Решение по дело №11525/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3379
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Деян Стоянов Вътов
Дело: 20215330111525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3379
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330111525 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против
Ж. Г. Й., ЕГН ********** , с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания, произтичащи от договор за доставка на битово-
комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода, в периода 30.03.2018г. до
13.10.2020г., в размер на 708,29 лв. ( седемстотин и осем лева и 29 ст.) лева и обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 31.05.2018г. до 30.09.2020г. в размер на
64,10 лв. (шестдесет и четири лева и 10 ст.) лв., за обект, находящ се в гр. **, ул. **, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 26.10.2020 г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 261833 от 16.11.2020 г. по ч.гр.д. № 13873/2020 г. на Районен съд –
Пловдив.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода при
Общи условия (ОУ) на основание чл.198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по
реда на ЗРВКУ. Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на
потребената питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като иска уважаване на предявените
искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски.
Изложено е, че отчет в имота на потребителя е извършван при липса на измервателно
устройство, т.е при условията на чл.23, ал.5 от ОУ, одобрени от КЕВР.
Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне. Възразява за липса на
облигационно правоотношение между него и ищеца, като оспорва, че ответникът не е
собственик или ползвател на водоснабдения имот.
1
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата
претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за
това са следните:
За да бъдат уважени предявените искове, възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на действително
правоотношение по договор за доставка на вода за питейно-битови нужди при Общи
условия, по силата на което доставчикът се е задължил да достави процесните стоки и
услуги, а потребителят да заплати уговорената продажна цена и 2) установяване, че
доставчикът фактически е доставил вода за питейно-битови нужди в твърдяното количество
на потребителя.
Ищецът не ангажира доказателства за наличието на възникнали между него и
ответника облигационни отношения. За да е налице договор за доставка на битово-
комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода е необходимо да се докаже,
че ответникът е собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, или пък, че между
него и ищеца е сключен нарочен договор. В случая от представената по делото декларация
по чл. 14 от ЗМДТ (л.68) се установява, че собственик на водоснабдения имот е друго лице,
различно от ищеца. Други доказателства за наличието на облигационни отношения между
страните по делото не са ангажирани, поради което и предявените искове подлежат на
отхвърляне като недоказани.
Ответникът се представлява от особен представител и няма право на разноски.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* против Ж. Г.
Й., ЕГН ********** , с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за установяване на вземания, произтичащи от договор за доставка на битово-
комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода, в периода 30.03.2018г. до
13.10.2020г., в размер на 708,29 лв. ( седемстотин и осем лева и 29 ст.) лева и обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 31.05.2018г. до 30.09.2020г. в размер на
64,10 лв. (шестдесет и четири лева и 10 ст.) лв., за обект, находящ се в гр. **, ул. **, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 26.10.2020 г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 261833 от 16.11.2020 г. по ч.гр.д. № 13873/2020 г. на Районен съд –
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
2