Определение по дело №8/2023 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 25
Дата: 20 януари 2023 г. (в сила от 20 януари 2023 г.)
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20233300500008
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
гр. Разград, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20233300500008 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 121, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3083/10.11.2022 г. от ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп", гр. София, ЕИК *********, чрез пълномощник против Определение № 455/27.10.2022 г.,
постановено по гр. д. № 609/2022 г. по описа на Районен съд- Кубрат, с което е оставено без
уважение направеното от частния жалбоподател възражение за местна неподсъдност на спора.
В жалбата се поддържа становище за неправилност на атакуваното определение. Счита, че
приложима е нормата на чл. 108 от ГПК, според която искове срещу юридически лица се
предявяват пред съда, в чиито район се намира тяхното управление или седалище. Сочи, че когато
се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от
страна по него – по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане,
независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП, поради което
ищецът не може да се ползва от особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК. Поддържа
се становище, че първоинстанционния съд не се е съобразил със съдебната практика относно
подсъдността при предявени от страна на юридическо лице искове, като счита,че спорът не е
потребителски, за да се ползува от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК. Излага
подробни доводи, сочи съдебна практика. В обобщение се моли за отмяна на обжалваното
определение, прекратяване на производството пред РС – Кубрат и изпращането му за разглеждане
в Софийски районен съд. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, при редовност на връчването, от насрещната по жалбата страна
„Ше и Дже“ ООД не е депозиран писмен отговор.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
Производството пред РС – Кубрат е образувано по предявен от "Ше и Дже" ООД, ЕИК
*********, срещу ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", гр. София, ЕИК ********* иск за
1
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, подробно описани в
исковата молба в размер на 20 000 лв., по сключен между страните договор за застраховка "Каско"
на МПС, ведно със законната лихва за периода от 29.01.2022 г. до 11,09.2022 г.
В срока по чл. 119, ал. 4, вр. с чл. 131 ГПК ответникът е направил възражение за местна
неподсъдност на спора, отправяйки искане делото да бъде изпратено на Софийски районен съд.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е изложил съображения за
неприложимост на чл. 115 ГПК, но е счел, че приложение намира нормата на чл. 113 ГПК,
доколкото ищецът макар да е търговско дружество също се явява потребител на застрахователна
услуга по см. на § 1, т. 1 от ДР на КЗ, като се позовава на т. 6 от ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на
ОСТК на ВКС., поради което е оставил възражението за местна неподсъдност без уважение.
Не е спорно, че в конкретния случай не е приложима предвидената в чл. 115, ал. 2 ГПК
особена местна подсъдност по искове за непозволено увреждане на увреденото лице срещу
застраховател. Исковата претенция произтича от сключен между страните застрахователен
договор за застраховка "Каско“ на МПС и поетите по него задължения, а не от фактически състав
на непозволено увреждане, макар че застрахователното събитие може да е реализирано като
такова /в този смисъл Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о.,
Определение № 60391/11.11.2021 г. по ч. т. д. № 2223/2021 г. на ВКС, I т. о. /.
Спорно е във въззивното частно производство съдържанието на понятието "потребител", по
смисъла на чл. 113 ГПК, и дали същото включва юридическо лице – търговско дружество, което в
качеството си на страна по имуществена застраховка "Каско на МПС“ е "ползвател на
застрахователни услуги" по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ.
Съгласно легалната дефиниция в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество
това определение възпроизвежда дадената в. чл. 2, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори дефиниция на термина "потребител".
В КЗ е използвано понятието "ползвател на застрахователни услуги", което включва
застраховащия, застрахования, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за
които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическо
лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от
застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали има качеството
на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. В мотивите към законопроекта за
нов КЗ е посочено, че по този начин проектът на Кодекс за застраховането има за цел да
предостави общ стандарт на защита спрямо всички ползватели на застрахователни услуги
независимо дали имат качеството на потребители съгласно специалните закони за защита на
потребителите, или не. Когато в определени случаи защитата, предоставяна с кодекса, се отнася
само за тези ползватели, които имат качеството на потребители, това се указва изрично. По този
начин с новия Кодекс за застраховането е преодоляно смесването на понятието "потребител на
застрахователни услуги" по смисъла на КЗ (отм.) и понятието "потребител" по смисъла на ЗЗП като
първото е заменено с "ползвател на застрахователни услуги" и е по-широко от второто.
В Определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, II т. о., след излагане на
мотивите на законодателя по приемане на редакциите на чл. 113 ГПК, е разяснено, че
законодателят е ограничил приложението на тази разпоредба до споровете, образувани по искове
на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е.
потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП, а не по искове на търговци.
От изложеното по-горе следва, че не е налице основание за разширително тълкуване на
разпоредбата на чл. 113 ГПК и прилагането й спрямо ползвателите на застрахователни услуги по
имуществена застраховка "Каско", когато последните нямат качеството на потребители по смисъла
на ЗЗП. Респективно, не е налице основание за разширяване на кръга на лицата, които могат да се
ползват от привилегията за избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес и
включването в този кръг на юридически лица – търговски дружества, които не могат да бъдат
2
потребители по смисъла на ЗЗП, но имат качеството на застраховано лице по застраховка "Каско
на МПС", както е в разглеждания случай.
Горното мотивира съда да приеме, че с оглед своевременно отправеното от ответника
възражение за местна неподсъдност на спора, компетентен да разгледа делото е съдът по
седалището на ответника съобразно чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, тъй като ищецът е търговско
дружество.
С оглед изложеното, поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции,
обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено
прекратяване на производството пред РС - Кубрат и изпращане на делото на местно компетентния
Софийски районен съд.
По искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство, съдът
намира, че такива не му се следват. Практиката на върховната инстанция е константна, че с
постановяване на определението във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва в
съответната инстанция по начин изключващ последващото му разглеждане от нея. Разпоредбата на
чл. 81 от ГПК не намира приложение когато съответното производство не приключва с акт, след
който спорът продължава да бъде висящ, какъвто е и настоящия случай. Ето защо искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение, предвид неприложимостта на разпоредбата на чл. 81 от ГПК към
определението по чл. 121 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 455/27.10.2022 г., постановено по гр. д. № 609/2022 г. по описа на
Районен съд - Кубрат, с което е оставено без уважение направеното от ЗЕАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп", гр. София, ЕИК *********, възражение за местна неподсъдност на спора и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр д. № 609/2022 г. по описа на Районен съд- Кубрат,
поради местна неподсъдност на спора, образуван по искова молба вх. № 2490/13.09.2022 г., и
ИЗПРАЩА делото на местно компетентния Софийски районен съд, на основание чл. 119, ал.
4, вр. чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. "Позитано" № 5 за присъждане на
сторените разноски в настоящото производство в размер на 100 лв. /сто лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3