Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 9.05.2022 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесе и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от съдия Павлова
в.гр.д.№381 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №68/22.05.20 г. постановено по гр.д.№516/19 г. ЛРС е осъдил на основание чл.178 ал.1т.3 вр. с
чл.179 ал.1 ЗМВ ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: *******да заплати на Х.Г.Х.
с ЕГН ********** *** сумата от 1752,10 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 12.08.2016 г. до
12.08.2019 г. в размер на 258 часа, получен след преобразуване на нощен труд в
дневен и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 243,67 лв. представляваща
обезщетение за забава от датата на възникване на първото месечно вземане 26.09.2016
г. до датата на предявяване на иска 13.08.2019 г. както и законна лихва за
забава върху главното вземане, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното му изплащане, осъдена е ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: гр. Ловеч, ул."Стефан
Караджа" № 2, да
заплати на РС-Луковит 340 лв. ДТ и разноски за експертиза и на Х.Г.Х. сумата
350 лв,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№2335/05.06.2020 г. подадена от Областна дирекция на МВР гр. Ловеч, адрес:
гр. Ловеч, ул."Стефан Караджа" №2, представлявано от Директор М.С.М.
чрез Р.Д.Р. - главен юрисконсулт ОДМВР – Ловеч против Решение № 68/22.05.2020
г. по гр. дело № 516/19 г. по описа на PC-Луковит.
Твърди, че не то е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и правните
изводи направени от съда при постановяване на решението противоречат на
изложените факти и обстоятелства в него и на доказателствата по делото,
Сочи, че на първо мястоЛРС при
постановяване на решението си не се е съобразил и не е обсъдил нормата на чл.
179, ал.4 ЗМВР относно приложимостта на законовите и подзаконовите актове по
отношение на държавните служители в МВР, във връзка с изплащане на допълнителни
възнаграждения на същите.
Изтъква, че в чл.179, ал.4 ЗМВР
законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал.
1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР. Твърди, че с тази законодателна разпоредба се
ограничава прилагането на общото трудово законодателства (КТ, ЗДСл и издадените
въз основа на тях подзаконови нормативни актове), по отношение на държавни
служители - полицейски органи и ако нещо следва да се допълва, изменя или
променя относно възнагражденията на служителите, то трябва да стане със закон
или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, какъвто акт
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) не е.
Смята, че именно поради
спецификата на полагания труд от служителите на МВР обоснован с основните
функции на МВР, установени в чл.2, ал.1 ЗМВР - „за защита на правата и
свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на
националната сигурност, опазването на общия ред и пожарна безопасност и защита
на населението", то той се регламентира в специален закон, а именно ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Сочи, че съгласно
разпоредбата на Чл. 142. ,ал.2 от ЗМВР- Статутът на държавните служители по ал.
1, т. 1 се урежда с този закон. Твърди, че ищецът е държавни служители -
полицейски органи и съгласно разпоредбата на чл. 179 ал.1 и ал.2 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като е оказано в разпоредбата на чл. 187,
ал.9 от ЗМВР, че условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер - с негова заповед. Смята, че тези законови изисквания са
изпълнени и министърът на вътрешните работи е издал наредба и заповед, както е
констатирал и районния съд.
Твърди, че законодателят е
делегирал на министъра на BP да определя условията, редът и размера на допълнителните
възнаграждения на държавни служители - полицейски органи, както в параграф 121
от КТ законодателя е делегирал на МС да издава нормативни актове по прилагане
на КТ.
Счита,че в случая има два
подзаконови нормативни акта, които уреждат различни правоотношения по полагане
на труд и неговото заплащане, касаят различни правни субекти и са неприложими
извън регулираните от тях правоотношения и цитира, че това са НАРЕДБА №
8121з-776 ОТ 29 ЮЛИ
Сочи, че неправилно и в
противоречие на нормативната уредба съдът прави заключение, че на две от трите
категории служители в МВР, чиито правоотношения се уреждат от различни
нормативни актове / КТ, ЗДСл и ЗМВР/, а именно на тези по КТ и ЗДСл им се
приравняват нощните часове в дневни при отчитане продължителността на
отработените часове. Твърди, че за служителите по КТ в държавната администрация
е неприложима НСОРЗ. Цитира, че в чл.2, ал.З от НСОРЗ е ограничено прилагането
й относно служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за
който се прилага чл.107а от КТ. Сочи, че за служителите по ЗДСл е приложима
Наредба за заплатата на служителите в държавната администрация (НЗСДА), в която
също не се предвижда превръщането на нощния труд в дневен при отчитане
продължителността на отработените часове. Изтъква, че за служителите по ЗМВР за
процесния период е приложима Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. в която също
не се предвижда превръщането на нощния труд в дневен при отчитане
продължителността на отработените часове. Сочи, че и трите категории служители,
който работят в МВР, чиито правоотношения се уреждат от различни нормативни
актове / КТ, ЗДСл и ЗМВР/ са поставени в еднакви условия и се третират еднакво
при отчитане продължителността на отработените часове. Твърди, че с
постановеното решение съдът поставя в привилегировано отношение служителите по
ЗМВР спрямо служителите по КТ и ЗДСл. Счита, че законовата равнопоставеност
прогласена в разпоредбите на трите подзаконови нормативни акта уреждащи
отчитането на продължителността на отработените часове, за трите категории
служители в МВР, (чл.2, ал.З от НСОРЗ, НЗСДА и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г.) е нарушена с постановеното решение. Твърди, че с приетите наредби
след цитираната от съда Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г. министърът на
вътрешните работи не е отстъпил от достижения, а е поправил една
несправедливост и неравнопоставеност, която е била залегнала в разпоредбата на
чл.31, ал.2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., като е премахнал същата в
последвалите наредби.
Не споделя извода на съда, че
в случая е приложима разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА и няма непълен нормативен
акт. Изтъква, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. е уредено допълнителното
възнаграждение за положен нощен труд и такъв се изплаща на служителите. Счита,
че факта, че в друга наредба НСОРЗ това възнаграждение е уредено по друг начин,
не прави първата непълна, за да се прилагат разпоредбите на друг нормативен акт
уреждащ същата материя. Смята, че непълнота би имало, ако изобщо не беше
уредено допълнителното възнаграждение за положен нощен труд в Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г.
Прави извод от изложеното до
тук, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като
подзаконов нормативен акт е неприложима за държавните служители от МВР, още
повече, че в самата нея (чл.2, ал.З от НСОРЗ) е ограничено прилагането й
относно служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за
който се прилага чл. 107а от КТ. Цитира, че в чл. 107а, ал.14 от КТ са
изчерпателно изброени допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по
трудово правоотношение в държавната администрация и там не е предвидено
трансформация на нощен в дневен труд и увеличаване на трудовото възнаграждение
с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането
на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или
установения друг период, като алинея 18 на същия член не позволява определянето
на допълнителни възнаграждение, на основания различни от посочените в този
кодекс, а в други закони не може да се определят допълнителни възнаграждения на
служителите.
Сочи, че за работещи по
трудово правоотношение в държавната администрация се прилага КТ, но не се
прилага НСОРЗ и не им е предвидена трансформация на нощен в дневен труд и няма
празнота в правото. Цитира, че в Наредба № 8121з-776 от 29 юли
На следващо място твърди, че
от решението е видно, че не се прави разлика между допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд.
Сочи, че легалното определение
за „извънреден труд" е дадено в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, но
съдът_не се е съобразил с него, както не се е съобразил и с ПИСМО № 94-4103/22.07.2014г.
на МТСП, в което се дават указания свързани с преизчисляването на нощен в
дневен труд и където изрично се посочва, че получените при това преизчисляване
часове не са извънреден труд и не следва да се посочват като такъв. Твърди, че
тези указания са дадени във връзка с § 4 от НЗОРЗ, където се посочва, че
министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на
наредбата.
Изтъква, че в случая не се
установило нито от доказателствата по делото, нито от съдебно-счетоводната експертиза,
да е полаган труд от служителя в повече от установеното за него работно време
(извънреден) и такъв труд да не му е заплатен, а напротив, всичкия положен от
служителя извънреден труд за процесния период му е отчетен и заплатен.
Изтъква, че самата НСОРЗ,
която съдът смята за приложима по отношение на държавни служители - полицейски
органи от МВР, в чл. 9 урежда увеличение на трудовото възнаграждение,
заработено по трудови норми, с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, при работа на смени, чиято нощна
продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, като никъде
законодателят не говори за отчитане на извънреден труд и заплащане на
извънреден труд. Не му е станало ясно как съдът е стигнал до извод, че
служителят е положил извънреден труд ( реално положен труд в повече от
установеното за него работно време) по НСОРЗ. Сочи, че прилагайки коефициента
по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за увеличение на трудовото възнаграждение, съдът умножава
часовете положен нощен труд от служителя, с „произволно" избран от него
коефициент със стойност 1,143 и получената разлика в часовете приема за реално
положен от служителя труд в повече от установеното за него работно време -
извънреден труд и осъжда този труд да се заплати като извънреден с предвиденото
увеличение на почасовото възнаграждение за извънреден труд. Счита, че са
изправени пред два правни абсурда7 първият е че няма реално положен от
служителя труд извън установеното за него работно време, от което следва, че
реално нямаме извънреден труд и вторият абсурд е че НСОРЗ увеличава трудовото
възнаграждение с нормалната почасова ставка( т.е за 7 реално отработени часове
през нощта на работника му се изплаща възнаграждение като за 8 часова смяна.
Дава пример, че ако почасовата ставка е 5 лв. на час, то за 7 часа работникът
няма да вземе 35 лв., а ще вземе 40 лв.
като този един час който му се заплаща в повече не се отчита като
извънреден труд, защото той реално не го е положил), а съдът постановявайки
извънреден труд, на служителя на МВР, то същият следва да му се заплати
съгласно нормата на чл.187, ал.6 от ЗМВР с 50 на сто увеличение.
Счита, че този изкуствено
създаден и признат от съда „извънреден труд" води след себе си значителни
последици, за който съдът не се е замислил, не е отчел и не е коментирал в
решението си и този „ извънреден труд " следва да се признае и отчете като
трудов стаж на служителя и върху него да се внесат всички осигурителни вноски,
при положение, че такъв труд не е полаган.
Не споделя доводите на съда да
приеме коефициент със стойност от 1,143. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ
определя методика по която се изчислява коефициента за превръщане на нощните
часове в дневни. Сочи, че коефициентът е равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР "Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица и тя определя изрично и точно нормалната
продължителност на работното време, изразено в броя на часовете („8") и
заповядва на адресатите -държавните служители в МВР нейното изпълнение. Сочи,
че по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „ 8 часа дневно" означава 8
астрономически часа ( по 60 минути в час) като продължителност на работния ден,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - както
в неговата „светла" част - през деня, така и в неговата „тъмна" част
- през нощта, в интервала от 22.00 часа до 6.00 часа. Прави извод, че
определението „дневно" по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР се отнася
за"продължителността на работния ден - както през дневната част на
денонощието - като „дневен труд", така и през нощната част от денонощието
-като „нощен труд." Твърди, че за разлика от разпоредбата на чл.140, ал.1
от КТ, където нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа,
разпоредбата на чл. чл.187, ал.1 ЗМВР регламентира еднаква продължителност на
дневното и нощното работно време за служителите в МВР по 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица и по 8 часа дневно (през деня и през нощта).
Твърди, че ЗМВР е специален
закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР, по
никакъв начин не ги дискриминира, напротив дават им се допълнителни привилегии
и права, които на другите държавни служители, който са по ЗДСл, както и на тези
по КТ не са предоставени. Сочи, че това е така поради спецификата на работата,
която извършват и на задължителния непрекъсваем процес. Изтъква, че правата, задълженията,
възнагражденията за положен труд и допълнителните възнаграждения на тези
служители са изчерпателно посочени в ЗМВР и в подзаконовите нормативни актове
издадени във връзка с него и ако законодателят е бил счел, че следва да се
прилага по аналогия КТ и издадените въз основа на него подзаконови актове, то
той би изразил тази си воля изрично, с едно изречени и нямаше да променя ЗМВР в
годините и да урежда изчерпателно служебните правоотношения на държавните
служители в МВР, а щеше да посочи както за лицата работещи по трудово
правоотношение -чл.М2, ал.5 от ЗМВР "Статутът на лицата, работещи по
трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и
на този закон."
В тази връзка цитира практика
на ВКС.
На това основание, моли съда
да постанов решение, с което да отмени изцяло решението на РС-Луковит като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Моли да му се присъдят
разноски по делото, за двете инстанции, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.78, ал.З от ГПК.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от Х.Г.Х., чрез пълномощник адв.Л.-***. Счита, че така постановено
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, съобразено със
събраните по делото доказателства, поради което счита, че следва да бъде
потвърдено и въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Сочи, че за да постанови решението си съдът
е приел, че спорният въпрос между страните е дали при определяне
възнаграждението за нощен труд през процесния период 12.08.2016 -12.08.2019 г.
са приложими КТ и НСОРЗ, респективно дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен с прилагане на коефициент 1,143 и съответно дължи ли се
заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд /чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР/. Цитира, че
съгласно чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време.
Твърди, че в процесния период от 12.08.2016
г. до 12.08.2019 г. е действала Наредба №8121з-77б от 29.07.2016 г. и в нея,
както и в предходния подзаконов акт на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г.
липсва регламентация за преизчисляване на нощен труд с коефициент 1,143, който
е бил прилаган в периода на действие на наредбата от
Цитира, че съгласно чл.140, ал.1 от КТ
нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна
седмица е до 7 часа, като нощен е трудът, който се полага от 22,00 до 06,00
часа /чл.140, ал.2 от КТ/, а съгласно чл.9 от НСОРЗ. която предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщан в дневни
с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, като приложимия коефициент е 1.143. който се определя
с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се
разделя на нормалната продължителност на 7 часа нощен труд.
Сочи, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е до 7 часа, като това се отнася до всички категории
служители на МВР, съгласно чл.142, ал.1 от ЗМВР. Да се приеме обратното би
означавало държавните служители от МВР да се поставят в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, извън системата на МВР.
Счита, че воден от гореизложеното и
съобразявайки събраните по делото доказателства и съдебно-счетоводна експертиза
първоинстанционния съд правилно е достигнал до извода, че за периода 12.08.2016
г. - до 12.08.2019 г. положеният от мен нощен труд 1804 часа, който преизчислен
с коефициент 1,143 за превръщането в дневен труд възлиза общо на 2062 часа, като
разликата между реалния нощен труд и преизчисления в дневен е 258 часа, които
имат характер на извънреден труд.
На база гореизложеното, счита, че
наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни и недоказани, поради
което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди Решение от 22.05.2020 г. по гр.д.№516/2019 г. по описа на PC гр.
Луковит, като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски и пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание въззивникът се предсавлява от юриск.Р.,
която поддържа въззмивната жалба, като моли решениет она ЛРС да бъде отменено,
а исковете отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Също се позовава на решението на
СЕС от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20 г. образувано по преюдициално запитване
от РС-Луковит по идентично гражданско дело с настоящето, като приема, че с него
отново се затвърждава тезата му, че няма неравнопоставеност на полицейските
служители с останалите и не следва да се превръща нощния труд в дневен труд.
Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание въззиваемата страна не се
представлява и не се явява лично и въпреки дадената възможност не представя
писмена защита.
Настоящата
инстанция като съобрази представените по гр.д.№516/19 г. по описа на ЛРС
доказателства, становищата, възраженията
и доводите на страните, в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което тя е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Няма спор по делото, а това се
установява от представените актове за встъпване в длъжност от 16.11.2017
г, от 15.04.2015 г, заповед №295з-486/2.04.2015 г, длъжностна
характеристика, както и от заповеди №295з-486/2.04.15 г и протокол от 26.02.2012 г., протокол от 16.11.2017 г, .че Х.Г.Х. *** в
процесния период от време от 12.08.16 г. до 15.08.19 г. е работил на длъжност «младши
оперативен дежурен в ОДЧ» към РУ-Луковит и «младши автоконтрольор» към РУ-Луковит при
ОД на МВР-Ловеч. Той е осъществявал трудовата си дейност по
утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до
06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, което се установява и от заключението
на вещото лице по делото. Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, като в процесния период са действали Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016
г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Действително в предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., е регламентиран
алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е е отпаднал с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г, но те не са относими към претендирания от ищеца
период -12.08.2016 г. до 12.08.2019 г.
По делото е установено, че
съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и
06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0.25 лв. Представена е и заповед №295з-355/23.02.2018
г. на ОД на МВР-Ловеч, съгласно която е
регламентирано разпределението на работното време на структурите на ОД на
МВР-Ловеч, продължителност и разпределение на работното време на държавните
служители, работещи на сменен режим, режимът на полагане на дежурство и време
на разположениие, организацията за отчитане на отработеното време, отчитане и
документиране на работоното време на държантие служители, работещи на смени,
полагането на труд извън редовното работно време, отчитане и документиране на
времето на разоложение, труда между 22,00 ч. и 6,00 ч и на официални празници,
както и на положения труд извън редовното работно време и компенсиране на
положения труд извън редовното работно време.
От
приетото като доказателство по делото заключение на допусната
съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият брой часове, положени
от ищеца като нощен труд по графиците на дежурство на отчетен едномесечен
период от 12.08.2016
г. до 12.08.2019 г. е общо 1804 часа,
посочени в приложение 1 от приложената справка. В приложение 1 от справката към
заключението са посочени помесечно /тримесечно преобразуваните часове от нощен
към дневен труд с коефициент 1.143 , които общо за процесния период са 2 062
часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен
извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен за целия период възлиза
на сумата е в размер общо на 1 752,10 лв. При извършената проверка вещото
лице е констатирало, че за процесния период във ведомостите за заплати на ищеца
са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 451 лв./по 0.25 лв. за
всеки отработен час./
С оглед гореизложеното съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.179 ал.1 вр. с чл.187 от ЗМВР от ищеца Х. *** за заплащане на сумата 1752,10 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.08.2016 г. - 12.08.2019
г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата. Спорен между страните е въпроса относно
допустимостта на преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 и
образуването на извънреден труд вследствие на това преизчисление, за което се
търси допълнително възнаграждение. С други думи спорът е относно това, дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите
на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Поради наличие на противоречивата съдебна практика на съдебните състави на
окръжните съдилища по този въпрос, с разпореждане от 26.02.2020 г. на
зам.председателя на ВКС е образувано т.д. № 1/2020 г. по описа на ВКС, ГК за
приемане на тълкувателно решение. Освен това е отправено и преюдициално
запитване от РС-Луковит на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС
от страна на запитващата юрисдикция РС-Луковит, по което е образувано дело
№С-262/20 г. Преюдициалните въпроси са следните: ефективната защита по чл.12
б.”а” от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния
труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална
продължителност на труда през деня; принципът на равенство, залегнал в чл.20 и
чл.31 от Хартата за основните права на ЕС изисква ли определената в
националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници
в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително
за полицаи и пожарникари; ефективното постигане на целта на §8 от Преамбюла на
Директива 2003/88/ЕО да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква
ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор.
Постановено е решение от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20 г на СЕС, с което се приема, че чл.8 и чл.12 б“а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4.11.2002 г. относно някои аспекти на организацията на работното вреве трябва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продълажителност на труда през деня, като при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на работно време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест наполагания от тях нощен труд. Прието е също, че чл.20 и 31 от Хартата за основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат опеделената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективена и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съизмерима на тази цел.
С оглед на това настоящата инстанция счита, че на първо място следва да се произнесе по въпроса дали е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители и оттам дали се налага прилагане по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период се уреждат от ЗМВР/обн. ДВ бр.53/27.06.14 г./ Следователно той има качеството на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, а чл.142 ал.2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон, който има характер на специален. В тази връзка в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, което положение съответства на уредбата в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по трудовоправни отношения на нормалната продължителност на работното време. Съгласно обаче чл.187 ал.3 от ЗМВР за работещите на 8,12 и 24 часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът, работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на 24 часова смяна е по изключение. Изрично предвидено в чл.187 ал.3 от ЗМВР е, че при работа на смени е възможно полагането на труди и през нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочено в чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР е, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като чл.187 ал.7 от същия закон предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Прави се ясно разграничение в специалния закон между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд/ чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.6 ЗМВР, съответно за нощен труд/ чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, който при 5 дневна работна седмица е до 7 часа, то уредбата на държавните служители в МВР, работещи на смени, в специалния ЗМВР, приложим относно служебното правоотношение между страните е различна. Тя допуска полагането на труди и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Следователно за тази категория служители на МВР-какъвто е и ищецът, е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта от 8 часа и тя надхвърля нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица до 7 часа по трудово правоотношение с един час. В тази смисъл според специалния закон е допустимо съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143 съгласно изричното правило на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Според съда тази разлика в уредбата се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР. Същевременно съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР се предвижда, че редът за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период от време както вече се отбеляза по-горе, приложима е била само Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г, която е отменена с решение № 16766 на ВАС на РБ, бр.4 от 14.01.2020 г., като съгласно ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС спрямо подзаконовия нормативен акт, каквито са и горните наредби, законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно периода от приемането до отмяната му с влязло в сила на съдебното решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
Съгласно чл.3 ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период, което е в съответствие с чл.187 ал.3 изр.последно от ЗМВР. Предвидено е, че отработеното време между 22 и 6 часа се отчита с протокол и са посочени лицата, които го изговят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Категорично липсва в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. изрична норма, която да води до преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен, и това не може според съда да се приеме за празнота в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, което пък от своя страна да води до субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в какъвто смисъл са правните изводи на първата инстанция. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба. Изрично в чл.142 ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3.лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал.2 изрично е посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Съгласно чл.142 ал.4 и ал.5 на ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този закон. В подкрепа на горния извод на съда е и Решение №197/7.10.19 г. на ВКС по гр.д.№786/19 г., където изрично се посочва, че липсва основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен поради отсъствие на такова правило в специалната законова уредба за държавните служители в МВР.
Според настоящата инстанция разликата в уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на техните права и задълженията от тези, на наетите по трудово правоотношение. В специалния закон има предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни условия с привилегии /по-ранно пенсиониране, по-голям размер отпуск и др./, с които работещите по трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се приеме, че служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се според него е формирано от преизчисляването на нощния труд в дневен. Настоящата инстанция счита, че след като според ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд е по 8 часа, то е недопустимо да се извършва подобно преизчисляване при положение, че по дефиниция извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време. Освен това ищеца не е предявил претенция и не е навел твърдения, че е полагал труд извън определените 12-часови смени или пък да е полагал нощен труд над нормативно определените 8 часа.
Законодателят е направил разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд" в ЗМВР, тъй като и за двата вида е предвидено допълнително възнаграждение. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като освен това и с отделни подзаконови нормативни актове са предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в периода от 27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В следващите редакции на този текст от 05.12.2017 г. и 23.04.2019 г., които се отнасят за процесния период, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи /обн.ДВ бр.98/8.12.2017 г./, Заповед №295з-355/23.02.18 г. на директора на ОД на МВР-Ловеч и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0, 25 лева за всеки час нощен труд.
Съдът счита, че в отношенията между страните са неприложими КТ и НОСРЗ, към които препраща чл.188, ал.2 от специалния ЗМВР, тъй като това препращане към КТ за полагания от държавните служители труд за времето между 22.00 и 6.00 ч. се отнася само предвидената в КТ специална закрила. ВКС също е имал повод да се произнесе по подобен казус с решение №197/7.10.2019 г. по гр.д.№786/19 г., където изрично се приема, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвентиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. Същото становище е възприето и в решение №55/7.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№5169/14 г., според което отношенията между страните във връка със заплащането и компенсирането на извънреден труд се уреждат от специалния закон-ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ в случая са неприложими.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
На второ място, с оглед постановеното решение от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20 г на СЕС съдът намира, че следва да се извърши съпоставка между различните категории работници от публичния и частния сектор в страната, които също полагат нощен труд и дали тяхното третиране е еднакво, и ако не е, то това дали не се дължи на допустима от закона цел и съответно, дали е съизмеримо с тази цел. При запознаване с различните законови и подзаконови нормативни актове, регулиращи различните категории работници в публичния и частния сектор /Закона за отбраната и въоръжените сили на Р.България, Закона за лечебните заведения, Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортна дейност в автомобилния транспорт/1.01.2007 г/, Наредба №15/27.04.10 г. за условията, размера и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещи и за специфични условия на работа на цивилните служители на МО, структурите на пряко подчинение на МО и българската армия, Наредба №18/19.12.12 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната продължителност и определяне на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложените задължения на общата продължителност/ДВ бр.2/8.01.13 г, отрасловите колективни трудови договори в отраслите „Здравеопазване“, „Строителство“ и МО и др./ се установява, че съобразно специфичната трудова дейност, която отделните работници и служители извършват през нощта, има различна продължителност на този нощен труд, като при всички случаи те се ползват с допълнителна защита, подходяща според естеството на работата им. Такива защитни мерки са:безплатна топла храна и ободряваща напитка, намалено служебно работно време след полагане на нощен труд, забрана на отделни категории работници и служители /например майки с деца и хора с увреждания да полагат нощен труд, освен с изрично тяхно съгласие/, допълнителен платен отпуск, по-ранно пенсиониране и допълнително заплащане. В много случаи различните компенсации са уредени както в съответните подзаконови нормативни актове, така и в сключените колективни трудови договори. Това различно третиране на отделните категории работници и служители в тези сектори се дължи на спецификата на трудовата им дейност и е обусловена от допустима от закона цел и разумен критерий. В случая в чл.2 от ЗМВР е конкретизирана целта, а именно:касае се за труд, който е свързан със защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарната безопасност и защита на населението. Следователно имайки впредвид тази специфична цел, трудът на полицаите и пожарникарите следва да е непрекъсваем и разликата в третирането е съразмерна с тази цел. Предвид специфичния характер на служебните правоотношения на държавните служители в МВР в закона са предвидени такива защитни мерки под формата на компенсации, като напр. допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1), по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски (чл.189, ал.1),обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1), по-ранно пенсиониране при по-благоприятни условия и др.
Следователно предявените искове от Х.Г.Х. с ЕГН ********** *** срещу ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: *******да се осъди ответника ОД МВР - Ловеч да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.3, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1752,10 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. в размер на 258 часа, получен след преобразуване на нощен труд в дневен и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 243,67 лв. представляваща обезщетение за забава от датата на възникване на първото месечно вземане 26.09.2016 г. до датата на предявяване на иска 13.08.2019 г. както и законна лихва за забава върху главното вземане, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане са неоснователни и недоказани по горните съображения и следва да бъдат отхвърлени.
Поради несъвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези на РС-Луковит, атакуваното решение като неправилно, следва да бъде изцяло отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените искове от Х.Г.Х. с ЕГН ********** *** срещу ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: *******да се осъди ответника ОД МВР - Ловеч да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.3, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1752,10 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. в размер на 258 часа, получен след преобразуване на нощен труд в дневен и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 243,67 лв. представляваща обезщетение за забава от датата на възникване на първото месечно вземане 26.09.2016 г. до датата на предявяване на иска 13.08.2019 г. както и законна лихва за забава върху главното вземане, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР - Ловеч направените по делото разноски за двете инстанции в размер на сумата 200 лв, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззината жалба и в съдебно заседание. Възнаграждението е определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи минималния размер от 100 лв. за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, както и 50 лв. ДТ за въззивна инстанция или общо 250 лв.
При този изход от процеса и на основание чл.
83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено
по тълк. дело № 6/
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно решение №68/22.05.2020 г. по гр.д. № 516/2019
г. по описа на
РС-Луковит, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявените искове от Х.Г.Х. с ЕГН ********** *** срещу ОД МВР - Ловеч с
адрес за призоваване: *******да се осъди ответника ОД МВР - Ловеч да му заплати
на основание чл.178 ал.1 т.3, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1752,10 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 12.08.2016 г. до
12.08.2019 г. в размер на 258 часа, получен след преобразуване на нощен труд в
дневен и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 243,67 лв. представляваща
обезщетение за забава от датата на възникване на първото месечно вземане
26.09.2016 г. до датата на предявяване на иска 13.08.2019 г. както и законна
лихва за забава върху главното вземане, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, Х.Г.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: *******сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и 50 лв. ДТ за въззивнта или общо 250 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по цена на исковете.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.