Р Е Ш Е Н И Е
260214/7.5.2021г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми
състав
На двадесет и седми април , през две
хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ГД № 64 по описа на ШРС за 2021 год.,
За да се п.изнесе взе предвид
следното
Предявени
са установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД
вр. чл. 98а
от ЗЕ и чл. 422
ал.1 ГПК вр. чл. 124 ал.1 от ГПК във вр.чл. 86 от ЗЗД .
Ищеца
твърди, че ответника Л.З.П., ЕГН ********** е клиент на "Е. - П. П.."
АД с клиентски № **, във връзка с п.дажба
на ел.енергия за обект на потребление, заведен с Аб. № ***, находящ се на
адрес: гр. Шумен, ул. „Ц. О.“ № ***. Заявява,
че на основание чл. 410 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за
енергетиката на 28.10.*** г. в Районен Съд - Шумен е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което е
образувано ч.г.д. №***/***г. по описа на ШРС. Заявява, че към момента на
подаване на заявлението потребителя на електрическа енергия има неизплатени
задължения в общ размер на 1023,32 за обект на потребление, заведен с Аб. № ***,
находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. „Ц. О.“ №
***. В посочената сума са
включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 975.57 лв.,представляваща
главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода
12.02.***г. - 15.09.*** г. както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 47,75 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура
от падежа й до 15.10.***г. посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника по кл. № **. След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК длъжникът
е депозирал възражение и на заявителя било указано да предяви иск в законовия
срок за вземането си .
Моли съда да
признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът, дължи на
ищеца сумата от 975,57лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена
ел. енергия по фактури издадени за периода от 12.02.***г. до 15.09.***г., за
обект на потребление: гр. Шумен, ул. „Ц. О.“ №***, с абонатен № *** и клиентски № ** и сумата от 47,75 лв.,
представляваща сбора от мораторна лихва за всяка фактура от падежа до 15.10.***г.,
вземане за което има издадена заповед за изпълнение № ***от 29.10.***г. по
Гр.Д. № ***/***г. на ШРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 05.02.***г. до
окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства. Претендира
разноски –юрисконсултско възнаграждение.В
предоставения, на основание чл. 131 ГПК, срок
ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че молбата е допустима, но неоснователна. Твърди,
че е налице некоректно отчитане на потребената ел. енергия. Моли съда да
отхвърли исковете. Прави доказателствени искания. В съдебно заседание ищеца се
представлява от юрисконсулт М.,
ответника се явява лично .
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представените по делото „Общи условия
на договорите за п.дажба на електрическа енергия на „Е. –П. П..“ АД и съгласно
чл. 4, ал. 1 от ОУ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от дружеството. В чл. 17, т.
2 от ОУ е предвидено задължение за потребителя да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в
общите условия.
По делото са представени фактури: № ***от 12.02.***г.;
№***от 13.03.***г. ; № ***от 13.04.***г.; № ***от 14.05.***г.; № ***от 15.06.***г.;
№ ***от 15.07.***г.; ***от 15.09.***г. В посочените фактури, като получател е
посочен ответникът и адрес на обекта. Представено е извлечение по сметка към 15.10.***г.
на Л.З.П., ЕГН **********, за обект на потребление, заведен с Аб. № ***,
находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. „Ц. О.“ №
***.
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните и прието по делото се установява, че за периода 12.02.***г. до 15.09.***г.,
незаплатените суми за потребена електрическа енергия за обекта възлиза на 975,57лв.,
а законната лихва е изчислена на 50,83лв.
От заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа експертиза, неоспорено
от страните и прието по делото, се
установява , че електромера в обекта е технически изправен, към датата 12.04.***г.
няма нерегламентирана намеса в
конструкцията и софтуера на електромера. Обстоятелството, че в обект с прекъснато захранване има потребление, експерта обяснява
с това, че в периодите на фактуриране има и подпериод със захранване на абоната.
Към датата на п.верката няма нерегламентирана
присъединяване на трето лице към електромера .
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
Исковете са предявени от
„Е.-п. п..” АД гр. В. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор
срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №в./29.10.*** г. по ч.гр.д. №***/***г.
по описа на ШРС и след връчване на заповедта на длъжника и след депозирано възражениепо чл. 414 ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение, поради което, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
Не са спори между страните, че ответника е собственик на апартамент в
гр. Шумен, на ул. „Ц. О.“ № ***, който е обект на потребление, заведен с Аб. № ***
и е клиент на "Е. - П. П.." АД с клиентски № **.
Съдът приема, че се доказа,
че страните по делото са насрещни страни
по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска
сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на
чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за п.дажба на
електрическа енергия. По силата на същия, ищецът, като краен снабдител, се
задължил да п.дава на ответника, като потребител, електрическа енергия, срещу
насрещно задължение на последния да заплаща цената на същата.
Установи се чрез заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, че за периода 12.02.***г. до 15.09.***г. ответникът не е изпълнил
това свое задължение, като стойността на изразходваната електрическа енергия за
обекта, находящ се в гр. Шумен, на ул. „Ц. О.“ № ***, за абонатен Аб. № ***, възлиза
на 957,57лв. изразходвана ел. енергия ,а
размера на законната лихва е изчислен от експерта на 50,83лв..
Ответникът, оспорва че действително е
изразходвал посочената ел. енергия в п.цесния период, но не ангажира безспорни
доказателства за твърденията си. Показанията на разпитаният, по искане на
ответника, свидетел Д. се кредитират от съда, но не оп.вергават събраните по
делото доказателства .
Предвид така
установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 98а от ЗЕ,
се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да
бъде признато за установено, че съществува вземане на „Е.-п. п..” АД гр. В. от Л.З.П.,
ЕГН **********, от 975,57лв., представляваща главница за консумирана и
незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода от 12.02.***г. до 15.09.***г.,
за обект на потребление: гр. Шумен, ул. „Ц. О.“ №***, с абонатен № *** и клиентски № **, ведно
със законната лихва върху сумата, от датата 28.10.***г. до окончателното ѝ изплащане.
Относно иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: Разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на
забавата. Установи се от разпоредбата на чл. 38 от ОУДПЕЕ, че страните
уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната
лихва, както и че ответникът не изпълнил в срок задължението си да плати на
ищцовата страна дължимата сума по главното си парично задължение. Ето защо,
съдът приема, че искът следва да бъде уважен изцяло, като по отношение на
страните бъде признато за установено, че в полза на ищцовото дружество
съществува вземане от ответника за парична сума в размер на 47,75лв.,
представляваща сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от
датата, следваща падежа по всяка от фактурите, издадени от ищцовото дружество.
При направеното искане
от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Е.-п. п..” АД направените
разноски в настоящото исково производство,
в размер на 425 лв. за исковото производство , както и разноските по
заповедното производство, в размер на 75 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 98а от ЗЕ между
Л.З.П., ЕГН ********** и „Е.–П. П..„ АД
с ЕИК в., адрес: гр. В., бул.„Вл.В.“ ***, В. Т. Г, представлявано от Пл. С., Я.Д.,
Д.Д. чрез адв. М. М., че съществува вземане на „Е.–П. П..„ АД с ЕИК в. от Л.З.П.,
ЕГН ********** за следните суми: 975,57лв.,
представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури
издадени за периода от 12.02.***г. до 15.09.***г., за обект на потребление: гр.
Шумен, ул. „Ц. О.“ №***, с абонатен № *** и клиентски № **, и за 47,75 лв., представляваща сбора от
мораторна лихва за всяка фактура от падежа до 15.10.***г., вземания за които
има издадена заповед за изпълнение № ***от 29.10.***г. по Гр.Д. № ***/***г. на
ШРС, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на подаване на
заявлението на 28.10.***г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Л.З.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Е.-п. п..“ АД
гр. В., ЕИК в., ЕИК в., адрес: гр. В., бул.„Вл.В.“ ***, В. Т. Г, направените в
настоящото исково производство деловодни разноски, в размер на 425,00 лв. (четиристотин двадесет и пет)лева.
ОСЪЖДА Л.З.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Е.-п. п..“ АД гр. В., ЕИК в., ЕИК
в., адрес: гр. В., бул.„Вл.В.“ ***, В. Т. Г, направените деловодни разноски по
ч.гр.д. № № ***/***г г. по описа на ШРС, в размер на 75,00лв. (седемдесет и пет) лева.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен
съд.
Районен съдия: