РЕШЕНИЕ
№ 253
град
Плевен, 18.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Виолета Николова по касационно административно
дело №80/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К.Й.Д.
с ЕГН **********, чрез адв. А.Д., със съд.адрес: ***, офис №304, против Решение
№613/16.11.2022г. по АНД № 1921/22г. по описа на РС-Плевен. Твърди се, че
решението на съда е постановено в явно противоречие с доказателствата по
делото. Сочи се, че липсва анализ на доказателствата, както и мотиви в
постановения съдебен акт. Не били обсъдени възраженията, изложени от оспорващия
в производството. Твърди се, че заповед №683633-3/29.01.2022г. е немотивирана,
не съдържа изискуемите в чл. 72, ал.2 от ЗМВР реквизити и липсва фактическо
описание на основанието за задържане на лицето, с което е нарушено правото на
защита на задържаното лице. Посочва се,
че фактическата обстановка, приета от съда, не кореспондира с доказателствения
материал по делото, че е налице тенденциозно поведение от страна на служителя
на МВР, който по рано на дата 29.01.2022г. е установил самоличността на Д., а
впоследствие е поискал представяне на свидетелство за управление на МПС и
документи за самоличност без жалбоподателя да е имал качеството водач на
моторно превозно средство. Излагат се твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на съставяне на
заповед за задържане на лице рег.№ 6836зз- 3/29.01.2022г. , както и
противоречие на последната с материалния закон. Иска се от касационната
инстанция да постанови решение, с което да отмени Решение №613/16.11.2022г. по
АНД № 1921/22г. по описа на РС-Плевен като незаконосъобразно и неправилно.
Претендират се направените деловодни разноски.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован, не се явява. Представлява се
от адв.А.Д. ***, която поддържа жалбата и моли съда да отмени Решение
№613/16.11.2022г. по АНД № 1921/22г. по описа на РС-Плевен.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично и моли съда да отхвърли жалбата и остави в
сила постановеното съдебно решение на ПлРС.
Окръжна
прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Иван Шарков,
който взема становище правилност и законосъобразност на решението на въззивния
съд, като моли съда да го потвърди.
Настоящият
състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след
служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие
на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Предмет
на оспорване е Решение №613/16.11.2022г. по АНД № 1921/22г. по описа на
РС-Плевен, с което е оставена без уважение жалба на К.Й.Д. против Заповед за
задържане на лице рег.№ 6836зз- 3/29.01.2022г. на старши полицай Павел Хенрик
Савови в ЗЖУ- Плевен, е която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР К.Й.Д. бил
задържан като заподозрян в извършването на престъпление по чл.270, ал.1 от НК
(отказва да представи документ за самоличност).
РС-Плевен приел за установено от
фактическа страна, че на 29.01.2022г. П. Х. С. - ст.тактически полицай при
ЗЖУ-Плевен поискал в устна форма от К.Й.Д., ЕГН ********** ***, заподозрян в
извършването на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, да предостави документ за
самоличност, на което последният отказал като
възпрепятствал извършването на полицейска проверка. Със Заповед за задържане на лице рег.№
6816зз-3/29.01.2022г. на ЗЖУ- Плевен, издадена от ст.тактически полицай при ЗЖУ-Плевен, К.Й.Д. бил задържан
по ЗМВР в 16:15 часа на същата дата. Задържаният бил приведен в
помещение за временно задържане на РУ-Долни Дъбник, а заповедта за задържане
била връчена лично на задържаното лице, срещу подпис. При задържането, Д. бил
запознат с правата си и не е направил искания. Извършен бил медицински преглед
и личен обиск на лицето, при който са намерени вещи - револвер 43- Чешка
збрьовка 38 special №********** и 5 броя патрони S&B 38 SPECIAL, подробно
описани в протокол за полицейски обиск на лице per. № 6816р-430 от 29.01.2022г.
За пистолета К.Й.Д. заявил писмено, че е негов и има разрешително за него.
РС-Плевен установил от доказателствата
по делото, че на 29.01.2022г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 01 /бл.
151876/ от 29.01.2022г., за това, че лицето К.Й.Д., ЕГН ********** *** на
29.01.2022г. около 16:50 часа в с. Петърница на ул. „Александър Стамболийски“
до №9 при извършване на полицейска проверка, отказал да изпълни многократно
отдадено му устно полицейско разпореждане, да представи документ за самоличност
или друг заместващ го документ. Лицето заявило, че има в себе си документ за
самоличност, но отказало да го предостави и отказало да съдейства при
извършване на полицейската проверка. Актът е предявен и подписан от лицето,
като в графата за възражения същото е написало, че не е съгласен с акта.Установено
било в хода на АНД № 1921/22г. по описа на РС-Плевен, че К.Й.Д. е освободен на
29.01.2022г. в 20:10 часа като са му върнати и намерените при обиска вещи.
Районен съд - Плевен приел от правна
страна, че жалбата срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 6836зз-
3/29.01.2022г. на старши полицай от ЗЖУ- Плевен, е допустима, но неоснователна.
Съдът приел, че обжалваната заповед е издадена в изискуемата форма, както и
съдържа предвидените в разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗМВР реквизити. Съдът
приел, че в акта е посочено основанието за задържане, а именно чл.72, ал.1 т.2
от ЗМВР вр. чл.270, ал.1 от НК, фактическо описание на поведението на лицето,
както и са изложени мотиви от полицейския орган. РС-Плевен споделил изводите на
полицейския орган, че са
съществували данни за извършено
престъпление и е налице опит за осуетяване на проверка по
ЗМВР, поради което потвърдил издадената заповед за задържане и оставил без уважение жалбата срещу нея.
Настоящият състав на Административен съд
– Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.
218, ал. 2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.
211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Подадена е в срок от надлежна страна,
която атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в
производството по чл.72, ал.4 от ЗМВР и подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
касационен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно
установена съобразно събраните по делото доказателства от въззивния съд.
Спорът по делото
се свежда основно до приложението на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и предпоставките, въведени в законовата разпоредба,
въз основа на които полицейските орани имат право да задържат лице.
В нормата на чл. 72 от ЗМВР
е регламентирано правомощието на полицейските органи да задържат за срок от 24
часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1 – 7 от ЗМВР. Задържането
на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН,
която има за цел да обезпечи възможността на полицейските органи да изпълняват
задълженията си по служба. Кумулативните предпоставки за прилагане на нормата
са надлежно предупреждение от полицейския орган да се преустанови действието,
което препятства изпълнението на полицейско задължение по служба.
В конкретния
случай, полицейският служител правилно е възприел действията на задържаното
лице, като неизпълнение на полицейско разпореждане и законосъобразно е издал
оспорената заповед за задържане. При издаването на заповедта полицейският орган
е посочил конкретно поведение което задържаното лице е следвало да извърши и
действията, чрез които той пречи на полицейските органи да си изпълнят
задълженията по служба, а именно отказ да представи документ за самоличност във
връзка с извършвана проверка във връзка
с управление на моторно превозно средство и застрашаване на участниците в
движението по пътищата. Ирелевантно е обстоятелството, че по-рано същият ден на лицето е извършвана
проверка по друг повод, при която евентуално му е снета самоличността. Видно от
материалите по делото при първоначалната проверка са изследвани обстоятелства,
свързани с държане на оръжие и боеприпаси, които служителите на МВР установил в
управлявания от лицето автомобил. При втората проверка, въпреки че е извършена
в рамките на същия ден, са проверявани обстоятелства, свързани с управлението
на моторно превозно средство т.е. документи за самоличност на водача – лична
карта респ.свидетелство за управление на МПС. В закона не е предвидено какъв
брой проверки могат да бъдат извършени на едно лице вкл. с оглед превенция и
предотвратяване на извършване на нарушения или престъпления.
В конкретния
случай обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Правилни са
изводите на съда, че актът съдържа както правното, така и фактическото
основание за постановеното задържане.
Правилно съдът е приел, че полицейският орган е
изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР. Конкретните
правомощия на органите на МВР са предвидени в чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, съгласно който същите имат право да извършват
проверки на документи и на място. От събраните в хода на административното и
съдебното производство доказателства безспорно се установява, че К.Й.Д. не се е подчинил на полицейско разпореждане
да представи документ за самоличност и се е опитал да избегне полицейската
проверка.
Неоснователно е
възражението, че липсват мотиви в заповедта за задържане. По делото са приобщени докладни записки рег.№
УРЕ6816р-439/31.01.2022г. и №УРИ6816р-440/31.01.2022г., които не са оспорени от
К.Й.Д. и пълномощника му. Обстоятелството, че са изготвени след задържането, не
дерогира факта, че в същите подробно и обстоятелствено са изложени
мотивите на полицейския орган. В тази насока
е и Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което не съществува пречка
мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния
акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с
изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите
за издаване на такива. Приложените по делото официални удостоверителни
документи – докладни записки не са оспорени от жалбоподателя в съдебно заседание,
поради което съдът не е открил производство в тази връзка, приобщил ги е към
доказателствения материал и ги е взел предвид като годни да установят факти
доказателства. Ето защо правилно РС-Плевен е приел, че заповедта за
задържане е мотивирана, като видно от административната преписка мотивите в оспорения
акт са доразвити в посочените по-горе докладни записки.
Неоснователно е възражението на
касатора, че в съдебното решение липсва
анализ на доказателства, не са изложени мотиви и правни изводи. Обратно,
РС-Плевен е обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства,
изложил е изложи ясни, точни и законосъобразни мотиви по всички основни
фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред инстанцията, както и
е аргументирал правни изводи относно наведените възраженията от страна на пълномощника на жалбоподателя,
които се споделят от касационния състав. РС-Плевен е извел законосъобразни изводи за
съответствие на издадената заповед за задържане с изискванията за форма по ЗМВР
и АПК, както и относно наличието на съдържащите се в нея фактически и правни
основания за издаването й. Оспорената
заповед за задържане е издадена и в съответствие с целта на закона и при
спазване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК при прилагането
на административната мярка.
С
оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че съдебното решение е
валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния закон, както и не
са налице пороци, съставляващи касационни основания, които да водят до неговата
отмяна. Като правилен и законосъобразен
съдебния акт следва да остане в сила.
Предвид изхода на
спора и липса на претенция в тази насока
от ответника, разноски не следва да се възлагат за производството.
Предвид което и на
основание чл.221, ал.1 пр.1 от АПК, АС-Плевен, трети касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №613/16.11.2022г. по АНД № 1921/22г. по описа на РС-Плевен.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/