщетение
по чл.220, ал. 1 от КТ за неспазване срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху обезщетението от подаване
на исковата молба – 01.10.2019г.
до окончателно изплащане на сумата, както и разноски по делото.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения си особен представител е депозирал
отговор по исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Оспорва и
подписа положен от ответника на Заявление от 27.10.2016г. до Директора на
човешки ресури на „МОНТЮПЕ"
ЕООД.
С оглед направените възражения с
отговора по чл.131 от ГПК от ответника по делото са назначени Съдебно-графологична
и Съдебно-икономическа експертизи.
От заключението на
Съдебно-графологичната експертиза се установява, че подписът в заявление от
27.10.2016г. до директора на човешки ресурси на „Монтюпе“ ЕООД Русе в ред – „ С
уважение“ е положен/изпълнен от Ф.А.В. с ЕГН:**********.
От заключението на Съдебно-икономическата
експертиза се установява, че размерът на дължимото обезщетение по чл.220, ал.1
от КТ е в размер на 1451,73 лева. Установява се, че от изплатеното последно
възнаграждение на ответника за м.октомври 2016г. не е прихванато обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ е в размер на 1451,73 лева.
С оглед представените писмени
доказателства съдът намира предявените искове за основателни.
От тях се установяват отношенията между страните, а именно, че с
трудов договор №104/ 23.03.2015г. ответникът Ф.А.В.
с ЕГН:********** бил
назначен на работа в „МОНТЮПЕ" ЕООД гр. Русе на длъжността „машинен
оператор", считано от 23.03.2015г. Срокът на договореното
предизвестие при прекратяване на трудовият договор бил определен на 45 дни, съгласно т. 13 от трудовият договор. Със Заповед № 244/27.10.2016г. било прекратено трудовото правоотношение с ответника считано от 28.10.2016г. на основание чл.326, ал. 1 от КТ - по негово писмено заявление за едностранно
прекратяване на безсрочния трудов договор. Заповедта била връчена на Ф.А.В. на 28.10.2016г.
По делото не са представени
доказателства до настоящият момент
ответникът да е изплатил обезщетението за неспазеният
срок на предизвестие на ищеца „МОНТЮПЕ" ЕООД поради
едностранното му прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
От изложеното съдът формулира извод, че
за „МОНТЮПЕ" ЕООД гр. Русе възниква
правен интерес да търси пълният размер на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ,
дължимо от ответника за неспазено предизвестие по съдебен
ред. Претендираното от дружеството
работодател обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ е в размер на 1451,73 лева.
Същото е формирано по реда на чл.228, ал.1 от КТ, а именно от последното брутно
трудово възнаграждение на работника за неотработените работни дни от изрично
договореният срок на 45 дневно предизвестие. В конкретния случай това е месец септември 2016г..
Тъй като в брутното трудово
възнаграждение по чл. 228 от КТ се включват основното трудово
възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер -
предвидими и сигурни, определени в индивидуалния трудов договор, в конкретния
случай това е основното му възнаграждение в размер на 605,22 лева и 3,63 лева за стаж и професионален опит.
По изложените съображения съдът прие, че предявения иск на основание чл.220, ал.1 от КТ е доказан по размер и основание и
следва да бъде уважен изцяло.
Върху дължимите обезщетения в общ размер на 1451,73 лева, съгласно чл.86 от
ЗЗД, ответникът дължи и законна лихва, считано от
датата на образуване на
делото – 01.10.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
При този
изход на делото в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в общ
размер на 688,00 лева от които 58,00 лева за платена държавна такса, 330,00
лева платен адвокатски хонорар и 300,00 лева платен депозит за особен
представител на ответника.
В тежест
на ответника са изплатените от бюджета на съда хонорари на вещи лица по
назначените и приети Съдебно-графологична и Съдебно-икономическа експертизи в
общ размер на 600,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф.А.В. с ЕГН:********** да заплати на „Монтюпе“ ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес на
регистрация гр.София сумата от 1451,73 лева, представляваща обезщетение на основание чл.220, ал.1 от КТ във връзка с Трудов договор № 104 /23.03.2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 688,00 лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА Ф.А.В. да заплати по сметка на Русенски районен съд
сумата от 600,00 лева,
представляваща изплатени от бюджета на съда хонорари на вещи лица по
назначените и приети Съдебно-графологична и Съдебно-икономическа експертизи.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: