РЕШЕНИЕ
№ 635
гр. Разград, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. Т.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20223330100282 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД.
Депозирана е молба от М. К. Т. и И. К. П., с която е предявен иск срещу Ц. Д. Б. за
прогласяване за нищожен поради липса на основание договор за прехвърляне на правото на
собственост срещу задължение за гледане и издръжка от 24.03.2021г. с предмет следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 61710.505.503.1.7
/шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и пет, точка, петстотин и
три, точка, едно, точка, седем/ по кадастралната карта и кадастрални регистри /КККР/ на
град Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК-София, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 08.02.2021
/осми февруари две хиляди двадесет и първа/ година, с адрес на имота: гр. Р, п.к. 7, булевард
„Б Л“ № /петдесет и седем/, вх. „* “, етаж * /три/, апартамент */седем/, който самостоятелен
обект се намира на етаж * /три/в сграда с идентификатор 61710.505.503.1 /шестдесет и една
хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и пет, точка, петстотин и три, предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, със застроена
площ от 66.78 кв.м. /шестдесет и шест цяло и седемдесет и осем стотни квадратни метра/,
състоящ се спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено
помещение № 7 /седем/ с полезна площ от 11.24 кв.м. /единадесет цяло двадесет и четири
стотни квадратни метра/, ведно с 1.51 % /едно цяло и петдесет и една стотни процента/
идеални части от общите части на сградата и 7.95 % /седем цяло и деветдесет пет стотни
процента/ идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор
61710.505.503.1.* /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и пет,
точка, петстотин и три, точка, едно, точка, осем/, под обекта: обект с идентификатор
61710.505.503.1.* /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и пет,
точка, петстотин и три, точка, едно, точка, четири/, над обекта: обект с идентификатор
61710.505.503.1.** /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и пет,
точка, петстотин и три, точка, едно, точка, десет/, при съседи на избеното помещение: от
1
дясно-избено помещение № * /осем/, от ляво-коридор, от горе-жилища на първи жилищен
етаж, стар идентификатор: няма. Както за отмяна на нотариален акт №136 от 24.03.2021г. В
молбата се сочи, че по силата на процесния договор, прехвърлителят по сделката М М М,
починала на 06.02.2022 г., е майка на ищците. Имотът бил придобит от родителите им,
докато били в брак. В последствие те се развели, като всеки един от бившите съпрузи
придобил по ½ ид.ч. След смъртта на баща им през 2005 г. неговият дял преминал в тяхна
собственост. В началото на 2021 г., майка им предявила иск за съдебна делба, за което било
образувано гр.д. № 395/2021 г. по описа на PC - Разград. В хода на производството тя
прехвърлила своята 1/2 ид. ч. на настоящия ответник, но делото продължи между
първоначалните страни. С решение на районния съд, апартаментът бил изнесен на публична
продан. В последствие било образувано и.д. № 20217620400808 по описа на ЧСИ Деян
Драганов. Твърдят, че последните няколко години от животът и бил изпълнен с много болка
и страдание, тъй като била тежко болна от рак. Към дата 16.01.2020 г. категорично било
установено, че тя има следното медицинско състояние -„лезия, излизаща извън границите на
една и повече посочени локализации на ларинкса. С-ие след трахиостомия.“ Хистологията
показа наличие на умерено диференциран плоскоклетъчен карцином, а като придружаващо
заболяване било установено вторично злокачествено ново образувание на белия дроб. След
като диагнозата била поставена, майка им била подложена на активна лъчетерапия в
клиниката по лъчелечение към „Комплексен онкологичен център-Шумен“ ООД. Първият
ищец бил определен за контактно лице и я съпровождал по време на всички терапии. И
двамата се стараели да помагат с каквото могат, искали да са близко до нея, но ответникът
почти не ги допускал под фалшивия претекст, че той щял да се грижи за нея. По този начин
постепенно успял да я изолира от тях. Когато делото за делба било образувано, състоянието
и драстично се влошило, като дори се наложило лъчетерапията да бъде прекратена, защото
имало опасност да я убие. Именно в такъв момент майка им решила да се разпореди със
своята идеална част от апартамента в полза на ответника. Към датата на сключване на
процесния договор - 24.03.2021 г., майка им била неизлечимо болна от рак и в следствие на
това категорично било ясно, че нейната смърт е близка и неименуема. Ответникът знаел
това и според тях, именно той бил инициаторът майка им да предяви иск за делба, тъй като
искал да получи нейната част от продажната цена и я манипулирал в тази насока. В
последствие станало ясно, че състоянието й се влошава драстично и това наложило
преждевременното прехвърляне на дела срещу задължение за гледане и издръжка. Твърдят,
че единствената причина тази сделка да бъде сключена, защото ответникът се е опасявал, че
майка им няма да доживее края на съдебната делба и продажбата на имота и така цялото
наследство щяло премине у тях без той да получи нищо.
Ответникът депозира отговор. Счита предявения иск за неоснователен, а искането за
отмяна на нотариалния акт за недопустимо. Излага съображения по отношение на видовете
нищожност на сключен договор. Като по отношение на порока липса на основание сочи, че
договорът за издръжка и гледане винаги има основание, когато прехвърлянето е срещу
минали издръжка и грижи, а в случая договора е сключен както за бъдещи, така и за минали
грижи и издръжка, което е посочено в нотариалния акт. Твърди, че заживял с М М М през
2018г., като първоначално живеели в наследствен негов имот в гр.Разград, а през 2020г. се
преместили да живеят в имота му в с.Б, ул. В №** Работел в строителството, получавал
регулярни доходи и бил този, който обгрижвал прехвърлителката. Оспорва твърдението в
молбата, че се е възползвал от нейното състояние и я настройвал против тях, както, че
сделката е сключена, защото се опасявал, че няма да получи нищо. Той полагал всички
непосредствени грижи. Той я водил на терапии, закупувал с лични средства медикаменти и
консумативи за нея. Осигурявал ежедневно хранителни продукти, транспортирал я с личния
2
си автомобил до медицинските специалисти в гр.Ш. А ищците се дистанцирали от майка си,
но не поради неговото поведение. Не оспорва обстоятелството за диагнозата на
прехвърлителкат, както, че не е предполагал настъпване на летален край към датата на
изповядване на сделката. А договорът бил сключен с основание и с цел да се полагат грижи
за болния прехвърлител, което не противоречи на морала и добрите нрави. Твърди, че
изискванията според съдебната практика времеви период от сделката до настъпване на
смъртта е съвсем кратък-дни, по-малко от месец. Заявява, че е придружавал
прехвърлителката и я транспортирал с личния си автомобил за лечението от 09.03.2020г. до
13.03.2020т., от 18.03.2020г. до 05.05.2020г. от 26.11.2020г. до 15.12.2020г. С негова помощ
тя се явила на преглед при медицински специалист на 19.10.2020г. Придружавал я при
явяването и пред ТЕЛК при МБАЛ Разград на 19.05.2020г., така също и при
преосвидетелстването и съгласно ЕР от 30.09.2021г. на ТЕЛК Както, че поведението на
ищците било причина, тя да заведе дело за делба на процесния имот. Тя пожелала да се
разпореди с притежаваната от нея част в негова полза и извършеното разпореждане е
действително.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес за ищеца от
установителен иск за нищожност на сделка независимо, че същият не е страна по нея, като
договора е сключен по отношение на съсобствен имот. След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищците са
наследници - деца на М М М починала на 06.02.2022г. На 24.03.2021г. между М М и
ответника сключен договор за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за
гледане и издръжка с предмет следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 61710.505.503.1.7 по КККР на град Разград, с адрес на имота: гр. Р,
бул. „Б Л“ № **, вх. „*“, етаж * , апартамент *, който самостоятелен обект се намира на етаж
3 в сграда с идентификатор 61710.505.503.*, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 66.78 кв.м. , състоящ се
спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение №*7 с
полезна площ от 11.24 кв.м., ведно с 1.51 % идеални части от общите части на сградата и
7.95 % идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор
61710.505.503.1.*, под обекта: обект с идентификатор 61710.505.503.1.*, над обекта: обект с
идентификатор 61710.505.503.1.**, при съседи на избеното помещение: от дясно-избено
помещение № 8 /осем/, от ляво-коридор, от горе-жилища на първи жилищен етаж, стар
идентификатор: няма. В договора е отразено, че М М М прехвърля на ответника ½ ид.ч. от
правото си на собственост върху гореописания апартамент, срещу задължението на Ц. Д. Б.
да я гледа и издържа, като и осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега,
както и за положените до момента грижи и дадената до момента издръжка.
По искане на ищците е разпитана свидетелката П М В- тяхна леля и сестра на майка
им-М М. Същата сочи, че разбрала за сестра си в началото на 2020г. както, че през ноември
и декември 2019г. е лежала в болницата от бронхопневмония. След операция направена на
3
03.01.2020г. разбрала, че е премахнат ларинкса и не можела да говори. От тогава тя, както и
нейните деца се опитвали многократно да се свържат с нея и да и помогнат с каквото могат.
Тя била ограничила достъпа на децата си до жилището си в гр.Р, ул. Б л, след котето те
ходели при нея, а синът и започнал да се грижи за нея, водел я многократно в болницата в
гр.Шумен за лечение. След като излезли резултатите, първият ищец и изпратил
документите, а тя ходила за консултация в онко болницата в гр.София и в ИСУЛ. Към този
момент сестра и не живеела с Ц.. За него разбрали по-късно, след като сина и започнал да я
води в болницата в гр.Разград, той бил там, но не правел опити да се сближи с тях. През
лятото или есента на 2020г. я прибрал в с.Б, където заживели заедно. Ответникът
контролирал телефона и, тъй като тя не можела да говори и единствено пишела. На опитите
да се види със сестра си, на телефона никой не вдига А когато Ц. вдигнел, казвал че няма
такъв човек и да не го занимават. Ищците, с които била в непрекъснат контакт казвали
същото, че получавали заплахи от него. Както, че поддържала контакти с нейна приятелка,
от която получавала информация за сестра си, като обещавал да пази тайна, че все едно
нищо не знае, тъй като сестра и казвала на приятелките си, че не иска да казват за
здравословното и състояние,нито с кого живее. Последната година телефона и бил
прехвърлен към неговия телефон. Свидетелката сочи също така, че отношенията със сестра
и се развалили окончателно, когато тя заживяла с ответника, като преди това се скарали
през 2017-2018г., предполага, защото имала връзка вече с ответника. Когато живеела с
ответника в с.Балкански, ищците нямали достъп до нея. Когато сестра и отишла на първата
лъчетерапия и когато синът и трябвало да я вземе края на м. март 2020г., тогава тя взела
ключовете за жилището от него. Както, че от Ц. разбрали, че е починала.
По искане на ответника са разпитани свидетелите Х Б Х. и Д. В. Т.. В показанията си
св.Х. сочи, че познава ответника и М, когато купили къща в с.Балкански, от преди около 2
години и заживели там. Знае, че Маргарита била болна и имала операция на гърлото.
Грижела се сама, единствено малко преди да почине дошла майката на ответника и през
деня стояла при не, а вечер я гледал ответника. М си общувала нормално с него, колкото
можела работела в градината. Не е виждал нейни роднини да идват там. Споделила му, че
има намерение да прехвърли на Ц. имот, казвала, че започнала да прави подялба, искала да
си вземе нейния дял, и правела планове за тази къща да я отремонтират. Ответникът правил
ремонт, създал условия, тя искала покрива да ремонтират Казвала също така, че има деца,
но не искала изобщо да ги чува и вижда, както и да коментира за тях, имали дрязги.
Ответникът не я бил ограничавал в контакти с други хора, те самите си ходели и на гости.
Водел я също така в Шумен на прегледи, викал бърза помощ през нощта дори, купувал
медикаменти. Взел парите от апартамента, след като тя починала Иначе всичко друго било
на негови разноски. Около прехвърлянето на имота и делото за делба тя излизала в
градината, сеела, чистела. Само последните две седмици преди да почине била по-зле.
Св.Т. сочи, че познавала Маргарита от преди 10 години, запознали се в детска
градина М П, където тя работела като помощник възпитател в групата, която посещавало
детето на свидетелката. Отношенията им станали по-близки, след като М претърпяла
4
коремна операция и я посетила в болницата. От тогава станали близки, отношенията им се
задълбочили, станали приятелски. Познава ответника от нея, тяхното приятелство датирало
от много години преди съвместното им съжителство. А съжителствали от 4 и повече години.
От Маргарита чувала, че обитават апартамента му в района на синьото око в Разград. След
това разбрала за нейното заболяване, било диагностицирано в болницата в гр.Разград. Било
през м. декември, като следваща година претърпяла операция. След това последвали още
операции извършени в КОЦ Шумен. От М знаела, че Ц. я е придружавал по време на
назначените химио и лъче терапия. Когато вече не се прилагали ходели в лечебното
заведение за медикаменти и пластирите за болката. Не се предавала изпълнявала
назначенията на лекаря, четяла в интернет и говорели по телефон, за да иска мнението и
като лекар по отношение на една ваксина. Това било преди около година. Настоявала да
живеят извън града и за това ответникът закупил имот в с.Б, където ги посещавала няколко
пъти. Бил направен пълен ремонт, сменена дограма, сменени мебели в стаите. Ответникът
искал да и е удобно и да има достъп до интернет във всички стаи. По време на напредване
на заболяването, комуникацията между тях била вербална от нейна и в писмен вид от страна
на Маргарита. Това било през пролетта и лятото на 2021г. Споделила и също така, че искала
да прехвърли имот на ответника, като казвала, че няма деца, а име само него. Знаела от нея
и за делото за делба. Знаела от нея, че когато и била поставена диагнозата нито сина и нито
дъщеря и са я потърсили или подкрепили по някакъв начин. Само ответникът бил до нея
през цялото време. По време на сделката заболяването било прогресирало, не говорела, но
можела да се движи, даже след сделката и показа нотариалния акт. За първи път видяла
ищците на погребението, като станала неприятна размяна на реплики насочена към
ответника и неговите близки, като той се изместил в страни, за да избегне конфликта.
В заключението вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза сочи,
че от представената медицинска документация е видно, че М М М е страдала от
злокачествено заболяване, което е развило усложнения и разсейки в белите дробове и
лимфните възли. Лечението се е провеждало съгласно стандартите и добрата медицинска
практика, след преценка от специалистите и онко комисията. След установяване на
заболяването и провеждане на начално лечение по спешност е проведено оперативно
отстраняване на злокачественото заболяване. Последвало е лъчелечение за ограничаване
развитието на усложненият и след това палиативна помощ и лекарствена терапия.
Лечението не е било спирано. Както, че палиативната помощ е област от здравеопазването,
която е фокусирана върху намаляването и превенцията на страданието на пациентите.
Същата е подходяща за всички етапи на заболявянето, включително и тези, които са под
лечение за лечими заболявания и тези, които живеят с хронични такива, както и пациенти
към края на живота им. Заболяването на М М няма обратно развитие т.е не може организма
да се върне в начално състояние. При такива заболявания може да има периоди в които
заболяването не се усложнява и периоди, в които се развиват усложнения. За това то се
определя като хронично. За всеки човек смъртта е естествен завършек на живота и е
неминуема-сигурно бъдещо събитие. Понятието „предстояща скорошна смърт“ не е
експертно. В медицината няма обективна методика за определяне кога ще настъпи
5
предстоящата смърт От данните в документацията е видно, че Михайлова е нямала разсейки
в централната нервна система.
В заключението си вещото лице - специалист онколог, както и патолог по
назначената повторна съдебно-медицинска експертиза сочи, че М М е боледувала от
злокачествено образувание на гръкляна, което е развило усложнения - разсейки в белите
дробове и лимфните възли. Патологоанатомичната диагноза, която е поставена на два пъти,
описано е заключението, това са № 56/13.01.20 г. и № 2927-29/26.10.21г. Първо е имало
операция и поставяне на временна трахеостома, след това втора операция поради рецидив,
т.е. развитие, на основното заболяване и е извършено отстраняване на целия ларинкс. От
направените допълнителни изследвания - скенер, се установяват данни за метастази на
лимфните възли и белия дроб и по тази причина е проведена и лъчетерапия. Болната е
лекувана двукратно в отделение по лъчетерапия. Комисията по онкология взема решение за
провеждане на палиативни грижи. Първият път е от 8-ми до 13-ти март 2020 година, с цел
лъчетерапия на белодробни метастази, с цел туморен контрол по отношение
олигометастатичния процес. Вторият път от 18.03.2020г. до 03.05.2020 г. следоперативна
лъчетерапия на първичен тумор с ИМРТ по радикална програма за областта на ларинкса и
регионални лимфни възли, съгласно решение Онко комитет №929/09.03.2020 г. При
изчерпване на възможностите на този вид терапия, т.е. лъчетерапията, като е достигната
максимална доза, се провеждат частичните грижи, съгласно решение на Онко комитет
№4018/26.11.20 година. На 24.11.2020 г. пациентката е обсъдена в отделение по медицинска
онкология като неподходяща за химиотерапия, поради нечувствителност на тумор,
иноперабилен, който не може да се оперира и поради промени в общото й състояние –
анемия и левкопения, непозволяващи провеждане на това лечение. Болната постъпва в
отделение по гастроентереология, което има сектор по палиативни грижи, на 26.11.2020
година. Изписана на 15.12.2020г. с препоръка за контролни прегледи. Отразено е при
изписването, че е спокойна, афебрилна и контактна. Няма данни за нарушение на
съзнанието. След пролежаване в сектора отразени записи в досието й от 17.08.2021 г. до
28.01.2022г., където е отразено, че е установен нов рецидив на тумора, т.е. наново се е
появил, както и прогресия с екзулцерация и фетор – видимо разязвяване и лош дъх, т.е. е
открит на повърхността, диша спокойно с единична тръбичка. Приложена е обезболяваща
терапия. Лечението се е провеждало съгласно стандартите и добрата медицинска практика
според индивидуална оценка на състоянието от специалистите и онко комисията. След
установяване на заболяването и провеждане на начално лечение по спешност е проведено
оперативно отстраняване на злокачествения тумор. Последвало е лечение за ограничавана
развитието и усложненията и след това палиативна помощ и терапия. Лечението не е
спирано. Обяснява, че този вид тумор плоскоклетъчните карциноми, са химиочувствителни,
не се поддават на химиолечение. Туморът е лъчечувствителен-основния тумор, а разсейките
са от съшия вид. За провеждане на химиотерапия първо се преценява видът на тумора, дали
химиотерапевтичният подход е подходящ за този вид тумор. Освен това, тази пациентка е
преценена, че дори туморът да е бил химиочувствителен, не е подходяща за този вид
6
лечение, поради наличие на усложнения от основното й заболяване. За периода от февруари
до март 2021 г. е вземала е обезболяваща терапия Бупренорфин, което по принцип са силни
обезболяващи - морфиноподобни. В медицинската документация няма данни за нейното
състояние. Била контактна и адекватна, но със затруднен контакт заради липсата на глас.
Заболяването е хронично прогресиращо, обратно развитие не може да се очаква, но с
възможностите на съвременното лечение може да се постигне удължаване на
продължителността на живота основно поради по-продължителните периоди на ремисия. Не
съществуват сигурни медицински критерии за определяне темпа на развитие на
заболяването и за определяне на момента за достигане до смъртен изход. При изслушване в
с.з. обяснява, че никой не би се наел да определи точно настъпването на смъртта, тъй като
всеки един организъм е индивидуален и много фактори биха се намесили. Няма сигурни
обективни критерии, за да може лекар да даде точното време на смъртта. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно, обосновано, неоспорено от страните.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: В случая е безспорно сключването на процесния договор за издръжка и
гледане от 24.03.2021г. между наследодателката на ищците – М М М и ответника. В
правната теория се приема, че алеаторността като правно качество на договора за издръжка
и гледане за в бъдеще дава отражение върху условията за неговата действителност.
Отсъствието на шанс при алеаторния договор води до неговата нищожност поради липса на
основание по смисъла на чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД. Приема се, че договорът за прехвърляне на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане за в бъдеще няма основание, когато
при сключването му приобретателят знае за близката и неизбежна смърт на прехвърлителя,
като в този смисъл практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК/ Решение №420 от
11.01.2012г. гр.д. №99/2011г. IIIг.о. ВКС и др./ От друга страна допускането, че
прехвърлителят по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за скорошна и
сигурна смърт и не изключва елемент на шанс. Именно лошото здравословно състояние на
прехвърлителя/без категорична прогноза за скорошна неизбежна смърт/ представляват
основанието за сключване на такъв договор. Така също в съдебната практика се приема, че
когато договорът е сключен с оглед вече положени грижи и издръжка, макар и при
наличието на знание от страна на приобретателя за неизбежната и скорошна смърт на
прехвърлителя, прехвърлянето срещу минали грижи в този случай прави същото с
основание, дори когато на страните е била известна предстоящата и съвсем близко бъдеще
смърт на прехвърлителя /Решение № 88 от 16.04.2013г. по гр.д. №529/2012г. IV г.о. ВКС/.
Съдът намира, че в настоящото производство ищецът не доказа, че договорът страда от
порок, който го прави нищожен на соченото основание. Договорът за издръжка и гледане
сключен между М М и ответника е с основание за минали грижи и заплащана издръжка,
както и за в бъдеще полагане на грижи и издръжка, а както вече бе посочено,
прехвърлянето срещу минали грижи не прави договора без основание, дори и на страните да
е била известна предстояща в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя. На следващо
място в случая не се доказва безспорно, че е било ясно, че смъртта на прехвърлителя ще
7
настъпи съвсем скоро, за което следва да се кредитира заключенията на вещите лица по
изготвените съдебно-медицинска експертизи. Вещото лице д-р Б. обяснява в с.з., че никой не
би се наел да определи точно кога ще настъпи смъртта, няма сигурни обективните критерии,
за да може лекар да даде точното време на смъртта. Действително заболяването е
необратимо налице е била прогресия, но това не означава, че трябва да се очаква много
близка смърт след момента на сключване на договора. А допускането, че прехвърлителят по
алеаторният договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане може
скоро да умре, не е равнозначно на знание за скорошна и сигурна съмърт и не изключва
характерния елемент на шанс. Според показанията на св.Х. и св.В. М М в този период се е
движела, а вещото лице сочи, че към месец февруари - март 2021г. в медицинската
документация е отразено, че е била контактна и адекватна, но със затруднен контакт поради
липса на глас. На следващо място Маргарита Михайлова е споделяла намерението си да
прехвърли имот на ответника, за което сочат в показанията си свидетелите си свидетелите
Х. и Т.. Двамата с него са живели заедно няколко години преди това. Ответникът се е грижел
за нея, придружавал я до болницата в Шумен, за което са приложени множество документи,
осигурявал е необходимото лечение, медикаменти. Освен това от момента на изповядване
на сделката до смъртта и - 06.02.2022г. е изминала почти една година, което обстоятелство
не се вписва в субективния критерий „знание за скорошна и сигурна смърт“. Явно, че при
сключване на процесния договор и двете страни са съзнавали неговата цел-срещу
прехвърлената собственост да бъдат престирани грижи и издръжка от приобретателя, който
е изпълнил това си задължение.
Поради изложените съображения искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника се следват направените разноски, които са
в размер на общо585лв., съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р местност Мх №*** и И.
К. П., ЕГН **********, адрес гр.Р, ул. А №** вх.* ет.* иск срещу Ц. Д. Б., ЕГН**********
адрес гр.Р ул. Ю б ** за прогласяване за нищожен поради липса на основание договор за
прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за гледане и издръжка от
24.03.2021г. с предмет следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 61710.505.503.1.* /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и пет, точка, петстотин и три, точка, едно, точка, седем/ по кадастралната карта и
кадастрални регистри /КККР/ на град Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект от 08.02.2021 /осми февруари две хиляди двадесет и първа/ година, с
адрес на имота: гр. Р, п.к. 7, булевард „Б Л** “ № **/петдесет и седем/, вх. „* “, етаж * /три/,
апартамент */седем/, който самостоятелен обект се намира на етаж * /три/в сграда с
8
идентификатор 61710.505.503.1 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и пет, точка, петстотин и три, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, със застроена площ от 66.78 кв.м. /шестдесет и
шест цяло и седемдесет и осем стотни квадратни метра/, състоящ се спалня, дневна, кухня и
сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение № 7 /седем/ с полезна площ от
11.24 кв.м. /единадесет цяло двадесет и четири стотни квадратни метра/, ведно с 1.51 %
/едно цяло и петдесет и една стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и
7.95 % /седем цяло и деветдесет пет стотни процента/ идеални части от правото на строеж
върху мястото, при съседни самостоятелни обекти на самостоятелния обект в сградата: на
същия етаж: обект с идентификатор 61710.505.503.1.8 /шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, петстотин и пет, точка, петстотин и три, точка, едно, точка,
осем/, под обекта: обект с идентификатор 61710.505.503.1.4 /шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, петстотин и пет, точка, петстотин и три, точка, едно, точка,
четири/, над обекта: обект с идентификатор 61710.505.503.1.10 /шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, петстотин и пет, точка, петстотин и три, точка, едно, точка,
десет/, при съседи на избеното помещение: от дясно-избено помещение № 8 /осем/, от ляво-
коридор, от горе-жилища на първи жилищен етаж, стар идентификатор: няма, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р местност М х №*** и И. К. П., ЕГН
**********, адрес гр.Р, ул. А №** вх.* ет.* да заплатят на Ц. Д. Б., ЕГН********** адрес
гр.Р ул. Ю б** сумата 585лв./петстотин осемдесет и пет лева/ за разноски
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9