№ 589
гр. Сливен, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20222230100128 по описа за 2022 година
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.05.2011г. е сключен с ищцовото
дружество договор за банков кредит за сумата от 12 500 евро, като отпуснатия кредит е
усвоен изцяло от кредитополучателя на 25.05.2011г.Сочи се, че между страните уговорено
кредитополучателя да изплати кредита на 120равни месечни вноски.Твърди се, че в раздел
ІІ.4 от договора за кредит, кредиполучателя се е задължил да заплати на ищцовото
дружество годишна лихва в размер 9.45%.Твърди се, че на 25.05.2011г. е сключен и договор
за поръчителство и ответника по настоящото дело се е задлжил да отговаря като поръчител
солидарно с кредитополучателя
Поискано е да бъде признато за установено, че ответникът, като поръчител дължи на
ищцовото дружество главница в размер на 11 474.79 евро, просрочени договорни лихви в
размер на 645.36евро, просрочена наказателна лихва в размер на 2 557.07евро,договорена
лихва за периода 13.03.2020г. -13.05.2020г. в размер на 376.11евро, непогасена договорена
лихва за периода 14.03.2020г. -25.05.2020г. в размер на 104евро,просрочена наказателна
лихва за периода 14.05.2020г. до 23.06.2021г. в размер на 2 297.99лв,както и законната лихва
от датата на подаване на заявлението.
Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното и исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като
такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл. 124 ал. 1 от
ГПК, вр.чл.430,ал.1 от ТЗ, вр.чл.140, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
договорна лихва, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,вр.чл.415, ал.1, т.1 от
1
ГПК, вр.чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр.чл.430,ал.2 от ТЗ, вр.чл.140, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
наказателна лихва, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр.чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД, вр.чл.140, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
договорна лихва, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр.чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр.чл.430,ал.2 от ТЗ, вр.чл.140, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
договорна лихва, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр.чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр.чл.430,ал.2 от ТЗ, вр.чл.140, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
наказателна лихва, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр.чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД, вр.чл.140, ал.1 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на факта, че между
страните е имало валидно сключен договор за кредит, че договора за кредит е станал
изискуем, че ответника, като поръчител е изпаднал в забава, е негова
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Не се оспорват обстоятелствата описани в исковата молба.Направено е възражение,
че предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит настъпва автоматично,
ако в продължение на 150 дни от падежа на задължение по договора за кредит не бъде
заплатено съответното задължение.Сочи се , че предсрочната изискуемост на договора за
кредит е настъпила на 26.03.2012г. Твърди се, че е изтекъл срока по чл.147 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността на поръчителя.Направено е възражение за изтекъл 6месечен
преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД.Направено е възражение за изтекла погасителна давност
5годишна за вземанията за главница и 3годишна за вземанията за наказателна лихва.
Поискано е исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени
на ответника направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се юриск.Р.,
която моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по
делото разноски на доверителя й.Подробни съображения излага в писмена защита.
В съдебно заседание ответника, редовно призован не се явява, вместо него се явява
адв.М., който моли да бъдат отхвърлени предявените положителни установителни искове.
Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит от 25.05.2011 г. между МКБ Юнионбанк АД,
като кредитодател и Г.Д.И., като кредитополучател е предоставена сумата от 12500 евро за
2
срок от 10 години погасяване на кредита на 25.05.2021 г.Погасителния план е част от
договора за потребителски кредит и е уговорено от страните кредитополучателя да заплати
задълженията си по договора за кредит в размер на главница и лихви на 120 равни месечни
вноски. Договора за кредит е с плаващ лихвен процент, определен в размера на действащия
12 месечен еуоробр плюс фиксирана надбавка в размер на 730 базисни точки, но не по
малко от 9.45. В договора за кредит е предвидена наказателна надбавка от 1000 базисни
точки. В договора за кредит е посочено, че се учредява поръчителство на трето лице М. КР.
Г.. В чл. 30 от договора е предвидена автоматична предсрочна изискуемост, като е посочено,
че при неплащане от страна на кредитолучателя изцяло или частично на което и да е
парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение,
считано от 151 ден , кредитът, непогасената главница ведно с дължимите такси, разноски,
лихви и наказателна надбавка става автоматично предсрочно изискуем. В чл. 30, т. 1 е
предвидено, че банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по
предвидения в закона ред.
На 25.05.2011 г. е сключен договор за поръчителство между МКБ Юнионбанк АД и
М. КР. Г. като поръчител, по силата на който Г. се е задължил да отговаря за изпълнение на
задълженията на Г.Д.И. – кредотополучател по договор за кредит от 25.05.2011 г.
Поръчителя се е задължил да отговаря за цялото задължение на главния длъжник по
договора за кредит в размер на 12500 евро, ведно с лихви, наказателни лихви, такси,
комисионни и разноски.
На 24.06.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от Първа инвестиционна банка АД срещу Г.Д.И.-
кредитополучател и М. КР. Г.-поръчител по договора за кредит от 25.11.2021 г.
На 25.06.2021 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 2409/2021 г. на СлРС по силата, на които са осъдени солидарно Г.Д.И. като
кредитополучател и М. КР. Г. , като поръчител да заплатят на Първа инвестиционна банка
АД сумите 11474,97 евро, представляваща просрочена главница по договор за
потребителски кредит, просрочени договорни лихви в размер на 5216,07 евро,
представляващи просрочена договорна лихва за периода 25.11.2012 г. до 12.03.2020 г.,
5135,33 евро, представляваща просрочени наказателни лихви за периода 25.11.2012 г. до
12.03.2020 г., сумата от 376,11 евро, представляваща просрочена договорна лихва за периода
13.03.2020г. до 13.05.2020 г., просрочени договорни лихви в размер на 104 евро за периода
14.05.2020г. до 25.05.2021г., просрочена наказателна лихва в размер на 2297,99 евро за
периода 14.05.2020 г. до 23.06.2021 г., както и законната лихва от 24.06.2021 г., както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 1012,44 лв.
На 6.10.2021 г. Първа инвестиционна банка АД е входирала молба за образуване на
изпълнително дело против Г.Д.И. и М. КР. Г. за задълженията, за които са издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
На 25.11.2021 г. на М. КР. Г. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис
3
от заповедта за незабавно изпълнение .В дадения едномесечен преклузивен срок е подадено
възражение по чл.415 от ГПК от Г., че не дължи претендираните суми.
В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет
на разглеждане на настоящото производство.
Исковата молба е входирана на 14.01.2021 г.
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че по
договора са платени 15 месечни вноски за периода 25.06.2011 . до 25.08.2012 г. на обща
стойност 990.11 евро. В заключението на вещото лице е посочено, че размера на
непогасените вноски за главница е 11 474,97 евро. В заключението е отразено, че
начислените договорни лихви за целия период са 6 983,27 евро, от които са заплатени
изцяло 1539,03 евро или 16 вноски за договорна лихва. Изцяло са незаплатени 104 месечни
вноски за лихва в размер на 5 444,24 евро по погасителния план. Задълженията за
наказателна лихва са в размер на 4883,22 евро.
Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна
експертиза, като обективно и безпристрастно и компетентно изпълнена.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, а именно да се признае за
установено, че ответника дължи като поръчител на ищцовото дружество главница в размер
на 11 474.79 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на главницата. Съдът приема, че така предявеният иск е основателен. В
настоящото производство се доказа по пътя на прякото, главно и пълно доказване
настъпилата пълна изискуемост на дължимите суми по договора за потребителски кредит с
изтичането на падежа на договора, а именно 25.05.2021 г. В настоящия случай заявителя е
преценил да заведе заповедно производство след изтичането на срока по договора за банков
кредит. Установи се в производството от представения договор за потребителски кредит и
назначената съдебно счетоводна експертиза, че при сключването на договора за
потребителски кредит кредитора е превел сумата от 12 000 евро по сметка на
кредитополучателя. Кредитополучателя се е задължил да върне сумата на 120 месечни
вноски. Доказа се в производството,ч е на датата на сключване на договора за
потребителски кредит 25.05.2011 г.ответникът е сключил с кредитора договор за
поръчителство, с който се е задължил да поръчителства изцяло за задълженията на главния
длъжник Г.Д.И. по договора за потребителски кредит. В т. 18 на тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС е предвидено изрично, че в хипотезата , че за вземане
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целия кредит става изцяло
предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредитора може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или с настъпването на обстоятелствата, след като
4
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. На банката кредитор се предоставя възможността да
избере дали да обяви кредита за предсрочно изискуем, като в конкретния случай, ако го
направи да уведоми кредитополучателя и поръчителя или да изчака настъпването на падежа
на договора за потребителски кредит и да претендира вземанията си, които не са погасени.
В тълк. решение № 5/2019 г. от 21.01.2022 г. на ОСГТК на ВКС изрично е предвидено, че
при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи шест месечния срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД започва да тече от
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна изискуемост.в
мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено , че шестмесечния преклузивен
срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
като не се прави разлика дали изискуемостта е предсрочно обявена или е настъпила с
падежа на последното задължение. С оглед изложеното съдът приема, че след като банката
не е упражнила правото си за обявяване на предсрочно изискуеми на задълженията по
договора за потребителски кредит шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД
започва да тече от падежа на последната погасителна вноска, който в случая е 25.05.2021 г.
Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е входирано в СлРС на
24.06.2021 г., т.е. преди изтичане на шестмесечния срок. Вземанията за главница по
договора за потребителски кредит не са погасени с изтичането на пет годишна погасителна
давност, тъй като разсрочването на вземания по договор за потребителски кредит е с оглед
осигуряването на възможност на кредитополучателя да ги заплати и след неплащането на
последната вноска, всички неплатени погасителни вноски за главницата са изискуеми в
пълен размер. Едва след настъпването на падежа на договора за потребителски кредит
започва да тече пет годишна погасителна давност за вземанията за главница.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно да се признае за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество просрочени договорни лихви в
размер на 645.36евро по договора за банков кредит, за периода от 24.06.2018 г. до 12.03.2020
г. съдът приема, че предявения иск е основателен. Безспорно се доказа в производството, че
страните са договорили лихвените проценти на договорната лихва и начина на погасяването
й в погасителния план. Не е изтекъл шестмесечния преклузивен срок за реализиране
отговорността на поръчителя и не е изтекла три годишната погасителна давност, тъй като
банката е редуцирала претенциите си за договорна лихва три години преди завеждане на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. С оглед изложеното
предявения иск следва да бъде уважен за договорна лихва в размер на 645,36 евро за периода
24.06.2018г. до 12.03.2020г.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, а именно да се
признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от просрочена
наказателна лихва в размер на 2 557.07евро, за периода 24.06.2018 г. до 12.03.2020 г., съдът
5
приема, че предявения иск е основателен. Безспорно се доказа в производството, че страните
са договорили лихвените проценти на наказателната лихва. Претендираната наказателна
лихва не е погасена по давност. С оглед изложеното предявения иск следва да бъде уважен
за наказателна лихва в размер на 2 557.07евро, за периода 24.06.2018 г. до 12.03.2020 г.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, а именно да се
признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество договорена лихва за
периода 13.03.2020г. -13.05.2020г. в размер на 376.11евро, съдът приема, че предявения иск
е основателен .Безспорно се доказа в производството, че страните са договорили лихвените
проценти на договорната лихва и начина на погасяването й в погасителния план.С оглед
изложеното предявения иск следва да бъде уважен за договорена лихва за периода
13.03.2020г. -13.05.2020г. в размер на 376.11евро.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, а именно да се
признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество непогасена договорена
лихва за периода 14.03.2020г. -25.05.2021г. в размер на 104евро, съдът приема, че
предявения иск е основателен. Безспорно се доказа в производството, че страните са
договорили лихвения процент на договорната лихва и съответните дати на които се дължи.
С оглед изложеното предявения иск следва да бъде уважен за непогасена договорена лихва
за периода 14.03.2020г. -25.05.2021 г. в размер на 104евро.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, а именно да се
признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество просрочена наказателна
лихва за периода 14.05.2020г. до 23.06.2021г. в размер на 2 297.99лв, съдът приема, че
предявения иск е основателен. Безспорно се доказа в производството, че страните са
договорили процента на наказателната лихва или по точно пунктовете. С оглед изложеното
предявения иск следва да бъде уважен за просрочена наказателна лихва за периода
14.05.2020г. до 23.06.2021г. в размер на 2 297.99лв.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъдат присъдени
на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 1824,88 лв.
представляващи направените в заповедно и исковото производство разноски.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415
ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, че М. КР. Г., ЕГН
********** от гр. ......., като поръчител, дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със
седалище и адрес на управление град София, ул.Драган Цанков №37, ЕИК *********
6
главница в размер на 11 474.79 евро по договор за потребителски кредит и договор за
поръчителство от 25.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -24.06.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415
ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, че М. КР. Г., ЕГН
********** от гр. ......., като поръчител, дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със
седалище и адрес на управление град София, ул.Драган Цанков №37, ЕИК *********
просрочени договорни лихви в размер на 645.36евро за периода от 24.06.2018 г. до
12.03.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415
ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, че М. КР. Г., ЕГН
********** от гр. ......., като поръчител, дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със
седалище и адрес на управление град София, ул.Драган Цанков №37, ЕИК *********
договорена лихва за периода 13.03.2020г. -13.05.2020г. в размер на 376.11евро.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415
ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, че М. КР. Г., ЕГН
********** от гр. ......., като поръчител, дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със
седалище и адрес на управление град София, ул.Драган Цанков №37, ЕИК *********
непогасена договорена лихва за периода 14.03.2020г. -25.05.2020г. в размер на 104евро.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415
ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, че М. КР. Г., ЕГН
********** от гр. ......., като поръчител, дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със
седалище и адрес на управление град София, ул.Драган Цанков №37, ЕИК *********
просрочена наказателна лихва в размер на 2 557.07евро за периода от 24.06.2018 г. до
12.03.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415
ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, че М. КР. Г., ЕГН
********** от гр. ......., като поръчител, дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със
седалище и адрес на управление град София, ул.Драган Цанков №37, ЕИК *********
просрочена наказателна лихва за периода 14.05.2020г. до 23.06.2021г. в размер на
2 297.99лв.
ОСЪЖДА М. КР. Г., ЕГН ********** от гр. ......., като поръчител, ДА ЗАПЛАТИ
на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес на управление град София,
ул.Драган Цанков №37, ЕИК ********* на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 1824,88лв. представляващи направените в заповедно и исковото
производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8