№ 5950
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100503055 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20538/13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 24805/2024 г. на
Софийски районен съд, 173 състав, съдът е прогласил за нищожни на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗПК клаузите на чл. 1 и чл. 8 на сключените
между А. В. Д. и „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3008/26.04.2022 г., Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3013/27.04.2022 г., Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3015/28.04.2022 г. и Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3087/13.06.2022 г., предвиждащи заплащане на такса за
експресно разглеждане и такса за удължаване на срока за връщане на отпуснатия
кредит.
На основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД първоинстанционният съд е осъдил
„Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД да заплати на А. В. Д. сумата от общо
4342,05 лева, недължимо платена на основание чл. 1 и чл. 8 от Индивидуален договор
за потребителски кредит SO № 3008/26.04.2022 г., Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3013/27.04.2022 г., Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3015/28.04.2022 г. и Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3087/13.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 29.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Интернешънъл Саламанка
Капитал” ООД да заплати на А. В. Д. сумата от 1430 лева, представляващи разноски за
първоинстанционното производство.
С Определение № 3492/22.01.2025 г., постановено по гр.д. № 24805/2024 г. на
1
СРС, 173 състав, съдът е оставил без уважение молбата на „Интернешънъл Саламанка
Капитал” ООД за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Интернешънъл
Саламанка Капитал” ООД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното
решение е неправилно. Поддържа се, че са незаконосъобразни изводите на СРС за
това, че процесните договори за потребителски кредит са изцяло недействителни.
Твърди се, че посочените в договорите стойности на ГПР са правилно изчислени, а
дори и да не беше така, то некоректното изчисляване на ГПР не води до пълната
недействителност на съответния договор за кредит. Поддържа се, че таксата за
удължаване на падежа не може да се разглежда като такса във връзка с усвояването и
управлението на кредита. Твърди се, че анексите към договорите са сключени по
инициатива на кредитополучателя, като са индивидуално уговорени срока за
издължаване и дължимата за това такса. Поддържа се, че тази допълнителна услуга не
е пряко свързана с договора за кредит, а е по повод на същия. Твърди се, че с клаузата
кредитополучателят си е гарантирал, че при настъпване на падежа няма да изпадне в
забава и няма да дължи мораторна лихва. Твърди се, че услугата за удължаване на
срока не е задължителна. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца А. В. Д., с който се
оспорва жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно, като
съдът е съобразил, че съгласно чл. 10а ЗПК не може да се събират такси и комисиони
за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита. Предвид изложеното
се моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е постъпила частна
жалба от ответника „Интернешъл Саламанка Капитал” ООД. Поддържа се, че съдът не
е съобразил, че производството по исковете за прогласяване на недействителност на
договорите за кредит е било прекратено поради оттегляне на претенциите. Излагат се
съображения, че в случая е трябвало на ищеца да се присъди адвокатско
възнаграждение под минималните размери, установени с НМРАВ. Предвид
изложеното се моли да се отмени обжалваното определение и да се уважи
депозираната молба по чл. 248 ГПК.
В установения за това срок от А. В. Д. не е постъпил отговор на частната жалба.
По въззивната жалба на „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД:
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно поради следните съображения:
Не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че страните са
сключили помежду си четири договора за кредит – Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3008/26.04.2022 г., Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3013/27.04.2022 г., Индивидуален договор за
2
потребителски кредит SO № 3015/28.04.2022 г. и Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3087/13.06.2022 г. Към тези договори са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, тъй като кредитополучателят А. В. Д. има качеството
потребител.
Не е спорно също така, че с клаузата на чл. 1 от всеки от договорите е
предвидено, че кредитополучателят заплаща допълнителна такса за експресното
разглеждане на съответното заявление за отпускане на кредит.
Безспорно е и че с клаузата на чл. 8 от всеки от договорите е предвидена
възможност срещу допълнителна такса съгласно тарифата на „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД да бъде удължен срокът за връщане на кредита след
сключване на допълнително споразумение от страните.
На първо място е необходимо да се отбележи, че от диспозитива на
първоинстанционното решение е видно, че СРС не е прогласил изцяло процесните
договори за потребителски кредит за недействителни, както погрешно се поддържа
във въззивната жалба. Напротив, съдът в съответствие с волята на ищеца и принципа
на диспозитивното начало е обявил за нищожни само клаузите на чл. 1 и чл. 8 от всеки
от гореизброените договори за кредит.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредитодателят може да събира от потребителя
такси и комисиони за предоставени допълнителни услуги.
По арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК такси и комисиони не се дължат, ако дейностите са
свързани с усвояването и управлението на кредита.
Таксата за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит
представлява такса по усвояването на кредита. Поради това уговарянето на
възнаграждение за тази дейност противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. При разглеждането
на заявлението кредитодателят не извършва допълнителни и неприсъщи разходи, за
които да му се дължи възнаграждение. Фактът, че искането за отпускане на кредит се
разглежда приоритетно, не представлява допълнителна услуга, която да се поставя в
тежест на потребителя. По същество с експресното разглеждане на заявлението за
отпускане на кредит кредитодателят изпълнява задължението си по чл. 16 ЗПК да
оцени кредитоспособността на потребителя и гарантира икономическите си интереси,
като създава условия за това потребителят да сключи именно с него договор за кредит.
Уговорените по чл. 8 от договорите такси, дължими при удължаване на срока за
изпълнение на задълженията, представляват типични такси във връзка с управлението
на кредитите. Тези такси не се претендират за извършени от кредитора
административни разходи по действително предоставени допълнителни услуги, които
да се отличават от основната услуга по предоставяне на кредита. В този смисъл
начисляването им е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Оспорените клаузи на чл. 1 и чл. 8 необосновано оскъпяват предоставените
кредити и водят до неравновесие в отношенията между длъжника и кредитора. По
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че тези клаузи са
били индивидуално уговорени към момента на сключване на всеки от четирите
договора за потребителски кредит.
В представените от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД 4 бр. стандартни
европейски формуляри за предоставяне на информация за потребителски кредит е
предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане на заявлението за
отпускане на кредит. Тоест може да се направи извод, че тази такса е условие за
отпускане на кредита.
От представените 4 бр. молби на А. В. Д. до „Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД за удължаване на срока за изпълнение на кредитите и 4 бр. анекси също
3
не може да се направи извод, че таксите по чл. 8 от договорите за кредит са били
индивидуално уговорени. В самите договори за кредит страните са посочили, че
размерът на таксата за удължаване на срока за изпълнение се определя от тарифата на
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД. Потребителят не може да влияе върху
предвиденото в тарифата на кредитора. Дори и впоследствие потребителят да изяви,
че е съглА. с размера на таксата, дължима съгласно тарифата, това не прави
индивидуално уговорена клаузата на чл. 8 от договора за кредит, с която първоначално
е предвиден възмездният характер на отлагането на падежа на кредита. Освен това
потребителят е принуден да изяви съгласието си с таксата по тарифата, за да отложи
падежа на задължението си и да не изпадне в забава.
С оглед изложеното по-горе въззивният съд намира, че правилно клаузите на чл.
1 и чл. 8 от процесните договори за кредит са били обявени за недействителни.
В исковата молба не са наведени твърдения, че процесните клаузи на чл. 1 и чл.
8 са недействителни поради неправилно изчисление на ГПР. В този смисъл
неотносими към процесния спор са доводите на въззивника за това дали ГПР по всеки
от договорите за кредит е изчислен в съответствие с чл. 19 ЗПК.
Във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания срещу изводите на
първоинстанционния съд относно уважените претенции по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Поради това ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва
проверка на тази част от първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение №
288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче,
че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми при разглеждането исковете по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Поради изложеното дотук обжалваното решение на СРС следва да бъде изцяло
потвърдено.
По частната жалба на „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД:
Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в
законоустановения за това срок, от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:
Действително главните искове на ищеца А. В. Д. за прогласяване
недействителността на процесните договори за кредит са били оттеглени. Това
процесуално действие , както и частичното прекратяване на производството по
делото, са извършени преди препис от исковата молба да бъде връчен на ответника.
Видно от изявленията в отговора на исковата молба /л. 2 и л. 3 от делото на СРС/.
Поради това на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД не се дължат разноски във
връзка с оттеглените претенции на А. В. Д.. Ответникът не е бил длъжен да
предприема защитни действия по оттеглените искове.
Присъдените на А. В. Д. разноски за първоинстанционното производство в
размер на 1430 лева са правилно определени. Първоинстанционният съд е съобразил,
че са били изцяло уважените исковете за прогласяване на недействителност на
клаузите на чл. 1 и чл. 8 от процесните договори за кредит, както и за исковете за
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Не могат да се споделят доводите на жалбоподателя, че в случая разноските за
адвокатско възнаграждение, сторени от ищеца, следва да бъдат намалени. Уговореният
адвокатски хонорар от 630 лева е определен общо за всички 16 обективно кумулативно
съединени иска, предявени от А. В. Д.. Съгласно чл. 2, ал. 5 НВАР по всеки иск се
дължи отделно адвокатско възнаграждение. В този смисъл са и Определение №
4
50/17.01.2023 г. по ч.гр.д. № 4735/2022 г. на III Г.О. на ВКС, Определение №
3115/20.06.2024 г. по гр.д. № 4402/2023 г. на I Г.О. на ВКС, Определение №
2696/30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 1330/2024 г. на III Г.О. на ВКС.
Въззивният съд намира, че възнаграждението от 630 лева не накърнява
интересите на някоя от страните по договора. Същата е съобразена с невисоката
сложност на делото, броя на исковите претенции, извършените от адвоката защитни
действия. Само за пълнота следва да се посочи, че претендираната от ищеца сума от
630 лева за адвокатско възнаграждение е няколко пъти по-ниска от адвокатския
хонорар, който ответникът е заплатил за защитата си в първоинстанционното
производство.
С оглед изложеното по-горе частната жалба на „Интернешънъл Саламанка
Капитал” ООД следва да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
въззиваемият А. В. Д.. Същият е представил доказателства за заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева /л. 24 от делото на СГС/. Поради това
на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на А. В. Д. следва да се присъдят изцяло
претендираните разноски от 500 лева.
Неоснователно е възражението на „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД за
прекомерност на разноските, претендирани от въззиваемия А. В. Д.. Заплатеното то
последния адвокатското възнаграждение за въззивното производство в размер на 500
лева е съобразено с вида и броя на исковете, както и с невисоката сложност на делото.
Предвид цената на всеки от предявените обективно съединени искове на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване. В този смисъл е Определение № 478/22.11.2018 г. по ч.т.д. № 2565/2018 г.
на I Т.О. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20538/13.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 24805/2024 г. на Софийски районен съд, 173 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Интернешънъл Саламанка
Капитал” ООД, с актуално наименование „Хепи Кредит” ООД, депозирана срещу
Определение № 3492/22.01.2025 г., постановено по гр.д. № 24805/2024 г. на СРС, 173
състав.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, с актуално наименование
„Хепи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „********, офис 11, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3
ГПК на А. В. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „******** сумата от 500
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6