Р Е Ш Е Н И
Е
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 18.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV„в“ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия
Боряна П.
при
участието на секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 16495 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.П.М. срещу решението на СРС, 74 състав под № 184415 от 01.08.2017г. ,
постановено по гр. дело № 61 736/2016г., изменено по реда на чл.248 от ГПК
с определение от 16.11.2017г. в частта, с която е признато за установено на основание
чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на
„Т.С.” ЕАД следните суми: 1/ сумата от 1 738,22лв. - главница,
представляваща неизплатена цена на доставена топлинна енергия за периода
01.06.2013г. – 30.04.2015г. за имот – апартамент № 20, находящ се в гр.София,
ж.к.********, ет.* ведно със законната лихва от 21.07.2016г. - до окончателното изплащане,
както и 2/ сумата от 247,76лв.–
мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2013г.- 08.07.2016г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 40
748/2016г. по описа на СРС, 74 състав. Решението се обжалва и в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, направените разноски за
исковото производство в размер на 550,00лв. и за заповедното производство в
размер на 191,08лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивникът, Р.П.М. заявява възражение за недопустимост на
обжалваното решение, поради наличие на влязло в сила решение от 19.04.2016г. по гр.дело № 69542/2015г. по
описа на СРС, с което спорът относно дължимостта
на процесните суми е разрешен. Поддържа
евентуални доводи за незаконосъобразност на решението. Позовава се на нередовност на заявлението, на
основание, на което е образувано
настоящото дело. Възразява, че по делото
липсват доказателства от нейна страна да е подавана молба-декларация за
откриване на партида. Поддържа
необоснованост на извода на съда, с който е прието, че между страните по делото
няма спор, че се намират в облигационно правоотношение, при наличие на изрично
заявено от нея възражение за липса на такова. Счита, че неправилно от първоинстанционния съд
е кредитирано заключението на СТЕ. Позовава
се на неравноправни клаузи на Общите
условия към договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди. С
изложените доводи въззивницата-ответник мотивира искането си отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД –
не заявява становище по жалбата. Не претендира разноски за въззивното
производство.
Третото лице
– помагач на ищеца - „ПМУ И.“
ООД – не заявява становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
заявеното от въззивницата-ответник възражение за недопустимост на обжалваното
решение. С влязло в сила на 25.05.2016г. решение ,
обективирано в протокол от съдебно заседание на 19.04.2016г. по гр.дело №
69542/2015г. на СРС, 32 състав, е признато за установено, че Р.П.М. не дължи на
„Т.С.“ ЕАД суми , представляващи стойност на доставена ТЕ за процесния имот за
предходен период /преди процесния – предмет на настоящото дело/, а именно-
сумата от 3 490,95лв.- главница-цена на ТЕ за периода м.04.2009г.-
м.10.2012г., както и мораторна лихва върху тази главница в размер на
1 577,90лв., натрупана за периода 31.05.2009г.- 10.11.2012г. , сумата от
67,32лв.- стойност на услугата за дялово разпределение за периода м.04.2009г.-
м.10.2012г. и сумата от 34,58лв.-
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. С влязлото в
сила решение на СРС, 32 състав по гр.дело № 69542/2015г. са отхвърлени
предявените от ответницата по настоящото дело Р.П.М. срещу „Т.С.“ ЕАД
отрицателни установителни искове по чл.124,ал.1 от ГПК , с предмет- признаване
за установено, че Р.П.М. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 384,05лв.-
главница, представляваща стойност на доставена ТЕ за процесния имот за периода
м.11.2012г.- м.09.2015г. /включващ и процесния период- предмет на настоящото
дело м.06.2013г.- м.04.2015г./ , както и
мораторна лихва в размер на 257,73лв. , натрупана за периода 11.11.2012г.-
10.11.2015г., /включващ и част от процесния период от време– предмет на
настоящото дело 31.07.2013г.- 08.07.2016г./.
Настоящият
съдебен състав приема, че доколкото влязлото в сила решение на СРС, 32 състав
по гр.дело № 59542/2015г. в частта, с която са уважени отрицателните
установителни искове за главницата- стойност на доставена ТЕ за процесния имот
и лихва върху тази главница, касае друг /предходен/ период от време и
съответно- други вземания за цена на ТЕ и мораторни лихви върху тази цена, с
оглед обективните предели на силата на
пресъдено нещо, приема, че предявените по настоящото дело искови претенции са
допустими, тъй като касаят други вземания за главници и лихви за друг-следващ
период от време.
Що се отнася до влязлото в сила решение на СРС , 32
състав по гр.дело № 59542/2015г. в
частта, с която отрицателните установителни искове са отхвърлени, макар в тази
му част влязлото в сила съдебно решение да касае и процесните вземания за
главницата за целия исков период и вземането за мораторна лихва за частта от
исковия период 31.07.2013г.- 10.11.2015г. , / те са включени като част от
вземанията за главница и мораторни лихви за по-големия период от време, за
който отрицателните установителни искове са отхвърлени/, настоящият съдебен състав приема, че влязлото
в сила решение на СРС, 32 състав не обуславя недопустимост на предявените по
настоящото дело искове, независимо от пълното съвпадение на предмета и страните
на предявените искове по следните съображения: Правните последици на влязлото в
сила съдебно решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск са
равнозначни на тези на уважен положителен установителен иск от ответника по
отрицателния иск срещу ищеца - за
вземането. Това произтича от правилото за разпределение на доказателствената
тежест по чл.154, ал.1 от ГПК при предявен отрицателен установителен иск, която
доказателствена тежест се носи от ответника- той следва да докаже
съществуването на отреченото от ищеца право на всички основания. Т.е. при отхвърлен отрицателен
установителен иск със силата на
пресъдено нещо се установява съществуването на спорното право. В този смисъл е и константната съдебна
практика – постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 32 от 10.03.2016г. по гр.дело № 4741/2015г. на
ВКС, ІІ ГО. В конкретния случай,
настоящият съдебен състав приема, че предявените установителни искове – предмет
на настоящото дело, са специални- различават се от тези по чл.124,ал.1 от ГПК,
тъй като са предявени по реда на
чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК. Целта на установяване на процесните
вземания, заявени с исковете по чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК с
влязлото в сила решение е да влезе в сила заповедта за изпълнение за тези
вземания, издадена срещу ответника и на основание на влязлата в сила заповед,
която се ползва с изпълнителна сила,
ищецът да получи изпълнителен лист и да може да събере принудително вземанията
си. Като последица от тази специфика на предявените по настоящото дело искове,
настоящият съдебен състав приема, че те не са недопустими, въпреки, че
процесното вземане за главница и част от вземането за лихва са установени със
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на СРС, 32 състав,
доколкото последното като постановено по искове по чл.124,ал.1 от ГПК не се
ползва с изпълнителна сила. Настоящият съдебен състав приема, че в рамките на
настоящото производство следва да бъде зачетено, на основание чл.297, вр. с
чл.298,ал.1 от ГПК, установяването на съществуването със силата на пресъдено
нещо на горепосоченото влязло в сила решение на СРС, 32 състав , на вземанията:
за главницата в размера от
1 738,22лв. за целия исков период, /до който размер претенцията е уважена
с обжалваното решение/ и за лихвата – за
частта от исковия период 31.07.2013г.- 10.11.2015г. Като последица от това- приема, че предявените искове по реда на
чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК за тези вземания следва да бъдат уважени. За вземането за мораторна лихва за частта от
исковия период 11.11.2015г.- 08.07.2016г., необхваната от силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение на СРС, 32 състав в частта на отхвърления
отрицателен установителен иск за лихвата, настоящият съдебен състав приема, че
доколкото със същото влязло в сила решение на СРС, 32 състав е установена
дължимостта на цялата главница- предмет на настоящото дело, то дължима се
явява, на основание чл.86,ал.1 от ГПК и мораторната лихва – предмет на спора по
настоящото дело и за частта от исковия период 11.11.2015г.- 08.07.2016г. Т.е.-
претенцията за лихва е основателна за целия исков период- предмет на настоящото
дело в доказания със ССЕ размер от 247,76лв.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
По разноските по делото: При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, въззиваемият-ищец има право на разноски за въззивното
производство, но доколкото от него не е заявено искане за присъждане на такива,
съдът приема, че те следва да останат в тежест на страните така, както са
направени.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на
СРС, 74 състав под № 184415
от 01.08.2017г. , постановено по гр. дело № 61 736/2016г., изменено по
реда на чл.248 от ГПК с определение от 16.11.2017г. в обжалваната
част, с която е признато за
установено на основание чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Р.П.М. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 1/ сумата
от 1 738,22лв. - главница, представляваща неизплатена цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.06.2013г. – 30.04.2015г. за имот– апартамент № 20,
находящ се в гр.София, ж.к.********, ет.8, ведно със законната лихва от 21.07.2016г. - до окончателното изплащане,
както и 2/ сумата от 247,76лв.–
мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2013г.- 08.07.2016г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 40
748/2016г. по описа на СРС, 74 състав, както
и в частта, с която Р.П.М. е осъдена
да заплати на „Т.С.” ЕАД, направените разноски за исковото производство в
размер на 550,00лв. и за заповедното производство в размер на 191,08лв., на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В останалата отхвърлителна част,
като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.