№ 123
гр. Шумен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201024 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21–0869-001387/19.05.2021г. на Началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3
от КЗ на В. ХР. П., ЕГН ********** от гр. Шумен е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. В жалбата се твърди,
че документите на водача и автомобила са били проверени от служителя И.И., а АУАН бил
съставен от служителя П. П., който дори не бил слязъл от служебния автомобил. Сочи, че
наказващият орган не е изложил конкретни мотиви за липсата на предпоставките по чл.28 от
ЗАНН и не е обсъдил подаденото срещу акта, писмено възражение. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призован се явява лично и изцяло
поддържа жалбата си.
Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
1
намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2021г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Шкода Йети“ с рег. № Н17
45КА, собственост на „ПАВЕКСИМ“ ООД, с ЕИК *********. Около 23.10 часа свидетелите
П. СЛ. П. и СВ. Б. СТ. - служители на сектор „ПП” към ОДМВР – Шумен спрели лек
автомобил „Шкода Йети“, който се движел по бул. Симеон Велики до кръстовището с ул.
Дедеагач в гр. Шумен. Свидетелите извършили проверка на жалбоподателя и автомобила,
при която констатирали, че жалбоподателят управлявал и процесното МПС, за което нямало
сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За
констатираното нарушение свид. П.П. съставил срещу жалбоподателя В.П. АУАН, серия GA
№ 417856/22.04.2021г. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Актът бил подписан с отразено
възражение: „Не е изтекъл 14 дневния срок за вноските“. Впоследствие жалбоподателя е
депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По повод постъпилите
възражения била извършена проверка и съставена Докладна записка, като жалбоподателя
бил уведомен, че възражението е неоснователно. Представена била полица за сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” издадена на 23.04.2021г. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбопаодателя е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание на чл.638,
ал.3 от КЗ. НП му е връчено лично на 31.05.2021г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П. СЛ.
П. и свидетеля СВ. Б. СТ. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, както и показанията на допуснатия свидетел С.В. П.а и от присъединените на
основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички
минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен
на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57
от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В хода на АНП не е било нарушено правото на защита на наказаното лице в степен,
обосноваваща отмяната на наказателното постановление. Както беше посочено и по-горе -
налице са безспорни доказателства за извършване на вмененото нарушение. Последното на
2
практика не се и оспорва, а и доказателства за противното не са представени.
В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки,
като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност” на
автомобилистите по т.10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката,
свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.638, ал.3 от КЗ, а именно за това, че
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В тази хипотеза законодателят е предвидил санкция за всяко лице, което
не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Съдът намира за безспорно установено, че към 23.10 часа на 22.04.2021г. по отношение на
л.а. „Шкода Йети“ с рег. № Н17 45КА, собственост на „ПАВЕКСИМ“ ООД, с ЕИК
*********, не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност.
Представената застрахователна полица е сключена след извършване на проверката и
констатиране на нарушението, и има валидност от 23.04.2021г. Това обстоятелство бе
потвърдено в съдебно заседание и от управителя на дружеството.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен начин, че именно
жалбоподателя е управлявал посоченото по-горе МПС. Това обстоятелство не е оспорено и
от страна на жалбоподателя, нито в административно-наказателното производство, нито в
съдебното. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Същите пресъздават това,
което са възприели непосредствено като показанията им са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от тях действия на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да
сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и
субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, административно нарушение. За административните нарушения не се
изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че както става ясно от материалите по делото собственикът на
автомобила е дружеството, чиито управител е съпругата му – свид. С. П.а. В този смисъл,
доколкото същият е имал всички необходими му документи за автомобила, от които е било
видно, че сключената застраховка „Гражданска отговорност“ не е била валидна към датата,
на която го е управлявал, съдът намира, че е налице и субективната страна на нарушението
под формата на небрежност. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам
и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.
Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно е
3
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е приел, че не е налице маловажен
случай. Задължителното имуществено застраховане има за цел при настъпване на
застрахователно събитие да се поправят вредите причинени други му. Основната функция на
застраховката «Гражданска отговорност» е обезщетителна. Нарушението е застрашило
обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на претенции за вреди от
ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай. Отделно от това, самата
специфика на делото не се отличава от класическия случай на несключване на "гражданска
отговорност" (какъвто би бил, например, случаят, когато между сроковете на валидност на
предходната и последващата застраховка има часове или минути, което да е породило
объркване), поради което и не би могло да се приеме, че е налице занижена опасност на
случая, в сравнение с обикновения, която да наложи извод за маловажност на деянието.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет
на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено
Административно - наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото в открито
съдебно заседание е осъществено процесуално представителство от Ив. С. – гл.
юрисконсулт, се явява основателно и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН следва на ОДМВР -
Шумен да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева
в производствата по ЗАНН. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е
осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, в което са
разпитани двама свидетели, не са представени допълнителни доказателства, поради което
съдът намира за справедливо да бъде определено и присъдено възнаграждение в
минималния размер, а именно 80 лева
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21–0869-001387/19.05.2021г. на Началник
сектор „ПП” към ОД МВР гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от
КЗ на В. ХР. П., ЕГН ********** от гр. Шумен е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева.
4
ОСЪЖДА В. ХР. П., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР гр. Шумен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5