Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 131
гр. Сливен, 07. 06. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и седми май, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 178 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Т.К.Т. с ЕГН: **********,***,
подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна и необоснована. Излага съображения, че: оспорената заповед
е неясна – с нея са наложени две ПАМ, като словесното изписване не съответства
на цифровото посочване; не отговаря на истината, че с посочените в заповедта
четири наказателни постановления /НП/ са му отнети 40 точки; към 21.06.2006 г.
са му отнети 26 контролни точки и е с налични 13 контролни точки; в периода от
21.06.2006 г. до 16.02.2009 г. /когато е издадено НП № 3136/18.03.2009г./ са изминали
повече от две години, поради което и на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
контролните му точки са възстановени служебно; към 20.10.2015 г. /датата на
издаване на СУМПС/ е с пълен обем контролни точки. Моли оспорената заповед да
бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли
да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният орган – Началника на Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената
заповед, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на
ОД на МВР– Сливен, Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен,
е оправомощен да прилага принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 171 от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена на 31.12.2020 г. от Началника
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен. С нея на оспорващия Т. са
наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач
на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението
си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като правно основание е посочената разпоредбата
на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието, че за нарушения по
ЗДвП в периода 2006 г. – 2007 г. водачът Т.К.Т. е с отнети общо 40 контролни
точки, като в посочения период не е възстановявал контролни точки. Изброени са
НП, по които са отнети контролни точки, както следва: НП № 2980/07.06.2006 г.
на Сектор Пътна полиция Бургас, влязло в сила на 07.07.2006
г., отнети 10 контролни точки; НП № 1471/21.06.2006 г. на РУП Ловеч, влязло в
сила на 07.11.2006 г., отнети 16 контролни точки; НП № 1711/17.10.2006 г. на
Сектор Пътна полиция Ямбол, влязло в сила на 03.02.2007 г., отнети 4 контролни
точки; НП № 140938/01.11.2006 г. НА СДВР, влязло в сила на 11.07.2007 г.,
отнети 10 контролни точки, като с влизане в сила на НП № 140938/01.11.2006 г.
на СДВР Т. е на минус 1 контролна точка.
В
административната преписка се съдържа справка за оспорващия, представена от
административния орган с писмо, входирано в съда на 15.04.2021 г., в която в
табличен вид са посочени: наказателните постановления, с които на оспорващия Т.
са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания; броя на
отнетите контролни точки. В справката е отразено, че отнетите точки от влезли в
сила НП са 39 и че наличните точки са 0.
Относно цитираните в оспорената заповед четири НП, се
установи следното:
С НП № 2980/06 от 07.06.2006 г. на Началник Група в
Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Бургас, на оспорващия Т., за нарушение по
ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № І-139 на МВР се отнемат 10
контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на Т. на
29.06.2006 г. Във връзка с твърдението на оспорващия, че подписът в разписката
не е негов, съдът счита, че редовността на процедурата по връчване на НП не
попада в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на заповедта за
прилагане на ПАМ. Оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП
се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/. Недопустимо е настоящият съд да извършва самостоятелна преценка относно
начина на съобщаване на НП, тъй като настоящото съдебно производство е различно
по характер от производството по ЗАНН. Поради изложеното, съдът следва да
зачете обвързващата доказателствена сила на отразения в разписката за връчване
на НП факт на връчването му. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП
да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в
сила на 07.07.2006 г., когато е изтекъл 7-дневният
срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на
чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН;
С НП № 1471/06 от 21.06.2006 г. на Началника на РУП
към ОД на МВР– Ловеч, на оспорващия Т.,
за нарушения по ЗДвП са наложени глоби и на основание Наредба № І-139 на МВР се
отнемат 16 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на
Т. на 30.10.2006 г. Във връзка с възраженията на оспорващия относно подписа в
разписката, съдът по гореизложените съображения счита, че редовността на
процедурата по връчване на НП не попада в обхвата на дължимата проверка за
законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ, поради което следва да се
зачете обвързващата доказателствена сила на отразения в разписката за връчване на
НП факт на връчването му. По делото няма доказателства посоченото НП да е
обжалвано по съдебен ред с редовна жалба. От представената от оспорващия жалба
с посочен ръкописно Вх. № 1471 от 31.10.2006 г., подадена срещу горепосоченото
НП, не се установява противното, доколкото от нея е видно, че жалбата е
оставена без движение с разпореждане на районния съдия и няма представени в
настоящото производство доказателства за произнасяне от Районния съд по
жалбата. Въз основа на изложеното, съдът приема, че НП е влязло в сила на
07.11.2006 г., когато е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на НП, считано от
датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН;
С НП № 1711/06 от 17.10.2006 г. на Началника на РУ към
ОД на МВР– Ямбол, на оспорващия Т., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на
основание Наредба № І-139 на МВР се отнемат 4 контролни точки. Видно от
приложена към НП разписка, НП е връчено на Т. на 30.10.2006 г. НП е обжалвано
от Т. по реда на ЗАНН и с Решение № 24 от 16.01.2007 г., постановено по АНД № 1702
/ 2006 г. по описа на Районен съд – Ямбол, влязло в сила на 03.02.2007 г., НП е
потвърдено.
С НП № 140938 от 01.11.2006 г. по описа на СДВР, на
оспорващия Т., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба №
І-139 на МВР се отнемат 10 контролни точки. В представеното към преписката
копие от НП липсва подпис на оспорващия, но по негова жалба, в производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, е извършена съдебна проверка относно законосъобразността
на това НП. Постановено е Решение от 13.06.2007 г. по АНД № 4786 / 2007 г. по
описа на Районен съд – София, влязло в сила на 11.07.2007 г., с което НП е
потвърдено. В тази връзка съдът намира за неоснователни твърденията на
оспорващия, заявени в жалбата, че решението на Районния съд не му е връчвано и
не му е предоставена възможност да го обжалва. Тези твърдения са изцяло
голословни и не се подкрепят от доказателствения материал. По делото се съдържа
препис от горепосоченото съдебно решение с извършено изрично отбелязване по
надлежния ред, че решението е влязло в законна сила на 11.07.2007 г.
Неоснователни са и твърденията на оспорващия, заявени в съдебно заседание, че
изобщо не е обжалвал това НП. Видно от съдържанието на горепосоченото съдебно
решение, предмет на обжалване в производството по ЗАНН е било именно НП №
140938 от 01.11.2006 г. по описа на СДВР, като жалбата е била подадена от
оспорващия Т.К.Т..
Във връзка с установените по делото факти, не се
споделя защитната теза на оспорващия, свързана с разминавания между дати на
влизане в сила на НП, отразени в разписките им за връчване, и дати на влизане в
сила на НП, отразени в справката за нарушител/водач. Релевантни в настоящото
производство са фактите, отразени в разписките за връчване на НП, и евентуално
погрешното им отразяване в изготвената справка за нарушител/водач не може да
опровергае доказателствената им сила.
От изложеното следва, че с влезли в сила наказателни
постановления в периода 2006 г. – 2007 г. на оспорващия Т. са отнети общо 40
контролни точки /10 + 16 + 4 + 10/.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Предмет на оспорване в настоящото
производство е ЗППАМ № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника
на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен. Заповедта е обжалвана по
административен ред пред Директора на ОД на МВР – Сливен. С Решение Рег. №
343000-3676 от 29.03.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, жалбата е
отхвърлена. Решението е съобщено на Т. на 31.03.2021 г. Предвид разпоредбата на
чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалният
административен акт. Процесната жалба е подадена на 08.04.2021 г. и
следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, 14-дневен преклузивен срок.
Следователно, съдът е сезиран с оспорване на първоначален индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което и на
основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133 от АПК, делото е родово и местно подсъдно на
настоящия съд. Оспорването е извършено в предвидения от закона срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна
по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Видно от разпоредителната й част, със заповедта са
наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС,
на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В частта, в която е наложено временно отнемане на
СУМПС на водач, заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена в тази
част. Липсват изложени от административния орган фактически и правни основания
за налагане на такава ПАМ, което представлява основание за отмяна по чл. 146,
т. 2 от АПК. Не се съдържат и в административната преписка документи, от които
да се направи извод за наличие на основание за налагане на ПАМ - временно
отнемане на СУМПС на водач.
В частта, в която е наложена ПАМ – изземване на
свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП,
оспорената заповед е законосъобразна.
Спазена е в посочената част установената от закона
форма – актът е писмен и мотивиран, посочени са фактическите и правни основания
за издаването му. В административното производство, приключило с издаване на
оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Актът е издаден и в съответствие с
материалния закон. Със заповедта в посочената част административният орган е
приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен
акт.
На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на
всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на
задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено,
че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както
и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение. За процесния период е действала Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от
Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 94 от
04.10.2002 г., в сила от 04.10.2002 г., отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от
15.02.2008 г./, съгласно която първоначалният максимален размер на контролните
точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата
от водачите на моторни превозни средства е 39 /чл. 2/, като отнемането на
контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно
постановление /чл. 4/.
В разглеждания случай по делото е установено, че с
влезли в сила наказателни постановления на оспорващия Т. са отнети общо 40
контролни точки – при максимален размер на контролните точки – 39.
В разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е предвидено,
че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл.
158, ал. 1, т. 2 /в приложимите редакции/ от ЗДвП, броят на точките за
потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до
максималния размер, две години след последното нарушение, за което на водача са
отнемани точки, съответно след изтичане на две години, считано от датата, на
която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача
са отнети контролни точки. Според чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, лице, което е
загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство в резултат на
отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит
пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано
от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.
Отнемането на контролни точки е последица от
извършване на нарушение. Отнемането на контролните точки става автоматично с
влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и
процедура, предвиден в чл. 158 от ЗДвП.
Тълкуването на разпоредбите на чл. 158 във връзка с
чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е
допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер /арг. чл. 158, ал. 2 от ЗДвП/, но не и в случаите на пълно
изчерпване на определения им лимит /чл. 157, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1
от ЗДвП/. В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и
възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП -
с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за
възстановяване на частично отнети контролни точки.
В разглеждания случай, по делото е установено, че въз
основа на четири броя НП, влезли в сила в периода от 07.07.2006
г. до 11.07.2007 г., на оспорващия са отнети всички контролни точки и
следователно същият е загубил придобитата правоспособност. Фактът, че на
20.10.2015 г., при липса на правоспособност, на оспорващия е било издадено
СУМПС, е правноирелевантен, тъй като този факт не
може да санира изначалната липса на материалните
предпоставки за издаването на СУМПС, а именно, водачът да е бил правоспособен,
в случая - да не са му отнети всички контролни точки. След като в горепосочения
период - от 07.07.2006 г. до 11.07.2007 г., на водача
са били отнети всички контролни точки, възстановяването на придобитата
правоспособност може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, за
което няма твърдения и доказателства да е било сторено.
Отнемането на контролните точки става по силата на
правната норма и не зависи от уведомяването на нарушителя. Законът придава
самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки с текста на чл.
157, ал. 4 от ЗДвП, като го определя като юридически факт, с чието проявление
водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни
точки е задължителна последица при установяване на нормативно посочените
нарушения, която има за цел отчетност на извършените нарушения, съгласно
изричния текст на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. Определящо е наличието на нарушение,
установено с влязло в сила наказателно постановление, което нормативно се
свързва с отнемане на контролни точки. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП
вменява задължението за връщане на свидетелството за управление на водача на
МПС, на когото са отнети контролните точки. Тълкуването на разпоредбата във
връзка с чл. 158 от ЗДвП води до извод, че законът не поставя като изискване
действия на административния орган по уведомяване на водача за принадлежащите
му и отнети контролни точки. По делото няма спор относно обстоятелството, че
оспорващият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление
до датата на издаване на оспорената заповед.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен
административен съд на Република България: Решение № 15989 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 6163/2018 г., II о.; Решение № 12924 от
24.10.2018 г. по адм. дело № 1730/2017 г., VII о.;
Решение № 2764 от 02.03.2018 г. по адм. дело №
9212/2017 г., VII о.; Решение № 5266 от 12.05.2015 г. по адм.
дело № 300/2015 г., VII о.
По изложените съображения, оспорената заповед в
частта, в която е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на
водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, е законосъобразна, а подадената
срещу заповедта в посочената част жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е частично основателна.
Претендираните и действително направени от оспорващия разноски по делото са в
общ размер на 560 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, и 550 лева
– договорено и платено адвокатско възнаграждение. В тази връзка неоснователно е
възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е съобразено, както с действителната фактическа
и правна сложност на делото, така и с размера, предвиден в разпоредбата на чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – при обосновано завишаване с 10 % спрямо минималния размер.
Съразмерно на уважената част от жалбата, претенцията е основателна в размер на 280
лева, която сума следва да бъде присъдена на оспорващия.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника
на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, В ЧАСТТА, в която на Т.К.Т. с
ЕГН: **********,***, е наложена принудителна административна мярка– Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К.Т. с ЕГН: **********,***, подадена
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Сливен, В ЧАСТТА, в която на Т.К.Т., на основание чл.
171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – изземване на
свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи– Сливен, да заплати на Т.К.Т. с
ЕГН: **********,***, сумата от 280 /двеста
и осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: