№ 2276
гр. София, 17.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20211100512973 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от „ГАЗ Л.И.“ дружество,
регистрирано и съществуващо съгласно законодателството на Република
Франция, чрез адв. Н.Р. срещу отказ на ЧСИ рег. № 790 Р.М. да вдигне
наложен от същата запор върху банкова сметка по изпълнително дело
1007/2019 г.
По делото е депозирано възражение от страна на „С.“ ООД,
конституиран като взискател в хода на изпълнителното производство, след
настъпила смърт на първоначалния такъв, в което се сочат твърдения за
процесуалната недопустимост на жалбата.
Останалите страни в изпълнителното производство не са депозирали
становище.
Депозирани са и мотиви на ЧСИ 790 – Р.М. на основание чл. 436 ал.3 от
ГПК.
Съдът, като взе предвид съображенията изложени в частната жалба и
данните по делото, намира за установено следното:
Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, същото е
образувано от Й.С.П. по реда на чл. 426 ал.1 от ГПК вр. С чл. 10 ал.2 от ЗОЗ с
оглед вписан договор за особен залог.
1
Представен е и договор за особен залог върху парични средства,
депозирани и постъпващи по банкова сметка, сключен на 13.03.2018 г. Между
Й.С.П. като заложен кредитор и «А.Е.» ООД като залогодател. Представени
са и доказателства за неговото вписване в ЦРОЗ.
В рамките на изпълнителното производство със запорно съобщение от
30.05.2019 г. е наложен запор върху банкова сметка на «А.Е.» ООД, открита в
«ОББ» АД.
По делото няма данни, а не са и наведени твърдения, жалбоподателят да
е присъединен кредитор респ. да е страна в изпълнителното производство в
друго процесуално качество. Същият не би могъл и да има качество на
присъединен кредитор с оглед данните по делото и приложените
доказателства, че е трето лице с противопоставими права по отношение на
заложеното имущество по арг. на чл. 40 ал.2 от ЗОЗ.
В разпоредбата на чл. 435 ал.4 от ГПК са посочени действията на
съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от страна на трето лице, а
това са действията, при които изпълнението е насочено върху вещи, които в
деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се
намират във владение на това трето лице. Съобразно дадените задължителни
указания с ТР 2/2013 г. на ОСГТК принудителното изпълнение се насочва
върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху
този обект. Съобразно това, на обжалване по смисъла на чл. 435 ал. 4 от ГПК
от страна на трето лице подлежи налагането на запор от страна на ЧСИ, а не
отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложен запор. Дори да се приеме
по тълкувателен път и с оглед подробните съображения в жалбата, че се
обжалва самото налагане на запора, то същият е наложен на 30.05.2019 г., а
настоящата жалба е депозирана на 08.06.2021 г. т.е. след изтичане на
предвидения в нормата на чл. 436 ал.1 от ГПК срок.
Съображенията, подробно развити в жалбата и подкрепени с надлежни
доказателства, касаещи липсата на вземане, обезпечено със залог респ.
незаконосъобразно водене на изпълнителното производство отново са извън
приложния обхват на чл. 435 ал.4 от ГПК. Същите биха били релевантни в
рамките на исков процес по реда на чл. 440 от ГПК или в производство по
реда на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ при твърдения за вреди от
незаконосъобразни действия на ЧСИ, но не и в рамките на настоящото такова.
2
По изложените обстоятелства жалбата като недопустима следва да
бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „ГАЗ Л.И.“ дружество,
регистрирано и съществуващо съгласно законодателството на Република
Франция, чрез адв. Н.Р., със съдебен адрес: гр. София, ул. **** срещу отказ на
ЧСИ рег. № 790 Р.М. да вдигне наложен от същата запор върху банкова
сметка по изпълнително дело 1007/2019 г. като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд – София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3