РЕШЕНИЕ
№ 1372
гр. Пловдив, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300502996 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от „ГЛАВ - Проектинвест
София" ЕООД, ЕИК: *********, чрез адвокат Т., срещу Решение № 1631 от
09.04.2025 г. постановено по гр.д.№ ** г. по описа на Районен съд Пловдив, I
гр.с., с което се ОСЪЖДА „ГЛАВ - Проектинвест София" ЕООД, ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Я., с ЕГН ********** от село ***, следните
суми: неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 22.11.2022г. -
31.12.2022г. в размер на 935,89 лева, мораторна лихва за този период в размер
на 165,42 лева; Неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода
01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. в размер на 9 360 лева, мораторна лихва за този
период в размер на 1026,34 лева; неизплатени брутни трудови възнаграждения
за периода 01.01.2024 г. - 10.05.2024 г. в размер на 3977,53 лева; мораторна
лихва за този период в размер на 78,98 лева, ведно със законната лихва върху
неплатените брутни трудови възнаграждения, считано от датата на подаване
на исковата молба – 10.05.2024г. до окончателното плащане на дължимите
1
суми.
ОСЪЖДА „ГЛАВ - Проектинвест София" ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. Я., с ЕГН ********** адв. възнаграждение в размер на
2000 лева.
ОСЪЖДА „ГЛАВ - Проектинвест София" ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 621,77 лева, представляваща държавна
такса върху уважените искове.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 14.02.2024 г. с
позоваване на справка за уведомление по чл.62, ал.5 от КТ на НАП. Посочва
се задължението на работодателя да извършва ежедневен инструктаж на всеки
един явил се работник и за невъзможността да се започне работа без
работникът да бъде инструктиран, за което се позовава на показанията на
св.Д., с което се обосновава твърдението, че ищецът има 12 работни дни. В
подкрепа на твърденията си въззивникът посочва, че са сезирани органите на
МВР с позовава на изискана по делото информация от РУ на МВР *. Обсъжда
приложението на чл.267 от КТ и чл.268, ал.3 от КТ за изплащане на
възнаграждението и твърди, че на ищеца е изплатено дължимото
възнаграждение за отработените дни. Искането към въззивния съд е да отмени
изцяло първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от М. П. Я., с ЕГН **********,
чрез адвокат Ц., с която се взема становище за нейната неоснователност.
Оспорват се твърденията за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца като неподкрепени от надлежни доказателства. Споделят се изводите
на районния съд въз основа на свидетелските показания относно отработения
от ищеца период от време, както и че представените книги за проведен
инструктаж са неотносими. Поддържа се, че работодателят не е представил
ведомост или РКО за изплащане на трудово възнаграждение. Оспорва се
приложението на разпоредбата на чл.267 от КТ, за което се развиват
подробни доводи. По отношение на твърденията за сезиране на органите на
МВР се сочи, че в тази част жалбата е неотносима към предмета на делото.
Искането към въззивния съд е да остави без уважение въззивната жалба и да
2
потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адвокат И.,
поддържа въззивната жалба. Прави възражение за нищожност на трудовия
договор на осн.чл.26, ал.2 ЗЗД като привиден. Твърди, че в действителност
страните са се договорили ищецът да престира труд, но спорадично, за
изпълнение на конкретни дейности по конкретни обекти, а не въз основа на
трудово правоотношение на пълен работен ден. Не прави доказателствени
искания. Претендира разноски. Представя списък на разноските, договор за
правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за изплащане на
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адвокат Ц.,
оспорва въззивната жалба и моли да се остави без уважение. Не прави
доказателствени искания. Претендира разноски. Представя пълномощно,
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно
въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на
императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да
има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от М. П. Я.,
ЕГН **********, против „ГЛАВ - Проектинвест София“ ЕООД, ЕИК:
3
*********, за заплащането на сумата в общ размер на 15 544, 16 лева, от
която:
неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 22.11.2022 г.-
31.12.2022 г. в размер на 935,89 лева, ведно с мораторна лихва за този период
в размер на 165,42 лева, и законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 01.01.2023 г.
31.12.2023г. в размер на 9 360 лева , ведно с мораторна лихва за този период в
размер на 1026, 34 лева, и законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 01.01.2024 г. -
10.05.2024 г. в размер на 3977, 53 лева, ведно с мораторната лихва за този
период в размер на 78, 98 лева, и законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
Ищецът твърди, че на 21.11.2022 г. е бил назначен на трудов договор в
ответното дружество на длъжност ***, довършителни работи в
строителството, с основно месечно възнаграждение в размер на 710 лева,
съгласно т.5 от сключения между страните трудов договор №* г., както и с
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит 0,06 % за всяка година придобит стаж при този работодател.
Добросъвестно и стриктно изпълнявал задълженията си. Работодателят не
изпълнявал задължението си за заплащане на положения от него труд. След
многобройни разговори с работодателя на ищеца било обещано да получи
неизплатените му възнаграждения, което не било сторено. Позовава се на
размера на минималната работна заплата за страна през исковите периоди. Въз
основа на изложеното обосновава претенциите си.
В отговора си по реда на чл.131 от ГПК ответното дружество „ГЛАВ -
Проектинвест София“ ЕООД е оспорило предявените искове по основание и
размер. Признава, че в действителност ищецът е бил нает по трудов договор
на 21.11.2022 г. на длъжност ***. Твърди, че ищецът реално не е полагал труд
през процесния период, имал само 12 работни дни и не се е явявал на работа
въпреки многобройните молби на ответника. Позовава се на книги за
ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа от всички обекти
за периода 21.11.2022 г. – 10.05.2024 г. Твърди, че ищецът е работил на обекта
4
в град С. 2 дни на 22.11.2022 г. и 23.11.2022 г. На обекта в село В. – 3 дни на
24.11.2022 г., 08.12.2022 г. и 15.12.2022 г. На обекта в село К. – 6 дни на
20.12.2022 г., 21.12.2022 г., 23.12.2022 г., 28.12.2022 г. и 29.12.2022 г. На обекта
в село З. е работил един ден на 18.08.2023 г. За неговите действия и на хора от
неговия кръг били подали сигнали в Икономическа полиция и ОП Пловдив.
Отработеното време от 12 дни било заплатено, а за останалото време, когато
не бил идвал на работа по негова вина, той нямал право на трудово
възнаграждеине. Ищецът не бил с прекратен трудов договор поради близките
му отношения с прекия му ръководител. Считано от 14.02.2024 г. ищецът бил
с прекратено трудово правоотношение, поради неявяването си на работа,
ищецът отказвал да получи заповедта. Моли за отхвърляне на исковете.
В първоинстанционното производство всяка от страните е ангажирала
писмени и гласни доказателства.
От ищеца е представен трудов договор № 140/21.11.2022г. между „ГЛАВ
- Проектинвест София“ ЕООД като работодател и М. П. Я. като
работник/служител, с който работодателят е възложил на
работника/служителя да изпълнява в дружеството длъжността ***,
довършителни работи и строителство с код по НКПД *** в отдел ГЛАВ -
Проектинвест София и месторабота София, с продължителност на работното
време от 8 часа, който трудов договор е безсрочен със срок за изпитване от 6
месеца в полза на работодателя, при основно месечно трудово възнаграждение
за работника/служителя в размер на 710 лева с периодичност на изплащане
ежемесечно и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0, 06 % за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател. Посочено е задължението на работника/служителя да постъпи на
работа на 22.11.2022 г. Трудовият договор е подписан от работодателя и
работника/служителя. Допълнително е отразено, че работникът/служителя е
постъпил на работа на 22.11.2022 г., което е удостоверено с подписите на
страните по договора.
Приложено е и уведомление по реда на чл.62, ал.5 от КТ от „ГЛАВ -
Проектинвест София“ ЕООД, входирано в НАП на 21.11.2022 г. относно
сключения трудов договор с М. П. Я..
Ответникът е представил справка за прието уведомление по реда на
чл.62, ал.5 от КТ от „ГЛАВ - Проектинвест София“ ЕООД, входирано в НАП
5
на 20.02.2024 г. относно прекратяване на трудовия договор с М. П. Я. и Г. К.
Х..
Приложени са 9 бр. книги за инструктаж по безопасност и здраве при
работа, ежедневен инструктаж, както следва: от 17.10.2022 г. до 18.12.2022 г. –
СМР по ремонт на покрив на ПГ за приложни изкуства гр.С.; от 18.11.2022 г.
до 23.12.2022 г. – неотложни ремонтни работи в ОУ *** с.В.; от 21.11.2022 г.
до 10.01.2023 г. –неотложни ремонтни работи в ОУ *** с.К.; от 19.01.2023 г. до
18.03.2023 г. – основен ремонт на културно – худ.център ***, гр.К.; от
24.03.2023 до 03.05.2023 г. за изграждане на автомивка; от 21.04.2023 г. до
26.10.2023 г. – пешеходна зона К.; от 10.07.2023 г. до 13.12.2023 г. -
реконструкция, паркоустрояване и благоустройство на детска ясла; от
10.06.2023 г. за реконструкция; от 07.08.2023 г. до 13.10.2023 г. – ремонт на
село З., Читалище.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Г. К. Х.
и А. А. Н. по почин на ищеца, Г. Р. Н. и Д. Г. Д. по почин на ответното
дружество.
От показанията на св. О. Х. се установява, че е работил за ответното
дружество от 2020 г. до 2023 г. като ***, какъвто е бил и М.. Работили по
обекти. През 2023 г. работили в Стара Загора по обществени поръчки, в две
старозагорски села, кметства и читалища. Бригадата се състояла 6 - 7 човека, в
която бил и М.. През 2023 г. ищецът бил поС.но на работа, свидетелят бил
бригадир. Нямало случай някой да не идва на работа, по принцип на всички не
им плащали заплатите. Не съдил фирмата, защото си загубил трудовия
договор. Ежедневен инструктаж не бил провеждан. Инструктаж за тези
години, в които са работили били подписвали три-четири пъти, ако случайно
се срещнат на някой обект. Два пъти им плащали, на ръка. На ищеца М. нищо
не било давано. Не било ясно по колко заплата ще получават. Три години
работил без пари. На ръка им плащали. Посочва, че първата година работили
извън трудово правоотношение с ответника. Плащали му когато не е бил по
трудов договор. Синът на свидетеля също бил в бригадата, имал дела с
ответника, работили само за „Глав – Проектинвест - София“ ЕООД. Всеки ден
М. бил ходил на работа.
От показанията на св. А. Н. се установява, че е работил ответното
дружество от 2021 г. до 2024 г., като ***. Работили по обекти и в
6
работилницата. 2023 г. работили в К., К., В.. Правили улуци, * работа около
година. Работилницата се намирала в с. *. Посочва, че М. е идвал на работа и
не е отсъствал. Свидетелят също не бил отсъствал. Плаща ли им в брой.
Шефовете давали парите на О.. Д. му давал пари, същият бил шефа на „Глав –
Проектинвест - София“ ЕООД. След това О. им давал пари. Давал им 100 -
200 лв., през седмица, две. Тези пари ги давал за извършена работа. Счита, че
на М. сигурно също са му давали. Не бил виждал да са му давали пари.
Когато им давали парите О. казвал на свидетеля, че плащат авансово.
Свидетелят не бил подписвал ведомости. Така плащали през всичките години.
Заявява, че не съдя фирмата, защото си загубил трудовия договор. Щял да ги
съдя за пари, за заплата. На един обект имало много работници. М. бил в
тяхната бригада. О. им бил шеф. Били към 7-8 човека в бригадата. Всеки ден
били на работа с М..
В показанията си св. Г. Н. посочва, че не е работил с ищеца, но го е
виждал в С., там имали работа. Ищецът работил за Д., неговата фирма била
„Глав – Проектинвест - София“ ЕООД. Свидетелят работил в същата фирма.
Работил всичко. Правили покриви. Плаща ли им на седмица на ръка.
Плащали им 70 лв. на ден. Така плащали през 2023 г. Рядко работили в
събота и неделя. Веднъж видял М. един път в С. през 2023 г. Не били в една
бригада. Свидетелят посочва, че работи за „Глав – Проектинвест - София“
ЕООД от пет години. Всеки ден ходили на различни обекти. Не бил ходил в
работилницата в *. Плаща ли му. Не би чувал да се оплаква други работници,
че не им се плаща. Всеки бил доволен от шефа. Провеждали им инструктаж
всеки ден. Подписвали се в тетрадка. Инструктажът го правил или шефката
или някой от техниците. От тенекеджийската бригада познавал Оги, предния
свидетел също, но не бил работил заедно с тях.
Свидетелят Д. Д. удостоверява, че работи като технически ръководител
и контрол по качеството в „Глав – Проектинвест - София“ ЕООД. Заявява, че
всеки ден извършват инструктажи. Всички се подписвали в тетрадка за
инструктажа, като за всеки обект има тетрадка. През 2023 г. М. не бил идвал
на работа. Шефът му бил уведомен, той не казал нищо. Дисциплинарните
производства били сложни. М. не се явявал на работа. Многократно не би
идвал да работи. Той работил на частно с О.. Улуците ги изготвяли на място.
Посочва, че нямали цех в с. *. Това били техни работилници за частна работа.
Те идвали за договорена работа. На трудови договори били. Плащали им
7
заплати, като давали парите на О., който е главният бригадир на цялата група,
а той попълвал ордер. Плащал на О. в пъти повече. Това била група за
тенекеджийски услуги. Идвали на техен обект и за конкретния обект
примерно получавали 5000 лв. О. получавал всичките пари и ги разпределя на
работниците. Те им правили договори. РКО го подписвал О.. На М. също
давал пари. За 2023 г. М. не бил идвал на работа. Посочва, че при тях
работниците са на трудови договор, защото работили по обществени поръчки.
С оглед на изложената фактическа обстановка и предвид събраните по
делото доказателства, разгледани в тяхната взаимна връзка и съвкупно,
въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т.2 и чл.86 от ЗЗД.
Исковите претенции се основават на твърденията, че между страните е бил
сключен трудов договор № *г., по силата на който ищецът е заемал
длъжността ***, довършителни работи, добросъвестно изпълнявал
задълженията си, но не му е било изплатено дължимото трудово
възнаграждение.
По отношение на трудовия договор във въззивната инстанция е
релевирано възражение от въззивника, че е нищожен като привиден на
осн.чл.26, ал.2 ЗЗД. Изложените за това твърдения са, че страните са се
договорили спорадично да бъде престиран труд от работника, за изпълнение
на конкретни дейности по конкретни обекти, а не въз основа на трудово
правоотношение на пълен работен ден.
Според възприетото в съдебната практика недействителността на
трудовия договор се характеризира с редица особености спрямо
недействителността на договорите по ЗЗД. Тази специална уредба е свързана с
особения характер на трудовите правоотношения, обхващащи правото на труд,
на трудово възнаграждение, което от своя страна е свързано с осигуряване на
средства за живот и недействителността на трудовия договор е невъзможно да
се приравни автоматично на нищожност/унищожаемост на договорите според
уредбата по ЗЗД. Особеностите на трудовото правоотношение обуславят и
извод, че не е в обществен интерес да съществува възможност
недействителността на трудов договор, или отделна негова клауза, да бъде
релевирана по всяко време, а ограниченията за допускането на
8
доказателствени средства по чл. 164 ГПК се прилагат и по отношение на
трудовия договор, тъй като за него е установена писмена форма за
действителност по чл. 62 КТ. ( в този смисъл Определение № 2012 от
23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3171/2023 г., III г. о., ГК).
Въззивният съд намира, че по делото не е доказано твърдяното
основание за недействителност на трудовия договор – привидност по чл. 26,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД. При привидната сделка страните не желаят същата да породи
правно действие, а само да се даде такъв вид пред третите лица. По делото се
установява, че М. П. Я. е постъпил на работа по ТПО при ответното дружество
на 22.11.2022 г., съгласно отразеното в трудовия договор. За сключването на
трудовия договор от работодателя е подадено уведомление до ТД на НАП
съгласно справка за прието уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, както и
уведомление за прекратяване на ТПО. От посочените доказателства се
заключава, че страните са третирали отношенията си като такива по трудово
правоотношение, доколкото и извод за обратното не може да се направи. По
делото не са ангажирани други доказателства, а изслушаните свидетелски
показания са недопустими за доказване на привидността на договора,
доколкото и не е представен документ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК.
С оглед на изложеното въззиввният съд намира, че представеният трудов
договор представлява действително съглашение, по силата на което ищецът е
работил на длъжност ***, довършителни работи в ответното дружество, на
пълно работно време.
Сключеният между страните трудов договор № 140/21.11.2022г. е
действал през исковия период, тъй като по делото не се доказват твърденията
на работодателя за неговото прекратяване на 14.02.2024 г. Неоснователно е
позоваването на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ до НАП от 20.02.2024 г.,
доколкото не се ангажирани доказателства за достигане на писмено изявления
на работодателя за прекратяване на договора до работника – ищеца. Съгласно
чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване
на трудовия договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с
изтичане на предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие -
от момента на получаване на писменото изявление за това от работника.
Независимо обаче от начина на прекратяване на трудовия договор, за да
породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да
9
достигне до работника ( в този смисъл Решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК). По делото не се доказва твърдението на
ответника, че е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и
нейното достигане до знанието на ищеца, поради което въпреки подаденото
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, не може да се заключи, че е било прекратено
трудовото правоотношение.
Ето защо следва да се приема, че възникналото трудово правоотношение
обвързва страните с правните си последици по отношение на исковия период.
По същество принесеният във въззивната инстанция спор се заключава
по въпроса относно изпълнението от ищеца на задължението му да престира
работна сила през исковия период.
За уважаване на иска по чл. 128, т. 2 от КТ ищецът следва да установи,
че е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период,
както и че е изпълнявал трудовите се задължения по него. От своя страна
ответникът носи тежестта да докаже възраженията си относно
основателността на иска, вкл., че трудовото правоотношение с ищеца е
престанало да съществува преди исковия период или, че правото на вземане не
е възникнало поради липсата на положен от работника труд по трудовото
правоотношение или поради погасяването му поради плащане, по давност и
др.
В този смисъл в съдебната практика се приема, че когато трудовият
договор има за предмет престиране на работна сила, а не на резултат,
работникът или служителят трябва да докаже, че е предоставил работната си
сила, а работодателят е длъжен да докаже неизпълнението- че работникът не
се явил, че е напуснал преждевременно и т. н. Тъй като трудовият договор е с
продължително изпълнение, за да се установи, че е предоставил работната си
сила, работникът или служителят е достатъчно да докаже, че е постъпил на
работа. Този извод се извежда и по аргумент от чл. 63, ал. 3 КТ, където
непостъпването на работа е уредено като прекратително условие. ПоС.ното,
системното или продължителното неизпълнение на трудовите задължения,
включително неявяване на работа, преждевременно напускане или отказ да се
изпълняват поставените задачи са факти на неизпълнение и те се доказват от
работодателя. ( в този смисъл Решение № 192 от 28.11.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 110/2019 г., III г. о. ГК )
10
В разглеждания случай е безспорно постъпването от ищеца на работа на
22.11.2022 г., което е удостоверено от страните след сключването на трудовия
договор. По делото се установява от гласните доказателства, че ищецът е бил
част от бригада от 6-7 човека и всеки ден е идвал на работа, както сочат св. О.
Х. и св.А. Н., които са работили в една бригада с ищеца, поради което
показанията им са преки и непосредствени и следва да бъдат кредитирани.
При съвкупната преценка на посочените доказателства се налага извод, че
ищецът е постъпил на работа, явявал се е на работа и е изпълнявал трудовите
си функции.
Не се доказва защитната позиция на работодателя, че М. Я. не е полагал
труд през исковия период, а е работил само 12 работни дни.
Неоснователно е позоваването на представените книги за инструктаж, с
които единствено се документира провеждането на инструктаж за безопасност
и здраве на работното място. От показанията на св.Х. се установява, че не е
бил извършван ежедневен инструктаж, а такъв три – четири пъти за времето,
през което е работил от 2020 г. до 2023 г. Същевременно съдът констатира, че
е налице несъответствие между отразеното в книгите за инструктаж и
твърденията на ответника. Ответникът твърди, че ищецът е работил на обекта
в село В. 3 дни на 24.11.2022 г., 08.12.2022 г. и 15.12.2022 г., но от книгата за
инструктаж за периода 18.11.2022 г. – 23.12.2022 г. за неотложни ремонтни
работи в ОУ *** с.В., се установява, че на ищеца е извършен инструктаж и на
други дати 25.11.2022 г. и 26.11.2022 г., а такъв няма на 15.12.2022 г. По
отношение неотложните ремонтни работи в ОУ *** с.К. се установява, че на
ищецът е извършен инструктаж на 13.12.2022 г. и 19.12.2022 г., които дати не
са посочени от ответника. Изложеното разколебава достоверността на книгите
за инструктаж, поради което и доколкото същите се изготвят единствено при
проведен инструктаж, не следва да бъдат кредитирани като доказателство за
разрешаването на спора по делото.
По отношение показанията на св. Г. Н. следва да се каже, че същият не е
бил в една бригада с ищеца и показанията му не са преки и
непосредствени.Св.Д. Д. е технически ръководител, но показанията му са
противоречиви, от една страна твърди, че М. не е идвал на работа, но от друга,
че е бил част от една бригадата и е получавал пари.
Относно твърденията за сезиране на органите на МВР и на информация
11
от РУ на МВР * следва да се каже, че релевантна такава не се установява.
Наведените разпоредби на чл.267 от КТ и чл.268, ал.3 от КТ са
неотносими, тъй като касаят изплащането на трудово възнаграждение без да е
престирана работна сила при престой и производствена необходимост /чл. 267
КТ/, при производство на некачествена продукция /чл. 268, ал. 3 КТ/, каквито
не се твърдят и не се установяват по делото.
В аспекта на изложеното се налага извод, че ответникът не е доказал
твърдяното неизпълнение от страна на ищеца по трудовия договор, при
условията на пълно и главно доказване.
По делото се доказва, че ищецът е постъпил на работа и е престирал
работната си сила, както и не е опровергана презумпцията за добросъвестност
при упражняване на трудовите му задължения, поради което ответникът
дължи заплащането на уговореното в трудовия договор възнаграждение в
размер не по - нисък от минималната работна заплата за страната, съгласно
чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ.
Доколкото уговореното трудово възнаграждение е било в размер под
минималната работна заплата за страната за исковия период, на основание чл.
245, ал. 1 КТ на ищеца се дължи заплащането на минималната работна
заплата. Доказателства за последното не се ангажирани, респективно не се
доказва дори да са били платени твърдените от ответника 12 работни дни,
поради което предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважение.
Районен съд Пловдив е достигнал до същите изводи, поради което
решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на спора е основателно искането на въззиваемия за
присъждането на сторените разноски във въззивната инстанция, направата на
които се удостоверява от представения договор за правна защита и
съдействие от 25.11.2025 г. в размер на 2000 лв. - платено в брой адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1631 от 09.04.2025 г. постановено по
гр.д.№ ** г. по описа на Районен съд Пловдив, I гр.с.
ОСЪЖДА „ГЛАВ - Проектинвест София" ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. Я., с ЕГН **********, сумата в размер на 2000 лева (две
хиляди лева) – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от 09.12.2025 г. пред Върховния касационен съд, за което страните са
уведомени от съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13