Протокол по дело №3722/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 414
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20203100503722
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 414
гр. Варна , 15.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно
гражданско дело № 20203100503722 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:23 часа се явиха:
При спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, на второ четене
се явиха:
Въззивникът „КНМ ГРУП” ЕООД, редовно призован, явява се
управителя П.К., заедно с адвокат Д.Я., редовно упълномощен и приет от
съда от първа инстанция.
Въззиваемият К. Д. Т., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат М.М., редовно преупълномощен от
адвокат Петър Гетев и приет от съда от днес.
Адв. Я.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. М.: Моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
1
Определение № 191 от 14.01.2021 година, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„КНМ Груп" ЕООД, ЕИК202745272 със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Търново, срещу бл.817, срещу решение №261022/04.11.2020г.,
постановено по гр.д. № 4673/2020 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният
от въззивника срещу К. Д. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Георги
Живков №22-партер (вътрешен двор), иск с правно основание чл. 284, ал.2 вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 650 лв.,
представляваща получена от ответника в качеството му на довереник на
ищеца сума по договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 07.05.2015 г.,
сключен между цедента „КНМ Груп” ЕООД и цесионера „Интейк” ЕООД,
която не е предадена до момента на ищеца /не е отчетена от ответника/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради
противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразява се несъгласие с
извода на ВРС, че сумата не се дължи, тъй като не се намира в държане на
ответника. Парите се считат за родово определена вещ, а родът не погива, т.е.
за ответника всякога е налице задължение да предаде същото количество
парични средства, дори да се е разпоредил с конкретно получената по цесията
цена и същата да не е в негово държане. Поддържат се изложените в
първоинстанционното производство фактически основания на твърдяния
порок на споразумението по смисъла на чл.40 от ЗЗД, поради намаляване на
цесионната цена от 300 лева на 5 лева, което се твърди да е увреждащо за
доверителя. Излага се, че вземането за разноски произтича от съдебно
решение, а не от договор, поради което не може да се новира, както е приел
съдът. Твърди се, че е процесуално нарушение повдигането едва с решението
на въпроса за направата на разноски по водене на предходния съдебен
процес, без този факт да е бил отделян като спорен и подлежащ на доказване.
Поддържат се доводи, че насрещните твърдения, че разноските по делата са
финансирани от „Интейк” ЕООД, освен ирелевантни за спора, тъй като касаят
отношения с трети лица, са и недоказани, доколкото като платец в
преводните нареждания е посочен „КНМ Груп” ЕООД. Поддържа се, че
фактът, че юрисконсултите на „КНМ Груп” ЕООД са били назначени на
2
трудов договор в „Интейк” ЕООД за периода на водене на предходното дело,
а понастоящем са адвокатски съдружници на ответника, единствено сочи на
недобросъвестното им поведение в настоящото производство, осигуряващо
неправомерно предимство на ответника и целящо осуетяване задължението
им да дадат свидетелски показания. Налице е препращане към изложените в
исковата молба и допълнителното становище твърдения и правни доводи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Оспорва се ответникът да е получил
цесионната цена, а в условията на евентуалност се твърди, че я е отчел по
аргумент от тристранното споразумение чрез предаването й на „Интейк”
ЕООД. Наличието на спор относно действителността на споразумението не
опровергава удостоверения в него факт на предаване на сумата, в която част
споразумението има силата на разписка за извършено плащане. Позовава се
на недоказаност на фактическия състав на чл.40 от ЗЗД. Поддържа се, че не е
налице обективно увреждане интересите на ищеца, тъй като с тристранното
споразумение задължението му към първоначалния цедент, както и всички
разходи по делата, включително ю.к. възнаграждения, са поети „Интейк”
ЕООД по силата на заместването в дълг, още повече, че сключването на
безвъзмездни сделки между търговци не е забранено от закона по аргумент от
чл.297 от ТЗ. Липсват доказателства и за субективния елемент на чл.40 от
ЗЗД - знание и намерение за увреждане на едноличния собственик на
капитала и управител на „Интейк” ЕООД към 07.05.2015г., а твърдяната
роднинска връзка на последния с ответника е недоказана. Поддържа се и
оспорването за липса на сключен договор за поръчка между страните. В
случай, че предявеният иск се приеме за основателен, прави искане за
разглеждане на поддържаното в първата инстанция възражение за
прихващане.
Адв. Я.: Поддържам въззивната жалба. Запознати сме с доклада от
14.01.2021 г. и нямаме възражения.
Адв. М.: Поддържам депозирания отговор на въззивната жалба.
Запознати сме с доклада и нямаме възражения по него.
Адв. Я.: Нямам доказателствени искания. Представям и моля да
3
приемете списък по чл.80 от ГПК.
Адв. М.: Нямам доказателствени искания. Представям и моля да
приемете списък на разноските, ведно с договор за правна защита и
съдействие.
СЪДЪТ предоставя за сведение представените списъци по чл.80 от
ГПК, съответно на процесуалния представител на насрещната страна.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представените списъци по чл.80 от
ГПК и доказателства следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на
въззивника списък с разноски по чл.80 от ГПК.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за
правна защита и съдействие от 09.02.2021 г.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Я.: Настоящият иск се характеризира с това, че ответникът,
упражнявайки предоставената му представителна власт се е разпоредил с
материално благо на доверителя ми в полза на дружество, собственост на
майка му. Получил е цесионната цена по сделката, след което е уговорил
нулева престация за прехвърленото благо и е възстановил сумата отново на
дружество, собственост на неговата майка.
При подготовката на иска и провеждането на първоинстанционния
процес сме се придържали изцяло към правния стандарт, въведен по в.т.д.№
621/2019 г. на настоящия състав като считаме, че двата процеса са сходни и
4
дори идентични. Затова моля да отмените първоинстанционното решение и да
постановите такова, с което да уважите иска изцяло и присъдите на
доверителя ми направените разноски.
Адв. М.: Моля да отхвърлите въззивната жалба и потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Считам, че
анексът не е недействителен, тъй като е сключен с договора за цесия на
23.10.2014 г. Във връзка с това липсва вреда, защото делото е финансирано
изцяло от „Интейк” ЕООД, което се доказа от представените доказателства.
На следващо място считам, че не е налице субективния елемент на
увреждане от страна на К. Д. Т., който е задължителна предпоставка на
отговорността по чл.40 от ЗЗД. И също така искам да спомена, че ако
правилата за упълномощаването се прилагат за процесния договор за цесия,
то по същата сила следва да се приложат и за анекса. В тази връзка К. Д. Т. не
дължи връщане на чужди средства, поради отпаднало основание. В подкрепа
на изложеното ви представям практика на Окръжен съд- Варна, решение
№163 от 27.01.2021г. по идентичен казус с препис за страната. Моля да го
приемете и да се съобразите с него при постановяване на решението. Моля да
ни бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в случай на
отхвърляне на въззивната жалба.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:27 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5