Решение по дело №1417/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Р   Е  Ш  Е  Н  И   E

 

гр.Б.С., 20.07.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 24 юни, Две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                     СЪДИЯ:  КАТЯ  ГЕРДОВА

 

 При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1417/2019 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., в качеството им на изпъл.директор, чрез пълномощника юрисконсулт М.С.,***, с правно основание, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Г.Р.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 565.49 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем с № 3128172/16.01.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника, вземането по което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/ по силата на Приложение № 1/01.11.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД  и "А.з.с.н.в.“ ООД/, договорна лихва в размер на 41.26 лв. за периода от 21.03.2018г. до 25.07.2018г., такса разходи в размер на 27.00 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 341.28 лв. за периода от 28.03.2018г. до 25.07.2018г., обезщетение за забава в размер на 55.30 лв. за периода от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2019г. /подадено в РС – В. по което е образувано ч.гр.д.№ 2133/2019г. по описа на РС-В. прекратено с определение от 05.06..2019г. и изпратено по подсъдност на РС-Б.С., където е образувано под нов № 943/2019г. по описа на РС-Б.С./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Г.Р.Н., не е намерен на посоченият адрес и от данни на баща му Румен Дебелски, ответника е в гр.С. на неизвестен за него адрес, като отказал да получи съобщението. 

От приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в исковото производство е видно, че Г.Р.Н. с ЕГН ********** е  с постоянен и настоящ адрес ***.

Видно от изискана справка за регистрирани трудови договори на ответника, последният регистриран такъв сключен между Г.Р.Н. с ЕГН ********** и „ГЕЯ-ДЕК“ ЕООД гр.С. е прекратен на 16.05.2019г.

Съдът е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния адрес и настоящият адрес на ответника в с.Бъркачево, обл.В., ул.”Никола Вапцаров” № 9,като след изтичане  на законоустановените срокове с разпореждане постановено в з.з. на 22.01.2020г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Г.Р.Н., призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1417/2019г. по описа на РС гр.Б.С..

С определение постановено в з.з. на 10.02.2020г. съдът назначил адв.А.Н.М. от ВрАК за особен представител на ответника Г.Р.Н. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 302,12 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на  адв.А.Н.М. от ВрАК за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за назначаването му, който в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

В с.з. ответника не се явява, като същият се представлява от назначения му особен представител, който не оспорва иска по основание размер и пледира за уважаване на предявения иск съобразно доказателствата по делото.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1433/2018г. на РС-Б.С..

 Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

 Видно от приложеното ч.гр.д.№ 943/2019г. на РС-Б.С. е видно, че срещу длъжника Г.Р.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 586/10.07.2019г. в полза на заявителя „АСВ” ЕАД-С., сумата от 565.49 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем с № 3128172/16.01.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника, вземането по което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/ по силата на Приложение № 1/01.11.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД  и "А.з.с.н.в.“ ООД/, договорна лихва в размер на 41.26 лв. за периода от 21.03.2018г. до 25.07.2018г., такса разходи в размер на 27.00 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 341.28 лв. за периода от 28.03.2018г. до 25.07.2018г., обезщетение за забава в размер на 55.30 лв. за периода от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2019г. /подадено в РС – В. по което е образувано ч.гр.д.№ 2133/2019г. по описа на РС-В. прекратено с определение от 05.06..2019г. и изпратено по подсъдност на РС-Б.С., където е образувано под нов № 943/2019г. по описа на РС-Б.С./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. 

Заповедта на длъжника Г.Р.Н. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 1417/2019г. по описа на БСлРС.

В исковата молба ищецът твърди, че съгласно Договор за  паричен заем № 3128172 от 16.01.2018г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставило на Г.Р.Н. в заем сумата от 800,00 лева, като последният се е задължил да върне същата, ведно с договорната лихва в размер на 89,11 лв., на 27 бр. равни седмични  погасителни вноски, всяка от които в размер на 32,93 лева с първа падежна дата 24.01.2018г. и последна падежна дата 25.07.2018г.

 В договора са вписани: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.00%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора-0,11%, годишен процент на разходите  на заема– 48,56 %.  Общият размер  на всички дължими плащания по договора е 889,11 лева.

На основание чл.3 с подписването на договора за заем, заемателят удостоверява, че е получил заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената сума.

Представена е Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД, в която е посочено, че при забава в плащането на вноска повече от 30 дни  потребителят дължи на кредитора заплащането на 9.00 лв., представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочените вземания. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 45,00 лв.

В чл.4  от договора е описано задължението на заемателя в три дневен срок от датата на сключване на договора да предостави едно от следните  обезпечения на заемодателя: две  физически лица-поръчители или банкова гаранция. Съгласно чл.4, ал.2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 511,92 лева, която страните са договирили да се заплаща разсрочено на 27 равни вноски, всяка в размер на 18,96 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 511,92 лева. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят за срока на договора, е в общ размер на 51,89 лева.

Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие в чл.8 от договора, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, се дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 22.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда-04.06.2019г. в общ размер от 55,30 лева, която е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му, ответника не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към кредитора, а погасил само сумата от 471,00 лв., с която са погасени: неустойка-170,64 лв., договорна лихва-47,85 лв., такса разходи-18.00 лв. и главница-234,51 лв. Срокът на договора е изтекъл на 25.07.2018г./с падежа на последната погасителна вноска/ и не е обявен за предсрочно изискуем.  

Ищецът твърди, че на 01.11.2018г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „А.з.с.н.в.“ ООД(на 21.08.2015г. АСВ е сменила правната си форма, като е регистрирана като „А.з.с.н.в.”ЕАД, видно от направена служебна справка от ТР, който е публичен) по силата на което вземането е прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД  от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо за станалата продажба на вземания, ведно с покана за доброволно изпълнение на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото е върнато обратно в цялост с отметка, че получателят е „Преместен“. Изпратено е второ уведомително писмо чрез куриер, което е получано от брата на длъжника  на 11.10.2019г. /л.25 от делото/.

Въпреки това с исковата молба прилага копие от уведомлението за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

За събиране на вземането си "АСВ" ЕАД подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр.д. № 943/2019 г. по описа на РС- Б.С. е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът не е намерен на установеният в заповедното производство адрес, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил в Кметство с.Бъркачево да получи книжата, което от своя страна обуславя правния ни интерес от търсената съдебна защита.

Ответника Н. не се явява в с.з., а се представлява от назначеният му особен представител, който не е депозирал писмен отговор, но пледира за уважаване на предявеният от ищеца иск.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I. По иска с правно основание  чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за главница и договорна лихва:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал. 5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за паричен заем с № 3128172/16.01.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Г.Р.Н. е налице твърдяното договорно отношение.

По силата на този договор посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника паричен заем в размер на 800,00 лв. срещу задължение на същият да върне заетата сума на 27 бр. седмични погасителни вноски, като последната е с падеж 25.07.2018г. С подписването на договора се установява, че заемателят е получил от заемодателят изцяло и в брой заемната сума в размер на 800.00 лв. на датата на подписване на договора-16.01.2018г., като това обстоятелство не е спорно.

Представен е също по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения " ЕООД/, като видно от Приложение 1 от 01.11.2018 г. към него, вземането на "Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3128172/16.01.2018г. със заемател - ответника, е било прехвърлено на ищеца. "Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения " ЕООД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от представеното по делото пълномощно. 

По делото ищецът е изпратил уведомление за извършената цесия до ответника на 02.11.2018г./л.22-23 от делото/, т.е. преди подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към който момент се счита, че са предявени и исковете, предмет на настоящото производство. Същото уведомление не е получено от длъжника, тъй като видно от върнатата обратна разписка е посочено, че получателят е „Преместен“. Впоследствие е изпратено второ уведомление до длъжника на 11.10.2019г. чрез куриер, което е получено на 11.10.2019г. от Николай Р.Н.-брат на длъжника.  

В случая отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и Н. има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

 Като потребител ответника разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика /решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о. на ВКС/.

Съгласно чл.1 от договора ответника Н. се е задължил да погаси заема на 27 седмични вноски, всяка по 32,93 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите – 48,56 % и годишния лихвен процент – 40,00%, посочени в параметрите по договора.

С получаване на сумата по заема за заемателят е възникнало задължение да върне заемната сума в посочения в договора срок, на погасителни вноски в размер и падежи отразени в договора за заем. Не е спорно, че ответника е върнал само 471,00 лв., от която е погасил част от неустойката-170,64 лв., част от договорната лихва в размер на 47,85 лв., част от такса радходи в размер на 18.00 лв.  и част от главницата в размер на 234,51 лв., като с това той признава плащане по процесният договор. Безспорно е, че не е върнал остатъка от предоставен му заем, като задължението за главница по договора възлиза на сумата 565,49 лв., което прави основателна претенцията на ищеца за тази сума.

С исковата молба се претендира възнаградителна/договорна/ лихва в размер на 41,26 лв. за периода от 21.03.2018г. до 25.07.2018г.

Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.

Процесният договор за кредит е сключен на 16.01.2018г., т.е. след изменението на чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет процентни пункта отгоре. /Постановление № 426/18.12.2014 г. на МС за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г /. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 48,56 %  не надвишава пет пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен процент е 40,00 %, Следователно клаузата за възнаградитерлна лихва  не е нищожна поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК.

Следователно са налице всички материално правни предпоставки за уважаване на исковете за следните суми: 565,49 лв. главница по Договор за паричен заем № 3128172/16.01.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 04.06.2019г. до окончателното изплащане; 41,26 лв.договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 21.03.2018г. до 25.07.2018г.

II. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, за неустойка:

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в три дневен срок от неговото подписване заемателят е бил задължен да предостави на заемодателя обезпечение – било чрез две физически лица- поръчители, които е следвало да отговарят на дадени условия, свързани с тяхната платежоспособност и финансова надеждност, било чрез предоставяне на банкова гаранция.

 Въпросната неустойка, която се претендира по делото в размер на 341,28 лв., в случая е начислена съгласно чл.4, ал.2 от договора за заем, а именно – заради неизпълнението на задължението на длъжника в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез поръчителството на физически лица, които следва да отговаря на определени условия, свързани с трудова заетост, платежоспособност и кредитна история. Тази клауза от договора за заем, обаче, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – обстоятелство, за което съдът следи служебно.

 Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

 Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В случая, според чл.4, ал.2 от договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя чрез осигуряване на поръчител, респ. банкова гаранция. От начина, по който е уредено в чл.4, ал.2 от договора задължението на заемателя, обаче, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителите са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация, за да знае дали тези лица са подходящи и отговарят на условията по чл.4, ал.1 от договора. Такива са например изискванията, свързани с кредитната история на лицето-поръчител и данните за това има ли сключени други кредити и поръчителствал ли е за други лица. С тази информация заемателят би могъл да се снабди много по-трудно от заемодателя, който, за разлика от него, предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им – само 3 дни, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в чл.4, ал.2 от договора за заем. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поради това, ответника не дължи на ищеца сумата от 341.28 лв. за периода от 28.03.2018г. до 25.07.2018г. представляваща начислена неустойка по чл. 4, ал.2 от процесният договор.

III.Такса разходи за събиране на вземането.

Уговорката, от която произтича вземането на ищеца за такса за разходи, противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Според нея, при просрочие на погасителна вноска с повече от 30 дни, заемодателят (кредиторът) ще извършва разходи по извънсъдебно уведомяване на длъжника в размер на 9.00 лв., но не повече от 45.00 лв. С оглед така очертаното основание на вземането за такса, очевидно и несъмнено неговото възникване (начисляването на таксата) е свързано със забавата на длъжника, получил заема. При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Затова съдът счита, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, обуславящо нищожност на уговорката, от която произтича вземането за такса за разходи. Таксата е основана на забавата на длъжника, явяваща се последица от договорно неизпълнение, поради което възмездяването на което и да било действие на кредитора, свързано с нея, има характер на обезщетение за забавено изпълнение и не би могло да се третира като допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Разходите по чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗПК, които не се включват като компонента в ГПР, съставляват всички средства и разноски, които кредиторът извършва по необходимост, за да получи от длъжника дължимата по договора престация, т.е. извършването им е условие за реализиране на изпълнението спрямо длъжника (напр. извънсъдебно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, разноски в заповедно или исково производство, или в производство по принудително изпълнение). Разходите по изпращане на напомнителни писма до длъжника (за каквито конкретната такса е начислена) нямат такъв характер, защото получаването на такива писма няма правно значение за изпълнението – при настъпил падеж на вземанията по договора за кредитора е открита възможността да търси изпълнение, без да е необходимо уведомяване на длъжника за забавата (срокът кани).

Отделно от това, по делото не са представени никакви доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на тази сума – не се доказва извършването на каквито и да било разходи във връзка със събиране на вземането /извънсъдебни/. В никакъв случай не може да се приеме, че тези суми са винаги безусловно дължими от длъжника.

IV. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:

Лихвата за забава, претендирана от ищеца с исковата молба в размер на 55.30 лв. за периода от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2019г. /подадено в РС-В./, съдът преценя като дължима на основание чл.8 от договора за заем, който предвижда, че при забава на плащане на задълженията по договора за паричен заем, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху дължимата  сума за всеки ден забава.

Следователно акцесорният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на парично задължение в темпорално отношение, равняващо се на уредената в чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна мораторна лихва, е обусловен от изхода на правния спор по главния иск, поради което с оглед изхода на спора по главния иск се явява основателен и акцесорният иск за сумата от 55.30 лв. обезщетение за забава за периода от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 04.06.2019г. /подадено в РС – В./.

Ето защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично основателен и следва да се уважи за следните суми, предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 943/2019 г. на БСлРС, а именно: сумата от 565.49 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем с № 3128172/16.01.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника, вземането по което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/ по силата на Приложение № 1/01.11.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД  и "А.з.с.н.в.“ ООД/, договорна лихва в размер на 41.26 лв. за периода от 21.03.2018г. до 25.07.2018г., обезщетение за забава в размер на 55.30 лв. за периода от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2019г. /подадено в РС – В./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането,  въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 943/2019г. по описа на БСлРС.

Искът по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли за следните суми: 27,00 лв. такса разходи и 341.28 лв. представляваща неустойка за периода от 28.03.2018г. до 25.07.2018г., като неоснователен за които суми следва да се приеме, че не се дължат от ответника.

V.РАЗНОСКИ:

При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС.

Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.

По заповедното производство е поискал присъждане на 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По исковото производство ищеца  поискал присъждане на 175.00 лв. заплатена държавна такса, 302,12 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за особеният представител на ответника и 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на  чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая, сума от 150,00 лв. платима за първата инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.

В настоящия случай ответника Г.Р.Н. следва да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** направените по ч.гр.д. № 943/2019г. по описа на БСлРС разноски в размер на 48,20 лв.(75,00 лв. х 662,05/1030,33 = 48,20 лв.) съразмерно с уважената част от исковете.

Ответника Н. следва да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** направените в настоящото исково производство по гр.д. № 1417/2019г. по описа на БСлРС разноски в размер на 403,00 лв.(662,05 лв. х 627,12/1030,33 = 403,00 лв.), съразмерно с уважената част от исковете.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.Р.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., в качеството им на изпъл.директор, чрез пълномощника юрисконсулт М.С.,***, сумата от 565.49 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем с № 3128172/16.01.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника, вземането по което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/ по силата на Приложение № 1/01.11.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД  и "А.з.с.н.в.“ ООД/, договорна лихва в размер на 41.26 лв. за периода от 21.03.2018г. до 25.07.2018г., обезщетение за забава в размер на 55.30 лв. за периода от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2019г. /подадено в РС – В. по което е образувано ч.гр.д.№ 2133/2019г. по описа на РС-В. прекратено с определение от 05.06..2019г. и изпратено по подсъдност на РС-Б.С., където е образувано под нов № 943/2019г. по описа на РС-Б.С./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането,  за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 586/10.07.2019г. по ч.гр.д.№ 943/2019г. по описа на РС-Б.С..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, в качеството им на изпълнителни директори, чрез  пълномощника юрисконсулт М.С., против Г.Р.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта на следните суми:  341.28 лв. неустойка за периода от 28.03.2018г. до 25.07.2018г. и 27.00 лв. такса разходи, претендирани по договор за предоставяне на паричен заем с № 3128172/16.01.2018г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Г.Р.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, вземането по което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/ по силата на Приложение № 1/01.11.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД  и "А.з.с.н.в.“ ООД/, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 586/10.07.2019г. по ч.гр.д.№ 943/2019г. по описа на РС-Б.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН .

 

 

  ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Р.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., в качеството им на изпъл.директор, чрез пълномощника юрисконсулт М.С.,***, направените разноски в настоящото исково производство по гр.д.№ 1417/2019г. по описа на БСлРС в размер на 403,00 лв.(Четиристотин и три лева ), както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 943/2019г. по описа на БСлРС в размер на 48,20 лв.(Четиридесет и осем лева и 20 стотинки) съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 943/2019г. по описа на РС-Б.С..

                                                                          

 

                                                             

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: