№ 116
гр. С., 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20251800900017 по описа за 2025 година
Ищецът - Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ********* е предявил срещу
А. Й. М. от с. М., ул.“Н.П.“ № 27, Софийска област, с ЕГН **********, регресен иск с
правно основание чл.500, ал.1, т.2 от КЗ – за заплащане на сумата от 200 000 лева –
главница, частичен иск от общо дължима сума в размер 743 300.48 лева, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 21.01.2025 год. – датата на
предявяване на иска, до окончателното й изплащане, съставляваща заплатени от ищеца на
Т.А. М.а, Н.А.М. и Й.А. М.а, застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 19.12.2020г., и присъдени с влезли в законна сила съдебни решения.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба след отстраняване на нередовностите й с уточняваща молба от
06.02.2025 год. отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявения с нея
осъдителен иск е допустим.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с влязла в законна сила Присъда №
6/02.03.2023г. по НОХД № 22/2023г. по описа на СОС, ответникът е бил признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК – за
това, че на 19.12.2020 год. в землището на с.Горна Малина, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Воксхол”, модел „Вектра“, с peг. № СА 4159 ТХ,
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.4 от
ЗДвП, като рязко променил направлението си на движение и самокатастрофирал в
крайпътни дървета, като се движил с технически неизправен автомобил – протекторът на
1
гумите бил по малък от 4 мм и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С.а В..
Твърди се, че ищецът бил осъден на осн. чл.432, ал.1 от КЗ с Решение № 88 от
27.07.2022г. по т.д. № 134/2021г. на СОС, изменено с Решение № 312/15.03.2023г. по в.гр.д.
№2961/2022г. на Апелативен съд - С. и Определение на ВКС, с което делото не е допуснато
до касационно обжалване, и Решение от №112/27.10.2022г. по т. д. № 190/2021г. по описа на
СОС, изменено с Решение № 890/28.06.2023г. по в.гр.д. № 352/2023г. на Апелативен съд – С.
да заплати на наследниците на Ц. С.а В. – Т.А. М.а, Н.А. М. и Й.А. М.а застрахователни
обезщетения от по 150 000 лева за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на
Ц. С.а В., настъпила в резултат на ПТП от 19.12.2020г., ведно със законната лихва считано от
08.01.2021г. до окончателното изплащане на сумите. Ищецът сочи още, че е осъден също
така да заплати на Й.А. М.а застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лева за
претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат на получени травми от посоченото по –
горе ПТП, ведно със законната лихва считано от 08.01.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
Изложено е още в исковата молба, че въз основа на издадени по посочените съдебни
решения изпълнителни листа и образувани изпълнителни дела срещу него, ищецът заплатил
общата сума в размер на 743 300.48 лева на увредените от ПТП лица.
Ищецът поддържа, че с извършеното плащане на застрахователни обезщетения в
полза на увредените лица Т.А. М.а, Н.А. М. и Й.А. М.а (лично в качеството й на пострадала
и като законен наследник) е встъпил в правата на удовлетворените кредитори (увредени
лица) срещу прекия причинител на вредите и има право да получи от виновния водач по
обратен ред платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски
доколкото е налице регресно основание по чл. 500, ал.1, т. 2 КЗ, а именно хипотезата на
закона, в която водачът се е движил с технически неизправен автомобил, като протекторът
на гумите е бил по-малък от 4 мм.
Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.В., преупълномощена от
адв.К., която оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице техническа неизправност
на лекия автомобил, която да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Не оспорва
твърдените от ищеца плащания.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното с исковата молба заверено фотокопие на присъда № 6 от
02.03.2023г. постановена по НОХД № 22/2023год. по описа на Софийски окръжен съд се
установява, че с влязла в сила на 18.03.2023 год. присъда № № 6 от 02.03.2023г. настоящият
ответник А. Й. М. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК – за това, че на
19.12.2020 год. в землището на с.Горна Малина, при управление на моторно превозно
2
средство – лек автомобил марка „Воксхол”, модел „Вектра“, с peг. № СА 4159 ТХ, е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.4 от
ЗДвП, като рязко променил направлението си на движение и самокатастрофирал в
крайпътни дървета, като се движил с технически неизправен автомобил – протекторът на
гумите бил по малък от 4 мм и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С.а В..
Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници на Ц. С.а В. /л.9 от
делото/, Й.А. М.а с ЕГН **********, Н.А. М. с ЕГН **********, Т.А. М.а с ЕГН **********
и А.Ц. В. с ЕГН ********** са нейни законни наследници – дъщери и син.
Не е спорно между страните по делото, че с Решение № 88 от 27.07.2022г. по т.д. №
134/2021г. на СОС, изменено с Решение № 312/15.03.2023г. по в.гр.д.№2961/2022г. на
Апелативен съд - С. и Определение № 2752 от 05.06.2024г., постановено по гр.д. №
2910/2023г. на ВКС, с което делото не е допуснато до касационно обжалване и Решение от
№112/27.10.2022г. по т. д. № 190/2021г. по описа на СОС, изменено с Решение №
890/28.06.2023г. по в.гр.д. № 352/2023г. на Апелативен съд – С. ищецът в настоящото
съдебно производство е осъден да заплати на наследниците на Ц. С.а В. – Т.А. М.а, Н.А. М.
и Й.А. М.а застрахователни обезщетения от по 150 000 лева за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на Ц. С.а В., настъпила в резултат на ПТП от 19.12.2020г.,
ведно със законната лихва считано от 08.01.2021г. до окончателното изплащане на сумите, а
Й.А. М.а и застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпени от нея
неимуществени вреди, в резултат на получени травми от посоченото по –горе ПТП, ведно
със законната лихва считано от 08.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Установява се от представената по делото покана за доброволно изпълнение,
изпратена до ищеца на 21.03.2023г. и получена от него на 22.03.2023г. по изп.дело №
20238600400266 на ЧСИ – В. М. с район на действие СГС, че ищецът е поканен да заплати
по изпълнителното дело в полза на взискателите Т.А. М.а, Н.А. М. и Й.А. М.а, въз основа на
изпълнителен лист издаден по по в.гр.д.№2961/2022г. на Апелативен съд – С., главница в
размер на 450 000 лева, лихви в размер на 101 652.24 лева, както и такси и разноски в общ
размер на 33 496,15 лева по изпълнителното дело и по съдебното производство. Общото
задължение е в размер на 585 148.39 лева към 21.03.2023г. По делото е представен и
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Видно от представените по делото платежни нареждания е, че на 07.04.2023г., на
13.04.2023г. и на 21.04.2023г. ищецът по делото е заплатил по изп.дело № 20238600400266
на ЧСИ – В. М., съответно следните суми – 200 000 лева, 200 000 лева и 188 366.25 лева.
По делото са представени и други изпълнителни листа, покани за доброволно
изпълнение, изпратени по изпълнителни дела, образувани въз основа на изпълнителните
листа и платежни нареждания за заплатени суми от ищеца по образуваните срещу него
изпълнителни производства удостоверяващи твърденията му изложени в исковата молба.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по изп. дело № 20247870400104 по описа на ЧСИ – М.Д. е постъпило едно
плащане в размер на 45 129,68 лв. на 05.11.2024 г. с наредител ЗД „Б.И.“ АД, с което е било
3
погасено задължение представляващо адвокатско възнаграждение в размер на 39 440 лева за
осъществено представителство пред СОС и САС, разноски направени в изпълнителното
производство в размер на 2 586 лева и присъдени разноски в размер на 3 103.68 лева.
Видно е още от заключението, че по изп. дело №20248680400227 на ЧСИ Р.М. е
постъпило също едно плащане в размер на 11 659,75 лв. на 04.06.2024г. с наредител ЗД „Бул
Инс“ АД, представляващо адвокатско възнаграждение в размер на 10 551,60 лева и 1 108.15
лева за такси и разноски за ЧСИ.
Установява се още приетото заключение по изготвената ССчЕ, че по описа на ЧСИ
В. М. са били образувани четири изпълнителни дела:
По изп. дело № 20238600401043 по описа на ЧСИ М. било постъпило едно плащане в
размер на 29 589,69 лв. на 03.08.2023г. с наредител ЗД „Б.И.“ АД, представляващо главница
на застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лева, законна лихва върху него в размер
на 5 406.55 лева и такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 4 183,14 лева.
По изп. дело № 2023860040266 по описа на ЧСИ М. били постъпили три суми с
наредител ЗД „Б.И.“ АД, а именно: на 07.04.2023 г. - 200 000 лв., на 13.04.2023 г. - 200 000
лв. и на 21.04.2023 г. - 188 366,25 лв., с които била погасена главница на застрахователно
обезщетение в размер на 450 000 лева /по 150 000 лева за всеки взискател/, законна лихва в
размер на 104 940 лева, както и такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер на
33 426,25 лева.
По изп. дело № 20238600400006 по описа на ЧСИ М. била постъпила една сума с
наредител ЗД „Б.И.“ АД, в размер на 57 152,04 лв. на 23.01.2023г., с която била погасена
главница на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева и такси и разноски по
изпълнителното дело в общ размер на 7 152,04 лева.
По изп. дело №20238600401377 по описа на ЧСИ М. била постъпила една сума с
наредител ЗД „Б.И.“ АД, в размер на 11 403,07 лв. на 04.09.2023г., с която била погасена
законна лихва в размер на 10 390.92 лева върху присъдено обезщетение в размер на 50 000
лева, както и такси по изпълнителното дело в размер на 1 012.15 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.500, ал.1, т.2 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.2 от КЗ /в редакцията й към дата на
предявяване на иска/ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато водачът не е не е
спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл.500, ал.1 и 2 от КЗ, представлява право на
застрахователя да получи платеното на пострадалото, респ. увреденото лице обезщетение,
4
ако е осъществено на някое от предвидените в посочената разпоредба основания /в случая в
хипотезата на чл. 500, ал.1, т.2 от КЗ/.
Възникването на това право се обуславя от установяването на три групи
предпоставки: 1) тези на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД – т.е. вредите да са
причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2) възникнало
действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" и заплащане от страна на
застрахователя по договора за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на
застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице
при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да не е спрял и да не е взел
мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в
моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК , влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В настоящия случай с оглед приложението на разпоредбата на чл.300 от ГПК
влязлата в сила на 18.03.2023 год. присъда № 6/2.03.2023 год., постановена по НОХД №
22/2023 год. на Софийски окръжен съд, с която настоящият ответник А. Й. М. с ЕГН
********** е бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.1, б.„в“
във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК – деликтът, последиците от който са предмет на
настоящия иск, обвързва съда, разглеждащ гражданските последици от деянието – относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От
горното следва, че настоящият съд е обвързан с констатациите в присъдата на наказателния,
че: първо, ответникът към момента на ПТП е управлявал технически неизправен автомобил;
второ, че при управлението на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20,
ал.1 и чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП; трето, че при управление на процесното МПС – лек
автомобил марка „Воксхол”, модел „Вектра“, с peг. № СА 4159 ТХ, е причинил по
непредпазливост смъртта на Ц. С.а В..
По делото не е спорно, а и от представения с исковата молба протокол за ПТП с
пострадали лица се установява, че към момента на ПТП, 19.12.2020 год., за автомобила,
управляван от ответника, е била налице сключена със ЗД „Б.И.” АД със застрахователна
полица № BG/02/119003465447 застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
валидна до 22.12.2020 год.
Съдът, въз основа на представената по делото присъда приема за установено, че
причина за ПТП е нарушение от страна на ответника на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата както следва: чл.20, ал.1 от ЗДвП -
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват и чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП - Движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на
5
протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март, т.е.
причината за ПТП е неконтролирането непрекъснато от страна на ответника на МПС, както
и състоянието на гумите на автомобила, който е управлявал ответника.
Управлението на автомобил с непредназначени за условията на пътя, износени гуми е
техническа неизправност на автомобила и съставлява нарушение на правилата за движение
по пътищата установени в Закона за движение по пътищата и Правилник за прилагането му.
Ищецът обаче не установи при условията на пълно и главно доказване, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, всички кумулативно установените
предпоставки в разпоредбата на чл.500, ал.1, т.2 от КЗ.
Съдът намира, че износването на гумите предвид спецификата на достигане до това
състояние на материала, от който са произведени, няма характер на техническа повреда на
МПС възникнала по време на движение на автомобила, на която водачът да не е реагирал
своевременно и да не е взел мерки за отстраняването й, по смисъла на чл.500, ал.1, т.2 от КЗ.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът по делото не доказа при условията на
пълно и главно доказване наличието на специфичното изискване, обуславящо възникването
на правото на регрес, а именно че водачът на л. а. не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното
превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това, поради което предявеният иск по чл.500, ал.1,
т.2 от КЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неосноватеността на главния иск предпоставя и неоснователност на акцесорния по
чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на законна лихва върху претендираната главница, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 21.01.2025г. до окончателното изплащане
на сумата. В този смисъл и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото съдебни разноски. Ответникът, чрез
процесуалния си представител – адв. К. претендира само заплащането на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Тъй като, видно от представения по делото на 02.05.2025 год. договор за правна
защита и съдействие от 17.04.2025г., сключен между ответника – А. Й. М. и адв. П. К. от
САК, със служебен адрес гр. С., ул. „Л.“ № 1, ап.9, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед отхвърления размер на исковете /1 х 200
000 лева / минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.5 възлиза на 12 650 лева,
което не е съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
6
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай фактическата и правна сложност на делото е обусловена от
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ответника в две
съдебни заседания, в които е прието заключението на една експертиза. Пълномощникът на
ответникът е упълномощен по делото след като същото е насрочено в открито съдебно
заседание, т.е. не е изготвен от пълномощника отговор на исковата молба, а в съдебно
заседание е изразено становище по исковете и са правени доказателствени искания.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НВАР минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 7 000 лева, което
ищецът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ответника; върху така
определеното възнаграждение не следва да бъде начислен ДДС, доколкото адвокатът не
установява в производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на
отхвърлената част на исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение №
7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК *********
срещу А. Й. М. от с. М., ул.“Н.П.“ № 27, Софийска област, с ЕГН **********, регресен иск с
правно основание чл.500, ал.1, т.2 от КЗ – за заплащане на сумата от 200 000 лева –
главница, частичен иск от общо дължима сума в размер 743 300.48 лева, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 21.01.2025 год. – датата на
предявяване на иска, до окончателното й изплащане, съставляваща заплатени от ищеца на
Т.А. М.а, Н.А.М. и Й.А. М.а, застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 19.12.2020г., и присъдени с влезли в законна сила съдебни решения
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК
7
********* да заплати на адв. П. К. от САК, със служебен адрес гр. С., ул. „Л.“ № 1, ап.9
сумата от 7000 лева /седем хиляди лева/, съставляваща определено от съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8