№ 7493
гр. София, 02.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Десислава Алексиева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100505768 по описа за 2022 година
Производството е образувано по:
въззивна жалба вх. № 25025039/23.03.2022 г. на ответниците Н. ЛЮБ.
Н., О.Л. Н. и В.Л. Н.А срещу решение № 20017572 от 28.02.2022 г.,
постановено по гр.д. № 10138/2021 г. на СРС, 34 състав, при твърдения
решението да се обжалва от тях изцяло, и
въззивна жалба вх. № 25025470/24.03.2022 г. на ответницата Л. В. ИВ.
срещу същото решение в частта, с която срещу нея е уважен предявеният иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3.99 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
Въззивният съд, извършвайки проверката по реда на чл. 267 ГПК
констатира, че в атакуваното решение е допусната очевидна фактическа
грешка. В мотивите на решението СРС е формирал воля да уважи
предявените срещу ответниците Н. ЛЮБ. Н., О.Л. Н. и В.Л. Н.А искове
съобразно квотите им в собствеността на топлоснабдения имот от по 1/10,
като всеки от тях дължи разделно главница за топлинна енергия от общо
1 295.77 лв., главница за дялово разпределение от общо 9.87 лв., лихви за
забава върху главницата за топлинна енергия от общо 188.95 лв., и лихви за
забава върху главницата за дялово разпределение от общо 1.99 лв. Тази воля
обаче е погрешно обективирана в диспозитива на решението, в който е
посочено, че тези ответници „дължат разделно всеки един от тях по 1/10/
1
следните суми: …“.
Освен това районният съд не е изпълнил точно вменените му с чл. 262,
ал. 1 вр. чл. 260, т. 4 вр. чл. 261, т. 4 ГПК задължения за администриране на
въззивна жалба вх. № 25025039/23.03.2022 г.
В тази жалба е посочено, че ответниците Н. ЛЮБ. Н., О.Л. Н. и В.Л.
Н.А обжалват решението изцяло, като и в петитума на жалбата се иска отмяна
на решението изцяло. Администриращият съд е следвало да даде указания на
тези въззивници да уточнят искането си, като им укаже да внесат и дължимата
от всеки от тях държавна такса, която с оглед броя на предявените срещу
всеки от ответниците искове е в размер на по 100 лв. Вместо това районният
съд е дал указания за внасяне на държавна такса по тази жалба в размер на
29.93 лв.
Поради това настоящото производство се явява преждевременно
образувано и следва да бъде прекратено. Делото следва да бъде върнато на
СРС, 34 състав за отстраняване на очевидната фактическа грешка в
атакуваното решение по реда на чл. 247 ГПК и за администриране на въззивна
жалба вх. № 25025039/23.03.2022 г. с даване на указания на жалбоподателите
Н. ЛЮБ. Н., О.Л. Н. и В.Л. Н.А за уточняване на искането им и за довнасяне
на дължимата държавна такса от още по 90.02 лв. всеки.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 5768/2022 г. на СГС, ГО –
Въззивни състави, ІІ-В състав.
ВРЪЩА делото на СРС, 34 състав за поправка на очевидна фактическа
грешка по реда на чл. 247 ГПК в постановеното решение по гр.д. №
10138/2021 г., както и за администриране на въззивна жалба вх. №
25025039/23.03.2022 г. съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3