РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500351 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. В. срещу Решение №
292/19.12.2024г., поправено с Решение № 16/05.02.2025г. по гр. д. №
513/2023г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частите с които са отхвърлени
предявените от въззивника срещу Община Шумен искове по чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на лихва за забава върху главниците от 7 500 лв. и 699.84 лв. за
периода от 13.04.2021г. до 27.11.2023г., в размер общо на 2 349.48 лв. и за
заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, за разликата над 2 000лв.
до пълния претендиран размер на обезщетението от 90 000лв. и въззивинкът е
осъден, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, да заплати на Община Шумен
деловодни разноски в размер на 250,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лв.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
решението в обжалваните части, поради необоснованост. Излагат се
пространни доводи за неправилност и необоснованост на правните изводи на
първостепенния съд, поради неправилна преценка на доказателствата.
Въззивникът счита, че не са определени в правилни размери обезщетението за
забава и справедливия еквивалент на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени чувства на силно разочарование вследствие на
нереализиран строителен проект и притеснения относно изгубване на
1
вложени средства в строеж на гаражи в ПИ с идентификатор № 83510.668.69
по КК на гр. Шумен. Отправено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и постановяване на друго, с което исковите претенции да
бъдат уважени в цялост.
Д. Д. В. е депозирал частна жалба с вх. № 3225/23.05.2025г., срещу
определение № 711/13.05.2025г. с което е оставена без уважение молбата за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, в
която навежда оплаквания за неправилност на същото.
Въззиваемата страна – Община Шумен с писмен отговор е изразила
становище за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на
обжалваното решение. Отправеното до настоящата инстанция искане е за
постановяване на съдебен акт, с който да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ОС-Шумен е образувано по предявени от Д. В.
срещу Община Шумен обективно кумулативно съединени иска, както следва:
три конституитвни иска с правно основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне
на договори за учредяване право на строеж №№ 25-03-310/06.11.2020г., 25-03-
309/06.11.2020г. и 25-03-308/06.11.2020г., по силата на които е била учредена
суперфиция в полза на ищеца за изграждане на три броя самостоятелни
обекти, съставляващи гаражи в поземлен имот с идентификатор
№ 83510.668.69 по КК на гр. Шумен, поради неизпълнение на задължението
на ответника –да учреди право на строеж в полза на ищеца в поземлен имот,
който е годен за застрояване със самостоятелни обекти – гаражи, съобразно
техническите параметри, посочени в кадастрални скици – приложения към
обявления за провеждане на публичен търг с явно наддаване; три осъдителни
иска с правно основание по чл.55, ал.1, предл.3, вр. чл.88, ал.1, вр. чл.87, ал.3
от ЗЗД за осъждане на община Шумен да върне на ищеца сумите от по 2 500
лв. (общо 7 500 лв.), предадени му на отпаднало основание – договор за
учредяване на право и строеж на съответния гараж в посочения поземлен
имот, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 27.11.2023г. до окончателното й плащане;
осъдителен иск с правно основание по чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 699.84 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи понесени
загуби на сумите от 60.00 лева по всеки от трите договора или общо 180.00
лева – разходи за закупуване на тръжна документация; 10.00 лева по всеки от
договорите или общо 30.00 лева – разходи за вписване в АВ; 48.00 лева –
разходи за банкови такси за извършени преводи към Община – Шумен; 65
2
лева по всеки от договорите или общо 195 лева – данък за придобиване на
имущество; 50 лева по всеки от договорите или общо 150 лева – разходи за
такса по чл.42 Наредба за определяне и администриране на местните такси на
Община Шумен (НОАМТЦУТОШ); 30.00 лева – разходи за издаване на виза
за проучване и проектиране, 66.84 лева – разходи за издаване на становище за
присъединяване към ел. мрежа, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 27.11.2023 г. до
окончателното й плащане; осъдителен иск с правно основание по чл.79, ал.1
вр. чл.82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, поради изчерпване
на доверието на ищеца към Община Шумен и нейния кмет, преживени стрес,
нервност, чести главоболия, нарушения в съня, повишено кръвно налягане и
учестен пулс, влошаване на зрението, вследствие на неизпълнение на
задължението на суперфицианта да осигури на суперфициаря възможност да
реализира закупените права на строеж, като изгради в имота самостоятелни
обекти – гаражи, съобразно техническите параметри посочени в кадастрални
скици – приложения към обявления за провеждане на публичен търг, ведно с
обезщетение за забава в размера на законната лихва; искове с правно
основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Община Шумен да заплати на
ищеца обезщетения за забава в размера на законната лихва в общ размер от
сумата от 2 349.48 лв. върху претендираните главници от по 7 500 и 699.84 лв.
за периода от 13.04.2021 г. до 27.11.2023г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния
смисъл: Ищецът е участвал в търг с явно наддаване за учредяване на право на
строеж на три самостоятелни обекта – гаражи в ПИ ид. № 83510.668.69 по КК
на гр. Шумен. За да формулира оферта, ищецът е извършил оглед на имота,
запознал се с акт за общинска собственост, скица № 15-653427/12.09.2018г.,
издадена от СГКК – гр. Шумен и проектодоговори за учредяване на
суперфиция, внесъл депозити по посочена от Община Шумен банкова сметка
и понесъл съответните разходи в изпълнение на правилата на търга.
Ответникът учредил на ищеца право да изгради три гаража, за което
последният заплатил такси, данъци и цената по договорите. Била издадена
скица-виза за проектиране № 401/18.11.2020г., която позволявала извършване
на проучване за 1 бр. гараж. По отправено запитване, „Енерго-Про ЕРП
Север“ изразило положително становище за присъединяване на
проектираните обекти към електроразпределителната мрежа. По искане за
съгласувателно становище от „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД,
ищецът получил писмо с рег. № 2077/09.12.2020г., с което е уведомен, че под
строителните петна на проектираните обекти се намирали канализация и
водопровод, които възпрепятстват осъществяването на строежа на гаражите и
му било указано, че разполага с възможност за негова сметка да бъдат
преместени трасетата на водопровода и канализацията съгл. чл. 64, ал. 5 от
ЗУТ. Данни за посочените водопровод и канализация липсвали в обявлението
3
на търга и в приложените към него документи. По тези причини ищецът
счита, че е налице неизпълнение на договорите за суперфиция при
техническите параметри в обявлението на публичните търгове. При
инициирана по този повод кореспонденция между страните, в писмо с изх. №
94-00-6329-002/19.05.2021г. общината изразила становище, че договорите са
нищожни, поради невъзможен предмет. Това писмо ищецът приел за индиция
за липсата на намерение от страна на ответника да изпълни договорните си
задължения. Впоследствие в писмо изх. № 94-00-6329-002-001/16.09.2021г.
кметът на гр. Шумен уведомил ищеца, че не съществува цялостно изработена
карта на комуникациите на подземния кадастър, нито същият е отразен в КК и
отправил предложение за отстъпване на право на строеж в съседен общински
имот, с указание, че ако в 1-седмичен не изрази съгласие, ще му бъдат
възстановени заплатените по договорите суми. Въпреки, че в посочения срок
не е изразено такова съгласие, сумите не били възстановени. С писмо от
06.12.2021г. кметът на Община Шумен предложил сключените договори да
бъдат прекратени и да бъдат върнати престациите. Изложени са твърдения, че
преживяното разочарование от неосъществените суперфиции, проведената
продължителна, кореспонденция с Община Шумен, предизвикали постоянен
стрес, нервност, главоболия, нарушен сън, проблеми с кръвното налягане,
учестен пулс и задълбочаващи се проблеми със зрението на ищеца. В резултат
на стреса, на 06.04.2021г. внезапно се влошило здравословното му състояние и
се наложило приемането му по спешност в болница. За да ограничи
негативните си преживявания, ищецът напуснал гр. Шумен, където работел
като директор на ОД „Земеделие“ – Шумен и се установил в гр. Елхово,
където започнал работа. Промяната на местоживеенето била свързана със
спад на доходите на ищеца.
С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил исковете като
недопустими, евентуално неоснователни. Изложени са твърдения, че Община
Шумен е била добросъвестно лице при обявяването на търга и сключване на
договорите, както и, че ищецът се е домогвал до обезщетяване чрез
учредяване в негова полза на право на строеж на гаражи в по-голям поземлен
имот от този, за който е спечелил търг; протакал разрешаването на
ситуацията, търсейки възможност за обогатяване. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между нереализирането на суперфицията и
смяната на местоживеене и влошаването на здравословното състояние на
ищеца.
Решението на ШОС, в частите с които е постановено разваляне на
договорите и са уважени осъдителните искове за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава върху
всяка от присъдените главници не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението на ШОС е обжалвано в частите, с които са отхвърлени
претенциите за обезщетения за забава в общ размер на 2 349.48лв. за периода
13.04.2021г. - 27.11.2023г. – законна лихва върху сумите от 7 500 лв. и 699.84
лв., както и в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане обезщетение за
4
неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 2 000 лв. до
претендираните 90 000 лв. По тези части на предявените претенции
въззивният съд дължи произнасяне.
Не е спорно между страните и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 30.10.2020г. са проведени поредица от публични търгове с
явно наддаване за учредяване на право на строеж за изграждане на гараж № 4,
гараж № 5 и гараж № 6, всички със застроена площ от по 20.56 кв. м.,
находящи се в ПИ ид. № 83510.668.69, съставляващ частна общинска
собственост. Към обявленията на търговете са приложени скица № 15-
653427/12.09.2018г. по описа на СГКК-Шумен за ПИ ид. № 83510.668.69 и
скица-виза за проектиране № 282/09.07.2018г., съдържаща обозначение на
гаражите за проектиране в посочения ПИ, съставена от арх. Д.С. – служител в
Община Шумен. За участие в търговете, на 23.10.2020г. ищецът е заплатил
депозит от по 500 лв. за всеки търг (общо 1 500 лв.)
Видно от заповеди № РД-25-2209/03.11.2020г., № РД-25-
2210/03.11.2020г. и № РД-25-2211/03.11.2020г. Д. Д. В. спечелил търговете по
предложени от него цени от по 2 500 лв. за изграждането на всеки отделен
обект.
На 04.11.2020г. ищецът доплатил по сметка на Община Шумен сумите
от по 2 000 лв. (общо 6 000 лв.).
Между ищеца и община Шумен са сключени договори за учредяване
право на строеж №№ 25-03-310/06.11.2020г., 25-03-309/06.11.2020г. и 25-03-
308/06.11.2020 г., по силата на които е била учредена в полза на ищеца
суперфиция за изграждане на три броя самостоятелни обекти, съставляващи
гаражи № 4, № 5 и № 6 със ЗП от по 20.56 кв. м. в съответните обозначени
граници в ПИ № 83510.668.69. За допускане на застрояването на ПИ е
издадена скица-виза за проектиране № 401/18.11.2020г. С писмо изх. №
ПУПРОК-7647/24.11.2020г Изразено „Електроразпределение Север“ АД е
изразило становище, за допускане на присъединяване на самостоятелен обект
– гараж с местонахождение гр. Шумен, ул. „Лозенград“ № 1, ПИ №
83510.668.69. С писмо изх. № 2077/09.12.2020 г. на „Водоснабдяване и
канализация - Шумен“ ООД, Д. В. е уведомен, че през строителните петна на
проектираните гаражи №№ 4, 5 и 6 от скицата-виза за проектиране, било
установено, че преминават подземни комуникации – водопровод и
канализация, като за извършване на застрояването е необходимо да се
извърши изместване на трасетата на водопровода и канализацията извън
петната за сметка на инвеститора на осн. чл.64, ал.5 от ЗУТ или да бъдат
определени нови петна за застрояване, извън обхвата на комуникациите, при
отчитане на изискуемите отстояния.
От проведената кореспонденция между страните в настоящото
производство, се установява, че въззивникът двукратно е отправил искане до
Община Шумен за извършване на проверка относно съществуването на
посочените в писмото на ВиК оператора водопровод и канализация, както и да
5
му бъде учредено право на строеж в друг поземлен имот, намиращ се в
близост до ПИ № 83510.668.69, в който да се отредят 99 кв. м. площ за
застрояване. След извършване на проверката Общината уведомила
въззивника, че не е възможно реализирането на правото на строеж на гаражи
№№ 4, 5 и 6, поради наличие на водопровод и канализация под петната,
определени за строителство, както и че счита сключените договори за
нищожни, поради невъзможен предмет. Отправено е предложение до ищеца за
връщане на платените по договорите цени и възстановяване на направените
разноски, алтернативно за сключване на анекси към договорите за учредяване
на права на строеж на три гаража с обща площ 61.68 кв. м. (равна на тази, за
която му били учредени предходните права на строеж) в друг имот. При
евентуален отказ от страна на ищеца ответникът е предложил договорите да
бъдат прекратени по взаимно съгласие.
По делото са приложени: подаден от ищеца сигнал до Главния Прокурор
на Република България с вх.№ 5662/21.12.2021г. по описа на РП Ямбол,
съдържащ фактически твърдения, идентични с изложените в исковата молба;
трудов договор № РД-15-***/13.12.2014г. и удостоверение изх. № 10-
7/07.04.2020г., от които е видно, че през периода 13.12.2014г.- 08.04.2020г. Д.
Д. В. е заемал длъжността „директор“ в ОД „Земеделие“ в гр. Шумен. С
договор № 032/05.08.2021г., въззивникът е назначен на длъжност „оперативен
счетоводител“ в „Милтония“ ЕООД, ЕИК: *********; НА № 89, том II, рег. №
3265, дело № 237 от 2022г.обективиращ договор от 26.04.2022г. с който
въззивникът закупил недвижим имот, съставляващ апартамент с ид.
№ 27382.500.440.1.30 в гр. Елхово.
Видно от приложените банкови извлечения от сметка с IBAN: *** с
титуляр Д. Д. В., платежно нареждане № 1084800/1181188/06.11.2020г.,
фискален бон, издаден от „Токуда Банк“ ЕАД от 06.11.2020г., фактура
№ **********/19.11.2020г. и фискален бон от 19.11.2020г., издадени от
„Електроразпределение Север“ АД, приходна квитанция №
211629/17.11.2020г. от Община Шумен, във връзка с реализиране на
суперфициите по процесните договори Д. В. е понесъл разходи в общ размер
на сумата от общо 699.84лв./ 180 лева – разходи за закупуване на тръжна
документация; 30 лв. – такси за вписване в АВ; 48 лева –банкови такси за
извършени преводи към Община Шумен; 195 лв. – данък за придобиване на
имущество; 150 лева –такси по чл.42 НОАМТЦУТОШ; 30 лв. – разходи за
издаване на виза за проучване и проектиране; 66.84 лв. – разходи за издаване
на становище за присъединяване към ел. мрежа.
Представени са амбулаторни листи, от които са налице индиции за
оплаквания от повишено кръвно налягане на В. и корекция на диоптрите,
породени от миопия (късогледство) на въззивника.
От депозираното пред първоинстанционния съд заключение по
назначена съдебно-техническа експертиза, което настоящият състав на съда
кредитира като компетентно, обективно се установява, че преминаващата през
6
ПИ № 83510.668.69 подземна инфраструктура, съставляваща водопровод и
канализация, не е била отразена в кадастралната карта на гр. Шумен; данните
за същите са установими от географската информационна система на
Република България; поради липсата на пълна, актуална документация за
местоположението на подземната инфраструктура преди започване на
инвестиционното проектиране, задължително се изискват становища за
присъединяване от „Електроразпределение- Север“ АД и „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД. В заключение вещото лице е посочило, че
липсва на техническа възможност за изместване на трасетата на водопровода и
канализацията и поради това е невъзможно осъществяване на суперфицията.
В обясненията дадени в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
информационната система, ползвана от „Водоснабдяване и канализация –
Шумен“ ООД също е непълна, но е по-подробна от кадастралната карта на гр.
Шумен.
От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели Н.К.В., А.Д.В. и С.Е.В., ценени при условията на чл. 172 ГПК, се
установява, че при гостуване на близки роднини, на 06.04.2021г. на въззивника
му прилошало, пребледнял, повръщал и паднал на земята. Бил отведен до
кабинет за спешна медицинска помощ с линейка, където престоял около 3-4
часа и му били предписани лекарства за коригиране на нивото на кръвното
налягане. Свидетелите посочват, че през този период, ищецът е бил
безработен, като не е споделял с тях за други проблеми освен тези с община
Шумен във връзка с правото на строеж. Преместил се да живее в Елхово, след
като там му била предложена работа.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД няма самостоятелно
съществуване, като се явява функция на главната осъдителна претенция.
Поради тази причина основателността на главния иск обуславя
основателността и на акцесорния. Въззивникът - ищец претендира да му бъде
присъдено обезщетение в размера на законната лихва върху получените от
въззиваемия - ответник неоснователно суми по развалени, поради негово
виновно неизпълнение договори за суперфиция на три обекта - гаражи,
считано от 13.04.2021г. до 27.11.2023г. В хипотезата на чл.55, ал.1 предл. 3-то
от ЗЗД - получаване при последващо отпаднало основание, изискуемостта
настъпва с отпадане на основанието, въз основа на което е било получаването
– датата на разваляне на договорите. Съгл. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Съответно забавата за връщане на сумата, дадена при
начална липса на основание или на отпаднало основание, настъпва с
отправянето на покана от кредитора, а не от момента на плащането, в който
смисъл е и задължителната съдебна практика /решение № 47 от 31.03.2011г.
по т.д. № 706/2010г., II т.о., решение № 222/03.05.2016г. по т. д. № 347/2014г., I
т. о. на ВКС/. В случая покана за връщане на платените цени на договорите за
7
суперфиция и за свързаните с тях разноски не е била отправяна от ищеца.
Напротив, с писмо от 13.04.2021г. въззивникът е отправил заявление до
ответника, че желае да бъдат съхранени сключените договори за суперфиция,
като е поискал да му бъдат учредени права на строеж на гаражи в друг ПИ, в
близост на този с ид. № 83510.668.69, което съставлява изменение на
съществени условия, съчетаващо и вид обезщетение за забавеното изпълнение
от страна на въззиваемата страна, продължило 5 месеца и 1 седмица към
разглеждания момент. Изявлението на въззивника, обективирано в писмо с
рег. № 94-00-6329-002/13.04.2021г. категорично не представлява покана за
връщане на сума на отпаднало основание, поради което и към този момент
вземането не е станало изискуемо. Предвид изложеното, настоящият състав на
съда напълно споделя мотивите и изводите на първостепенния съд за
неоснователност на акцесорните претенции за обезщетения за забава в размер
на 2 349.48лв. за периода от 13.04.2021г. до 27.11.2023г. Решението в тази част
следва да ес потвърди като правилно и законосъобразно.
В мотивите на ТР № 4/29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на
ВКС, е разяснено, че текстът на чл. 82 от ЗЗД не обективира общо правило,
което урежда кръга на подлежащите на обезщетяване вреди. Той изразява
норма, която визира границите на гражданската отговорност при
имуществените вреди. При липсата на обща уредба на вредата от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и
наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на
имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението
за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването
на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно
задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-
строга от договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на
обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане
на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника
(знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението
е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. При определяне на
размера на обезщетението следва да се вземат предвид данните, съдържащи се
в показанията на свидетелите Н.К.В., А.Д.В. и С.Е.В. досежно обща
тревожност, спонтанно повръщане, световъртеж, загуба на ориентация и на
съзнание. Посочената симптоматика кореспондира с оплакванията на
въззивника за повишено кръвно налягане, вследствие на невъзможността да
реализира учредените му суперфиции в момент, в който е бил без работа и е
влагал свои спестявания в предприетото начинание с надежда да реализира
доход от изградените гаражи. От ангажираните по делото доказателства обаче,
8
че не се установява, че решението на въззивника да промени местоживеенето
си е в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на договорите. Не
се установява също, че влошаването на зрението на въззивника, изразяващо се
в покачване на диоптри на миопия (късогледство) е в резултат единствено на
преживения стрес от това неизпълнение. От ангажираните доказателства не се
установява произхода на главоболията, от които се е оплаквал въззивника и
дали те са свързани с преживян стрес и ако да до каква степен от този стрес и
или са породени от други причини. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите, че еднократното прилошаване на 06.04.2021г. със загуба на
ориентация, повръщане и загуба на съзнание, представлява застрашаващо
живота състояние, предвид това, че свидетелите не са медицински
специалисти и близките им родствени връзки с ищеца. Освен това не се
установява, че това прилошаване е последица и е свързано единствено с
негативните изживявания на ищеца от неизпълнението на договорите.
Напротив, обстоятелствата, че ищецът е бил освободен от спешния кабинет 3-
4 часа след постъпването му и, че след една седмица заявил на с писмо до
ответника, че желае да бъде обезщетен със суперфиция в друг имот с 99 кв. м.
отредена площ за застрояване представлява индиция за съхранени воля,
аналитична дейност, активност и способност за планиране на бъдещето, с
каквито обичайно здрав човек разполага. Освен това с оглед заявеното от
свидетелите, че в периода на участие в търговете, след това и към момента на
влошаване на здравословното му състояние ищецът е бил безработен, то
притесненията му са били засилени и от това в този период той е разходвал
средства за участие в публичните търгове. В тази връзка, настоящата
инстанция счита, че основната причина, мотивирала въззивника да смени
местоживеенето си не са негативните изживявания свързани с неизпълнението
на договорите, а търсенето на подкрепа от близките му в труден за него
момент и намирането на работа на новото място. Последното обстоятелство,
доколкото е присъствало в съзнанието на В., е било с характер на допълващ
аргумент в полза на избора да смени местоживеенето си, а не основен такъв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице данни единствено
за еднократен инцидент с влошаване на здравословното състояние поради
завишени нива на стрес от несигурността дали ще бъдат изпълнени исканията
му за предоставяне на право на строеж в заместващ поземлен имот, който не е
довел до трайни последици. Преценявайки степента, интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания, отчитайки и
икономическите условия в страната към м. април 2021г., настоящата
инстанция приема, че сумата от 2000лв., представлява справедлив еквивалент
за понесените от въззивника неимуществени вреди.
Предвид съвпадението на правните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните части следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на подадената частна жалба срещу определение №
711/13.05.2025г. съдът намира следното: С посоченото определение,
9
постановено по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на Д. В.
за изменение на решение № 292/19.12.2024г., поправено с решение №
16/05.02.2025г., в частта за разноските. С решението, Окръжен съд – Шумен е
осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Община – Шумен да заплати на Д. Д. В.
деловодни разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 736.39
лева, съответно на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК е осъдил Д. Д. да заплати на
Община Шумен сумата от 250.82 лв. – разноски съобразно отхвърлената част
от исковете и 250,82лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8
ГПК. Нормите, съдържащи се в изричните разпоредби на чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване за извличане на действителния им
смисъл, вложен от законодателя. Разноските са направените от страните
разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1
ГПК са държавни такси и разходи за производството. Само при доказване на
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. В случая ищецът е представил доказателства за
разноски за заплатени държавна такса, депозит за вещо лице, които са му
присъдени частично, съразмерно на уважените части от исковите претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица
се присъжда юрисконсултско възнаграждение, в случаите, когато те са били
защитавани в съдебното производство от юрисконсулт. По отношение на
възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се прилагат
общо установените правила по чл.78 ГПК за разноските в съдебното
производство, с изключение на изискването да бъдат представени
доказателства за заплащането му. Възнаграждението по чл. 78, ал.8 ГПК се
дължи от насрещната страна въпреки, че не е реално извършено от страната, в
чиято полза се присъжда. В т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по
тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС е посочено, че претенцията за
разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция,
поради което това е срокът в който може да бъде заявена и претенцията по чл.
78, ал. 8 от ГПК. Представянето на списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
включването в него на разноски, чието присъждане се иска не обуславя
присъждането им в самото производство, а е относимо към възможността да
се иска допълване или изменение на постановения съдебен акт в частта за
разноските, който извод следна от т. 8 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС. В настоящия случай присъждането на юрисконсултско възнаграждение е
било своевременно поискано, поради което е и налице произнасяне на
първостепенния съд в посочения смисъл. Ето защо частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора и направеното искане от Община Шумен,
въззивникът следва да бъде осъден да й заплати на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
10
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 292/19.12.2024г., поправено с Решение №
16/05.02.2025г. по гр. д. № 513/2023г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в
частите с които са отхвърлени предявените от Д. Д. В. срещу Община Шумен
искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава
върху главниците от 7 500 лв. и 699.84 лв. за периода от 13.04.2021г. до
27.11.2023г., в размер общо на 2 349.48 лв. и с правно основание чл. 82, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди, за разликата над 2 000 лв. до
пълния претендиран размер на обезщетението от 90 000 лв.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 711/13.05.2025г. постановено по гр. д.
№ 513/2023г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е оставена без
уважение като неоснователна молбата на Д. Д. В. на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на Решение № 292/19.12.2024г., поправено с Решение №
16/05.02.2025г. по гр. д. № 513/2023г. по описа на Окръжен съд – Шумен в
частта за разноските.
ОСЪЖДА Д. Д. В., ЕГН: **********, да заплати на Община Шумен,
ЕИК: *********, с адрес: гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 17 сумата от 150
/сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, при условията на чл. 280 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11