№ 37
гр. Ихтиман, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
в присъствието на прокурора В. Г. Т.
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Частно
наказателно дело № 20241840200066 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 157, пр. 1 от ЗЗ. Инициирано е въз основа на искане,
отправено от Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение - Ихтиман, с което
се настоява по отношение на лицето Й. Р. С. да бъде образувано производство по чл. 158 от
ЗЗ и да бъде постановено решение за задължително настаняване и лечение.
В искането са посочени подробно основанията, въз основа на които прокурорът
настоява де бъде постановено задължително лечение спрямо предложеното лице.
Срещу такава внесеното искане Й. С. възразява в първото открито съдебно заседание
и излага доводи, според които счита същото за неоснователно.
В проведеното последно открито съдебно заседание се явяват прокурор от районна
прокуратура, предложеното за лечение лице и назначеният му служебен процесуален
представител – адвокат В. К..
В съдебно заседание прокурор Т. поддържа направеното предложение и счита, че
спрямо Й. С. трябва да бъде настанено задължително лечение за срок, посочен от вещите
лица.
Адвокатът изразява становище, според което не са налице предпоставките за
настаняване на лицето за задължително лечение. Твърди, че няма доказателства, от които да
се установи, че действително лицето е опасно за себе си или за околните.
Предложеното лице поддържа казаното от неговия защитник, а в последната си дума
заявява, че няма какво да добави.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
В проведеното първо открито съдебно заседание са изслушани свидетелите Е. С., Р.
С. и М. В..
Свидетелят Е. С. /майка на Й. С./ посочва, че от месец май миналата година /2023 г./
синът й е променил поведението си, като изпада в различни състояние, при които спори с
1
някой или говори с някой, без обаче, да има събеседник срещу него. Завява, че понякога Й.
С. твърдял, че има човек на двора на къщата, в която живее с родителите си, но в
действително нямало друго лице на това място. Твърди, че синът й прогаря пердетата с
цигари, а стените в стаята му са изписани с кръстове, а така също си реже и унищожава
дрехите. Описва случай, в който синът й е удрял силно главата си, което е наложило тя да се
обади на телефон 112 и да потърси медицинска помощ. Сочи, че в последно време синът й
говори с два различни гласа, все едно двама различни човека разговарят. Уточнява, че към
външни хора не е проявявал агресия, а по-скоро към себе си. Твърди, че тя не е била
нападана от Й. С., а единствено той с крясъци се е обръщал към нея. Добавя, че не е
проявявал агресивно поведение към полицаи или към съседи.
В своите показания свидетелят Р. С. /баща на Й. С./ сочи, че синът му от месец май
2023 г. не се държи адекватно, включително като си говори сам и се смее сам. Твърди, че
предложеният за лечение драска по стените на стаята си кръстове, която информация
получил от полицаи, които са идвали в къщата им. Посочва, че от стаята му се усеща
миризма на изгорял плат. Споделя, че синът му си говори сам, като първо говори с едни
глас, а с друг глас си отговаря. Съобщава за случай, на който не е бил пряк свидетел, но
съпругата му е видял как синът им се удря по главата. Посочва, че съседи са разказвали, как
рисува с крака кръстове по тротоара. Свидетелят заявява, че пред него синът му не е
заплашвал никого.
Свидетелят М. В. сочи, че * С. през последния месец „рисува кръстчета и говори на
висок тон“, както и че преди не е имал такова поведение. Уточнява, че докато говори на
висок тон не заплашва никого, а просто крещи и не го е виждал да проявява агресивно
поведение към други лица.
След като в първото съдебно заседание е изслушано вещото лице - доктор П., съдът е
допуснал изготвяне на комплекса съдебно психиатрична и психологична експертиза.
Експертизата е изготвена от д-р Ц. Д. П. – психиатър и от * – психолог.
В експертното заключение, на стр. 15 и 16 от него, е направено следното обсъждане
от вещите лица:
„По време на първия разговор, осв. е напрегнал, лесно раздразним, гневен, фиксиран
върху родителите си - смята, че нарочно искат да му навредят.
По време на втората среща, включваща клинико-психологично интервю и тестуване,
е значително по-спокоен. Участва и сътрудничи. Заявява намерението си да участва в
процеса на лечение като идва редовно на прегледи и си пие лекарствата. Сам заявява
нуждата си от лечение защото се усеща нервен и напрегнат.
При проведените психиатрично и психологично изследвания се установяват
частична ориентираност в преживяванията. Афективни, мисловни, поведенчески
разстройства. Структурирани параноидни налудности за влияние, отношение, заговор, а и
за повишени способности. Личностен упадък и влошено социално функциониране и
адаптираност.
Установяват се клинични феномени за наличие на психотичен епизод с добре
структурирани персекуторни налудности (налудности за преследване) и опасно за себе си и
околните поведение.
Анализирайки данните от анамнезата и прегледа, считаме, че освидетелстваният
Й. Р. С., на 38 години, с ЕГН **********, страда от същинско психично заболяване, което
е посочено в разпоредбата на чл. 146 от Закона за здравето, а именно - НАЛУДНО
РАЗСТРОЙСТВО (F22.0).
Тази група разстройства се отличава с наличие на дълготрайни налудности, като
съдържанието им най-често е персикуторно, хипохондрично или мегаломанно.
Съдържанието им е тематично свързано с житейската ситуация на болния. С изключение
2
на действията, афекта и нагласите, провокирани от самата налудност, функционирането
е относително съхранено.“
Накрая на експертизата, преди заключението на същата, е отразено, че
освидетелстваният сам и доброволно заявява нуждата от лечение.
Според заключителната част от експертизата Й. Р. С. „страда от същинско психично
заболяване визирано в случаите по чл.146 от Закона за здравето, а именно НАЛУДНО
РАЗСТРОЙСТВО (F22.0), с вероятна давност година, година и няколко месеца“. Допълнено
е, че „съществува опасност в следствие на това заболяване той да извърши деяние
опасно за него самия и/или за околните“. Според експертите „налага се задължително
лечение за срок от три месеца в амбулаторна форма в ЦПЗ София ЕООД“. Допълнено е и че
при неспазване формата на лечение то може да премине в стационарно. Отразено е, че
освидетелстваният „не може да дава информирано съгласие за лечението си. Информирано
съгласие във връзка с чл.162, ал.3 от Закона за здравето може да дава неговата майка: Е. Д.
С. - ЕГН:**********, с адрес: град *, ул."*" № 57А“.
В съдебно заседание вещото лице П. защитава депозираната експертиза. Уточнява,
във връзка с допълнително зададени въпроси, че лицето изявява готовност да следва
терапевтичен план, че според нея лечението може да се проведе в амбулаторна форма, с
посещения на центъра за психично здраве. Сочи, че констатираното психично заболяване
води до сериозно нарушение на психичните функции.
От доказателствената съвкупност по делото може да се направи извод, че
предложеното за лечение лице страда от заболяване, посочено в чл. 146 от ЗЗ, а именно:
същинско психично заболяване - НАЛУДНО РАЗСТРОЙСТВО. Става ясно и че според
експертите съществува опасност, в следствие на заболяването, Й. Р. С. да извърши деяние,
което да е опасно за него и/или за околните. Действително, свидетелските показания не
съдържат информация до момента лицето да е проявило агресия спрямо други лица, но
свидетелите Е. С. и Р. С. описват случай, в който синът им се е удрял силно по главата без
причина.
Предвид изложеното дотук, съдебният състав приема, че по отношение на Й. Р. С. са
налице условията на чл. 155 от ЗЗ за настаняване за принудително лечение - констатирано е
заболяване, попадащо в хипотезата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗ – налудно разстройство, а така
също лицето представлява опасност както за себе си, така и за околните.
В експертизата е отразено, че лечението може да се проведе при амбулаторна форма
за срок от три месеца. Именно поради това съдебният състав приема, че в настоящия случай
подобна форма на лечение следва да бъде предпочетена.
На основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ на Й. С. трябва да бъде назначено лице от кръга на
близките му, а именно – неговата майка Е. С., която да дава информирано съгласие за
лечението му, тъй като съгласно заключението С. не може да дава сам информирано
съгласие за лечението му. Следва да се отбележи, че в последното проведено открито
съдебно заседание Е. С. заявява, че е може и е съгласна да дава подобно съгласие.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 156 и чл. 157, във вр. чл. 162 от ЗЗ,
Районен съд – Ихтиман
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА задължително лечение по отношение на лицето Й. Р. С., ЕГН
**********, живущ в гр. *, ул. „*“ № 57 А. ОПРЕДЕЛЯ амбулаторна форма на лечението,
което лечение да се проведе към ЦПЗ – София ЕООД. ОПРЕДЕЛЯ срок за продължаване на
лечението от 3 /три/ месеца.
НАЗНАЧАВА Е. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 57А за лице, което
3
да изразява информирано съгласие за лечението на Й. Р. С..
Препис от решението да се изпрати за сведение и изпълнение на ЦПЗ – София ЕООД.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от днес
/18.03.2024 г., на която дата решението бе съобщено на страните в открито съдебно
заседание/, като обжалването става пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд –
Ихтиман.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4